Отново книга от Читанка, първата част от трилогия. За съжаление този път не уцелих и я дочетох от чист инат. Надявах се нещо накрая да промени мнението ми.
Ава О’Шии е интериорен дизайнер и отива да уговори довършването на новото крило в Имението, където се среща със собственика му. Той е красив, магнетичен, самовлюбен и свръх контролиращ. Между двамата приплава искра, разгоряла се до огромен пожар от страст с неочаквани последици.
Надявах се да има интересни взаимоотношения, обрати, диалози. Книгата е в жанр “Книги за любов без предрасъдъци”. Оказва се, че това означава основно недодялани описания на скучни секс сцени, граничещи с насилие, напиване до безпаметност и нелогични скандали. Много разочароващо. Загатват се бъдещи разкрития за мистериозният хотел, наречен Имението, но за момента ще си спестя следващите части. А идеята имаше доста потенциал да бъде развита до нещо вълнуващо.
Поредното приятно попадение от виртуалната библиотека Читанка. Много ми е любимо да откривам книги, за които не знам нищо и да се изненадвам, разочаровам или очаровам от нови светове, скрити на страниците им. Преди години обикалях из тишината на прашните етажерки и разглеждах с часове книгите и техните описания. Сега мога да преживея почти същото, превключвайки между различните страници в Читанка.
И понеже сюжетът е непознат ще си позволя да нашиша няколко думи. Кейси Елис минава през труден момент в живота си и неочаквано дори за нея самата, наследява голямата градска къща на покойния си баща заедно с персонала. Тя има много колебания дали да задържи щедрото наследство, защото никога не е разменяла дори една дума с прословутия психиатър. И докато го опознава, посредством къщата, попада на дневник или негов стар случай. Джени Клейд, другата главна героиня в историята, живее в малко градче, от което отчаяно се опитва да избяга, за да се спаси от ужасния си баща. За неин късмет се появява танйнстван мъж на име Пит, който и предлага желаното спасение. Докато Кейси търси поредните страници от историят ана Джени, тя неусетно открива любовта и опознава баща си.
На пръв поглед това си е поредната сладникава любовна история, но в действителност е много повече. Историята има много дълбочина, една спокойна кротост на значими открития. Път към себепознаването, което Кейси извървява към себе си и си дава шанс за щастие. Имаше неочаквани разкрития, които ме хванаха неподготвена, а това рядко ми се случва.
В книгата има много топплина, противопоставяща се на едни ужасни събития за неглижиране на едно момиче и липса на човещина към него в цял един град. Не всичко е леко и ефирно, има много мрак, човешка мерзост и падение. Върви леко, неусетно, закача те и изведнъж и на таб започва да ти пука за Джени както на Кейси, представяш си къщата с прекрасната градина, искаш да стигнеш до края и там да има още много приключения с Пит и неговия мотор.
Както добре ви е известно Робърт Галбрейт е творческият псевдоним на Дж.К Роулинг, под който пише криминални романи. Първата книга от серията, разказваща за Корморан е “Зовът на кукувицата”.
Приятна криминална история, развиваща се из лондонските квартали. Лула Ландри е млада, много красива и известна, но за огромно съжаление е мъртва. Брат и не вярва във версията със самоубийство и наема бившия съученик на покойният си брат да открие истината. За дедективът това е добре дошло в тежкия момент, в който се намира. Корморан се е разделил наскоро с гаджето си, живее в офиса и за капак на всичко се сдобива с нова секретарка за временно назначение, която също ще струва пари. За негова приятна изненада Робин е умна, съобразителна, инициативна и бързо става незаменим помощник. Двамата тръгват по последните стъпки на Лула, разследвайки евентуалните мотиви, довели до неочаквания и скок от терасата. В света на модата всичко е красота и блясък, но това прикрива множество човешки грехове и слабости.
Много силни ревюта четох за началото на поредицата, но аз не останах особено впечатлена. Имаше моменти, кото ми бяха интригуващи, но преобладаващото чувство беше досада. Дори обратът накрая не можа да я измести. Хареса ми развитието на отношенията между Корморан и Робин. Това беше от малкото свежи неща в тази книга. Не можах да се заинтригувам от самия случай, а спорадичните спомени от миналото на Страйк ми бяха като мърлява кръпки в цялата история. Допускам, че това е авторовия похват да създаде плътност и дълбочина на героя си, както и да заложи на бъдещото му развитие в поредицата. Твърде монотонно и предвидимо разследване. Надявам се следващите в поредицата да са по-сполучливи.
Макар, че нямам особено високо мнение и крайно положителен отзив, бих дала шанс и на останалите книги.
Случайно попаднах на ревю на тази книга на Димитър Цолов-Доктора в GoodReads. Усещането ми беше, че трябва да и дам шанс в морето от нови заглавия и не сгреших.
Петър обича да пътешества в Родопите, а всяка негова разходка непланирано се оказва пълна с мистика и необикновени събития. Книгата се състои от пет разказа, които са взаимно свързани помежду си с общи герои. В мистичното Орехово светулки ще разкрият древна звездна картата, в Дъбраша ще търси редки билки, за да помогне на племенника си, в Шабаница ще разкрие тайната на древна скала, в село над Лъки ще се запознае с колоритните местни жители, а в малка махала на границата с резерват Кормисош ще се сблъска с гул.По време на приключенията ще открие богатство в лицето на много добри приятели и може би ще открие любовта.
Ако и вие обичате Родопите като мен, то прочетете тази книга. Родопите са главният герой във всяка една история. Ще поскитаме по тучните поляни, ще изкачите непристъпни върхове, ще отдъхнете в прохладните сенки на вековните гори и ще откриете древни тайни стаени в пещерите и. На някои места съм била, а на други от години се надявам да отида. Четях и проверявах на картата, набелязвайки следващите маршрути за посещение. В лицето на Петър срещнах сродна душа, открила мистицизма и необятността на Родопите. Харесаха ми всички истории, героите и баланса в представянето им. Имаше от всичко по малко, но достатъчно, за да бъда заинтригувана през цялото време. През по-голямата част имах усещането, че чета пътепис, макар да знам, че не е така. Ако трябва да опиша усещанията си с няколо думи, то те са убедително, леко, автентично, наситено със спокойствие.
В последно време към всичките си разнородни интереси добавих и този към икономиката, инвестициите и различни възможности за създаване на пасивни доходи. В групите, които следя по тези теми доста често се препоръчва тази книга като основополагаща. Имах известни описания, но все пак реших да и дам шанс.
На кратко главният герой в лицето на автора, разказва за съветите, които получава за живота и печеленето на пари от родния си баща, учител и от бащата-бизнесмен на негов съученик. Идеята на книгата е да направи паралел между традиционния подход към живота, притежанията и парите и бизнес-перспектива при работа с пари и как да ги накараме да работят за нас. Написана е на разговорен език и е по-скоро художествена литература за самопомощ отколкото сериозен икономически анализ. Тезата е, че това е знание предавано от богатите родители на децата им и е недостъпно за останалите.
Рядко го казвам по отношение на книга, но се радвам, че не си я купих, а я прочетох от библиотеката. В духа на книгата това са умно спестени пари. Имаше няколко интересни идеи като това, че човек трябва да плаща първо на себе си и да инвестира основно в обучението и развитието си. Има какво да се извлече като полза, но повечето съвети са откровени спекулации с имоти и закони в Америка и е по-трудно приложима за нашата реалност. Авторът постоянно повтаря едно и също с различни думи, на моменти това доста ми досади. Стилът на описание е доста беден, а начинът за представяне на идеи – опростен. Книгата е много популярна и предполагам е донесла доста прилични пасивни доходи на автора. Явно той е открил работеща формула за себе си. Разбирам и какво повечето читатели харесват в нея – обещанието за бързо и гарантирано забогатяване. Най-вероятно за част от хората това може и да сработи в някаква степен, но едва ли ще е за всички.
Както вече споменах по-рано в книгата се противопоставят два модела на поведение и отношение към парите. От една страна е нормалният баща с добра, престижна професия, работещ здраво, но на заплата, която не стига за нищо. Контрапункт е най-богатият бизнесмен на острова, който основно гледа финансовата страна на нещата. Аз така и не разбрах, с какви точно бизнеси се занимава богатият татко. Тук не се коментира създаване на смислена услуга или продукт, който да има добавена стойност за всички. Основните съвети са насочени към схеми за заобикаляне на данъци и търсене на изгодни имоти, които после ще повишат цената си. За мен е жалко да се изпраща подобен тип послание към младите хора. Няма лошо човек да иска да е богат и да работи за това, но е доста разочароващо фокусът да е единствевно върху евентуалната печалба. Твърде консуматорско и лишено от смисъл ми се струва подобен тип съществуване.
Наскоро разбрах, че авторът е съден за измама на съдружниците си и е обявил фалит.
И аз да не остана по-назад ще напиша няколко думи за бързо набиращият популярност “Мамник”. Книгата е победител в състезание на Storytel за сериал. Привлече и задържа трайно вниманието ми от каталога им и е първата книга, която успях да излушам от начало до край без да загубя интерес при вторият ми опит да ползвам приложението.
Няколко кратки думи за сюжета – в трънското село Вракола има жестоко, ритуално убийство. Във време на върлуваща пандемия от корона вирус в селото започват да се случват странни неща. Появяват се хора с рани от птичи крака по тялото си. Едно граничарско куче е разкъсано от неизвестна сила. Дремещо зло е събудено в търсене на отплата. Граничарите Божана и Митко, подпомагани от Емил, Лазар и местната вражалица – леля Дана се опитват да разберат какво се става. Историята е започнала по тези земи преди повече от 100 години и продължава и до днес. Ще се разкрият стари, отдавна забравени и погребани тайни за борбата за освобождение на западните покрайнини, предателства, разделени семейства и много мъка. И на фона на тези мрачни събития ще има място за неочаквана и отдавна бленувана любов.
Ето такава книга винаги съм искала да прочета – смесица от богатия ни фолклор и език, сложната ни история и съвременен сюжет. Държа да уточня, че всичко е с много мярка и вкус. Няма излишно залитане в краен национализъм или високопарни бълнувания за всемогъщи баби. Много точно е описана атмосферата в трънско и развитието на пандемията.
Портрет на Божана от Фейсбук профила на Васил Попов
Главните герои са живи, интересни, убедителни и реалистични. Много характерни и разпознаваеми ми звучаха думите и мислите им. Развълнувах се от съдбите им, мислех ги и съчуствах на болките им, надявах се за най-доброто развитие на различните сюжетни линии. В тази връзка да спомена колко съм доволна от финала. Това, че остана частично отворен ми дава шанс аз да избера бъдеще, което заслужават.
Имам разни дербни забележки по развитието на сюжета, но като цяло историята беше много добре свързана и различните сюжетни линии се преплетоха и преляха доста добре една в друга. Историята ме задържа от началото до края. Нямаше нито един момент, в който да изгубя интерес. Описанията на природата са живописни и запомнящи се. Използваният език е жив, богат и въздействащ. Харесаха ми местните диалекти и историческите препратки. Включеното музикално оформление на няколко пъти предизвика усмивката ми. А на моменти дори се смях с глас.
Много богата история, изпълнена с обрати – очаквани и не съсвсем. Има няколко много страховити моменти. Прочита на Владимир Пенев много добре допълва цялата атмосфера и засилва въздействието. Препоръчвам книгата на всичките си приятели и мога още много да пиша за нея и впечатленията си, но рискувам да издам нещо и да ви разваля удоволствието.
Наближават празници – подарете си и на близките си “Мамник” като част от Storytel или като книга. Аз ще си я купя и прочета. А с малко повече късмет може да се сдобия и с автограф от автора. Вярвам, че ще имам още една палитра от пъстри преживявания, различни от тези при слушането и.
P.S. Книгата ми върна спомените за една много любима, отново българска трилогия “ЛАМЯ”. Ако този жанр ви допада – дайте и шанс.
Наближават едни от най-топлите и светли празници в годината и ако все още се чудите какво да изберете за подарък, то можете да подарите книга с кауза. Елена Петрова и Милена Радева са създали прекрасна книга за дивите животни, които живеят в града заедно с нас. Под формата на информативни истории с богати илюстрации малки и големи ще се запознаят с необичайните съседи и ще научат как трябва да реагират при среща с тях или как да им помогнат в беда. Парите от продажбата на книгата на издателство „Българска илюстрация” ще отидат за спасяването на дивите животни в градска среда.
Бързам да споделя с вас макар аз все още нямам книгата, но това е първото нещо, което ще потърся при влизането си в книжарницата.
Добър, динамичен и ангажиращ скандинавски трилър. На моменти докато четях си представях различни сцени филмирани. Доста подходящ за целата е формата на книгата. Това е първата ми среща с дуото Юри и Русенфелт. Бях мярнала, че двамата са сценаристи по професия.
В градчето Вестерос изчезва младеж. Местната полиция в лицето на Харлдсон неглижира търсенето в началото. За ужас на всички това се указва жестоко убийство, а не младежка шега. Националният отряд за разследване поема случея. В града те срещат бившият си колега – Себастиян Бергман Той е известен с непоносимият си характер и се включва в работата единствено с идеята да обслужи личните си интереси. Появяването му води до много конфликти в “Риксморд”. Колкото повече напредва решаването на убийството и се разплита подробности около последните часове на Рогер Ериксон, толкова по-заплетени стават отношенията между разследващите от полицията и техните колеги от националния отряд.
Интересен сюжет, с много обрати, сблъсаци на характери и пълнокръвни персонажи. Дори второстепенните образи са изградени с много детайли и допълват усещането за реализъм. Нещо рядко срещано в повечето книги. Много осезаемо внушение за безизходица, недоимък и разпад. Няма надежда. Разследването ме впечатли с детайлите си, убедително и увличащо.
Образа на Себастиян е леко клиширан с арогантното и безцеремонно поведение. Допадна ми идеята, че има недостатъци и демони, с които се бори, но от един момент нататък стана предвидим и дразнещ. Представят го като незаменим, гениален клиничен психолог, разрешил много случаи, но не го почуствах като такъв. Възприятиятието ми за него е за слаб провокатор и играч на дребно, бройкащ отегчени, самотни или наранени жени. За капак е твърде недодялан.
Друг персонаж, който леко ме отегчи беше Харлдсон. Безпочвената му омраза, категорична некомпетентност и твърде високи претенции без покритие ме отблъснаха. Цялото му излишно противопоставяне на шефа му Хансер допълни неприятно усещане за нещо хлъзгаво и лепкаво.
Единственият герой, който ми допаадна е Ваня. Млада, амбициозна, подготвена, с изгледи за блестяща кариера пред нея. Бих прочела следващите книги от поредицата основно водена от любопитство как ще се развие тя.
И докато четях се замислих има ли значение заобикалящата ни среда за начина, по който възприемаме света? Оставя ли суровата природа на северните страни отпечатък върху хората, живеещи там? Това ли основната причина скандинавските трилъри да са винаги минорни и мрачни като усещане?
P.S. Линк за електронен вариант на книгата има в изображението и.
Тънка книжка, няма и стотина страници, но натежава много с всеки прочетен ред. Думите бяха като неспирни удари в тялото ми, от които едвам си поемах дъх. Четях без да спирам докато се питам защо? Как е възможно това да се случва? Да има толкова жестокост и липса на човещина. Как момиче, израстнало сред домашно насилие би допуснало подобни грешки?
Сериозна тема е засегнала авторката. За тези неща не е прието да се говори, хората смутено обръщат поглед в страни. А Цветелина Цекова е разкрила душата си и дори само един единствен шамар от тази история да е истински, то пак е твърде много.
“Новата прическа на Вики” е отчаян вик на всички жертви, живеещи в непрестанния кошмар на страха, отчаянието и болката. Но от всичко най-страшни са срамът и безизходицата. Това да признаеш пред себе си, че си допуснал ужасна грешка, че имаш нужда от помощ, утеха, закрила. Не знам как работи мозакът на насилник и предпочитам да не разбирам от първо лице в живота си, но съм впечатлена от реалестичното и достоверно изградените образи.
На всяка страница ми светеха червани лампи от поведението на Драго. Всичко в него макар и толкова перфектно ме отблъскваше на подсъзнателно ниво. Има нещо нездраво в желанието да обсебиш живота и вниманието на любимия човек. Свободата трябва и винаги е била преди всичко останало за мен.
За образа на майката не намирам думи и сили да пиша. За мен нейната пасивност се равнява по вина на агресивността на насилниците.
А финалът не ми донесе утеха. Не почуствах нужното възмездие, но може би живота не е справедлив и няма истинско възмездие за лошите дела. А толкова ми се искаше нещата да бъдат различни.
И макар да имам разни, дербни забележки за използваните сравнения и прилагателни, горещо ви я препоръчвам. Можете да я намерите в хартиен или електронен вариант. Вземете я за себе си, прочетете я, подарете я на дъщерите и синовете си, на приятелите си. И говорете за нея и случващото се там – има защо. Темата е много трудна, но не бива да се подминава.
Според статистиката всяка четвърта жена е жертва и ако вие не сте част от тази черна хроника, значи сте огромна късметлийка.
Взех я за плажно четиво. Мислех си всеки ден да чета по една история по между къпанията на плажа. Неусетно прочетох първите три разказа още с първото отваряне. Тогава реших да я разделя на две части с по пет разказа за два дни. Но до края на деня я бях прочела и бих я препрочела пак. И от сега ви я препоръчвам. И сега продължавам да мисля за нея и бързам да събера разностранните си мисли в няколко думи.
Срещата с Кло предизвика гняв и неприязън в началото, толкова нелогична ми беше. А в края ме остави без думи, прибързано я бях осъдила. Радина и стремежът и към перфектност, разбирам повече от добре, желанието и да бъде винаги в центъра на всички. Дора ми е любимка, толкова близка я почувствах и толкова смела. Фантазиите на Роси ми се сториха малко нелепи, но какво ли не прави любовта. Мила ме удивлява, възхищавам се на увереността и умението и да се справя, ясно знаеща какво иска и как да го постигне, без самозаблуди и илюзии. Понякога детската любов трябва да си остане в миналото, за да не донесе разочарования както при Таня. София намери най-нетрадиционния начин да излекува душата си и да се справи с предрасъдаците си. Люба събра смелост да освободи от котвите и да повярва, че заслужава да бъде повече от най-удобния вариант. Селин откри начин да запълни мястото на липсващата любов и внимание, вси пак работата е най-важна. Мария най-накрая откри истинската, споделена любов в лицето на най-неочаквания човек.
Пъстра палитра от жени, като пролетен букет с цветя, всяка ухаеща със собствен аромат и привличаща с различен цвят, а някои дори имат и бодли. Твърде премерени и несигурни ми бяха повечето от тях в началото, но израстването им беше повече от естествено и убедително. Различни в характерите и вида си, но толкова близки в търсенето на любов и мъничко признание. И не любовта няма нужда да е перфектна, просто трябва да е истинска. И макар изневяра да звучи зле, да е предателство, то тук повечето героини чрез изневярата спасяват себе си и си дават шанс за щастие.
Бегло щрихирани истории, но пълни със смисли и емоции, различни и неподправени. Катя Антонова е майстор в изграждането на съдби. Рисува картини на цели животи с няколко думи. Реалистични и пълнокръвни. Ще се надявам да има продължение.
И пак да ви кажа – препоръчвам книгата на всички жени и на тези от мъжете, които искат да разберат жените и поне за момент да погледнат света през техните очи. Моята любимка е Дора, заради трансформацията която преживя и заради факта, че не се отказа. А коя е вашата фаворитка и защо?
През прозореца 