“Формата на водата” – Андреа Камилери

Днес ще ви представя първата книга от поредицата за комисар Монталбано на Андреа Камилери. Авторът е роден в Сицилия през 1925 година. Криминален автор, който освен поредицата за комисар Монталбано има и доста самостоятелни книги.

formata_na_wodata

На сметището е намерен мъртъв известен политик и всички доказателства сочат, че смъртта е била естествена. Но комисар Монталбано има повече от основателна причина да се съмнява в тази скалъпена версия. Той ще тръгне по следата, а това ще го отведе на неочакван завършек.

Описанията на комисаря са бегли щрихи, но това е достатъчно, за да разкрият ясно личността му. Книгата е по-различна от типичните криминални истории, но определено си заслужава вниманието. Образът на Салво Монталбано е много плътен и вдъхновяващ – той е умен, но не се придържа стриктно към правилата, води се по собствени такива, които понякога се разминават със закона. Всички описани герои са реалистични и многопластови. Тук няма обичайното разделяне на добри и лоши – хората са просто хора и притежават пълнокръвна палитра от качества и чуства. Това с пълна сила важи и за главния герой. Андреа Камилери не ги осъжда и не ги представя за назидание или възхита, даже напротив с лекота разкрива многообразието на живота и различните лица на хората. Фин познавач на човешката душа и на тъмните кътчета там. Дори добрия човек притиснат от обстоятелствата може да се подлъже и да кривне в страни, но това прави ли го автоматично лош?

В историята се показва типичната сицилианска действителност – полицията, която макар и да бави разследванията, работи за приключване им. Възмездието, макар и закъсняло, винаги застига виновните по един или друг начин. Корените на мафията са дълбоко впити във всяка една прослойка на обществото и дават своя дълбок отпечатък в ежедневния живот на обикновените хора. Иска се кураж и дързост, проницателност и далновидност, за да съумееш да доведеш всяко разследване до край и да издействаш наказание за всички отговорни За щастие нашият комисар притежава всичко това плюс очарователна приятелка и верни колеги.

Ако трябва да съм честна първата ми среща със Салво не беше на страниците на книгата, а на малкия екран. От доста години по различни телевизии спорадично се върти сериалът, адаптиран от телевизия RAI по поредицата. Популярността му е толкова голяма, че дори има поредица за младите години на комисаря. Страстен почитател съм на филма и съм гледала почти всички серии. От него се запалих по идеята да посетя Сицилия, където се развива двйствието. А магнит с лика на комисаря краси хладилника.

Мога да си призная, че в случеят макар и да харесвам книгата, съм пристрасна към филма, но понеже в момента не го хващам по телевизията прочита на книгата е добро връщане към Вигата и първоизточника на историята. Не мога да преценя до колко добре е изградена чисто криминалната част от историята, понеже от самото начало знам развръзката, но определено препоръчвам не само тази книга и цялата поредица на всеки, който си търси интелигентно написано и различно от американските криминални романи. Езикът е изящен, а словореда впечатляващ, което е нетипично за такъв тип книга. И искам отново да подчертая, че дори да не сте почитател на криминалния жанр тук ще откриете много различни човешки съдби, дълбочина на моралните решения и щипка любов.

Клипът по долу представя финалната песен от “Младия Монталбано”.

Advertisements

“Убийствено студена” – Луиз Пени

Въпреки лято, с помощта на Луиз Пени, аз успях да се пренеса в средата на зимата в чаровното селце Трите бора. (Все се чудя трябва ли да се превеждат имената на населените места или е по-доре да се изписват фонетично, както ще звучат в оригиналния език.)

ubiistweno_studena

След ужасяващите събития от предишната история местните избягват да поглеждат към къщата на хълма, но за учудване на всички там вече има нови обитатели. Що за човек трябва да си, за да се осмелиш да живееш в къща, в която са се случили толкова зловещи събития? Си Си дьо Поатие и семейството и са новодомците в Трите бора, но никак не се вписват в идиличната атмосфера. Си Си  е дизайнер и автор на нова теория за хармоничен живот, но тя самата е доста далеч от хармония и баланс. Решена да се сдобие с богатство и слава, тя няма да се спере пред нищо. А понякога е зла и унищожителна дори без причина, както със случайни познати, така и с близките си. Нищо чудно, че скоро намира подобаваща отплата за поведението си. Мистериозно убита пред очите на всички жители на селото по време на ежегодната игра на кърлинг.

Инспектор Гамаш и екипът му ще трябва да се справят с всички предизвикателства и да разкрият случея. Като Коледен подарък Гамаш се връща към изстинали случаи в опит да открие истината затрупана от пластовете на времето. Тази година минало и бъдеще ще се пресекат в неочаквана точка, за да усложнят или пък разплетат поредното убийство в Трите бора.

Към екипа на инспектора е върната Никол, а самият Арман Гамаш дава шанс на едина млад и предприемчив служител. Но над инспектора тегне заплаха свързана с миналото му. Някой иска разплата и ще използва всички средства, за да го унищожи.

Макар и криминални, историите на Луиз Пени носят много топлина, уют, приятелство и човещина. Разследването е динамично и реалистично, историята увлича, а атмосферата направо те поглъща. Но този път да си призная вниманието ми основно беше привлечено от миналото на Арман Гамаш и съм заинтригувана от бъдещото развитие в отношенията на екипа на Гамаш. Опасявам се, че в редиците му се промъква предател и нямам търпение да видя дали Гамаш ще успее да го спечели на своя страна.

Съвсем скоро планирам да продължа със следващата книга от поредицата.

“Огненото разпятие” – Лора Лазар

“Огненото разпятие” е поредната книга от поредицата за Михаил Донов – Мишената.

ognenoto_razpqtie

В местността Боаза изгаря огнено разпятие, a пламъците му озаряват нощното небе. Това дава началото на поредица от необясними и зловещи пожари, които започват да се появяват на различни места из града. Между пожарите няма връзка освен присъствието на млад и талантлив местен художник. Оги Аладжов обаче не си спомня нищо и не знае как се озовава край пожарите. Той е обсебен от магията на пламъците и единственото му желание е да я пресъздаде в картина.  В града ненадейно се появява странен скитник, който се завърта край младия художник в опит да му помогне да се спаси от оковите на пламъците. А една млада журналистка тръгва по следата на сензацията за сбъднатите наяве огнени сънища на младия творец. Михаил Донов и колегата му трябва да разнищят загадката преди още някой да е пострадал.

Лора Лазар отново ни представя увлекателна и изненадваща криминална загадка. В историята има интереси персонажи, описани в дълбочина и притежаващи плътност. Авторката много подробно е проучила пожарите и механизмите за възникването и контрола им както и тънкостите на изобразителното изкуство. Езика отново е описателен и пълен със сравнения.  Тук до края не можах да открия извършителя, а съмненията ми бяха разделени в няколко посоки. Определено се усеща градация и израстване, което се надявам да продължи в следващите книги от поредицата. Има сюжетни нишки, които се повтарят в повечето да не кажа всички книги за комисар Донов, но не ги приемам за недостатък. Като пример мога да посоча девока, която в началото е много резервирана към комисаря, а в последствие го приема за закрилник и спасител.

След доста ровене в Интернет най-накрая успях да разкрия къде се развива действието в историите на Лора Лазар и смятам, че това е Търговище, родния град на авторката.

Препоръчвам на любителите на криминални романи.

“Родопски хоризонти” – Васил Крумов

Попаднах на книгата случайно в Читанка и не съжалявам. Ако искате да последвате моя пример натиснете тук.

rodopski_horizonti

Книгата е очарователен очерк за живота в Родопите в началото на миналия век. Авторът е изявен учител, публицист, юрист и турист, родом от Пловдив. В разказите са събрани истории от негови скиталчества и преходи в полите на Родопите и в пограничните райони. Освен интересни маршрути за преходи, човек научава много за живота в планината тогава. Бита и нравите на християните и мохамеданите са описани от първо лице от човек живял с радостие и неволите им, докато е учителствал по тези места. Макар и между другото се засягат много болни въпроси за българите в тази част на страната – загубата на беломорието като място за зимна паша на добитъка, последиците от войните върху обикновените хора, нападенията на помаците над възстаналите българи,  а после принудителното покръстване на същите след възстановяването на България, изселването на част от хората към Турция. Има кратки препратки към войните и културния живот на Пловдив.

Основната тема в книгата си остава природата и моща и. Има много описания, въздействащи и приканващи да се тръгне по родопските пътеки в търсене на горски ягоди и мандри, скътани нейде в горските дебри. Четейки, човек усеща мириса на гората, чува шумоленето на дъжда и вдъхва кристалночистия въздух след обилен снеговалеж.

За мен планините имат различна енергия и внушават различни усещания, та в този ред на мисли – Родопа е като баба, топла и уютна, може да те приласкае и да те дари с вкусни лакомства, ако си бил послушен. Но ако се разгневи може доста да напакости или строго да те накаже за неразумието и проявеното неуважение.

“Забравените от небето” – Екатерина Томова

Заглавието ми попадна пред очите във фейсбук групата “Какво четеш”. Срещнах известни трудности да я намеря, но много от отзивчивите потребители на групата ми помогнаха и то по-няколко различни начина. Май за първи път попадам на книга от жанра документални разкази и ще съм щастлива, ако ми препоръчате и други такива.

zabravenite

Екатерина Томова в ролята си на сътрудник на списание “Родопи” е събрала колекция от разкази на столетници, живеещи из едноименната планина. В тази книга тя ни представя тези истории, използвайки автентичния диалект на местните хора. Въвежда ни в бита и вярванията на тези самобитни обитатели на планината. От тях вече е останал само далечен спомен, който все повече се размива от дистанцията на времето. Душевност и вярвяния, които са на път да изчезнат и да бъдат безвъзвратно загубени. Ценности, морал и отношение към живота, непознати за съвременните хора. Смъртта има централна роля във всяка от разказаните историите. Защо за едни живота свършва бързо и без време, а други са преживели много лета и сякаш са забравени на този земя. Награда или наказание е живота тук на Земята? Превръщаме ли се в звезди след смъртта и гледаме ли от небето нашите близки? А ще се прероди ли отново нашата душа за следващ живот и ново начало?

Създаването и издаването на книгата е съпътствано с много драматични обстоятелства, пряко повлияли на много хора. Николай Хайтов прави опит да си присвои правата върху книгата и да я издаде под свое име. Авторката се среща дори с Тодор Живков в борбата за труда си. В началото на книгата има обстоен предговор, разглеждащ цялата предистория и основните събития. Това само по себе си е ценно документално свидетелство за вече отминал период и порядки в обществото. В разказа има много достойни и смели хора, застанали зад правдата. За мое огромно съжаление има и доста подлост, коварство и безочие, облечено във власт.

Книгата ми хареса, докосна ме и ме накара да се змисля за много различни неща. Основно обаче мислите ми бяха насочени към смъртта. Езикът е впечатляващ, нашепващ за Родопите и тежкия живот на хората, живеещи там. Книгата е важно свидетелство за две отминали епохи и носи много дълбочина. Препоръчвам на всеки, който се вълнува от миналото под една или друга форма.

“Мъртвите са си мъртви, но духовете им не са се загубили и стига да може да си спомниш за тях, те ще дойдат.”

По книгата има направени няколко пиеси, които са пожънали огромен успех не само у нас но и извън границите на страната. В YouTube попаднах на видео със запис в изпълнение на Златина Тодева и макар да бях чела книгата скоро, го изслушах с удоволствие:

“Къпиново вино” – Джоан Харис

След “Махалото на Фуко” имах нужда от леко, оптимистично и увлекателно четиво, което да ме успокои и ми върне обратно желанието за откриване на нови истории. Реших за целта да се доверя на Джоан Харис. Това не е първата ми среща с тази авторка, но беше като първа такава, понеже предишната нейна книга, която имах удоволствието да прочета беше сборнк с разкази – повече за него може да прочетете тук.

kypinowo_wino.jpg

Джей Макинтош е писател, направил пробив с първия си роман, добил популярност и загубил вдъхновение след това. Заключен в живот, който не харесва, той копнее да се върне в миналото и да осъществи една отдавна изоставена мечта. Няколко бутилки вино, но не какви да е, а специлани, отключват одавна забравени копнежи и му вдъхват смелост да направи решителната крачка. В един обикновен ден Джей спонтанно купува шато във Франция и заминава там да търси себе си и отговори на въпроси от миналото.  Пътуването към Франция е пътуване към спомени от тинейджърските му години и същевременно запознаване с обитателите на Ланскене су Тан. Любопитството му е привлечено от мълчаливата и тайнстввена съседка, която живее в усамотение с дъщеря си. В селото се носят странни слухове за нея, но Джей не е готов да повярва на всяка чута дума. За него в Мари има повече от това, което тя разкрива на околните и тя става негово вдъхновение. Джей трябва да реши загадки от миналото си и да направи смели избори, които ще определят бъдещето му. Дали ще избере любовта или ще предпочете славата и парите?

История топла и наситена с аромати, вкусове и стари шлагери. Потънах в света на Джей и Джо, подправките, плодовете и приготвените от тях вина. Мирис на лято, топла пръст и сочни плодове. Ритуали за запазване, малки спечелени битки, червените парцалчета и торбичките за защита. Гняв, болка и много тъга. Път към прошка и доверие, ново начало и преоткриване на ценностти. Романтична, но в никакъв случай наивна и лековата. Книга с дълбочина, която връща оптимизма.  Джоан Харис е много въздействаща и описателна, познавач на човешката природа и знае как да докосне най-фините струни на душата, докато свири нежна и сгряваща мелодия.

 

“Махалото на Фуко” – Умберто Еко

Преди много години имаше инициатива на весник “Труд” да издават по една книга към весника всяка седмица. Първата книга от поредицата беше “Името на розата”. Оказа се изключително трудно да се намери брой на “Труд” в съответния ден, защото първата книга беше подарък. След доста обикаляне и с доза късмет все пак успях и аз да се сдобия с книгата (към весника нямах интерес 🙂 ). Не знам дали другите хора са погледнали своите книги изобщо, но аз буквално я прочетох на един дъх и останах изумена от Умберто Еко, неговата ерудиция и начин на изразяване. В по-късни години, покрай подготовката на дипломната работа за университета, пак се срещнах с Еко на страниците на “Как се пише дипломна работа”. И макар, че между описания вътре труд и моя инженерен проект нямаше нищо общо, то пак бях запленена от начина на представяне на информацията, на изграждане на описанията и последователността, с която Еко се отнася към всяка задача. Някъде в този момент в мен се зароди желанието да прочета цялото му творчество и да се запозная с личността му. И така периодично си купувам различни негови книги,  а когато им дойде момента ги прочитам. Неговите книги определено не мога да чета една след друга като криминална поредица. Трябва да съм в подходящото настроение и момент, за да мога изцяло да се потопя в историята.

mahaloto_na_Fuko

“Махалото на Фуко” ме очарова и погнуси, подреди мислите ми, но разбърка душата ми, показа ми светлина, а накрая ме захвърли в непрогледна тъма. За сюжета ще ми е много трудно да пиша, но все пак с няколко думи ще се опитам да нахвърлям рамката на историята. Трима приятели и колеги в едно издателство, сблъсквайки се с различни теории за конспирации, съвсем невинно и на шега решават да допринесат в изобилието от интириги със свой прочит на събитията около възникването и унищожаването на ордена на Тамплиерите. И докато те иронично усмиват вярващите диаболисти, техните планове заживяват собствен живот. Структурата на книгата е разделена на части, които носят имената на сефирите в Кабала. Всяка глава започва с цитат от различно произведение. Личи си огромният труд положен за изграждането на всяка отделна нишка и връзка в книгата. И понеже аз съм доста припряна и чета бързо съм убедена, че съм пропуснала страшно много неща, но истината е, че не знам дали ще ми стигне смелостта да я прочета отново.

Не очаквах, че спокойният и подреден разказ, изпълнен с цитати ще ме запрати в неконтрулеруем хаос и различни вярвания. От Кабала през ордените на Тамплиерите и йезуитите, павликяните и розенкройцерите до граф Сен Жермен. В началото книгата ми беше малко суха и енциклопедична, но от един момент нататък историята ме засмука и не можех да се откъсна от нея. Усещането е като бълнуване с отворени очи. Дори сега, близо две седмици след прочита и още не мога да подредя всички бушуващи мисли и еднозначно да определя дали ми харесва или ме плаши.

Основното, което аз за себе си открих като послание е, че човек трябва да внимава на кого подражава и кого иронизира, понеже границата е много тънка и лесно може да бъде пресечена, а озоваването от другата страна може да носи рискове. Здравомислието е много ценно качество и в този препълнен с информация свят всеки ден трябва да се стремим към него, да изградим умение да филтрираме информацията и да разпознаваме истината сред безброй лъжи.

Ако трябва да дам оценка за тази книга не мога да го сторя, не се чуствам достойна за това. Не бих я препоръчала също – за мен човек сам трябва да я открие и да пожелае да я прочете. Не мога еднозначно да кажа, че ми хареса, но определено много ми повлия. Имам още непрочетени книги от Умберто Еко, но ще ми трябва доста време преди да се осмеля да посегна към следващата.