“Странстващият албатрос” – Деметра Дулева

Разбрах за Деметра Дулева и творчеството и покрай една позната. Тя чете няколко абзаца от новата книга на авторката, която предстои да излезе. Много ми въздействаха думите, произнесени с нейния кристален глас. Можете да намерите откъса, споделен във фейсбук групата на блога. Нямах търпение да чакам излизането на новата книга и за това потърсих първата книга на авторката.

При тези наглед случайни срещи нямам предварителни очаквания и нагласи. Хвърлям се в историята без предубеждения. Не рядко се озовавам в плитка като локва история, която не си е заслужавала. Тук, за щастие, случеят не е такъв – озовах се в океан от случвания, емоции, мигове, импресии от живота на Габриела. Бях пометена от всеобхватното предаване на всички събития по време и след комунизма в София и детайлните описания на Брюксел и Париж.

Габи е част от пропиляното поколение, което преживява падането на режима и всички последващи събития като купоните за храна и избуяването на мутри, които се сдобиват с власт и партийни куфарчета, възникването на чалгата като културен феномен. Виждаме всичко това през погледа на младата жена, чиито живот губи посока покрай всички неочаквани и драстични промени, които смачкват родителите и и променят социалнта среда, разкриват безмислието на съществуването. Тук няма излишна фактология, а само лична история. Трагедията на обикновения човек и неговата безпътица. Тя намира истинската любов още на седемнадесет, но бързо я губи, а с нея и себе си. Лута се между крайните квартали на София, Брюксел и Париж в търсене на смисъл и щастие. Не винаги приета, сама, дори когато е заобиколена с хора, тя започва две паралелни пътувания – едно извън родината в търсене на по-добро житие и второто – навътре в себе си, в най-скритите копнежи и заключени мечти.

История за комунизъм, емиграция и сблъсък на култури, но това е само фон за личната истрория на Габи. Има ли нещо по-важно от собствените преживявания на всеки един от нас с дребните и големи случвания.

Изключително съм впечатлена от изграждането на сюжета с кратки, точни и премерени изречения. Авторката рисува светове с няколко думи. Щрихован разказ, реалистичен и въздействащ без маска и без грим, без излишна мелодрама, просто животът такъв какъвто е с всичко хубаво, но и с всичко пошло и грозно в него. Отчайващ, но и обнадеждаващ разказ за миналото и бъдещето ни. Странстващият албатрос, тази интересна птица, прекарваща години над морета и океани, се превръща в метафора за главната героиня и търсенията и.

Членувам в доста групи за книги и не разбирам защо до сега не съм попадала на отзив за тази книга и авторката и. А тя определено заслужава да бъде препоръчвана, четена и обсъждана. Дано този пропуск бъде поправен бързо, а аз ще очаквам следващата книга с нетърпение.

“Професия проститутка” – Ксавиера Холандер

Дори вече не помня къде ми попадна коментар за тази книга, но не съжалявам, че реших да и дам шанс. Книгата е налична в Читанка.

Заглавието напълно отговаря на съдържанието на книгата. Това е биографичната история на Ксавиера Холандер, която става една от най-известните Ню Йоркски мадам. Проследяваме първите трепети на младата жена и всички обстоятелства, които я тласкат към най-древната професия. Как от обикновено работещо момиче се превръща в успяла и влиятелна съдържателка на дом за удоволствия през 70те. Какви качества са нужни, за да се наложи човек в този деликатен браннш и да съумее да се задържи там. Как се прави разлика между работата и любовта. И какви тайни се крият в най-ценното притежание на една мадам – черното тефтерче с имената на клиентите.

Ако си мислите, че това е история основно за секс, провокативна и на моменти малко вулгарна ще сте абсолютно прави, но далеч не е само това. В този разказ има много психология и свобода да бъдеш себе си и да не се ограничаваш от общественото мнение. Шокиращо е осъзнаването на факта, че част от хората ходят при професионалистка в областта не толкова заради плътските удоволствия, а за да бъдат приети такива каквито са с всичките им малки странности и по-големи лудости. Книгата може да ви отблъсне и отврати в част от споделените истории, но също така ще ви покаже нова гледна точка към един непознат свят на забранени удоволствия. Ще ви поведе към едни отношения, които са част от живота на много хора и въпреки това са считани за тема табу заради вида на предоставената услуга. Откровен разговор за разликата между секса и любовта и какво привлича в платената любов. Умението да разгадаеш неизречените желания и да предразположиш хората е нещо, което се цени повече дори от физическата красота.

Авторката има още няколко книги, но не всички са преведени на български. Понастоящем тя живее в родната си Холандия със съпруга си и отдава стаи под наем.

P.S. Рядко си позволявам коментари за неща различни от прочетената книга, но темата е интересна и за това държа да споделя. За мен лично всичко свързано с проституцията трябва да е легализирано и дефинирано, за да може да се защитят работещите в сферата от злоупотреби и изнудвания, както и да получават адекватни медицински грижи. Но едва ли обществото ни скоро ще узрее за тази идея и ще я приеме.

“Огнената диря” – Саймън Бекет

Втората книга от поредицата за Дейвид Хънтър е впечатляващ и динамичен трилър с много обрати и мирис на опожарено. Спомените ми за първата книга от поредицата “Убийства в Манхам” може да намерите тук.

Д-р Хънтър се озовава на живописен остров край Шотландия, наречен Руна, за да отхвърли съмненията за насилствена смърт на едно почти изгорено тяло, открито сред пустеещ крофт. На глед простата задача се усложнява от връхлитащата буря, която превръща доктора и спътниците му в заложници на малкия остров. В същото време на сушата се е случила влакова катастрофа с жертви, може би плод на терористичен акт, която обсебва цялото внимание на местната полиция. Започва поредица от непредвидени и неконтролируеми събития, които ще повлекат след себе си изумяващи разкрития за обитателите в малката общност. Дейвид ще трябва да намери начин да се справи сам с последиците от изпепеляващи пожари и да разкрие убиеца преди да е станало твърде късно.

Напрегнат и въздействащ сюжет, който не дава и минутка покой до края, като разкрива ужасяващи страни от човешката природа и това до къде е готов да стигне човек, воден от ревност или заслепен от желание за мъст. Описанията на част от събитията са толкова добри, че още потръпвам от ужас и погнуса при спомена за изгорелите човешки останки и живата факла, в която може да се превърне човешкото тяло. Саймън Бекет успява да изгради подходяща атмосфера и да тласне героите си в задъхваща поредица от грешни решения. Убедителен и завладяващ този трилър може да открадне съня ви както направи с мен. Краят беше отворен и доста неочакван, нещо което рядко ми се случва в последно време като ме предизвиква да започна следващата книга от поредицата.

“Виновни до доказване на противното” – Лиан Мориарти

Книгата ми е подарък от близка приятелка за именния ден. Ах, как обичам подаръци и то под формата на книги. Та нямах си никаква представа какво ме очаква на страниците и. Тя е избрана за роман на годината за 2016 на Goodreads и определено разбрах защо.

От резюмето на задната страница разбираме, че историята ще се върти около едно безобидно на пръв поглед барбекю, на което Сам и Клементайн са поканени от новите съседи на Ерика и Оливър, заедно с тях самите. Времето е прекрасно и предвещава прекрасно изкарване в приятна компания. Но два месеца по-късно в Сидни непрестанно вали, а животите на шестимата герои са безвъзвратно променени. Събитията от онзи ден са изкарали наяве неподозирани проблеми и пукнатини във връзките между тях. А колко добре би било, ако просто бяха казали не и не бяха приели тази покана …

Книгата започва два месеца след барбекюто като в част от главите се прави ретроспекция и се разкрива стъпка по стъпка всяко събите от тозу уж наглед обикновен ден. От много отдавна не бях попадала на толкова добре написана книга. В началото започва малко мудно, но от един момент нататък историята ме погълна и не можех да спра да чета. Дори почти осъмнах една вечер макар да бях на работа на другия ден.

Клементайн и Ерика са приятелки от деца, но Ерика крие мръсна тайна зад вратите на прилично изглеждащия си дом. За нея Клементайн има всичко, за което едно малко момиченце може да мечтае плюс перфектна майка. А от друга страна Клементайн не е доволна от обвързващото приятелство с мръсната и нахапана от бълхи съученичка, но не може да се противопостави на майка си, която държи двете да общуват. Тези странни отношения продължават и до сега, макар двете да са вече възрастни. Апотеоз на сложните връзки между майки и дъщери. Как нездравите отношения с родителите могат да бележат децата за цял живот, да ограбят потенциала им и да ги превърнат в преждевременно пораснали, но несигурни и невротизирани възрастни. Дори времето в Сидни плаче и страда заедно с героите ни, а внушението от нестихващия дъжд допълва атмосферата.

В историята по един удивителен начин са представени сложните отношения между двете приятелки, техните съпрузи и съседите им. Реални, на моменти жестоки, оголени до болка истини се разкриват от всяка страница. Изумителна дълбочина на всеки един от пресонажите и вътрешния му свят, много реалистична обосновка на поведението, чуствата и емоциите. Реални конфликти и противопоставяния между всички замесени, без идеализиране или преекспониране на случващото се. И за момент дори не се усъмних в истинността на разказаното. Задъхвах се от обрати, завръзки, развръзки и усещането за неизбежна промяна, която ще помете всичко старо по пътя си, но не е ясно дали ще донесе нещо по-добро или ще сложи началото на неконтрулируема разруха и разпад. Как дребните, ежедневни избори могат да повлияят на съдбата ни по неподозиран начин. Как баналното ежедневие може да се превърне в огромна ценност когато го загубим. За грешките, които всеки от нас несъзнателно допуска и за прошката, която е единственото спасение, но преди да простим на другите трябва да можем да простим на себе си. Ярко онагледяване колко жестоки и егоистични могат да бъдат хората понякога. А същевременно колко доброта, грижа, саможертва и състрадание може да се открие точно в същите. Рядко се случва толкова пъти да бъда изумена от развитието и макар финалът да е леко предвидим ми достави истинска наслада като слънчев ден след седмици на мрачно време и дъждове.

Мога да пиша още много за книгата, за изграждането на сюжета, за множеството сериозни и важни теми, които се засягат и от умелия начин, по който е направено това. Но ако продължа да пиша ще издам повече от колкото ми се иска и трябва. Книгата е толкова многопластова и богата на смисли, че вярвам всеки ще може да намери по нещо за себе си.

В заключение искам да отбележа, че Лиан Мориарти е свършила страхотна работа, направила е подробно проучване по всички въпроси и това си личи от достоверното звучене на разказаното. Препоръчвам книгата на всички любители на добрата литература.

P.S. И макар посвещението да е лично, го споделям с вас защото е много смислено.

“Живак” – Амели Нотомб

Какво е готов да направи човек в името на любовта? И любов ли е, ако си готов да нараниш обекта на копнежите си, за да задоволиш собствените си желания? До къде може да стигне човек в желанието си да притежава друго човешко същество и носи ли това щастие и удовлетворение?

Амели Нотомб разказва кратка, но много въздействаща история с два финала. Да, точно така, два финала – вторият се намира в бележките на автора на края на книгата, отделете от времето си, за да ги прочетете. Основната тема в “Живак” е неуписуемата женска красота, последвана от ужасяващо обезобразяване. Възможна ли е любовта за обезобразените лица макар и с красиви души? Хазел е претърпяла ужасяващи бомбандировки, които я обезобразяват. За нейно щастие или зла участ Капитанът, стар, но много богат моряк, я взима под опеката си. Двамата живеят в изолация на безлюден остров, където младото момиче няма защо да се тревожи за външността си. Но в един ден тя има нужда от медицински грижи и на острова пристига компетентната медицинска сестра Франсоаз. Двете млади жени много бързо се сприятеляват и между тях се изгражда близка връзка. Тяхното приятелство е на път да бъде разрушено, заради строгите правила на острова – там няма никакви огледала или отразяващи повърхности.

Любов ли е, ако сме готови да нараним любимия си или да ограничим свободата му, за да го задържим само за себе си? Къде е тънката граница между обожанието и обсебването? Възвисяващо ли е да си обект на такава страст? А бихте ли жертвали свободата си, за да бъдете обожавани така някой ден? Каква саможертва може да направи човек в името на обичния от него и струва ли си да живеем без любов?

Много интригуващи въпроси, чиито отговри до някаква степен можем да открием в исотрията на Адел и Хазел. Точен, провокативен, увлекателен и леко нестандартен разказ за различните измерения на любовта и до къде може да ни доведе тя. Това е първата книга, която чета от авторката, но определено бих прочела и други нейни неща.

“Обожавам умението ви да разказвате красиви истории и после с един замах да унищожите поезията в тях” – казва Франсоаз на Хазел. Но аз не бих го използвала изцяло за книгата, особено след като избрах за себе си първия финал. Красива история, която запазва поезията до края.

“Последната тайна” – Жозе Родригеш Душ Сантуш

От доста време попадам на различни книги за професор Томаш Нороня, но така и не се реших да започна поредицата. Това се промени при четенето на поредното ревю, та разбрах, че в пета книга част от действието се развива в Пловдив и на това изкушение не можах да издържа. Исках да видя града, в който живея почти цял живот, през погледа на автора и като част от мистерия.

В три точки на света – библиотеката на Ватикана, Дъблин и Пловдив са извършени жестоки, ритуални убийства на трима световноизвестни учени, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. До всеки труп са намерени странни символи, препращащи към различни исторически факти и фалшификации свързани с Библията. Полицията, в лицето на красива италианска инспекторка, има нужда от помощ при разчитането на загадките, а професор Нороня е последният човек говорил с първата жертва. Следването на уликите ще ги поведе на пътуване през цяла Европа чак до Светите земи и ще ги върне назад във времето на Исус Христос и учениците му, както и ще хвърли поглед напред в бъдещето, когато генетиката и технологиите ще са достатъчно напреднали, за да можем да клонираме хора. Дали ще успеят да хванат убиеца и защо потомък на сикариите се е замесил в толкова кървави престъпления? Какво свързва испанска историчка, изследовател на библейски текстове и професор по молекулярна биология?

Книгата е базирана на много сериозни проучвания и засяга доста чуствителни теми свързани с достоверността на религиозните текстове и историческата личност на Исус Христос. Високо оценявам положените в проучванията време и усилия, но за съжаление цялостната ми оценка за книгата е доста ниска. През по-голяма част книгата е сухо изложение на факти, свързани с различните преписи на евангелиетата и промените в тях при различните варианти. Признавам, че научих много нови неща и се замислих по теми, които никога не са ми хрумвали като например факта, че Исус е юдеин, а не първият християнин. Но не такъв формат очаква човек, посягайки към такава литература. Ако фактите бяха събрани и представени в друг формат щях да съм очарована.

Целият сюжет твърде много ми напомняше на “Шифърът на Леонардо” на Дан Браун – от подозренията хвърлени в началото въху професор Нороня, през постоянното споменаване на тайнствен учител, напътстващ убиеца, който пък е последовател на фанатизирани зилоти произхождащи от древна Юдея до скандалните религиозни разкрития.

Липсваше ми достатъчно динамика, всичко ми беше доста предсказуемо, дори краят. Поведението на героите и по конкретно на Валентина ми беше нелогично. Напомни ми за филмите, в които злодеят държи на дълго и на широко да обясни на добрия защо и как ще го убие, докато обстоятелствата не се обърнат срещу него. И този финал ме остави с едно усещане за блудкавост.

За съжаление през цялото време четях на сила, водена не толкова от развитието на историята, а по-скоро от ината да прочета всичко до край. Не знам дали бих дала шанс на друга книга от поредицата.

“Цветовете на света” – Адриана Обретенова (Flipflop Nonstop)

На Flipflop Nonstop попаднах в групите за пътешествия във Фейсбук. Аз освен всичко друго много обичам да пътувам по света и у нас. Та зад екзотичният ник стои Адриана Обретенова. Тя е пътешественик по призвание и душа, а сега в тези странни за всички ни времена се е заела да опише най-интересното от години на пътувания по целия свят и да събере всичко в книга. Искрено се надявам да не е само една.

Автентичен разказ за местата, на които тя е била от първо лице без маска и грим. Изключително откровено и завладяващо преживяване, подплатено с доста снимки и фактология от местния живот, бит и култура. Тръгваме с Ади за Норвегия и по точно Свалбард, където половината година е ослепителен ден, но другата половина е непрогледна нощ. Четири години в смразяващи условия за живот, заобиколена от бели мечки и безкрайна ледена шир.

След ледената Норвегия се прехвърляме на круизните кораби, околосветските пътешествия и нечовешкия труд, който е отреден за обслужващият персонал, но и възможността да се обиколи целия свят и да ти плащат за това.

Третата дестинация, на която Ади е подбрала да заведе читателя е Индия – шумна, многоцветна, мръсна, колоритна и още хиляди неща. Авторката се осмелява да предприеме това пътуване сам сама и да се докосне не само до туристическите дестинации, но и до същността на индиците в техния ежедневен живот, предопределен още преди раждането им от кастата, на която принадлежат. Виждаме един различен свят, непозната култура, но трябва да запомним, че не всички индиици са добри.

Последната част ни прехвърля в Индонезия на островите Ява и Бали. Ще съпреживеем изкачването на вулкан, посрещането на изгрева там и посещението до няколко водопада и рифа.

Най-впечатляващото в книгата не са екзотичните дестинации, а пълната откровеност на авторката. Тя не се страхува да нарече нещата с истинските им имена и ни предоставя вълнуващи приключения в един свят, който е изчезнал или вече е безвъзвратно променен за последните 20 години. Искрена и убедителна история, състояща се от красиви, страшни, вълнуващи, опасни, вдъхновяващи, необичайни и неочаквани пътувания. Възхищащвам се на смелостта и куража да последва мечтите си и да ги превърне в реалност. И макар книгата да е самиздат, то качеството, и оформлението е на много доборо ниво. Препоръчвам ви да я прочетете, ако обичате приключения, нещата от света край нас, както и любопитството да видите личният поглед на една фурия.

P.S. Имам страхотен автограф изненада от авторката, който много ме зарадва и усмихна.

“Песента на хляба” – Робин Слоун

Първата прочетена книга от комплекта с книги изненади, за които ви разказах в този пост.

Лоис Клари се мести в Сан Франциско и започва работа във високотехнологична компания за роботизирани ръце. Животът и е супер напрегнат и самотен, изпълнен с много работа и почти нищо друго. Един ден тя получава неочакван подарък от братята, които и доставят пикантна супа и квасен хляб за вечеря. Те и завещават стартер или казано по просто делва с квас, за който Луис трябва да се грижи всеки ден – да го храни и да му пуска древната, тъжна музика на маазгите. И животът на младата жена започва стремглаво да се променя хляб след хляб. Тя ще постигне неочаквани успехи, но и ще се сблъска със странни за решаване и почти немислими проблеми. Ще стане част от авангардно кулинарно общество и може би при цялото това търсене ще намери любовта без дори да е осъзнала липста на такава в живота си.

Това е втората книга, която чета от Робърт Слоун. Първата е “Денонощната книжарница на мистър Пенумбра” и повече за нея може да прочетете тук. И тук, както и в първата книга, се засягат две интересни за мен теми – технологиите и направата на хляб. Това ме прави много пристрастна в описанието и май това си личи :). И макар технологиите да са само фон в тази история, то все пак е интригуващо да се проследят проблемите на роботизираните ръце и приложенията, за които използват. Харесвам подробните описания, малкото действие, но все пак изпълненото с обрати повествование. Изключително добре разбирам Лоис и начина, по който се чуства докато открива света на хляба. Не е типичната романтична история, но всъщност има много любов, и приятелство и топлина.

От малка обичам хляб и питите, които баба прави и за щастие успях да понауча това онова. Прилагам няколко снимки за доказателство. Разбирам усещането на Лоис докато месеше за първи път и всичко се обърка, както и вълнението докато чакаш пред печката, за да видиш крайният резултат, опиянен от уханието и предвкусващ удоволствието от хрупкавата коричка.

Преди време бях чела съвет към хората, занимаващи се с компютри и абстрактни идеи, които нямат физическо измерение, да се ориентират към хоби, в което да създават нещо с ръце. И макар от моята работа да има конкретен физически резултат – процесор или видеокарта, аз съм ангажирана с поведенческата част от създаването му и не ставам свидетел на фотолитографското отпечатване на всеки транзистор. Отплеснах се, тук сме, за да си говорим за книги. Та едно от хобитата (а аз имам много такива) ми е да приготвям различни печива и мога да потвърдя, че е много хубаво в дома ти да замирише на прясно изпечен хляб, макар той да е приготвен с обикновена мая, а не с мистичен квас. Има някаква магия – уж се използват едни и същи продукти и стандартни пропорции, но резултатът се различава, в зависимост от готвача. Да създаваш нещо с ръцете си и после да можеш да вкучиш резултата е много удовлетворяващо преживяване.

Та ако и вие като мен харесвате или технологии, или хляба, или пък приключенията и непретенциозните, но добри истории може да прочетете “Песента на хляба” и вярвам, че тя ще ви донесе истинско удоволствие.

“Пожелай ми слънчогледи” – Софи Кинсела

Все си обещавам, че няма да си губя времето с такъв тип литература, но истината е, че често в претовареното ежедневие имам нужда от нещо леко и разтоварващо, с което да разпусна на чаша вино или преди да заспя. И в такива моменти проверявам какво още не съм прочела от Софи Кинсела и този път открих поредната лека и приятна история.

Лекси, по прякор Зъбатка, е вързана за пореден път от гаджето си със звучния прякор Смотаняка Дейв. И без повече информация веднага ще ви стане ясно, че нещата в живота на Лекси никак не са розови и има какво да се желае. За капак след тази злополучна вечер тя се буди в болница. Но за нейна голяма изненада дори не може да познае перфектното момиче, което я гледа от огледалото с идеални зъби, изкусителен тен, стройна фигура и маркови дрехи. За голям ужас на обърканата Лекси, тя не си спомня последните 3 години от живота си. Оказва се, че вече е омъжена за също толкова перфектен съпруг и се е издигнала от проста продавачка до голям шеф, получавайки мечтаната кариера. Само че тя не си спомня как изобщо се е случило всичко това и всички отчаяни опити да си припомни не водят до никъде. Тя ще премине през доста перипети в опит да възстанови изминалите години и да разбере наистина ли вече живее в мечтите си или е продала душата си за лъскав външен вид.

Ако сте почитатели на чиклита сигурно Софи Кинсела и нейните героини вече са ви добре познати от книгите и филмите, та няма нужда аз да ви рекламирам духовития и стил и свежото чуство за хумор. Но ако тепърва откривате този жанр, то тази книга е добър старт. Има тъжни и сериозни моменти, има любов, открития, приятелство и доста проблеми за решаване. Забавна, свежа и неангажираща, с няколко неочаквани обрата и гарантирания почти щастлив край.

“Съдбовният медальон” – Дороти Бренър-Франсис

Понякога с умиление си спомням как често ходех в кварталната библиотека като малка. Разхождах се между рафтовете с книги и четях резюметата на задните им корици без да имам дори бегла представа дали историята ще ми хареса или не. Можех да прекарам часове в това занимание. Понякога откривах съкровища, а понякога оставах разочарована, но самият процес на търсене и откриване ми доставяше огромно удоволствие. Дори понякога ми харесваше повече от самото четене. Ще се зачудите защо ви разказвам всичко това и то по време, в което цялата страна е блокирана. Онзи ден разглеждах новите книги в Читанка и се почуствах пак като сред рафтовете в библиотеката. Избрах си книга, за която не знаех абсолютно нищо, но ми хареса заглавието и краткото резюме.

Марго Ландън обещава на умиращата си майка да отиде в имението на дядо си и да му покаже медальона от миналото. Майка и си е тръгнала много млада и е прекъснала връзката с рода си. Сега Марго трябва да се запознае с роднините си и да разкрие мистерията в имението. Сглобяването на парчетата от пъзела може да крият опасности за младата жена, но опита и да опознае близките си и да открие любовта си заслужава риска.

Очаквах заплетене мистерия и любовен роман обединени в едно. За съжаление не получих нито едното, нито другото. Мистерията звучеше доста наивно и скалъпено. А любовната история беше трудна за откриване и скучна. За щастие книгата не е много дълга и бързо се чте. Авторката има приятен, но с нищо не впечатляващ стил и повествованието върви леко. Не съжалявам, че рискувах, но следващия път по-внимателно ще избирам от рафтовете на библиотеката. Има толкова съкровища, които чакт да бъдат открити и прочетени.