“Лятна детективска история с таралеж” – Деян Копчев

От щанда за намаления в книжарница Сиела се сдобих с “Лятна детективска агенция с таралеж” на Деян Копчев. Няколко пъти съм заглеждала книгата докато най-накрая се реша да я взема.

lqtna_detektivska_agenciq_s_taralejКнигата е сборник със свежи разкази на различна тематика. В едноименния с книгата разказ ще проследим едно объркано, детективско разследване за търсене на немъртви в китен, морски град. Трагичната любовна история на сценарист в порно индустрията и развръзката на други две любовни истории ще прочетем в следващите истории. Разкази за призрак, търсещ убиеца си и разходка на домашния любимец. А в любовта не е важно да си перфектен, а да срещнеш същият изрод като себе си, а понякога да получиш одобрение за нея от най-близките си. Различни възпитателни методи, които се ползват, за да озаптиш непослушна дъщеря и какво може да се случи с дрехите ти оставени сами в гардероба. Откриване на пуст и непристъпен плаж, в който всичко е идеално, освен полета на гларусите. Нетрадиционните подаръци, които човек може да направи за годишнината с полвинката си. И какво се случва когато станеш свидетел на обир.

Кратки разкази с нетипично развитие, леко нецензурен език и доста пиперливо на моменти съдържание. Деян Копчев обединява различни истории с изчистения и натуралистичен стил на писане. Има доза хумор, понякога черен и доста ирония. В началото сборника леко ме отегчи, но към края очаквах всяки следващ разказ с нетърпение и усмивка на уста.

P.S. В книгата има много приятни илюстрации.

Advertisements

“Ледената принцеса” – Камила Лекберг

Ако хвърляте понякога по едно око в моя блог ще знаете, че съм почитател на добрите криминални истории и винаги съм в търсене на нова, интересна поредица или книга в жанра. Прочела съм почти всичко на Агата Кристи и мога без колебание да заявя, че Еркюл Поаро ми е любимият детектив. Обърнах внимание на Камила Лекберг именно поради честите сравнения с Агата Кристи. “Ледената принцеса” е първата книга от поредицата “Патрик Хендстрьом”.

ledprincesa.jpg

Ерика се завръща в родното селце Фелбака, за да уреди нещата след трагичната смърт на родителите си. По случайност присъства на откриването на трупа на скъпа приятелка от детските години. Алкес е намерена във ваната с прерязани вени и всичко прилича на самоубийство на пръв поглед. Ерика, която е писател на биографични книги, се захваща да опише случващото се и да разрови настоящия живот на приятелката си, от който вече не е част. Забравени и отдавна погребани тайни ще изплуват на яве и ще дадат обяснения за много минали, странни събития в живота на Фелбака. Личното и разследване ще я изправи срещу близки и ще я сблъска с пораснал приятел от детските години, който работи в полицията. Дали Ерика ще успее да напише книга по собствен сюжет и да открие виновника за смъртта на Алекс?

Камила Лекберг пише леко и увлекателно, създава собствен свят и го населва с убедителни герои, които са прекалено типизирани и клиширани. Заради сравненията с Агата Кристи обаче очаквах доста по-различен тип криминална история от описаната. За съжаление като криминале бих оценила книгата доста ниско. За мен тази история е повече в жанр чиклит с криминална нишка, където бих и поставила много добър. Основния фокус не е криминалното разследване, а емоционалните преживявания на главната героиня.

Моля ви не четете по нататък, ако не сте чели книгата и не искате да си развалите бъдещото четене – частта съдържа подсказки за сюжета. Както вече споменах в книгата има клишета, но те не са едно и две – целият сюжет и всеки един герой е олицетворение на някое популярно такова, насадени от американските филми. Ерика е талантлива и успяла, но самотна. Патрик е разведен, но още от дете обича Ерика. В работата си е стрателен, но няма шанс да изпъкне заради шефа – задник и сексист, заточен в малкия участък. Алекс е била умпомрачително красива, но студена и много затворена, богата и изискана. В книгата ще се сблъскате с талантлив художник-алкохолик; богата фамилия с мистериозно изчезнал наследник и втори осиновен такъв; учител с фобия от микроби; наблюдателна баба, която пече изкусителни сладкиши. Историята няма как да бъде пълнокръвна без домашно насилие и малтретирана жена. Разбира се има го и обратния сценарии – зла и неприятна жена, която тормози съпруга си.

Изнасилвания, педофилия, пожар, инциденти, самоубийство и още много други подобни. Книгата е събрала в себе си всички възможни гадости на куп, а всеки крие грозна тайна в миналото си. Сякаш е сглобено чучало от много шокиращи и посредствени криминални сценарии, а може би е писана с цел да бъде филмирана. Не срещнах и не разпознах нито една характерна идея, единственото което я отличава е мястото за развитие на действието – Швеция. През цялото време предугаждах как ще се развият събитията и нито един обрат не ме учуди или изненада.

Бих дала втори шанс на авторката в бъдеще, защото пише четивно и вярвам, че може да се развие и да създаде интригуващ сюжет с оригинални идеи.

“Балкански грешник” – Димитър Кирков

Прочетох тази книга след препоръка в GoodReads, за която благодаря.

balkanski_greshnik

“Балкански грешник” е огромен по размери и обхват разказ за живота на Димитър Попов – започнал в България, когато той е младеж, проследяваме неговото балканско странство през Гърция, Турция, Сърбия и Румъния. Димитър и неговият пръв приятел Михалис се забъркват в мрачни събития, които ще променят целият им досегашен живот и ще ги превърнат от младежи с добро бъдеще в скиталци. От Пазарджик те ще се озоват в съседна слънчева Гърция и това ще е началото на едно огромно приключение. Главният герой се приспособява на всяко ново място. Става свой сред чужди. Вписва се сред месните, изучава порядките и желанията им. Намира и губи приятелства, създава врагове, среща различни жени и се влюбва, печели и губи пари и това не е дори малка част от преживяванията му. Дали двамата приятели ще съумеят да запазят приятелството си или обстоятелствата ще ги разделят? Има ли съдба и може ли човек да избяга от нея  и греховете, които е сторил? Можеш ли да загърбиш миналото и да започнеш на чисто в нова страна и с ново име?

Колосално пътуване из Балканите и порядките на различните народи там. Толкова различни и толкова еднакви. Безпристрастно се засягат темите за изселването на българите от Беломорска Тракия, живота на същите в границите на Османската империя, отношенията ни със съседите сърби. Дребни случки и събития напомнят за минало, което е изпълнено с предателства, кръв и огорчения. Дали някога ще забравим и ще можем ли да започнем на чисто? Твърде много сме се омесили по съседски, но и твърде много натрупана горчилка има между нас. Става очевидно, че хората без значение от тяхната националност се движат от едни и същи мечти и стремежи. Макар и говорещи на различни езици еднакво любят, страдат и живеят.

Богато, но непретенциозно описание. История пълна с много реалистични обрати, ситуации будещи размисли и поставящи морални дилеми. Описание извикващо живи образи и картини на напрежение, възхита, погнуса. Реалистично представяне на ситуацията у нас и при съседите в политически и злободневен план от миналия век.

На своите над 700 страници се разполага хроника на един човешки живот, изпълнен с възходи и падения, любови и разлъки, търсения и намирания. Героите са многостранни, създадени с дълбочина и реализъм. Всички описани събития са многопластови и непредвидими. Тук няма черно и бяло, а само различни нюанси на сиво – понякога почти прозрачно светло, а в друг момент тъмно и нагнетяващо.

Историята напомня на приключенските романи на Карл Май като динамика и развитие на сюжета – главният герой се хвърля от едно приключение в друго без дори да може да си поеме дъх. Но за разлика от типичните приключенски романи е много по-задълбочена, липсва младежката наивност и гарантираният добър край на всяка цена. Споделяме размислите на един човек загубил наезапочналото бъдеще и принуден да се променя постоянно, за да оцелее.

Монументален и мащабен труд, който препоръчвам с две ръце. Не знам абсолютно нищо за автора на книгата, но след тази първа среща ще се поинтересувам повече и ще потърся други негови творби.

Много ми е трудно да разказвам без да разкривам подробности от сюжета за това ще онагледя с няколко цитата:

“Само едно погледни, политиците само вземи. Щом дойде нова власт, и се хващат за завареното — дайте, другари там или господа — все едно, дайте да премахнем предишното до основи, да го сринем, да го ликвидираме без остатък. Пък че може да е имало нещо добро и в предишното, пък че това добро с ум трябва да се запази — не, не, не сме го правили ние, чуждо ни е то, старо е и вредно, а от нас почва ново време и всичко ще е ново. И докато се усетиш, изгорили заради бълхата юргана. Уредби, учреждения, закони — всичко по̀врага, на майната си да върви, и все рушим ние, все нова епоха градим и все на гола поляна стоим. Даже не и на гола, ами цялата е осеяна с развалини и боклуци. Откак се помня, толкова години, ако слушах политиците и вярвах на вестниците им, все в ново време живеем, но все в старата дивотия тънем. Дивотия и разбойничество…”

“То споменът е измамно нещо — човек взема от миналото, което му е потребно, че да си нарисува своята картинка.”

“В последно време българинът добре научи що е туй банкова далавера. И как чрез разни банкови ходове може да оглозгаш един народ до кокал. В тая кал не ми се ще да нагазвам много, защото няма начин да не стигнем до нашенските политици — най-гнусното нещо за мен. Ще кажа само, че обирът беше повсеместен, отдавна, отдавна обмислен в големите кабинети на предишната власт и изпълнен по ноти. И докато едни скачаха по площадите и ревяха по митингите, други смъкнаха на хората и ризите от гърба. То и тия, дето водеха навалицата по митинги и площади, друго не направиха тогава, ами само осигуриха тила на избрана чета разбойници, че да си свършат спокойно те грабежа в суматохата и сред патардията. Мисля си, че това всъщност им беше и задачката на пламенните водачи, че и повечето от тях бяха подбрани в същите големи кабинети, претеглени там и преценени кой какво е годен да свърши и колко ще струва. И всеки си получи възнаграждението според уговорката — кой пари, кой пост, кой в странство замина, кой професор го произведоха, всекиму — каквото душа сака… Точка, точка! С две думи само се отклоних. Ама все вярвам, ще се намерят някой ден хора да опишат и едните, и другите с имена и подробности…”

“Не е лесно на източните хора. И на западните не е лесно. Но най е трудно нам, на Балканите, защото сме по средата. Събери заедно техните мъчнотии и ще намериш нашето тегло.”

“Казваш, късмет съм имал много пъти да почвам живота си на чисто. Знам, че няма човек, който поне веднъж да не е искал подобно нещо. Защо не се родя отново? Защо не стане тъй, че да захвана всичко отначало? Това няма да сторя! Онова няма да река! Такъв и такъв ще бъда, ако нося днешния си акъл. Ама това са празни мечтания в минута на слабост. И не за друго, ами пак да се родиш, в другия край на земното кълбо да идеш, все ще нагазиш в някоя мърсотия, а и ти ще мъкнеш да прибавиш своята мърсотийка. И ако избегнеш предишните грешки, нови ще натвориш. Светът те посреща със зло, а и ти сам не знаеш колко рога̀ има злото в твоята лична природа. Пък и старото няма да си оставил, защото драги са грехове до пъкълски прагове.

Така че не ме облазявай, нито сам разчитай на чудеса. Говоря това, разбира се, за свое оправдание. Отгде да знам каква заспала змия ще настъпя в Съръбаир? Някои се пазят от света, като го отминават. Или отстрани гледат, приятелства не дирят, заключват се нейде сами със себе си. Парашкевов може би беше такъв. Ама аз съм от другата порода. Няма начин да не се свържа с някого и после да драпам за освобождение…”

“Живот в скалите” – Мария Лалева

Повече от година попадам на различни цитати и откъси от тази книга във Фейсбук и определено привлякоха вниманието ми. Носеха се слухове за евентуалното и издаване. Най-накрая преди месец беше указана и точната дата. До толкова нямах търпение, че дори направих предварителна поръчка за книгата, но поради различни причини тя доста закъсня в пътя си до мен. Ентусиазмът ми беше толкова голям, че отидох на представянето на книгата и среща с авторката в културен център Тракарт. За мое огромно съжаление закъснях и от мястото ми нищо нито се чуваше, нито се виждаше и това ме принуди да си тръгна по-рано от желаното.

В книгата е описана историята за смъртта и живота преди това на млада жена и нейният син Павел. Пътя, който изминава Марина в последните си дни, съдбоносните срещи с няколко необичайни, чепати, но по своему добри и мъдри обитатели на скалите в Созопол. История за много любови, минали, но недоизживяни, за грешки, прошка, себеотрицание, за бащино израстване и сплотеност, за море и вяра. В последните си дни Марина намира достоен дом за Павел и хора, които да му покажат смисъла на живота, да му дадат въпросите и да го окуражат да търси отговорите им.

Михаил К. е известен от миналото актьор, който изживява ролята си на местен алкохолик, оставяйки всичко да се руши покрай него. Срещата с Марина и любовта му към Павел ще преобърнат безмисленото му съществуване. Демир, стар, мъдър турчин и Настасия, люта македонка са двама старци, пазители на древни тайни, ясновидци и гадатели. Те ще внесат магичното в живата на Павел и ще му покажат правилния път. А Луиза е неговата втора майка, твърда като гранит арменка, която успява да сплоти всички край себе си.

Историята ни е поднесена като разкази от различните главни герои като пръв започва вече порасналият Павел. Ставаме свидетели на съкровените мисли и страхове на всеки един.

До тук всичко звучи много добре, дори твърде прекрасно. Не знам дали аз натоварих книгата с много очаквания или просто това не е моето, но не ми хареса. Завърших я насила като от един момент нататък четях по диагонал. Ще се опитам да ви опиша възможно най-точно кое ме отблъсна – всичко беше прекалено идеално, чак граничещо с фалш. Има прекалено много повторения за скалите, морето, любовта. Описанията са претруфени, но постни, лишени от оригиналност. Сюжетът и героите са много плоски и предсказуеми, нямат истинска дълбочина. Прекалено много съвпадения – всички в историята са обикновени на пръв поглед, а в последствие се оказва, че носят дарби, дадени свише. Уж са различни хора, а мислите им звучат по един и същи начин, започват да се сливат от един момент нататък. Твърде еднотипно, без оригинални идеи, объркано и отегчително на моменти.

Отделните цитати, които ме бяха заинтригували се сливат един в друг и се превръщат в досадни брътвежи за любов, приятелство, спасение, прошка. Из всичко описано има ценни мисли и докосващи прозрения, но те се губят на общия фон. Ако човек иска да ги извлече, то трябва да чете много съсредоточено и дори да си води бележки.

Цялата книга звучи много поучително, събирайки в себе си смесица от религии, езотерични вярвания, мистика, истории за Новото време и Долната земя, та дори и Дядо Боже. Цялата тази комбинация заприличва повече на пресолена манджа, отколкото на хапка познание. За съжаление мен ме загуби като читател, макар и да съм много широко скроен такъв и да се опитвам от всичко да извличам полза и положително преживяване.

Това е личното ми мнение, но ако вие имате интерес, то ви съветвам да прочетете книгата и да споделите вашите впечатления и преживявания на страниците и.

“К като всичко” – Яна Букова

Първата ми среща с Яна Букова и неподражаемия и стил беше на страниците на “Пътуване по посока на сянката”. “К като всичко” е в различен формат и представлява сборник с разкази, издаден за първи път през 2006г. от издателство “Сиела”. Аз имам новото издание на “Жанет 45” от 2018, което съдържа един допълнителен разказ.

big-K-kato-vsichko

Винаги ми е било много трудно да пиша ревюта за сборници с разкази. Всеки от тях е завършена история с начало и край, герои, основни теми и внушения. Но пък групата от разкази формира цяла книга. Въпросът, който си задавам е дали фокусът ми да е към единичното или към цялата съвкупност от истории.

“К като всичко” е много трудна за описване колекция от истории – уж различни, а много близки по атмосфера и внушение, абстрактни, нетипични. От първата страница се сблъскваме с характерния описателен изказ на авторката и тръгваме на пътешествие през “Каменния квартал” с къщата на върха на хълма, обитавана от безсмъртните и древните, стаени на страниците на книгите. Странна комисия, която изследва правенето на избор в живота на една безметежно свободна жена – ляво или дясно, горе или долу, от страх или от необяснима нужда за баланс избираме в този живот. Дали този тест може да се направи за няколко часа или ден, а може би дори вечност? “Учителят се завърна пиян” е кратък, но наситен на картини и усещания разказ. В “All the king`s horses” се срещаме със Солидад и любовна история в 41 епизода. Очарователна игра на думи, скрита на страниците на тълковен речник и разказваща история. Коледа вече не е това, което изглежда на пръв поглед, но все пак е изпълнена с тържествено очакване на подаръци или не съвсем. А как няколко мутри подбира и подготвя материали за седмичник. И как точно тези момчета решават неочаквани проблеми ще разберем в “Сянка на мъже отказва да напусне дрехите си”.

Абстрактна, изпълнена с пластове и разсъждения, множество преплетени нишки, асоциации и препратки, книгата не изневерява на характерния стил на Яна Букова. Разказите ни въвеждат в уж обичайно ежедневни, дори клиширани, но всъщност неочаквано необичайни светове. Разкрива мисли и чуства на объркани, но до болка нормални герои. Ненатрапчиво, но обсебващо е повествованието във всеки разказ без видима връзка с останалите, но сякаш принадлежащи си.

“Във вихъра на двайсетте” – Софи Кинсела

Рядко чета чиклит, но не крия, че когато пътувам или мързелувам на плажа си позволявам да чета книги от този жанр. И все пак се старая внимателно да подбирам авторите и сюжетите – държа да се забавлявам, а не да се дразня. В това отношение Софи Кинсела за втори път оправдава очакванията ми.

vav_vihara_na_20te

Лара е зарязана от гаджето си, а бизнес партньорката и Натали отива във ваканция и просто забравя да се върне, оставяйки я в безизходно положение да се грижи за новопрохождащия им бизнес. Парите са на привършване, а Лара няма и бегла идея от къде да започне и как да се справи със създалото се положение. За капак трябва да присъства на погребението на 105 годишната си леля и в старанито си да не разочарова семейството си, тя се озовава в ритуалната зала, а това ще преобърне живота и. В празната зала без цветя, докато размишлява за почти непознатата си леля, тя започва да вижда призрака и. Дали вече окончателно е откачила от стрес и тревоги или случващото се е действителност? Сейди не може да се отдаде на вечен покой без колието с водно конче, с което е неразделна от младостта си. Единственият шанс да го открие е праплеменницата и, която я вижда за разлика от всички останали.

За Сейди и Лара това ще бъде невероятно приключение в настоящето и в миналото, ще доведе до много комични ситуации, разкриване на стари семейни тайни и израстването на Лара. Понякога щастието е зад ъгъла и единственото, което трябва е мъничко смелост, за да го сграбчиш. И както във всяка подобна история и тук всичко се върти около любовта и кой е правилният мъж.

Лека и неангажираща, приятна история, подходяща за плаж или отегчително пътуване по магистралата. Софи Кинсела има свеж хумор и на се страхува да преминава границата между действителност и фантазия. Прекарах няколко весели часа в двайсетте години и не само със Сейди и Лара.

P.S. Държа да уточня, че оценката от 4ри звезди в Goddreads, която давам е в сравнение с всички други книги от този жанр, които съм чела. Всяка оценка, която правя там е на база на други книги от съответния жанр. Правя това уточнение понеже чета доста разнообразна литература и е невъзможно съпоставянето и оценката чрез звезди.

“Формата на водата” – Андреа Камилери

Днес ще ви представя първата книга от поредицата за комисар Монталбано на Андреа Камилери. Авторът е роден в Сицилия през 1925 година. Криминален автор, който освен поредицата за комисар Монталбано има и доста самостоятелни книги.

formata_na_wodata

На сметището е намерен мъртъв известен политик и всички доказателства сочат, че смъртта е била естествена. Но комисар Монталбано има повече от основателна причина да се съмнява в тази скалъпена версия. Той ще тръгне по следата, а това ще го отведе на неочакван завършек.

Описанията на комисаря са бегли щрихи, но това е достатъчно, за да разкрият ясно личността му. Книгата е по-различна от типичните криминални истории, но определено си заслужава вниманието. Образът на Салво Монталбано е много плътен и вдъхновяващ – той е умен, но не се придържа стриктно към правилата, води се по собствени такива, които понякога се разминават със закона. Всички описани герои са реалистични и многопластови. Тук няма обичайното разделяне на добри и лоши – хората са просто хора и притежават пълнокръвна палитра от качества и чуства. Това с пълна сила важи и за главния герой. Андреа Камилери не ги осъжда и не ги представя за назидание или възхита, даже напротив с лекота разкрива многообразието на живота и различните лица на хората. Фин познавач на човешката душа и на тъмните кътчета там. Дори добрия човек притиснат от обстоятелствата може да се подлъже и да кривне в страни, но това прави ли го автоматично лош?

В историята се показва типичната сицилианска действителност – полицията, която макар и да бави разследванията, работи за приключване им. Възмездието, макар и закъсняло, винаги застига виновните по един или друг начин. Корените на мафията са дълбоко впити във всяка една прослойка на обществото и дават своя дълбок отпечатък в ежедневния живот на обикновените хора. Иска се кураж и дързост, проницателност и далновидност, за да съумееш да доведеш всяко разследване до край и да издействаш наказание за всички отговорни За щастие нашият комисар притежава всичко това плюс очарователна приятелка и верни колеги.

Ако трябва да съм честна първата ми среща със Салво не беше на страниците на книгата, а на малкия екран. От доста години по различни телевизии спорадично се върти сериалът, адаптиран от телевизия RAI по поредицата. Популярността му е толкова голяма, че дори има поредица за младите години на комисаря. Страстен почитател съм на филма и съм гледала почти всички серии. От него се запалих по идеята да посетя Сицилия, където се развива двйствието. А магнит с лика на комисаря краси хладилника.

Мога да си призная, че в случеят макар и да харесвам книгата, съм пристрасна към филма, но понеже в момента не го хващам по телевизията прочита на книгата е добро връщане към Вигата и първоизточника на историята. Не мога да преценя до колко добре е изградена чисто криминалната част от историята, понеже от самото начало знам развръзката, но определено препоръчвам не само тази книга и цялата поредица на всеки, който си търси интелигентно написано и различно от американските криминални романи. Езикът е изящен, а словореда впечатляващ, което е нетипично за такъв тип книга. И искам отново да подчертая, че дори да не сте почитател на криминалния жанр тук ще откриете много различни човешки съдби, дълбочина на моралните решения и щипка любов.

Клипът по долу представя финалната песен от “Младия Монталбано”.