“Азазел” – Борис Акунин

От известно време попадам на различни ревюта за книгите на Борис Акунин. Много хвалебствени думи прочетох за Ераст Фандорин и както може да се предположи това събуди любопитството ми. Започнах с първата книга от поредицата за колежкия регистратор.

3802.max.jpg

Повествованието се развива в имперска Русия. Всичко започва с едно наглед непровокирано самоубийство на млад наследник. Колежкия регистратор Ераст Фандорин случайно се оказва въвлечен в разследването на странните обстоятелства свързани със смъртта на богатия наследник. Тръгвайки по следите той се забърква в доста по-сложни и заплетени интриги, които касаят съдбите не само на отделни хора, но и на цели държави. А на всичкото отгоре нашият герой се влюбва. Как ще завърши всичко това ще разберете само, ако прочетете книгата. А аз мога да ви кажа, че си заслужава🙂

Описаната атмосфера е магична, връщаща ни в отминали времена на величие и блясък, титли, чест, смелост и безрасъдни постъпки. На моменти се губех из различните звания, но всичко това още повече затвърди цялостната атмосфера. Изумявах се на различни порядки и поведение, колкото различно от днешното толкова близко и подвластно на същите пороци и ниски страсти. Нашия главен герой Ераст е млад, буден, ерудиран, добре възпитн, но по зли стечения на обстоятелстата обеднял сирак. Сам се бори с живота, използвайки скромните си средства и вродените си таланти. Вродената му интелигентност е причнитата да се справя блестящо с разгадаването на множество сложни и заплетени ситуации. Над него бди щастлива звезда и ще му помогне да сбъдне всичките си мечти, но дали това ще е достатъчно.

Останах впечатлена от света на Ераст и начина по който той се решава загадките, изпречили се на пътя му. Не мога да кажа, че ми стана любимия детектив. Все пак това място в сърцето ми е одавна заето от Еркюл Поаро и трудно някой може да го измести. Но определено обмислям да се връщам към друите истории за господин Фандорин и това надявам се ще ми донесе нужната наслада и ще засити глада ми за криминални истории.

“Магическо кралство за продан. Продадено” – Тери Брукс

В последно време чета много и купчинката с прочетени книги расте, но така и не намирам време да нахвърля по няколко думи за всичко прочетено. Една от книгите, които успях да приключа преди месеци е първата част от трилогията за Ландовър.

magichesko_kralstvo_za_prodan

Бен Холидей е чикагски адвокат преживял загубата на съпругата си. Нищо в живота не го радва и не предизвикава интересът му, докато не попада на обява за продажба на магическо кралство. Идеята да стане крал, макар и налудничава на пръв поглед, го привлича и той се впуска в магическото приключение с доза съмнение. Но дори и в най-смелите си фантазии не би могъл да си представи мястото, на което ще попадне. Той получава медальона на наследник на престола, но бързо и с горчивина разбира, че за да бъдеш крал е необходимо много повече от това. Бен не желае да се отказва, не желае да се връща в мрачния реален свят, където загубата го следва на всяка крачка и се изправя пред новите предизвикателства. Трябва да убеди всички обитатели на Ландовър, че има начин да се върне магията, че рицарят Паладин, не е загубен завинаги и че всичко ще се оправи, ако се обединят и се подкрепят. Пътя му го повежда през цялото кралство, пейзажите и обитателите им се менят с всеки изминал ден. Бен се среща с дракон, вещица, магични горски създания и самодоволни лордове. Дали ще успее да се справи с всички опасности и предизвикателства?

Приятно фентъзи, което ми помогна да изкарам няколко магически часа в Ландовър. Идеята и сюжета ми допаднаха, но не ме впечатлиха, нито ме оставиха без дъх. Действието се развива стегнато и динамично, има множество обрати, разказани добре, някои от тях предвидим, а други не толкова. Щипка любов, гарнирана с добри описания и героични моменти, трудни избори, верни приятели, малко предателства и няколко битки. Книгата е първа част от четерилогия и бих прочела останалите две части, но не точно сега. Дано не завърши както част от другите поредици, които започвам с ентусиазъм и после изоставям в забвение.

“Готварската книга на леля Ог” – Тери Пратчет

Като огромен почитател на Тери Пратчет нямаше как да пропусна “Готварската книга на леля Ог”.

og

В книгата ще имате удоволствието да се насладите на интригуващи готварски рецепти, да получите съвети по етикет и подобаващо поведение във висшето общество. Леля Ог с лекота дава насоки за подходящото поведение на маса в изискана компания. Не се свении да разкаже и какво трябва да се случва в леглото под чаршафите, глава насочена към младите и не много опитни читатели. За нея няма теми табу. Пиепрливите забележки и подмятания могат да ви засрамят и изчервят, но това не бива да в никакъв случай да ви отказва от прочита на книгата. И за да е пълна картинката из цялата книга има разпръснати паметки от главния редактор до издателя и обратно, които допълват цветистите описания и доразкриват всички пропуснати пасажи не само от тази, но и от предишните забранени и спрени от печат книги на достопочтената авторка.

Изпълнена с изключителното чуство за хумор на сър Тери Пратчет тази книга е поредното добро намигване към нашите порядки и етикет. Може да те разсмее до сълзи или пък да те разплаче до смях. Решила съм да пробвам да приготвя някоя от рецептите и да видя какъв ще бъде крайният резултат. А за да разберете какъв е духа в нея съм ви подбрала този цитат:

“Определено е много етикетско да се отбелязва кончината на някой близък приятел или роднина. Както казваме в Ланкър, ако идеш на техните и те ще дойдат на твойто.”

Какво повече може да иска или да направи в живота си човек.

“Приключенията на Найден Намерения” – Димитър Цолов

Както повечето хубави неща на света попаднах на тази книга случайно. Описанията и ревютата за нея ме грабнаха и веднага си я поръчах. Пристигна на следващия ден, а при това и с автограф🙂

nayden-namerenia

Жанрът бих определила като етно-фентъзи. Не знам дали изобщо има такъв, но на мен цялата история ми звучи точно в него. Книгата съчетава в себе си измислен свят базиран на нашия фолклор и митология. Толкова правдоподобно е описан, че без никакви колебания мога да повярвам, че това се е случило някога, някъде в някое българско село, сгушено в полите на планината.

Найден е подхвърлено бебе, намерено и отгледано от един овчар в село със звучното име Сянчево. Освен необичайното му появяване в селото, той притежава огромна сила и редки дарби като говора със змии и змиеподобни твари. Край него витаят тайни, а дарбите му го въвличат в различни приключения и беди. Найден е помолен да разкрие причините за смъртта на щерката на кнез Никола. Случайно попада на битка на змей и хала, в която се намесва, за да спаси златолюспестия змей. Разкрива тайната на произхода си и научава кои са истинските му родители. Впуска се в опасно приключение в опит да помогне на майка си и да раздаде справедливо възмездие за смъртта на баща си.

Ако горните няколко реда не са ви убедили, че книгата си заслужава, то нека да допълня, че освен интересна история, езикът и стилът в нея са уникални. Съдържа много архаични думи, забравени или почти изчезнали, подредени в изящни изречения, които описват митологични същества и бита на обикновените хора. Неусетно се пренасяш в друго време, на друго място и не ти се иска да се връщаш. Изненадите са на всяка страница, а обратите са неочаквани. Историята звучи правдоподобно. А единствения и най-голям недостатък на книгата е нейният обем. Тайно се надявам да има продължения и то не едно, а поне няколко.

“Телесните рани обикновено зарастват. Някои – по-лесно, други са по-упорити. При вторите често остават белези, ето например тия седефенобледи петънца, нашарили дясната ми предмишница. Получих ги преди повече от година, когато соковете на едно излязло от пъкъла създание прогориха месото връз нея, ала тази история е вече разказана …

Душевните рани, обратно, са неуловими за окото, стоят си в теб, дори не кървят, но болката, която са способни да ти причинят, е неуписуема. И макар хората да твърдят, че времето може да ги излекува, това не е съвсем вярно – душевните рани никога не зарастват изцяло …”

“Мамка му” – Димитър Калбуров

“Мамка му” е още една книга от проекта “Пощенска кутия за приказки”. Получих я като част от цената на билета за самото четене “Пощенска кутия за приказки”. Не знам дали, ако не беше включена в цената щях да си я купя обаче. Четенето беше много забавно, на някои от откъсите се смях от сърце и с пълен глас, но все пак за книгата имах известни колебания. На книгата имам и автограф, но няма да го споделям с вас понеже се получи малък гаф и правописът му е прецакан🙂 Събитието беше преди няколко месеца, а книгата преживя времето до сега на една купчинка без да я погледна изобщо. Онзи ден пътувах до Ямбол и реших, че ще е страхотна компания за четене на глас в колата, докато пътуваме по претоварената магистрала и не сгреших.

mamka-mu.png

Димитър Калбуров пише в първо лице като разказва трагично-комичните си приключения в опит да намери истинската любов или поне да получи малко секс. Перипетиите му започват с нелепо отхвърляне от зашеметяваща девойка. В опит да разбере какво се случва нашият човек се озовава в апартамента на врачка, за да развали черна магия. Бива отвлечен от мутри, среща се с митичния илюминат и рапър Бриско, присъства на пищно парти на Бузлуджа, възползва се от съветите на сексолог и агенция за запознанства. Дори стига до там да присъства на семинар посветен на свирката или иначе казано Свирконар. Бива преследван от травестити, а сърцето му няколко пъти е безпощадно разбито. Дори опита му да получи платена любов завършва с пълен провал, за сметка на това самия той решава да предлага такава и да стане жиголо.

Весела, лека и неангажираща книга, която ще ви забавлява няколко часа. Основната тема е сексът и всички злощастия, които могат да те сполетят покрай опитите да го получиш. Влиза в тона на група американски филми от типа на Американски пай или Троянска война с нашумялата напоследък Дженифър Лав Хюит. Езика е доста ценичен на моменти и определено трябва да има червена точка на корицата. Стила е свеж и описателен, съдържа малко клишета, но поднесени с мярка. Димитър Калбуров определено умее да си служи с думите и да ги кара да разсмиват. Ако очаквате сериозно четиво или логика в събитията сполетели героя, то това определено не е книгата за вас. И макар издържана изцяло в хумористичен стил се засягат много от проблемите на съвременните млади хора, в опитите им да открият сродната душа.

Ще е много забавно да я четете на глас с компания, само ако хората край вас имат добро чуство за хумор. Определено може да донесе добро настроение край лагерния огън или в някоя скучна делнична вечер.

“Добре, че не успях да си отворя голямата уста, че сигурно щеше да побеснее, че съм помислил дъщеря и за проститутка и като нищо можеше да извика оня с големите ръки, който назовава всички анаболи на галено, сякаш са му първородни рожби, да ме постави от неправиланата страна на секса.”

 

 

“Ами ако? България на три морета.” – Христо Раянов

Всеки човек в един или друг момент от живота си си е задавал въпроса “Ами ако” и след това се е опитвал да си представи вероятното развитие на събитията при различно стекли се обстоятелства. За съжаление няма магическа машина на времето, с която да пътуваме напред-назад и да изследваме резултатите и последиците от различните решения. Едиственото, което можем да направим е да се понесем на крилата на въображението и сами да създадем възможни сценарии. Христо Раянов дава свобода на въображението си и разглежда различни наболели въпроси в кратки разказчета, променяйки развитието на историята.

ami_ako

Какви би станало, ако България е на три морета или пък ако преди 100 години имаше жълта преса. Как би се променило ежедневието ни, ако България беше освободена от друга държава през 1878 или глаголицата и кирилицата не бяха измислени. Как би изглеждал Хари Потър, ако е създаден по нашите географски ширини или пък политиците ни, ей така за разнообразие, работеха за благото на народа. А ако нямаше чалга или как политическият ни живот може да се опише със сериали.

Вместо да предизвика усмивка, тази книга предизвика повече тъга и раздразнение. В опита да се изтъкне сериозната част на нещата, забавната се губи и размива. Христо Раянов много точно е напипал и описал характерни черти на нашата народопсихопатия – вечното мрънкане и недоволство, безконечното ни национално самочуствие и горделивост, лековерието и липсата на всякаква лична отговорност, чуждопоклонничеството и завистта, нуждата ни на всяка цена да бъдем значими. Проблемът е, че в опита си да осмее всички тези недостатъци самия той проявява един друг осоновен недостатък за част от българите – соченето с пръст, коментирането от позицията на по-осъзнатия, пренебрегване на всички достойнства, които ние като народ притежаваме. Може би това е търсен ефект, но на мен определено не ми допада назидателното отношение.

Има няколко свежи идеи, но като цяло повечето глави ми звучаха доста клиширано и изтъркано като посредствен анекдот от 90те, в който се опитваме да побългарим този или онзи спортист или известен човек. Макар и не толкова вулгарна и цинична като изказ, книгата ми напомни за част от творчеството на Иво Сиромахов, но е далеч не толова забавна и оригинална.

Кратка и лесна за четене, става за компания на плажа. Приятно оформена книгата съдържа весели карикатури, създадени пак от Христо, но този път с фамилията Комарницки.

И като за край един от малкото откъси, който успя да ме разсмее:

“… просто защото всяка пролет у нас освен първият сняг, се топи и последният асфалт.”

 

“Дракони в Порутения замък”- Тери Пратчет

Все още са останали няколко книги от неповторимия Тери Пратчет, които не съм прочела. Пазя си ги за специални моменти и се наслаждавам на всяка дума и всяка нова история. Една такава беше “Дракони в Порутения замък” – сборник с разкази от юношеските му години.

drakoni_v_zamyk

В сборника има четеринайсет различни истории, написани в характерния за Пратчет стил. Усеща се, че са писани от по-младата му версия, но са все така пълни с въображение, тънък хумор и приказно-фантазни сюжети.

Дракони и рицари изправени едни срещу други, намират начин да съжителстват в мир и разбирателство. Космически приключения за завоюването на една прашинка от двама загубили разсъдака си владетели и техните учени. На страниците на книгата ще проследите пътуването на една експедиция за залавянето на хърколак, но накрая ловците ще бъдат доста изненадани от необичайния улов. Ще се запознаете с няколко легенди на килимените хора – разкази, които са дали началото на едноименния роман за обитателите на килима. Костенурка и охлюв ще обиколят провинцията и ще се изправят срещу страховита пеплянка. Ще срещнете неразбрания изобретател Док, пещерния човек и всички негови изобретения, работещи или не, полезни или не. Състезания с чудати превозни средства – рейс теглен от балон, парна кола, петролена кола и такава на пружина заемат цял един разказ. Съзтезание по танци с яайца в Блекбъри, графство Коравчакъл, двама претенденти и двама разбойници ще ви поведат в шеметно преследване. Едуо, рицарят досадник спасява принцеса от лапите на зъл барон. Пътуване назад във времето на борда на автобус 59а и невероятни открития, които пътниците му правят. Достопочтения Сър Хърбърт Стивън Ърнест Досадник-Тристрам-Досадник или накратко Бил и неговата разнородна компания ще се впусне в издирването на Снежен човек. Само как ще се промени Блекбъри след появата на чудовището от езерото – от тихо и заспало градче ще се превърне в център на сензация, друг въпрос е дали е за добро. А дядо Коледа и неговата нова работа в зоопарк ще завършат магичната колекция от кратки истории.

И ако изброените по-горе екзотични и забавни разкази не са ви спечелили, нека само да ви спомена, че книгата е пълна с весели рисунки, които прекрасно допълват изживяването.