“Новата прическа на Вики” – Цветелина Цекова

Тънка книжка, няма и стотина страници, но натежава много с всеки прочетен ред. Думите бяха като неспирни удари в тялото ми, от които едвам си поемах дъх. Четях без да спирам докато се питам защо? Как е възможно това да се случва? Да има толкова жестокост и липса на човещина. Как момиче, израстнало сред домашно насилие би допуснало подобни грешки?

Сериозна тема е засегнала авторката. За тези неща не е прието да се говори, хората смутено обръщат поглед в страни. А Цветелина Цекова е разкрила душата си и дори само един единствен шамар от тази история да е истински, то пак е твърде много.

“Новата прическа на Вики” е отчаян вик на всички жертви, живеещи в непрестанния кошмар на страха, отчаянието и болката. Но от всичко най-страшни са срамът и безизходицата. Това да признаеш пред себе си, че си допуснал ужасна грешка, че имаш нужда от помощ, утеха, закрила. Не знам как работи мозакът на насилник и предпочитам да не разбирам от първо лице в живота си, но съм впечатлена от реалестичното и достоверно изградените образи.

На всяка страница ми светеха червани лампи от поведението на Драго. Всичко в него макар и толкова перфектно ме отблъскваше на подсъзнателно ниво. Има нещо нездраво в желанието да обсебиш живота и вниманието на любимия човек. Свободата трябва и винаги е била преди всичко останало за мен.

За образа на майката не намирам думи и сили да пиша. За мен нейната пасивност се равнява по вина на агресивността на насилниците.

А финалът не ми донесе утеха. Не почуствах нужното възмездие, но може би живота не е справедлив и няма истинско възмездие за лошите дела. А толкова ми се искаше нещата да бъдат различни.

И макар да имам разни, дербни забележки за използваните сравнения и прилагателни, горещо ви я препоръчвам. Можете да я намерите в хартиен или електронен вариант. Вземете я за себе си, прочетете я, подарете я на дъщерите и синовете си, на приятелите си. И говорете за нея и случващото се там – има защо. Темата е много трудна, но не бива да се подминава.

Според статистиката всяка четвърта жена е жертва и ако вие не сте част от тази черна хроника, значи сте огромна късметлийка.

“Десет женски изневери” – Катя Антонова

Взех я за плажно четиво. Мислех си всеки ден да чета по една история по между къпанията на плажа. Неусетно прочетох първите три разказа още с първото отваряне. Тогава реших да я разделя на две части с по пет разказа за два дни. Но до края на деня я бях прочела и бих я препрочела пак. И от сега ви я препоръчвам. И сега продължавам да мисля за нея и бързам да събера разностранните си мисли в няколко думи.

Срещата с Кло предизвика гняв и неприязън в началото, толкова нелогична ми беше. А в края ме остави без думи, прибързано я бях осъдила. Радина и стремежът и към перфектност, разбирам повече от добре, желанието и да бъде винаги в центъра на всички. Дора ми е любимка, толкова близка я почувствах и толкова смела. Фантазиите на Роси ми се сториха малко нелепи, но какво ли не прави любовта. Мила ме удивлява, възхищавам се на увереността и умението и да се справя, ясно знаеща какво иска и как да го постигне, без самозаблуди и илюзии. Понякога детската любов трябва да си остане в миналото, за да не донесе разочарования както при Таня. София намери най-нетрадиционния начин да излекува душата си и да се справи с предрасъдаците си. Люба събра смелост да освободи от котвите и да повярва, че заслужава да бъде повече от най-удобния вариант. Селин откри начин да запълни мястото на липсващата любов и внимание, вси пак работата е най-важна. Мария най-накрая откри истинската, споделена любов в лицето на най-неочаквания човек.

Пъстра палитра от жени, като пролетен букет с цветя, всяка ухаеща със собствен аромат и привличаща с различен цвят, а някои дори имат и бодли. Твърде премерени и несигурни ми бяха повечето от тях в началото, но израстването им беше повече от естествено и убедително. Различни в характерите и вида си, но толкова близки в търсенето на любов и мъничко признание. И не любовта няма нужда да е перфектна, просто трябва да е истинска. И макар изневяра да звучи зле, да е предателство, то тук повечето героини чрез изневярата спасяват себе си и си дават шанс за щастие.

Бегло щрихирани истории, но пълни със смисли и емоции, различни и неподправени. Катя Антонова е майстор в изграждането на съдби. Рисува картини на цели животи с няколко думи. Реалистични и пълнокръвни. Ще се надявам да има продължение.

И пак да ви кажа – препоръчвам книгата на всички жени и на тези от мъжете, които искат да разберат жените и поне за момент да погледнат света през техните очи. Моята любимка е Дора, заради трансформацията която преживя и заради факта, че не се отказа. А коя е вашата фаворитка и защо?

“Сребърна приказка” – Наоми Новик

В горещото лято прочетох една доста смразяваща, зимна история за три млади жени, готови да жертват личното си щастие в името на по-висша цел.

This image has an empty alt attribute; its file name is silver_fairytale.jpg

Мирием е невзрачна, еврейска девойка, дъщеря на твърде отстъпчив и добронамерен лихвар. Един ден, принудена от суровата зима и обстоятелствата, започва да върши работата на баща си и да събира дължимото. Бързо открива, че има талант и с лекота превръща среброто в злато. А Старик обичат, не направо обожават златото. То е основната ценност за белите елфи живеещи в близката планина. И когато техният предводител взима Мерием за жена, тя ще се изправи пред неочаквани предизвикателства и ще трябва отчаяно да се бори за оцеляването си.

Ирина е недостатъчно красивата дъщеря на дребен благородник, която е повече досадно бреме за баща си, отколкото полза. До деня, в който царят не я взима за жена. Но щастието и ще бъде кратко понеже Мирнатиус крие мрачна тайна от миналото. А единственият съюзник, който е на нейна страна е старата и бавачка Магрета.

Ванда – груба, селска девойка със здрави ръце и добро сърце е продадена на служба при Мерием, за да изкупи бащиния дълг. В къщата на панов и панова Менделщам тя намира освен храна, човешко отношение и семейната топлина, която и липсва след смъртта на собствената и майка. Тримата с братята и Сергей и Степон биват преследвани от цялото село след смъртта на баща им и трябва да бягат, за да спасят живота си.

Много ум и комбинативност трябва да приложат трите момичета, за да се измъкнат живи от сполетелите ги беди и тежката участ, на която са обречени. Познанството им се случва на границата на реалното, в един неестествено замръзнал, магичен свят, а само от тяхната решителност зависи да спасят не само собствения си живот, а и този на близките им. И макар да има много обрати и тежки решения, в крайна сметка всичко опира до любов.

Не очаквано за мен историята много ми допадна, въздвйстващи са описанията на скованата от студ земя, глада и недоимъка. В по-голямата си част историята се разказва от името на някоя от главните героини, което беше разбираемо за мен. Имаше части, разказани от второстепенни персонажи и това вече не ми допадна особено. Твърде много различни гледни точки, мисли и изказ. На моменти не можех да се ориентирам кой точно е текущият разказвач и приемам този похват като авторово безсилие да ни предаде случващото се по-друг начин. Изграден е впечатляващ свят, много напомнящ ми на руските села, с тежката полска работа и дългата зима.

Наоми Новик е убедителна в детайлите и успя да ме спечели на страната на героините си. Допаднаха ми разсъжденията и вътрешните борби на всяка от тях. Трите са много различни, съвсем обикновени и същевременно притежават невидими за окото качества. Тук не външната красота е определяща, а вътрешната – умът и хладнокръвието в критични ситуации, комбинативността и куражът да се изправиш пред идващите трудности и неизбежната опасност с вдигната глава и да намериш решение дори в безизходните моменит воден от принципи и добродетели.

Ако трябва да си избера една за фаворит ще ми бъде много, много трудно да реша, но все пак ще посоча Ирина. А коя е вашата любимка от тази “Сребърна приказка”?

“Жена на вятъра” – Александър Секулов

Една история за завръщането към живота, превъзмогването на отдавнашни страхове. Едно неочаквано и непланирано пътуване на борда на полуразрушената лодка на име ЛаЛеЛу към остров Хиос. Четерима мъже и една жена, тръгнали да търсят спасение, същевременно бягайки от себе си и демоните си.

Неочаквана беше за мен цялата история. Броенето на главите в Катерини в началото ме озадачи, а после стана толкова естествено. Има толкова много емоции и чуства, които породи в мен книгата на Секулов, а от седмици срещам трудности да напиша дори ред за тях. Отварям тефтера с химикал в ръка и до там. Не мога да реша с кое да започна и как да ви опиша Катерина. И аз като спътниците и, мъже пътували и видели много неща в живота, всеки път я помня по различен начин. А тя е просто жена и все пак в нея има спасение и опрощение, кураж и безплътност. Мъжете край нея се променят – превъзмогват страховете си, подмладяват се и ревниво гледат към всички останали. А Катерина просто не е жена за един мъж. Сякаш е събрала в себе си и превъплащява всички жени.

Приятно съм изненадана от Александър Секулов и не очаквах, че точно това ще прочета именно от него. Много ми хареса изграждането на историята и как без предисловие се озоваваш в центъра на събитията, които те засмукват по вълните на Средиземно море сред ветровете бродещи там. ЛаЛеЛу постоянно ме препраща като звучене към Лолита. Намирам символи и предзнаменования дори където не съществуват. Тънка книжка, а толкова много смисли.

“Соленият вкус на вятъра” – Изабел Брум

Книгата прочетох от безплатното, месечно предложение от Озон в тяхното приложение.

Пренесох се на слънчевият и горещ Закинтос, проследявайки Холи в пътуването и към миналото. Докато тя с тъга си спомня за тежкото си и безрадостно детство. Холи е наследила от непознатата си леля къща, пълна със спомени, които я повеждат на тежко, но същевременно освобождаващо пътуване към миналото на майка и и нейната близначка. Какво е застанало между двете сестри и ги е очуждило. Защо са загубили всяка връзка по между си и защо Холи дори не подозира за съществуването на толкова близка роднина. Защо леля и не я е потърсила приживе, а сега и оставя къща в наследство. С помощта на очарователния съсед Ейдън, обърканата млада жена ще открие отдавна забравени семейна тайна. Дали всички перипетии ще и помогнат да открие себе си и ще и помогнат да си даде шанс за любов.

Много морска, синя, палещо гореща история за добри хора и забравени връзки, любов и типичната гръцка гостоприемност. Прищя ми се да съм на някой зноен плаж или да похапвам гръцка салата в прохладата на крайбрежните капанчета. Развълнувах се от неуверената и вечно самоконтролираща се Холи. Прииска ми се да науча повече за майка и, потънала в забвението на наркотиците и загубила твърде рано живота си. Не точно лека, но много увлекателна история. Предвидима до голяма степен, но пък за сметка на това се чете леко и вълнува. Автентична и убедителна, с персонажи, имащи дълбочина и страст. Ще ви пренесе по бреговете на Закинтос и ще ви вдъхне аромат на бугенвилии. Бих потърсила и други книги от авторката.

“Крайбрежната чайна” – Ванеса Грийн

Чарли има шанс да бъде новият главен редактор на списанието, в което работи, но за целта трябва да приготви ексклузивен материал за подбрани чайни из Великобритания. За нещастие в този момент сестра и има отчайваща нужда от помощ и Чарли е готова да се отзове. А докато помага на сестра си, се натъква на забележително бижу – “Крайбрежната”.

“Крайбрежната” е малка, семейна чайна, разположена на брега на морето, както и самото и име подсказва. В нея има огромно разнообразие от чайове и разкошен аромат на прясно изпечени сладкиши. Там има обаче и още нещо, далче по-специално от чаша ароматен чай – общност и приятелство, създадено с помощта на собственичката. Чарли ще се запознае с Катрин и Серафина, които ще и помогнат в търсенето и оценяването на най-добрите и вдъхновяващи места в тази част на страната. И докато пътуват и опитват чай и сладкиши, те ще открият приятелство, разбиране, безрезервна подкрепа, а защо не и любовта. Много ценна връзка между три млади жени, преживяващи различни трудности, но и намиращи съвет и опора една в друга.

Това е поредната “вкусна” книга, на която случайно или не попадам в последно време и макар да е доста обемна се чете за часове. Най-добре си пригответе чаша чай и чинийка с хапки за преглъщане. Топлото усещане се дължи не само на ароматните чайни, посещавани от приятелките, а и на техните деликатни, но толкова топли отношения. Грижата и близостта, възникнали между почти непознати и прераснали в приятелство. Три много различни момичета, всяка с тревогите и призраците от миналото, намират утеха една в друга. Чарли, разделила се с годеника си заради изневяра от негова страна и отдала се на кариерата си, за да забрави. Катрин, самотната майка, бореща се за малко нормалност в ежедневието си. И младата французойка Серафин, избягала от невъзможната си любов и перфектното си семейство. И макар историята на “Крайбрежната” да е разказана, то мястото и си остава тяхната малка тайна.

Тук няма огромен драматизъм или твърде много обрати, изненади и случвания. В книгата оснвоното е атмосферата на споделеност, близост и разкриване, без осъждане. Не ме разбирайте погрешно, много неща се случват, но всичко е естествено и в реда на нещата. Сюжета върви бързо, без да създава напрежение. Нашите героини допускат грешки, но има и прошка, изкупление и щастлив край. Лека, стопляща душата, в тези все още студени дни, история. Подходяща за плажа или вечер пред камината.

“Снежни хора” – Ахмедхан Абу-Бакар

Поредното много приятно попадение от Читанка. Ето няколко думи, за да усетите атмосферата му:

“Веднъж обърках пътя в планините и по древния съвет на нашите старци пуснах юздата с надеждата, че конят сам ще намери верния път; но като чаткаше кротко с подковите по кремъци и гранити, той ме отведе в някакви глухи места; впрочем на дорестия сигурно бяха отдавна познати обраслите вече с пълзяща трева или затрупани с обрушени от скалите валчести камъни и засипани от свлек тесни изоставени пътеки, които водят към величествените върхове на Дюлти-Даг, увенчани от вечен сняг. Внезапно конят спря; той удряше с копито земята и разтревожен, недоволно клатеше глава, сякаш се укоряваше за някаква грешка.

Огледах се. Остра болка сви сърцето ми.

Със стотици зинали прозорци, с черни продънени врати ме гледаше изоставеният от хората аул Шубурум. Шу-бу-рум! Сякаш предизвикателно свистене на студен вятър, провлечен вой в комина, тъжен стон на планинския вълк… Не много отдавна тук живееха хора, насмешливо наричани „небежители“. А сега е изоставен аулът на подивялата пътека като износен, стар, много пъти кърпен, съдран, неведнаж мокрен от поройни дъждове и изсъхвал на слънце овчи кожух.

Сакли полуразрушени, сакли с плъзнали по стените пукнатини, сакли с рухнали покриви… И сред тях джамия, извисила в небето минаре, сякаш умиращ е протегнал с последни усилия ръка и зове аллаха.”

И там гледайки старите скали си спомняме за живота кипял по тези места, за коравите хора, живеещи в подножието на Дюлти-Даг, в най-високият аул. За техните дни и ежедневните борби, за отминалите дни, когато от комините се е издигал пушек, а в кухните се е готвел вкусен хинкал. За времето, когато неразумният гробар Хаджи-Бекир прибързано се разведе, а после омъжи кротката си жена за куция Адам по стара мюсюлманска традиция. Когато снежният човек, иначе наречен каптар, слиза от планините в аула и започва да обикаля по улиците, всявайки страх и ужас във всички мирни и добри хора. Докато Айшат, младата докторка, се грижи за болните в малката болница. Там където хората се срещат вечер на гудекана, за да разменят някоя друга дума за това и онова, където се раждат клюките и легендите.

Увлекателна и леко носталгична, разкриваща обичаи и нрави на непознат нам народ- дагестанците. На моменти хем смешна, хем тъжна, затрогваща и истинска история за сакатия Адам и неговото неочаквано щастие да получи добра жена и стопанка на скалята си, за борбата за сърцето на докторката Айшат, за затрупания проход и зловещия каптар, който броди по улиците на осиротяващия аул, за старата вражда, прераснала в неразрушимо приятелство между Али-Худжа и Худжа-Али, за магаричката на последния, за подвига на ловеца, кореспондента от града и ветеринаря, за Хева и неочакваното и щастие. Как хората напускат родните си домове в полите на вечено снежните планини и се местят долу в големите съветски градове.

Много ми харесва повестта, сладкодумният език, използван от Абу-Бакир и усещането за общност и нещо безвъзвратно загубено. Животът продължава, но на ново място, а старите традиции си остават дори там, пренесени през времето. На места сред гладко вървящата история се споменава за новия съветски строй, за голямите градове, лесният живот в тях и индустриалния прогрес. Малко като пропаганда ми прозвуча всичко това. Четох книгата много преди случващото се в момента и въпреки тези откъси бих я препоръчала на всички почитатели на добре разказаните истории.

“Щипка пакости” – Ана Мериано

Участвах в игра на страницата на Руми Илиева – тя е фитнес инструктор, който вдъхновява хората да променят живота си към по-добро. Занимава се с тренировки, здравословни рецепти, козметика, организира интересни дискусии с различни специалисти и представя нови книги. Та много се зарадвах като разбрах, че аз ще получа книга за подарък. Обичам да ми подаряват книги, елемента на изненадата в сюжета винаги ме вълнува.

“Щипка пакости” на Ана Мериано е първата книга от поредицата “Любов, захар и магия” като е в категорията четиво за тинейджъри. Но аз бидейки млада по душа 🙂 искрено и се насладих. На страниците се запознах с единайсет годишната Лио и необикновеното и семейство. Потопих се в мислите и терзанията и, желанието да е вече достатъчно голяма, че да помага в семейната пекарана в Роуз Хил за фестивала на мъртвите. Има нещо магично в аромата на прясно изпечени сладкиши, начина на приготвянето им и радостта, която носят на всички опитали ги. Лио иска да се включи в приготвянето им и дори не подозира, че ще стане свидетел на нещо много по-магично от това, разкривайки ревниво пазената семейна тайна, че жените в семейството и са вещици.

И тук възниква въпросът дали и тя има магични сили и ще може ли да ги използва, за да помогне на приятелката си? Всичко зависи от точното изпълнение на няколко рецепти и това да не бъде разкрита от любопитните си сестри. Дори обикновеното готвене е вид магия с определени съставки и непредвидим краен резултат, а тук се очаква много повече от една невръстна девойка с нулев опит. При все, че тя е толкова убедителна, че успява да направи нещо наистина добро като обединява съучениците си в клуб Закуска.

Много сладка история в пряк и преносен смисъл, с апетитни аромати, няколко забъркани бели и много топлина, любов и грижа. Давам си сметка, че переодично в сюжетите на книгите, които чета има месене и готвене, всичко се върти в кухнята, около печката, но това ми харесва. Има нещо уютно в описанието на забързаните утрини, работния ден в пекарната или приготвянето на семейната вечеря. Върнах се назад във времето, когато исках и аз да съм голяма, да ми поверяват отговорни задачи и нямах търпение да докажа, че и аз мога да се справя не по-зле от всички останали, точно като малката Лио. Нямам братя и сестри, но и завидях за нейните. Подкрепата и разбирането, което получава от тях дори, когато не се вслушва и не заслужава съвсем. Много сантиментална, окуражаваща и пълна с надежди е тази книга, но в никакъв случей не е прекомерно захаросана. Засягат се доста болезнени теми като загубата на родител и тежките последствия от това на тази крехка възраст. Колко е трудно да си най-малкият и да се чустваш неразбран, неприет, изоставащ от всички край теб.

Това е първата книга от поредицата и без колебание бих прочела за следващите приключения на Лио, а сега размишлявам коя малка магьосница да зарадвам с тази книга, за да продължи магията да завладява сърцата и на други читатели.

“Повредената рамка” – Клаудио Руджери

От безплатните книги в Books попаднах на тази кратка криминална история.

Собственик на картинна галерия е намерен мъртъв. Първата хипотеза е самоубийство, но при по-внимателен оглед и една счупена рамка, променя всичко. Комисарят се впуска в разследване на възможните хипотези.

Приятна и доста увлекателна новела. Има някои недовършени и леко скалъпени моменти. Обратът не ме изненада особено. Авторът има потенциал, но трябва да работи, за да го шлифова и осъвършенства.

“Празнолуние” – Ивайло Гогов

Попаднах на книгите на Ивайло Гогов съвсем случайно. Взех си нов телефон и като част от книгите за безплатно четене е и част от творчеството на Ивайло Гогов. В книгата ме привлече заглавието без да знам абсолютно нищо за нея. Обичам да откривам такива съкровища.

Три момичета се събират с три момчета в селска къща, принадлежаща на семейството на една от девойките. Целата е да се позабавляват и да прекарат приятно. Но всичко, което се случва е отвъд най-смелите им представи – въвлечени са в низ от взаимосвързани, абсурдни до смях през сълзи ситуации, които са колкото комични, толкова и трагични. Дали ще има щастлива развръзка и ще намерят ли нашите герои любовта и имането?

В началото на книгата стилът ми беше странен, дори на моменти неприятен. Твърде фрагментирано описание, нестандартно и на моменти доста объркващо. Част от думите са ползвани извън контекста или не на място. Бях на път да захвърля книгата и повече да не я погледна. Докато в един момент, неусетно дори за мен, бях всмукана в историята. Стоях на дивана, четях и се смеех с глас без да ме интересува нищо друго, ставащо наоколо.

Много добре разказана история с множество обрати, повечето немислими. Реалистични главни герои и толкова гафове, че се учудваш как е възможно. Има тънка ирония, стара любовна история, скрито имане, няколко нови любови, полицаи и пожарникари. Падане, ставане, стреляне и дори леене на куршум. Не очаквах, но останах очарована от нетипичния стил и ерудицията на автора.

Смело препоръчвам книгата. За притежателите на iPhone е безплатна и достъпна в приложението Books. А за всички останали може да се намери в интернет, но дори и да си я закупите няма да съжалявате. Ивайло Гогов е ланшафтен аркитект и е автор на 8 стихосбирки, 11 романа и 2 сборника с разкази. И ако до сега не съм ви убедила, погледнете цитатие:

“Себераздаването е да дариш някому живота си обичайки дори и да не си обичан!”

“Любовта е единственият смислен и задоволителен отговор на въпроса за човешкото съществуване.”