“Да прекосиш Хималаите” – Александър Пусен, Силвен Тесон

От много време не съм писала в блога, но не защото нямам желание, а защото използвах всеки свободен миг да съм навън сред природата и приятелите, докато времето и обстоятелствата го позволяват. Опасявам се, че ни предстои дълга зима, през която стоенето вкъщи ще се превърне в основно занимание, но поне ще има време за четене на книги. Дано да греша в предположенията си, разбира се.

Тематично докато аз планирах собствените си приключения ми хареса идеята да чета и за доста по-грандиозни чужди такива. Александър и Силвен взимат смелото решение да прекосят целите Хималаи и няколко съседни планински вериги. 5000 хиляди колометра пеша през едни от най-тежките и неблагоприятни условия на Земята, с едни от най-величествените и зашеметяващи гледки. Неповторимо изпитание за силата на тялото и волята. Маршрутът на двамата пътешественици преминава през Бутан, Непал, Тибет, Индия, Пакистан и Афганистан. Сблъскаваме се с различни местни култури и обичаи. Хората там са свикнали да живеят в крайна нищета и на границата на глада. Суровите заобикалящи условия не са много подходящи за лек и охолен живот. И може да ви се стори странно, но през по-голямата част от четенето бях гневна на главните герои. Колкото и да ценя и уважавам приключенския им дух бях възмутена как те пътуват без пари и грам провизии докато разчитат да бъдат приети и нахранени от безкрайно бедните месни хора. Знам и разбирам, че това е част от приключението, но все пак ми беше несправедливо и ограбващо.

Александър и Силвен имат доста различен стил и гледна точка. Те се редуват да представят всяка глава и това на моменти малко дразни и обърква понеже историята се накъсва. Но пък от друга страна виждаме различните гледни точки за различни участъци от пътя. Така и не си харесах фаворит между двамата.

На страниците на такива книги е лесно да повярваш в чудеса и да започнеш да мечтаеш. На нашите хора толкова пъти им се размина на косъм, че е трудно да се повярва, че това не е измислица, а действително преживяване. Явно тук с пълна сила важи максимата, че късметът е на страната на смелите.

А част от моите мечти е някой ден да посетя лично магичният Тибет, Непал и Бутан и да се срещна с хората и величествената природа. А до тогава мога да пътувам на страниците на тези пътеписи.

“Севилското причастие” – Артуро Перес-Реверте

В последно време чета няколко книги на куп, но никоя не задържа вниманието ми за твърде дълго. Това се промени щом започнах “Севилското причастие”. Озовах се в магичния и дъхав свят на Севиля и той ме омагьоса. От няколко години искам да посетя Андалусия, но все не намирах време. Бях решила да е тази пролет, но за съжаление Корона вирусът промени плановете ми. Дано скоро да имам възможност да се разходя по малките улички и да се насладя на смесицата от мавърска и испанска култура.

sevilskoto_prichastie1

На страниците на книгата се срещаме с едно малко, шарено общество от пълни противоположности, обединени от идеята за защита на една стара църква. От една страна е стария, сприхав и много честолюбив свещеник, от друга неговият помощник – обещаващ млад свещеник. Две аристократки с почти синя кръв – майка и дъщеря и една нетипична, но много пряма монахиня. Мистериозно проникване в папския компютър с молба за помощ за спасяване на рушащата се църква от неизвестен хакер води до изпращането на Лоренцо Кварт в Севиля. Той трябва да прецени ситуацията на място и да изготви безпристрастен доклад за положението и да открие самоличността на хакера. Още от първия момент Кварт се оказва въвлечен в серия от събития като защитниците на църквата правят и невъзможното да го привлекат на своя страна, докато противниците и се опитват да оказват натиск. Един доста безпринцепен журналист също се замесва в конфликта. Кой ще надделее и дали старата църква ще успее да оцеле и този път.

Отново увлекателна и въздействаща история, поднесена от Реверта в описателния му и богат на детайли език. Човек неусетно се пренася на улиците на Севиля и може да вдъхне мириса на портокалови дръвчета, да усети горещината по кожата си и омайната прохлада на сянката край фонтаниете във вътрешните дворове на богатите къщи. Залагат се много интересни теми като причините за свещеническия и монашески обет, шока след личностното осъзнаване. Отношението на съвременните хора към църквата и нейната роля в техния живот.

Това е едва втората книга на автора, с която се сблъсквам, но вече виждам модел –  жените, в главната роля, са фатални и изкусително красиви, интригуващи. Мъжете също са красавци, смели и принципни. Всички второстепенни герои в общия случай са обикновени на външен вид, дори неугледни на моменти и подвластни на доста слабости в характера и външността. Малко напомня на древногръцките произведения, където красотата е еквивалентна на добродетелност.

Не знам защо, но историята със свещеника и изкушенията, пред които е изправен ми беше малко клиширана. През цялото време не можех да спра да правя паралел с “Птиците умират сами” и “Осъдени души” макар да не съм чела нито една от двете. Усеща се желанието на автора да няма крайни злодеи и безпринципни персонажи или ако има такива те да си получат заслуженото.

Може би съм по-малко впечатлена понеже скоро прочетох “Тангото на старата гвардия”, която много ми въздейства и е по-нова като създаване и респективно с по-изчистен и ошлайфан стил и сюжет. Все още мисля за Меча Инсуса и образа на Макарена не можа да я измести, или дори леко да се доближи до нея. И все пак “Севилското причастие” има своето очарование и заслужава времето и вниманието ви, особено ако сте почитател на Испания, старстното и драматично фламенко и спиращите дъха кориди.

“В Севиля се смесваха и наслагваха различни култури — зърна от броеница, събрала времето, кръвта и молитвите на различни езици под синьото небе и мъдрото слънце, за което вековете се сливаха в едно.”

“Жената е оръдие на дявола, примамка към вечното проклятие, враг на човечеството и безсмъртната душа. Стой далеч от нея или е свършено с теб, Лоренцо Кварт. Как беше казал монсиньор Спада? «Ако духовникът държи парите далеч от джоба си и краката си далеч от женско легло, има шанс да спаси душата си». Или нещо такова“.”

А коя е вашата любима история със свещеник главен герой?

P.S. Книгата е налична в Читанка.

“Огнената роза” – Карлос Руис Сафон

Прочетох тази повест няколко дни след тъжната вест за кончината на автора.

Много ми хареса езикът – описателен и наситен. Усещането, което оставя – кратко и съдържателно. Прилича на приказка за предисторията на лабиринта от книги от поредицата “Гробището на забравените книги” …

Ако и вие обичате приказки може да я прочетете на сайта на издателство Изток-Запад.

P.S. Тук може да прочетете впечатленията ми от “Сянката на вятъра”

“Сестра” – Розамънд Лъптън

От много отдавна не бях попадала на толкова въздействащ трилър. В “Сестра” за разлика от повечето трилъри няма супер ченге или мега интелигентен криминолог, който разчита следите по фазите от развитието на насекомите. Главното действащо лице е Бий, както само сестра и я нарича. Но сестра и е намерена мъртва в изоставена тоалетна в градски парк. Полицията вярва, че е самоубийство, но по-голямата сестра категорично отхвърля това заключение. Тя отчаяно се опитва да убеди всички, че сестра и не би посегнала на себе си. Като не среща разбиране сама тръгва по стъпките от последните дни живот на малката си сестричка, за да разбере какво се е случило в действителност.

sestra Разказът се води от името на голямата сестра посредством писма и истории. Много докосваща с милите си детски спомени и в същото време отчайваща в осъзнаването, че любимата малка сестричка вече я няма. Постепенно навлизаме в света на привидно вятърничавата Тес, за да разберем що за човек е била. Колко слънчева, талантлива и съсредоточена в доброто у хората. От това опознаване историята придобива още по-трагичен и личен характер.

И макар да се разследва живота на Тес, това не е типичната криминална история. Има много дълбочина, драма и психология. Не е толкова наситена с напрежение и действия. А по-скоро една тягосттна атмосфера на неизбежна обреченост. Сравнително лесно се досетих кой стои в основата на смъртта на Тес. Но имаше един неочакван за мен обрат към края, който направи изчитането на последните страници непоносимо и стресиращо.

Нетипична история за трилър, ретроспекция към миналото и настоящите отношения на двете сестри е в основата на историята. Вярата и близостта, преоткриването на непознати черти в покойната и в каката едновременно. Рязко противопоставяне на два противоположни начина на живот. Мрачна история със съвсем малка искрица надежда.

Нямам сестри и братя, тези отношения са ми чужди, но в тази книга успях да надникна в един свят на близост и сързаност, който може да съществува само между сестри.

 “Когато видях кичура ти коса, осъзнах, че скръбта е любов, преляла във вечно чувство на липса.”

“Свещениците трябва да проповядват любов и опрощение. Опитите всеки божи ден да открием тази любов и опрощение в самите себе си и в другите трябва да е предизвикателството, към което да се стремим.”

“Гам” – Ерих Мария Ремарк

Макар и на доста хора книгата да не им допада, на мен обратното – хареса ми. Може би защото е първата ми среща с Ремарк и нямам никакви предварителни нагласи. Или пък темите в книгата ми бяха доста интересни и това задържа вниманието ми.

gam

В “Гам” се разглежда пътуването на изключителна и много красива млада жена през различни континенти и мъже. Тя изследва усещанията си продиктувани от срещите с различни мъжки характери и отношения. Докато накрая среща любовта, която може да я задържи, но дали тази любов е взаимна.

Описанията са много наситени и всяка дума носи смисъл. Повествованието върви фрагментирано и прескача от място на място. На моменти се губех в образите на различните мъже – Клерфе, Пуришков и Сежур се сливаха в едно цяло на робополепно желание и пълна отдаденост. Единствено отличавах Лавалет от останалите разбираемо защо. На моменти разбирах Гам, но в други поведението и мислите и ми бяха тотално непонятни. Разсъжденията за любовта, разглеждана като форма на съревнование и контрол едновременно ми допаднаха и ме отблъснаха. Подхода за пълна ненамеса и изживвяване на напрежението на всеки миг ми е нетипично, но искам да го усвоя. А в крайна сметка истинската любов изисква пълно отдаване и саможертва … 🙂

Книгата е толкова наситена с описания, размисли, гледки, аромати, чуства, характери, недоизказани и премълчани думи. Определено ще ми трябва втори и дори трети прочит, за да съм сигурна, че съм проследила всички сюжетни линии и препратки. По някакъв косвен начин “Гам” като усещане и структура ми напомни на “Пътуване по посока на сянката” на Яна Букова.

“О като Оргазъм” – Алис Клейтън

Зачетох книгата с идеята, че това е чиклит, но се оказа, че е в жанр съвременен еротичен роман. А дори не знаех, че има такъв :). Не, че се оплаквам, но беше малко по-различно от очакванията ми. Весела, лека и приятна история за млади хора, търсещи любовта. С допълнение от горещи и понякога нестандартни секс сцени. Подходящо и разтоварващо, но доста непретенциозно четиво.

o_kato_orgasum

Карълайн се нанася в нов апартамент и скоро открива, че съседът и притежава много страстна натура и колекция от приятелки, които често го посещават. За ужас на нашата главна героиня, която от доста време е сама и при нея няма дори помен от такъв тип забави, да не говорим за оргазми. И както става с добрите истории двамата се запознават по доста необичаен повод и от там започват поредица от къде комични, къде трагични ситуации. А дали ще се намери изгубения Оргазъм ще разберете след прочита на тази гореща история.

Неангажираща, на моменти доста пикантна като описания. Препоръчвам на почитателите на лекия жанр, но не бива да имате високи очаквания понеже книгата е доста наивна и предвидима като сюжет. Май това е съвременният еквивалент на така популярните в миналото исторически любовни романи. Книгата е налична в Читанка.

“Вещерът: Последното желание” – Анджей Саповски

От доста време се говори за поредицата на Анджей Саповски, но след излизането на сериала нещата доста се умножиха. Почти всеки ден има пост с мнение за Гералт в групите за четене, дори частично изместиха тези за произведенията на Бакман. Разбираемо е и защо аз реших да проверя за какво е целият този шум. И все пак, за да съм докрай честна трябва да призная, че гледах клип с Хенри Кавил, който чете от първата книга в поредицата и това беше последната капка в чашата и сломи моята съпротива и предрасъдаци. Долу е видеото – може пък и вас да убеди да прочетете поредицата. 😉

Мнението ми за книгата може да се обобщи с едно изречение – хареса ми, но очаквах повече. Ще започна с нещата, които не ми достигнаха – очаквах коренно непознат, неподозиран и до момента несъществуващ свят макар и със заемки от митологията и Средновековието. И макар този описан в книгата да е много интересен, разнообразен и богат, той ми е твърде познат и се базира на популярни приказки и митологични герои. Хареса ми нестандартният прочит на класическите приказки и преобръщането им с главата нагоре. В последно време май новите неща се поизчерпиха и доста хора под една или друга форма правят препратки и за разлика от разни бездарни филми, които само омаскаряват нещата, то тук се е получило доста приятно и няколко пъти се усмихнах, разбирайки в коя приказка се намирам.

theWitcherLastWish

Бях с нагласа за цялостен роман, началото на дълга, епична исотрия. Отне ми известно време да осъзная, че чета различни откъси от живота на Гералт. Това не  може да се нарече недостатък, но се различаваше от предварителните ми очаквания. Лошо е човек да има очаквания. Те могат да му изиграя лоша шега и да му попречат да види красотата и смисъла, отвъд планираните.

Повествованието върви леко, описателно без да е отегчително. Има много динамика, доста обрати – част от тях очаквани, но и голяма част неподозирани дори. Освен Гералт, отчасти са описани Лютичето, жрицата и магьосницата. Има вторични сюжетни линии и много второстепенни герои, които могат да се развият в бъдеще. 

В доста от мненията, които съм преглеждала се твърди, че след втората книга, която отново е с разкази, историята става много по-пълнокръвна и интересна. На този етап не знам дали бих продължила с поредицата, макар идеята да се срещна с василиск, стрига или мрачен елф да ми звучи изкушаващо. Леко мрачна, но с нотка отчаян оптимизъм това може да бъде начало на нещо много добро.

В момента се колебая дали да погледна някой епизод от сериала.

“— Хората — Гералт обърна глава — обичат да измислят чудовища и страшни истории. Тогава започва да им се струва, че самите те не са толкова чудовищни. Докато се напиват до смърт, лъжат, крадат, спят с жените на старейшините си, уморяват от глад стариците, утрепват с брадви хванатите в курника лисици или засипват със стрели последния останал на света еднорог, те обичат да мислят, че Мора, която ходи сутрин по домовете, е по-чудовищна от тях. Тогава им олеква на сърцето. И им е по-лесно да живеят.”

“Рецепта за живот” – Ники Пелегрино

Анотациите на книгите на Ники Пелегрино от доста време привличат вниманието ми. Няколко пъти се опитах да взема нейна книга от библиотеката и всеки път неуспешно – никога я няма налична. Накрая реших да се срещна с нея в Читанка.

Очаквах нещо близко или подобно на чиклит литературата – нещо леко, изпълнено с вкусни рецепти и положителни развръзки. В действителност прочетох една доста убедителна и реална история за живота на две коренно различни жени. И да, има много вкусове и аромати, трудна е за четене на празен корем.

recepta_za_jivot

Неочаквано и злощастно събитие белязва живота на Алис още в студентските и години. Това я тласка в неочаквана дори за нея посока и я сближава с Лейла. Двете преживяват едно незабравимо лято във вила Роза в Италия и през това безметежно време се запознават с Бабета.

Бабета цял живот е прекарала в къщата за градинари на вила Роза. Пристигането на англичанките връща живота на морската къща и на старата жена. Бабета се сприятелява с тях макар и да не разбира и думичка от езикът им. Тя използва универсалния език на гостоприемството и простата, но изключително вкусна храна, която приготвя.

Между Алис и Бабета се заражда близко приятелство. Бабета я учи не само как да приготвя храната си, но и как да я отглежда в градината си. Покрай рецептите за ястия Алис отркрива рецептата за живота, който се страхува да изживее. Ще намери ли сили в себе си да открие любовта и да си прости, да продължи напред.

Историята основно се развива под жаркото слънце на Италия и има дъх на пица и паста с босилек. Далеч е от захаросана и блудкава история. Повече прилича на нещо, което в действителност се е случило или се случва в момента.

Хареса ми колко живи и изпълнени със странностти са всички герои, неуверени и уязвими. Няма нищо необикновено или специално в образите им и точно това прави книгата толкова близка и приятна. Човек вижда смисъла в дребните, ежедневни неща, които могат да донесат радост и да покажат любов. Сбит разказ с акцент върху определени моменти от живота на основните герои. Идеално за дългите, дъждовни следобеди или в несигурното време на социална дистанцираност. И макар на пръв поглед толкова обикновена историята успя да грабне мисълта ми и често се сещах за героините и съдбите им. Искаше ми се да има още от историята, но пък отвореният край ми позволи сама да я продължа както ми се иска.

И макар, че книгата като сюжет е повече женска, вярвам, че и силният пол може да намери нещо вълнуващо за себе си в нея. Или поне вкусна идея за вечеря.

P.S. Всички ние минаваме през труден период, но ще се справим и ще успеем да го преодолеем, ако останем спокойни, следваме указанията и се отнесем с грижа и любов към всички останали. Моля ви, колкото и смели да сте, спазвайте социалната дистанция и си останете вкъщи в името на всички хора, които са застрашени. За да мине времето леко и неусетно може да пътувате и мечтаете на страниците на книгите. Какво да се прави късметлии сме и живеем в интересни времена.

“Тангото на старата гвардия” – Артуро Перес-Реверте

Това е третата книга, която взех от книгомата, който беше разположен в Пловдив. Срещала съм името на автора, но не знаех нищо повече за него. В книгата ме привлече корицата. Има нещо еротично и много интригуващо в женския крак, обут в мрежест чорап и червената обувка на фона на развълнувано море и перли.

tangoto

Не останах разочарована от избора си – историята е много завладяваща и има от всичко по малко – приключения, шпионаж, интрига, фатална любов, неочаквани обрати, различни екзотични места, музика и страстно танго.

Главният герой – Макс Коста е смел, зашеметяващо красив, галантен и очарователен, любимец на жените. Той сменя няколко различни амплоата през цялата история, но запазва самообладанието, наглостта и галантността си във всеки един момент.

Много ми беше трудно да напиша няколко думи за Макс, но да опиша Меча Инсунса ми е направо невъзможно. Тя е много повече от фатална жена или разглезена богаташка. Изумително красива, с очи с цвят на мед, леко надменна, безстрашна и безсрамна. Какво повече може да желае един мъж от една жена. Смело мога да заявя, че тя бързо се превърна в една от любимите ми литературни героини и ще се сещам за нея още доста дълго време.

Сюжетът се развива на два континента в три различни времеви отрязъка, предавайки духа на различни периоди в историята на света от миналия век. Ставаме преки свидетели на живота на богатите и на тези, които ги обслужват и се грижат за комфорта им. В центъра на първата завръзка е автентичното аржентинско танго – диво и опасно. Във втората история се проследява подмолен шпионски сблъсък в разгара на Втората Световна Война. А третата ни отнася на шахматен турнир по времето на Студената война, когато всяка битка трябва да бъде спечелена без значение от фронта, на който се води.

Много ми хареса стилът на описание на Реверта – откривам нещо мъжествено в начина, по който изгражда героите и заобикалящата ги среда, фабулата на самата история. В любовните сцени можеш да усетиш страстта и нуждата от сливане на героите. Има нещо увличащо в описанието на отношенията между героите и диалозите им. Липсва излишна сантименталност. Историята ме увлече и през цялото време не спирах да мисля какво ще се случи и как точно ще завърши всичко. До последно постъпките на Макс и Меча останаха частично непредсказуеми. Не можах да предвидя развръзката.

Препоръчвам книгата на всички любители на добре разказаните истории и запомнящите се пълнокръвни образи с богата емоционалност, разколебани и движени от множество чуства, многопластови до реалност. История, разказана в нюанси, където няма черно и бяло, а само отсенки на сивото.

А коя е вашата любима литературна героиня и защо?

“Ема” – Алекзандър Маккол Смит

Книгата е част от “Проектът Остин”, започнат с цел пресъздаване на 6 ключови произведения от Джейн Остин от съвременни автори. “Ема” е третата книга от поредицата и е поверена на Алекзандър Маккол Смит.

Преди да продължа с впечатленията си от книгата държа да подчертая, че не съм чела оригинала и това най-вероятно има значение за цялостното възприятие на преразказаната история.

ema

Сюжетът се развива в наши дни, но е запазена същината на провинциален уют и нрави. Ема е доста своенравна, леко самовлюбена, леко надменна и за капак пълна с добри намерения да се бърка там, където няма никаква работа. Тя е духовита, самоуверена и облагодетелствана от живота млада жена, която решава да се подреди живота на близките си, но вместо това научава няколко болезнени, но ценни урока за себе си и за важните неща в живота. Добротата е най-ценният дар, който можем да дадем на хората и в същото време не струва пари.

Джордж Найтли е много бегло скициран и почти не фигурира в цялостното развитие на историята, освен в няколко кратки епизода, придружени от също толкова редки диалози. Това за мен е голям пропуск. Не съм чела оригинала и не мога да направя сравнение, но с такова усещане останах след приключването на книгата. Може да ме поправите, ако то е грешно.

Стилът на Смит е лек и приятен, с много деликатно загатната ирония и интелигентен хумор. Аз съм голям негов почитател покрай историите за Ботсуана в поредицата Дамска детективска агенция. Тук за съжаление не успя да ме впечатли.

Ако сте почитател на Джейн Остин или на любовните истории, тази книга е за вас.

Тази книга взех от книгомата разположен в Пловдив и за да продължа добрата инициатива ще я пусна да пътува и ще я пратя, за сметка на получателя, на желаещ, избран на случаен принцип, оставил коментар под поста тук или в едноименната страница на блога във фейсбук. А молбата ми към новия собственик е след като я прочете да я прати на друг желаещ. Книгите имат смисъл, когато се четат и обсъждат, а не когато събират прах и красят рафта в библиотеката.