“Вещерът: Последното желание” – Анджей Саповски

От доста време се говори за поредицата на Анджей Саповски, но след излизането на сериала нещата доста се умножиха. Почти всеки ден има пост с мнение за Гералт в групите за четене, дори частично изместиха тези за произведенията на Бакман. Разбираемо е и защо аз реших да проверя за какво е целият този шум. И все пак, за да съм докрай честна трябва да призная, че гледах клип с Хенри Кавил, който чете от първата книга в поредицата и това беше последната капка в чашата и сломи моята съпротива и предрасъдаци. Долу е видеото – може пък и вас да убеди да прочетете поредицата. 😉

Мнението ми за книгата може да се обобщи с едно изречение – хареса ми, но очаквах повече. Ще започна с нещата, които не ми достигнаха – очаквах коренно непознат, неподозиран и до момента несъществуващ свят макар и със заемки от митологията и Средновековието. И макар този описан в книгата да е много интересен, разнообразен и богат, той ми е твърде познат и се базира на популярни приказки и митологични герои. Хареса ми нестандартният прочит на класическите приказки и преобръщането им с главата нагоре. В последно време май новите неща се поизчерпиха и доста хора под една или друга форма правят препратки и за разлика от разни бездарни филми, които само омаскаряват нещата, то тук се е получило доста приятно и няколко пъти се усмихнах, разбирайки в коя приказка се намирам.

theWitcherLastWish

Бях с нагласа за цялостен роман, началото на дълга, епична исотрия. Отне ми известно време да осъзная, че чета различни откъси от живота на Гералт. Това не  може да се нарече недостатък, но се различаваше от предварителните ми очаквания. Лошо е човек да има очаквания. Те могат да му изиграя лоша шега и да му попречат да види красотата и смисъла, отвъд планираните.

Повествованието върви леко, описателно без да е отегчително. Има много динамика, доста обрати – част от тях очаквани, но и голяма част неподозирани дори. Освен Гералт, отчасти са описани Лютичето, жрицата и магьосницата. Има вторични сюжетни линии и много второстепенни герои, които могат да се развият в бъдеще. 

В доста от мненията, които съм преглеждала се твърди, че след втората книга, която отново е с разкази, историята става много по-пълнокръвна и интересна. На този етап не знам дали бих продължила с поредицата, макар идеята да се срещна с василиск, стрига или мрачен елф да ми звучи изкушаващо. Леко мрачна, но с нотка отчаян оптимизъм това може да бъде начало на нещо много добро.

В момента се колебая дали да погледна някой епизод от сериала.

“— Хората — Гералт обърна глава — обичат да измислят чудовища и страшни истории. Тогава започва да им се струва, че самите те не са толкова чудовищни. Докато се напиват до смърт, лъжат, крадат, спят с жените на старейшините си, уморяват от глад стариците, утрепват с брадви хванатите в курника лисици или засипват със стрели последния останал на света еднорог, те обичат да мислят, че Мора, която ходи сутрин по домовете, е по-чудовищна от тях. Тогава им олеква на сърцето. И им е по-лесно да живеят.”

“Рецепта за живот” – Ники Пелегрино

Анотациите на книгите на Ники Пелегрино от доста време привличат вниманието ми. Няколко пъти се опитах да взема нейна книга от библиотеката и всеки път неуспешно – никога я няма налична. Накрая реших да се срещна с нея в Читанка.

Очаквах нещо близко или подобно на чиклит литературата – нещо леко, изпълнено с вкусни рецепти и положителни развръзки. В действителност прочетох една доста убедителна и реална история за живота на две коренно различни жени. И да, има много вкусове и аромати, трудна е за четене на празен корем.

recepta_za_jivot

Неочаквано и злощастно събитие белязва живота на Алис още в студентските и години. Това я тласка в неочаквана дори за нея посока и я сближава с Лейла. Двете преживяват едно незабравимо лято във вила Роза в Италия и през това безметежно време се запознават с Бабета.

Бабета цял живот е прекарала в къщата за градинари на вила Роза. Пристигането на англичанките връща живота на морската къща и на старата жена. Бабета се сприятелява с тях макар и да не разбира и думичка от езикът им. Тя използва универсалния език на гостоприемството и простата, но изключително вкусна храна, която приготвя.

Между Алис и Бабета се заражда близко приятелство. Бабета я учи не само как да приготвя храната си, но и как да я отглежда в градината си. Покрай рецептите за ястия Алис отркрива рецептата за живота, който се страхува да изживее. Ще намери ли сили в себе си да открие любовта и да си прости, да продължи напред.

Историята основно се развива под жаркото слънце на Италия и има дъх на пица и паста с босилек. Далеч е от захаросана и блудкава история. Повече прилича на нещо, което в действителност се е случило или се случва в момента.

Хареса ми колко живи и изпълнени със странностти са всички герои, неуверени и уязвими. Няма нищо необикновено или специално в образите им и точно това прави книгата толкова близка и приятна. Човек вижда смисъла в дребните, ежедневни неща, които могат да донесат радост и да покажат любов. Сбит разказ с акцент върху определени моменти от живота на основните герои. Идеално за дългите, дъждовни следобеди или в несигурното време на социална дистанцираност. И макар на пръв поглед толкова обикновена историята успя да грабне мисълта ми и често се сещах за героините и съдбите им. Искаше ми се да има още от историята, но пък отвореният край ми позволи сама да я продължа както ми се иска.

И макар, че книгата като сюжет е повече женска, вярвам, че и силният пол може да намери нещо вълнуващо за себе си в нея. Или поне вкусна идея за вечеря.

P.S. Всички ние минаваме през труден период, но ще се справим и ще успеем да го преодолеем, ако останем спокойни, следваме указанията и се отнесем с грижа и любов към всички останали. Моля ви, колкото и смели да сте, спазвайте социалната дистанция и си останете вкъщи в името на всички хора, които са застрашени. За да мине времето леко и неусетно може да пътувате и мечтаете на страниците на книгите. Какво да се прави късметлии сме и живеем в интересни времена.

“Тангото на старата гвардия” – Артуро Перес-Реверте

Това е третата книга, която взех от книгомата, който беше разположен в Пловдив. Срещала съм името на автора, но не знаех нищо повече за него. В книгата ме привлече корицата. Има нещо еротично и много интригуващо в женския крак, обут в мрежест чорап и червената обувка на фона на развълнувано море и перли.

tangoto

Не останах разочарована от избора си – историята е много завладяваща и има от всичко по малко – приключения, шпионаж, интрига, фатална любов, неочаквани обрати, различни екзотични места, музика и страстно танго.

Главният герой – Макс Коста е смел, зашеметяващо красив, галантен и очарователен, любимец на жените. Той сменя няколко различни амплоата през цялата история, но запазва самообладанието, наглостта и галантността си във всеки един момент.

Много ми беше трудно да напиша няколко думи за Макс, но да опиша Меча Инсунса ми е направо невъзможно. Тя е много повече от фатална жена или разглезена богаташка. Изумително красива, с очи с цвят на мед, леко надменна, безстрашна и безсрамна. Какво повече може да желае един мъж от една жена. Смело мога да заявя, че тя бързо се превърна в една от любимите ми литературни героини и ще се сещам за нея още доста дълго време.

Сюжетът се развива на два континента в три различни времеви отрязъка, предавайки духа на различни периоди в историята на света от миналия век. Ставаме преки свидетели на живота на богатите и на тези, които ги обслужват и се грижат за комфорта им. В центъра на първата завръзка е автентичното аржентинско танго – диво и опасно. Във втората история се проследява подмолен шпионски сблъсък в разгара на Втората Световна Война. А третата ни отнася на шахматен турнир по времето на Студената война, когато всяка битка трябва да бъде спечелена без значение от фронта, на който се води.

Много ми хареса стилът на описание на Реверта – откривам нещо мъжествено в начина, по който изгражда героите и заобикалящата ги среда, фабулата на самата история. В любовните сцени можеш да усетиш страстта и нуждата от сливане на героите. Има нещо увличащо в описанието на отношенията между героите и диалозите им. Липсва излишна сантименталност. Историята ме увлече и през цялото време не спирах да мисля какво ще се случи и как точно ще завърши всичко. До последно постъпките на Макс и Меча останаха частично непредсказуеми. Не можах да предвидя развръзката.

Препоръчвам книгата на всички любители на добре разказаните истории и запомнящите се пълнокръвни образи с богата емоционалност, разколебани и движени от множество чуства, многопластови до реалност. История, разказана в нюанси, където няма черно и бяло, а само отсенки на сивото.

А коя е вашата любима литературна героиня и защо?

“Ема” – Алекзандър Маккол Смит

Книгата е част от “Проектът Остин”, започнат с цел пресъздаване на 6 ключови произведения от Джейн Остин от съвременни автори. “Ема” е третата книга от поредицата и е поверена на Алекзандър Маккол Смит.

Преди да продължа с впечатленията си от книгата държа да подчертая, че не съм чела оригинала и това най-вероятно има значение за цялостното възприятие на преразказаната история.

ema

Сюжетът се развива в наши дни, но е запазена същината на провинциален уют и нрави. Ема е доста своенравна, леко самовлюбена, леко надменна и за капак пълна с добри намерения да се бърка там, където няма никаква работа. Тя е духовита, самоуверена и облагодетелствана от живота млада жена, която решава да се подреди живота на близките си, но вместо това научава няколко болезнени, но ценни урока за себе си и за важните неща в живота. Добротата е най-ценният дар, който можем да дадем на хората и в същото време не струва пари.

Джордж Найтли е много бегло скициран и почти не фигурира в цялостното развитие на историята, освен в няколко кратки епизода, придружени от също толкова редки диалози. Това за мен е голям пропуск. Не съм чела оригинала и не мога да направя сравнение, но с такова усещане останах след приключването на книгата. Може да ме поправите, ако то е грешно.

Стилът на Смит е лек и приятен, с много деликатно загатната ирония и интелигентен хумор. Аз съм голям негов почитател покрай историите за Ботсуана в поредицата Дамска детективска агенция. Тук за съжаление не успя да ме впечатли.

Ако сте почитател на Джейн Остин или на любовните истории, тази книга е за вас.

Тази книга взех от книгомата разположен в Пловдив и за да продължа добрата инициатива ще я пусна да пътува и ще я пратя, за сметка на получателя, на желаещ, избран на случаен принцип, оставил коментар под поста тук или в едноименната страница на блога във фейсбук. А молбата ми към новия собственик е след като я прочете да я прати на друг желаещ. Книгите имат смисъл, когато се четат и обсъждат, а не когато събират прах и красят рафта в библиотеката.

“Къщата на края на нощта” – Катрин Банър

Тази книга заех случайно от книгомат поставен в дома на културата “Борис Христов”. Това е инициатива на Visa с подкрепата на Ozone. Книгомата е мобилна библиотека, която се отваря с помощта на карта Visa, но вземането на книги е напълно безплатно като те след това, разбира се, трябва да се върнат. За щастие срока, за който беше поставен книгомата беше удължен и аз имах възможност да се включа.

20191104_111223.jpg

Нямах много време за избор на книга и след като прегледах няколко резюмета на няколко гръбчета бях привлечена от цвета на корицата, а обещанието за епична, но интимна история окончателно ме спечелиха. Действието се развива на малък италиански остров на име Кастелмаре. Проследяваме създаването и живота на няколко поколения Еспозито. Радостите и неволите, победите и загубите, ражданията и смъртите. Ежедневие изпълнено с простички дела и много чудеса.

20191104_110800

Магична история изпълнена с много реализъм, любов и суеверия, клюки и прошка. Много ми е трудно да говоря за самия сюжет, защото в книгата се случват много събития, но същественото е усещането, което тя оставя в читателя. А то е усещане за горещи, летни нощи, шепот на море и вкус на лимончело, музика и танци. И сред цветовете на бугенвилиите и тромпетните цветя в знойните летни дни живота неумолимо тече през добро и лошо – две световни войни, рецесия, пристигания и заминавания. А кафето “Къщата на края на нощта” е събирателно място в цялата история, главният герой. От нея започват всички чудеса като раждането на двамата близнаци от различни майки, както шушукат суеверните жители на селото. Това е свят близък до бреговете на Сицилия, близък и същевременно откъснат, обладан от древни проклятия, белязали живота на обитателите му.

Ако дадете шанс на тази необичайна семейна сага ще бъдете пленени от героите и – Амадео и Пина, Мария-Грация и Робърт и ще се завъртите в шеметен калейдоскоп на един отдавна отминал живот. Описанията ще ви примамят на малкото късче земя, а морето и пещерите му ще ви приканват с прохладата си. Авторката има лек и описателен стил, с който създава паралелна реалност като оставя част от описанията на читателското въображение. Всяка част в книгата е предхождана от предание, подобно на тези събирани от Амадео в неговия кожен тефтер, станал причина за толкова раздори.

Ако искате да седнете на верандата на “Къщата на края на нощта” и да разберете къде свършва деня и кога започва нощта, то ви препоръчвам да отворите страниците на книгата на Катрин Банър.

P.S. Книгата страшно  много ми хареса и искам да я споделя с баба си, която е заклет читател, но въпреки това едва ли ще успее да я прочете до 13ти декември. Но за да не ощетявам другите читатели, планирам на нейно място да върна “10 000 живота” – Майкъл Пуър. Не е съвсем точно спазване на условията на играта, но все пак книгомата ще е тук за кратко.

Дочух, че книгоматът е бил изпразнен веднъж и книгите не са върнати и държа да имам шанс да върна книга в него.

“Един пръстен и е твой” – Софи Кинсела

Когато съм твърде заета с различни неща или пък недоспала за компания си избирам леки четива, които да ме разведрят и за които няма да се тревожа, че съм пропуснала нещо съществено по време на разсеяния прочит. В последно време като търся леко четиво, което да не е прекалено елементарно и дразнещо се обръщам към Софи Кинсела. Нейните истории са пълни с хумор, необичайни, но пък главните героини са далеч от идеални и успешни.

edin_prysten

“В един пръстен и е твой” както се подразбира от заглавието цялата история се върти около един пръстен и то не какъв да е, а старинен, с огромен смарагд и при това годежен. Попи среща идеалния мъж в лицето на Магнус, но малко преди сватбата за огромна беда губи годежния пръстен. В опит да поправи стореното тя се въвлича в поредица от комични до инфарктни случки, които ще и покажат истинското лице на любовта.

Отново много разтоварваща и ободряваща. Историята претърпя няколко обрата, които не очаквах. Признавам си, че името на главната героиня ме дразнеше и побъркваше през цялото врем – Попи. Надявам се да не обидя някой с това име, но ми звучи сякаш притежателката му е леко тромава, безкрайно непохватна и доста неориентирана, блудкава на вид, русолява млада жена с воднисти очи и раздърпан външен вид иначе казано по-лоша версия на Бриджит Джоунс. Това определено не съвпада с описанието на главната героиня, но колкото и да се стараех не можех да превъзмогна собствените си представи и това малко ми развали удоволствието от четенето.

В заключение историята е приятно развлекателна и необременяваща, ако сте почитател на чиклит дайте и шанс.

“Състояние на страх” – Майкъл Крайтън

Покрай множеството дискусии за климатичните промени и глобалното затопляне ми попадна името на книгата на Крайтън – “Състояние на страх”. Нямах дори бегла идея за какво иде реч, но заглавието ме привлече и впечатли толкова силно, че веднага я потърсих за четене. Има я в Читанка за всични заинтересовани (https://chitanka.info/text/11553-systojanie-na-strah).

state_of_fear

В Париж умира млад физик, след като е показал разработките си на фатална непозната. На няколко точки по света мистериозни клиенти закупуват кавитационна техника и наемат подводница. Каква е връзката мужду тях и Джордж Мортън обаче? Мортън е богат дарител на редица екологични организации борещи се с глобалното затопляне и замърсяването на Земята. Той е убеден в правилността на каузите и на драго сърце отделя милиони в тяхна подкрепа. След един телефонен разговор в него настъпва неочаквана промяна и той започва да изчезва с дни и седмици, не споделя къде ходи и какво прави, а накрая това довежда до нелепата му смърт в трагичен инцидент. Неговият адвокат Питър и секретарката му Сара са въвлечени в множество опасни пътувания по цялото земно кълбо в опит да разплетат мистериите около шефа си. Трябва умело да жонглирата между неочакваните пътувания и служебните си задължения свързани с организирането на предстояща научна конферениция и подготовката за делото на Вануту.

Много динамична, изключително увлекателна история. Не усетих кога прочетох цялата книга. Сюжета е интересен и убедителен, има интрига през цялото време. Голяма част от главните герои са много приятни, има доста задълбочени диалози. Разбира се имаше и доста предвидими моменти, но те не можаха да развалят удоволствието от четенето. Книгата е идеална за филмиране и ще се получи много напрегнат и тематично актуален филм, ако все още не са го създали.

Не само добре изградената история е ценна в книгата – тук има подробно и задълбочено изграден анализ на климатичните промени породени от глобалното затопляне и медийната истерия, която ги съпътства. Прави се подробна дисекция на обществото в наше време и формата за негов контрол посредством насаждане на всякакви видове страхове. След падането на Берлинската стена и края на Студената война трябва друго средство за контрол на хората и всяване на страх – възникват радикалният тероризъм и глобалното затопляне. Използването на думи като “катастрофа”, “бедствие”, “нечувано” и прочие се срещат все по-често в съвременните весникарски заглавия и новини в опит да привлекат внимание и да задържат интерес. Показва се механизмът на масова заблуда и подвеждане на хората. Макар и с добри намерения те застават зад уж значими каузи и повтарят заучени фрази без да са проверили достоверността им. Щом са казани по телевизията и ги има в пресата значи са неоспорима истина. (Признавам си, че и аз на няколко пъти съм попадала в капана на такива заблуди.) И въпреки, че книгата е художествена измислица, тя разкрива в детаил много от сериозните проблеми на технологично напредналите общества – медийната зависимост и мащабите на манипулациите, които се извършват за власт и пари. Обаче всички бележки под линия съдържат препратки към реални статии и научни проучвания по засегнатите проблеми и всеки може сам да провери съдържанието им, ако все още са актуални.

В крайна сметка ако едно твърдение не може да бъде неоспоримо доказано, то няма как да се приема за истина и трябва да се разглежда като предположение. Всички компютърни модели, ако не са точно проверени, генерират просто хипотези за възможно бъдещо развитие на събитията.

Книгата е от 2004, но смея да твърдя, че е дори по-актуална днес, когато се води отчаяна битка с фалшивите новини и Интернет е толкова лесно достъпен и отворен за подмолни стратегии.  Приложението и бележките на автора съдържат ценни размисли и обобщаващи бележки в посока сляпата вяра и заблудата от псевдонауката както и начини тяхното влияние да се намали.

Препоръчвам книгата на всички почитатели на трилъра и на всички заинтересувани от климатичните промени.

“Индустриалните нации осигуряват на гражданите си безпрецедентна сигурност, здраве и удобства. Средната продължителност на живота се е увеличила с петдесет процента в сравнение с миналото столетие. И въпреки това съвременните хора живеят в унизителен страх. Страх ги е от непознати, от болести, от престъпността, от околната среда. Боят се от домовете, в които живеят, от храната, която ядат, от технологията, която ги заобикаля. Изпадат в паника заради неща, които дори не могат да видят — микроби, химикали, хранителни добавки, замърсители. Станали са боязливи, нервни, неспокойни и депресирани. И още по-озадачаващо — убедени са, че природата на цялата планета се руши. Забележително! Също като при вещиците, и тук се касае за дълбоко вкоренена заблуда — глобална фантазия, достойна за Средновековието. Всичко отива по дяволите и ние трябва да живеем в страх. Удивително. Ще попитате как е било внушено това убеждение у всички? Защото макар да си мислим, че живеем в различни страни — Франция, Германия, Япония, Щатите — ние всъщност обитаваме една и съща страна — Страната на страха. Как е постигнато това?”

“Казвам ви, това е начинът, по който работи съвременното общество — чрез постоянното насаждане на страхове. А противодействаща сила не съществува. Няма система за проверка и баланс, няма ограничения върху непрестанното внушаване на страх, един, втори, трети…”

“Изпитвам по-голямо уважение към хора, които могат да променят убежденията си, след като са получили нова информация, отколкото към онези, които се придържат сляпо към нещата, в които вярват вече от трийсет години. Светът се променя. Идеолозите — не.”