“Можеш ли да пазиш тайна?” – Софи Кинсела / “Can You Keep a Secret?” – Sophie Kinsella

For English click here or scroll down.

В изпълнения със задачи график по време на коледните и новогодишни празници за отмора в свободните минути прочетох поредната весела история от Софи Кинсела.

mojesh_li_da

Ема е млада жена, която крие свои малки тайни и има множество дребни прегрешения в ежедневието си. Тя се бори да се издигне в кариерата, но е доста далеч от повишение. На прибиране от командировка в самолета под въздействие на малко страх и доза турболенция споделя всичките си тайни с напълно непознат. Разказва му на дълго и широко как прелиства дебели книги и се преструва, че ги е прочела; как полива цветето на колежката си с портокалов сок; как лъже за номера на дрехите си; и колко е ужасно кафето в офиса. Много е освобождаващо да споделиш всички дребни прегрешения, които гризат съвестта ти понякога, с напълно непознат, който никога повече няма да видиш. Но какво ще стане, ако този непознат по ирония на съдбата, се окаже съществена част от живота ти.

Ема е несигурна и се проваля във всичко, с което се захване като и се налага да сменя няколко поприща в последните години. В нищо не блести с особени дарби. Тази работа е последният и шанс да докаже, че я бива за нещо, но и тук среща трудности. Постоянно се съревновава с успешната си братовчедка Кери за вниманието на родителите си. Има идеалното гадже в лицето на Конър, но сякаш нещо съществено липсва между тях. Готова е на всичко, за да се представи добре на новото работно място и да спечели поне малко самоуважение. С идването на Джак всичко се променя. Започва низ от трагикомични ситуации и много неловки моменти. Дошло е време за промени и ново начало за Ема.

Като изключим типичните клишета, че той е богат, умен и красив, но все пак се влюбва в недодяланата, леко глуповата, но очарователна главна героиня, то мога да кажа, че книгата е свежа и е подходяща за отмора. Но не бива да имате много големи очаквания или да взимате историята на сериозно, иначе рискувате да се разочаровате.

English version:

In the task-filled schedule during the Christmas and New Year holidays in the free minutes I read another funny story by Sophie Kinsella.

can_you_keep_a_secret_book_cover

Emma is a young woman who hides her little secrets and has many minor offenses in her daily routine. She struggles to rise in her career, but she is far from promotion. On a return from a business trip on an airplane, under the influence of little fear and dose of turbulence, she shares all her secrets with a stranger. She tells him in detail how she flips thick books and pretends to have read them; how she watered her colleague’s flower with orange juice; how she lies about his clothes; and how terrible the coffee is in the office. It is very liberating to share all the petty transgressions that gnaw your conscience at times, with a stranger who you will never see again. But what if this stranger, ironically, turns out to be an essential part of your life.

Emma is insecure and fails in everything she gets involved with and has to change a few careers in recent years. She is not blessed with any special gifts. This job is the last chance to prove that she worth something, but it is difficult for her to fit. She constantly competes with her successful cousin Kerry for her parents’ attention. She has perfect boyfriend Connor, but there is something missing between them. She is ready to do well in the new workplace and gain at least a little self-esteem. By the time Jack arrives, everything changes. A string of tragicomic situations and many awkward moments begin. It’s time for change and a new start for Emma.

Apart from the typical clichés that he is wealthy, smart and beautiful, but still falls in love with the harsh, slightly foolish but charming heroine, I can say that the book is fresh and is suitable for relaxation. But you should not have very big expectations or take the story seriously, otherwise you risk being disappointed.

Advertisements

“Трансформации” – Благой Д. Иванов

През празничните дни не остана много време за четене, но все пак успях между трапезите и фойерверките да приключа един сборник с разкази, а именно “Трансформации”.  Книгата съдържа 20 различни истории, които впечатляват с многообразните теми и разнообразието от сюжети. Основната част от разказите са ужаси, но има и такива, които са на границата на други жанрове.

transformatsii

Ако се осмелите да отгърнете страниците на тази книга ще научите как пикник сред природата може да завърши със смразяваща тишина, какво е нужно, за да се решат проблемите с учителя по математика и какво се случва като предизвикваш съдбата на място обвито от странни истории. Един полицейски инспектор провежда необичаен разпит, който изцяло ще промени живота му. А откритият в градината амулет може да върне изгубения във времето смисъл. До какво може да доведе напредъка на генетиката и съществуват ли върколаци. При битка с немъртви винаги е важно да запазиш един куршум за всеки случай. А отражението в огледалото може да е повече от приятел понякога. Ще се срещнем с върколаци и вампири, живи мъртъвци, ще станем свидетели на космическо приключение и апокалипсис, а неизвестен паразит ще промени развитието на света.

Нямам много богат опит в жанровата литература и предполагам, че пропускам препратки към знакови произведения, но това не ми попречи да се насладя на четенето. Мои лични фаворити са “Амулетът”, “Преобразяване”, “Забрава”, “Роди се злодей”, “Искам да ме мразиш”, “Сърцето на Бог”, “Отражението” и “Разпит”. Благодарение на автора имам и автограф 🙂

20190103_141907.jpg

Голяма част от разказите са по популярни теми, но тук виждаме различна гледна точка. Има положителна градация на развитие от началото до края на книгата. Проследяваме трансформацията на Благой от по-леки и наивни истории към такива с по-мрачна атмосфера, задълбаваща в усещанията, а не толкова в описанията. Не знам каква е точната хронология на създаване на творбите, но се усеща израстване. На моменти използването на твърде много прилагателни и описания ми идваше в повече и ме разсейваше от основата на историята, измествайки фокуса от ужаса и страха. Някои от заглавията са твърде насочващи и преждевременно ми подсказаха развитието на историята. Като пример ще посоча “Паразитът”.

Книгата е много добре оформена с илюстрации, които визуално допълват преживяването. Автор на рисунките е Кристина Стоянова. Препоръчвам я за читатели с вкус към каращи те да настръхваш истории.

“Забравените пътища от Родопите до Памир” – Филип Лхамсурен

Поредната изключително интригуваща история по лични преживявания от издателство “Вакон”. Филип Лхамсурен е роден в Монголия, живял е в бежански лагер, бил е част от редиците на Чуждестранния легион, през 2009г. се завръща в Сибир, където се заселва в земите на своя народ и създава “Душата на човека”. Понастоящем живее в България със семейството си като е част от Байкария.  Повече за него може да научите на личната му страница.

ZABRAVENITE PATISHTA-500x750.jpg

Настоящата книга описва пътуване от 10 000 км. на колело, преминаващо през забравени пътища пресичащи конфликтни зони, палещи пустини и високи планини от Родопите към сърцето на Азия изпълнено през 2013г.. Филип се наслаждава на всяка минута под открито небе, търсейки връзка с природата и вътрешно израстване посредством преживявания на ръба на оцеляването. Да продължаваш напред въпреки всичко и да се доближиш до природата с уважение, приел всички рискове, които се крият там.

Съпреживяваме пътуването от неговото начало в сърцето на Родопите през Турция, Грузия, Кавказ, Каспийската степ, Западен Казахстан, Каракалпакстан, Узбекистан, Таджикистан до края на пътешествието в Киргизстан. Срещите му с различни хора и култури по пътищата – едните добри и услужливи, други престъпни и корумпирани. Поканата за чаша чай и подадената в тежък момент ръка са неоценими подаръци, чиято стойност не може да се измери в пари. Ставаме свидетели на традиционното мюсюлманското гостоприемство. Много бедни, но добри хора подават ръка на изтерзания пътешественик в неговото пътуване като разделят оскъдния си хляб с  него. Преминаваме държавни граници, условни разделения между хората, поставени, за да гарантират свобода, а всъщност причина за множество войни и насилие. Близостта на дивата природа, безлюдните пустини и величествените планини, издигнали върхове към небесата отключват философски размисли за живота и смисъла му, за нуждата от вещи и за откъсването на човека от естествената му среда, заобикаляйки се с огромни градове и множество удобства в илюзорна свобода. Ненатрапчиво се запознаваме с икономическата и геополитическата обстановка в региона, заложените преди години конфликти, прераснали във войни и крайна агресия, борба за надмощи на великите сили, превръщащо живота на местните в отчаяно оцеляване. Наследството от разпадането на СССР се вижда в изоставени военни пунктове и казарми, разяждани от ръжда военни машини, оставени на произвола край тесни планински пътища.

Освен описанието на различните хора, култури и мироглед се наслаждаваме на природни описания на зашеметяващи планини, безводни пустини, древни градове, модерни мегаполиси и изчезващи махали. Контрастите са на всяка страница – глад и изобилие, смразяващ дъжд се редува с изпепеляваща жега, пренаселени градове се сменят с безлюдни райони. Виждаме света и пътя през очите на Филип. Опознаваме вътрешния му свят и мотивацията, която го движи километър след километър, карайки го да преодолява неприятни метереологични условия, болест и опасности.

Прочетох книгата за едно денонощие и ми беше много трудно да се разделя с нея на последните страници. Искаше ми се приключението да продължи макар и аз да бях на топло и сухо. В книгата има прикачени снимки, които допълнително обогатяват разказа, давайки визуална представа за местата и хората. Опитвам се да разбера хора като автора – да изоставят семейство и приятели за много време, да се подложат на неподозирани рискове и да преминат нечовешки препятствия и за какво – да достигнат прозрения, да се възродят за нов живот, да открият смисъла на съществуването, да се самоопознаят и да се слеят с природата.  Филип с лекота ме включи в историята, спечели ме и ме накара да го разбера. Той споделя вътрешния си свят, правейки читателя съпричастен дори само в ролята на страничен наблюдател. Вълнуваща и обогатяваща книгата се чете неусетно, а краят идва по-бързо от желаното.

“”Колкото различни езика владееш, толкова различни човека си и ти самият” – грузинска поговорка.”

“Някои печелят много пари, за да бъдат свободни, други се отказват от парите, за да бъдат свободни. Някои се борят за демокрация, за да бъдат свободни, а някои просто отиват в Куба. Но най-голямата свобода е да си свободен в мислите и постъпките си и някой да те обича за това.”

“Насред пустинята човек започва наусетно да мечтае за рай, който е възможен на земята, но който бива недооценен – богата природа и чиста вода.”

“Дните ни горят като свещи в църква, Те не са светлината, а вярата на хората в Бога.”

“Ди Гунан” – Робърт ван Хюлик

“Ди Гунан” е първата книга в поредицата “Китайски загадки”, разказваща за разследванията на съдията Ди. Робърт ван Хюлик е холандски дипломат, китаист и писател. Дълбоките познания на автора в областта на китайската култура стават видни още от първите страници на книгата, където накратко се описват нестандартните методи за водене на разследвания и разпит на свидетели.

di_gunan.jpgСблъскваме се с интригуващи загадки, а свидетелските показания се изтръгват с поредица изключително жестоки и натуралистично описани мъчения. Сега разбирам защо “китайски мъчения” е нарицателно за особена жестокост съчетана с нечовешка изобретателност да се причинява болка и страдание. Съдията Ди е надарен с огромна проницателност и голяма наблюдателност, аналитичен ум и дълбоки познания за човешката природа. Той върши работата си съвестно и отдадено, готов да заложи личната си репутация и живот в името на справедливостта. Последователен и подкрепен от верните си служителите успява да разкрие дори неразрешими загадки и да залови опасни престъпници.

Няколкото истории събрани на страниците на тази книга разкриват далечната култура на Китай и манталитет коренно различен от този на хората, живеещи  на запад. Историята ме увлече и заинтригува, но някои от описаните сцени откровено ме отвратиха. Имам доста услужливо въображение и понякога твърде описателната жестокост ми влияе повече от желаното. След като се абстрахирах от първоначалното въздействие на прилаганите методи, успях изцяло да се насладя на криминалната част от историята. Леко наивна и опростена, но впечатляваща в друг аспект криминалната история увлича. Очакванията ми са, че следващите книги от поредицата ще се развият и усложнят, а това е само кратко въведение в нея.

Проследяваме разследването на убийство на търговец на коприна и машинациите на коварна вдовица. Има свръх естествени сили, явяващи се призраци и голяма доза магия при разрешаването на заплетените загадки. Съдията Ди прибягва до нетрадиционни похвати за събиране на информация и водене на разследване преструвайки се на лечител. Той не се подвежда по лъжливи показания, проявявайки задълбочен поглед, отвъд очевидните твърдения.  А йерархията в китайското общество  стриктно се спазва, давайки почва за развитие на корупция и нечисти похвати за домогване до пари и положение. Има клевети и подкупи, а хората са подвластни на всички чисто човешки черти и пороци. И да спомена, че в Китай клеветата се наказва строго. Почита към предците е много дълбоко заложена във вярванията на китайците, а оскверняването на гроб се счита за огромен грях.

Робърт ван Хюлик ни запознава с далечната култура с вещина и голямо разбиране, Уводът ни представя задълбочен поглед към характерните вярвания на обитателите на поднебесната империя. В книгата има илююстрации в типичен за Китай стил.

“И справедливо е да се каже, че добродетелите на народа зависят и от честността на магистрата. Поквареният чиновник не облагородява онези, които зависят от него.”

“Творческо писане за мечтатели” – Росела Калабро

Ако от време на време хвърляте по един поглед тук ще знаете, че тази книга беше спомената в един от разговорите под предишен пост. Заглавието веднага събуди любопитството ми, а от своя страна аз си позволих да я предложа за прочит в читателския клуб към фейсбук групата “Чета и трупам лавици с книги“. Лесно я открих в най-близката книжарница, а прочитът ми отне 3-4 дни.

tvorchesko_pisane.jpg

Искам да започна с факта, че имах известни очаквания към книгата, които в голяма степен се разминаха с нейната реална същност. От резюмето на задната корица се бях настроила за среща със симпатична група запалени читатели, които понякога се отдават на писане на лични истории. Не, че групата от историята не е симпатична, даже напротив, но се оказаха доста по-шантави и неочаквано необуздани, начело с разказвача на историята – книжарката Петра. Освен да опознаем живота им, ще съпреживеем пътя към преоткриването им и сбъдването на мечтите им, каращи сърцата да потропват в специален ритъм. Ще се научим да четем затворени книги, да чуваме случайно прошепнати или умешлено изкрещяни истории от различни предмети и ще разберем в какви цветове обичат да бъдат боядисвани стените. А любовта е навсякъде и съпътства сбъдването на всички копнежи и неосъзнати желания. И макар да има малко разочарования всичко накрая се нарежда.

На страниците на книгата има разказани приказки, доста цитати от различни книги, повечето италиански, разбъркани, хаотични мисли, доста музика и танци. Усещане за споделеност и разбиране.

Не мога да кажа, че стила на авторката ме е грабнал, даже на моменти ме дразнеше. Съвсем открито си признавам, че едвам се удържах да не захвърля книгата в далечния ъгъл на стаята. Това до голяма степен се дължеше на факта, че основна част от историята е разказ от първо лице на Петра, а тя понякога ми ставаше твърде превзета и доста скована с всички бръщолевения за калинки, бръмбари и миещи мечки. Все пак проявих търпение и дочетох книгата до край. Хареса ми идеята за ре-куклите, а като най-близък почуствах Армандо с неговото непринудено желание за танц и красота. Така и не разбрак какво се случи с Дилън, но това май няма голяма значение.

Ако очаквате да намерите практически съвети за това как да пишете – то определено няма да намерите такива тук. Росела Калабро е написала ръководство за слушане на затворени книги и за следване на истински мечти, прошепнати от сърцето.

P.S. Една забележка ще си позволя да отправя към издателство “Ера” – моята бройка, макар и много грижливо избирана сред няколкото налични на щанда, не беше с добре изрязани страници и ми се налагаше аз да ги разделям докато чета, което доведе до съксване на няколко листа. Звука на скъсана хартия и раздърпания вид на нова книга дълбоко ме натъжи. В бъдеще е желателно да сте по-внимателни към книгите, които представяте на читателите си и да не допускате такива пропуски.

“Портретът на Дориан Грей” – Оскар Уайлд

Тези дни приключих прочита на една емблематична история, за която нямах никаква предварителна подготовка или пък очаквания, освен факта, че многократно съм чувала името и. През годините съм засичала откъси от филм по книгата, но винаги съм бързала да превключа канала, за да не си разваля бъдещото удоволствие от четенето.

dorian_grey

Книгата е изключително популярна и едва ли е необходимо да правя резюме на сюжета, но все пак ще си позволя да нахвърлям няколко думи. Дориан Грей е очарователен, невинен младеж, който с неподправената си красота и свежест провокира свой приятел художник да го увековечи в портрет. Художникът съумява да улови цялото съвършенство и чистота на младежа, претворявайки го в портрет. Докато позира Дориан среща лорд Хенри, който с няколко думи успява да разбонтува душата му и да вмъкне покварата в мислите му. От този съдбоносен миг пороследяваме живота на Дориан, надарен не само с красота, но с богатство и с високо обществено положение. Съпреживяваме първата, дълбока, искрена любов и всичко последвало от това.

Признавам си в самото начало историята ми вървеше бавно и дори имаше момент, в който ме отегчи и загуби вниманието ми, но това беше за кратко и най-вероятно се дължи на моментното ми настроение. След това развитието на сюжета ме погълна и всики мои опасения за типична, блудкава любовна история бяха разсеяни. Тук искам да направя вматка, че не бях чела резюме за книгата предварително и нямах никаква представа какво да очаквам. Изключително много ме впечатли последващият обрат и първоначално извика усмивка на доволство, която се трансформира в чуство на разочарование и тъга от лесното падение.

Поставят се много морални въпроси, развити в задълбочен и пространен анализ на една нетипична гледна точка. Интересно ми беше да се запозная отблизо с живота и мисленето на част от привилигированата класа. Да разсъждавам над ролята на изкуството и оправадава ли неговата красота жертвите, които се правят. Можеш ли да имаш морал, ако си освободен от последствията от делата си и страхът от отплата ли е възпиращия фактор, първопричниата да постъпваме правилно. Може ли човек да е добър безусловно и въпреки всичко.

Излишно е да споменавам неподражаемия стил на Оскар Уайлд и богатството на представените идеи. Финалът беше предсказуем поне за мен, но книгата определено заслужава внимание и прочит. Ще бъде прекрасна компания в мразовитите зимни следобеди.

“Омъжена за Бутан” – Линда Лийминг

“Омъжена за Бутан” е от онези съкровища, за които едва ли ще прочетеш много в Интернет. Мен ме привлече от рафта на книжарницата. Книгата е от издателство “Вакон” – много харесвам повечето от техните книги понеже са основно за приключения и пътешествия, описват живота на смели и различни хора. Приключенци решили да поставят волята и уменията си на изпитание, или ткива имащи смелостта да тръгнат по неотъпкани пътеки и да потърсят щастието на неочаквани места.

omyjena_za_Butan

Линда Лийминг  заминава на пътешествие из екзотичните Индия и Бутан без да подозира как това ще промени живота и. Тя се влюбва в Бутан и след кратки колебания свързва живота си с него. Какво намира една американка, свикнала на изобилие и удобства в бедната, малка страна ще разберем на страниците на тази увлекателна книга.

Линда ни представя един откровен и неподправен, искрен разказ за опита си в планинското кралство и живота в полите на Хималаите. В Бутан почти няма пътища, местните хоре живеят в изолирани селца, разпръснати из планините и китните долини. Навсякъде, дори на най-непристъпните чукари има храмове и ступи, молитвени колела и пъстроцветни знаменца. Тук животът върви на бавни обороти, никой не бърза, а вежливостта е над всичко.

Хората приемат живота и смъртта по различен начин от нас. Не притежанието е важно, а защитата на заобикалящия ни свят. Всеки живот има стойност. Отношението на будистите към смъртта е като към шанс за ново начало, те не се страхуват от нея и я приемат като най-нормалното нещо в живота. Будизмът се е смесил с древните вярвания на религията бон, изпълнена с много страховити демони и божества. Раждането и смъртта са съпроводени с множество сложни ритуали, събиращи цялото семейство.

linda_namgay.jpg

Докато работи като учителка в местното училище авторката неусетно опознава и се влюбва още по-дълбоко не само в Бутан, но и в бъдещия си съпруг. Когато Линда се влюбва в Намгял – ухажването протича по съвсем различени правила от модерните, забързани отношения в Америка. Преоткриваме непринуденото вълнение от постепенното сближаване, първите трепети и чистата радост от срещата с любим човек.

Срещата на талантливия художник на тханка с Америка и неговото възприятие на всичко там е другата страна на историята. Той е изумен от изобилието и мащабите, а в същото време е ужасен от количествата боклук и ненужни вещи, които се трупат всеки ден.

Разказ от първо лице за един доскоро затворен и крайно изолиран свят. Задълбочен поглед на една чужденка върху непознати за нея порядки и традиции. Сблъсък на две крайно противоположни възприятия за живота и света. Възможено ли е да нямаш нищо и да все пак сърцето ти да прелива от щастие? В Бутан успехът се измерва не с брутен вътрешен продукт, а с брутно национално щастие.

Сблъскаваме се с обичаи и поведение диаметрално противоположно на това в западния свят – на почит е мълчанието, не се говори, ако нямаш нещо наистина значително за казване; гостът се храни сам в храмовата стая на семейството без да бъде прекъсван или обезпокояван; в някои села се толерира многоженството – възможно е една жена да има неколко съпрузи или едни мъж няколко съпруги. Мъжът в общия случай отива да живее при семейството на жената. В Бутан традиционно има общности от възрастни хора, които се отеглят да медитират в планината за да постигнат по-добро кармично прераждане или просветление преди края на този живот, но никой не ги съди и не се опитва да ги ограничи или контролира. Даже напротив общоността им помага с каквото може.

Спирам понеже, ако продължавам така ще преразкажа всичко от книгата. Последно искам да споделя, че Линда Лийминг има лек и описателен стил, увлича и прави читателя съпричастен на мислите и преживяванията си. Предлага задълбочен поглед върху порядките в Земята на Дракона и нейните обитатели. Впечатлява с дълбочина и смисъл. Хубаво е да се срещнеш с хора, които имат смелостта да последват мечтите си и да захвърлят удобствата и сигурността в името на нещо по-смислено, следващо повика на сърцето. Щастието не е в притежаването на вещи, а в преживяването на моменти, в умението да живееш тук и сега на мига, воден от добрината.

Препоръчвам тази книга с две ръце, дори и да не сте почитател на този жанр, в тази ще намерите нещо за себе си.