“Чашата на проклятието” – Лора Лазар

“Чашата на проклятието” е първата книга на Лора Лазар. С нея авторката печели първа награда на Националния конкурс “По стъпките на Агата Кристи”. Оказа се доста трудно да се сдобия с книгата понеже липсва по книжарниците. Но за щастие се намери в градската библиотека и благодарени на електронния им каталог успях бързо и лесно да проверя наличностите. Признавам си, че поднових отдавна изтеклото си членство именно заради колекцията от книги на Лазар. И добре, че го направих, за да разреша недоразумение с четири неотбелязани като върнати книги. Електронните услуги са хубаво нещо, но добре че все още се пазеше хартиеният ми картон, за да се доизясни всичко.

ChashataNaProkliatieto

В една неделна нощ иманярът Игнат Казанджиев изкопава каменна розета, карта към съкровище. В същата нощ от гробището на провинциален град е изкопан един череп. Младата реставраторка Яна Среброва не може да си влезе вкъщи, а на сутринта пред вратата си намира труп. Разследването е поверено на местната полиция в лицето на комисар Михаил Донов – Мишената и неговия колега Радослав Ангелов. Това убийство се оказва първо от серия необичайни убийства, а Яна е свързана с всяко едно от тях. Виновна ли е тя или някой иска да я натопи? Каква е ролята на каменната розета и има ли древно проклятие, което е надвиснало над младата жена.  В разказа се преплита разследване на убийства с проучване на древни артефакти и елементи от историята на древните прабългари. Има любов и ревност, приятелство и предателство, надежда и добрина на фона на ужаса от дебнещата смърт.

Може да съм вече пристрастна към авторката, но книгата ми допадна – свежа и интригуваща, добре разказана история.  Героите ме впечатляват – различни и достоверни, с човешки облик и плътност на характерите. Има размисли и дълбочина, която затрогва. И тук, както в предишната история сравнително бързо предположих какво се случва, но това не ми попречи да се насладя на прочита. Някои от детайлите в историята останаха недостатъчно описани, а просто загатнати.

Четох почти до 2 през ноща и бях на границата на отчаянието, когато се оказа, че почти 10 страници от края липсват. Добре, че страниците се оказаха просто разместени и успях с малко прелистване да си довърша историята. Опитах се да разбера кой е градът, в който се развива действието, но за момента нямам категоричен отговор. Предположенията ми се въртят около Ловеч и Велико Търново.

И вместо препоръка ще ви споделя, че вече нетърпеливо започнах следващата нейна книга.

Advertisements

“Веселото гробище” – Лора Лазар

Ако сте чели последните няколко поста в моя блог, значи вече знаете, че в последно време отчаяно си търся добро криминале. И най-накрая намерих такова и то на най-неочакваното място. Лора Лазар е български писател, който пише криминални романи. От години срещам името и тук-там из интернет пространството, но до сега не се решавах да я зачета. Преди няколко дни отново мернах отзиви за нея и по конкретно за книгата “Веселото гробище”. В книжарниците я няма налична, понеже книгата се смята за стара и неактуална може би,  макр да е издадена през 2013, та ми се наложи да я поръчам директно от издателство “Изток – Запад”. Няколко дни престоя на нощното ми шкафче, а след като вчера я започнах, днес вече я привърших. Беше ми трудно да се откъсна от нея.

veseloto_grobishte

В село Кралево, селце като всяко друго, живеят доста необикновени образи. Една задружна група от приятели, близки от деца със звучни имена като Коко Хлопката, Димо Вълкобореца, Бончо Гладиатора, Велизар Вампоров и Щурата Стела. Инцидент със зевзека на компанията отключва множество странни и необясними случки в селото, някои от които завършват със смърт. По същото време на гости на баба си Бенда пристига Траян. Младежът ще работи върху дипломната си работа. Той търси уединение и вдъхновение в китното селце, но неочаквано ще се окаже замесен в странните събития. В Прокълнатата къща пристига страннен пришелец и може би той е виновен за убийствата. Полицията тръгва по следите на престъпника, но става ясно, че има нещо скрито под привидните разкази на очевидците. Какво ли премълчават обитателите на селцето? Стара тайна е излязла от сенките и е дошло време за разплата. А всичко може да се очаква в село, чиито местен пръч се казва Краля и обикаля наоколо с позлатени рога и копита.

Книгата ми хареса и ме заинтригува. Пълна е с много различни, но характерни образи, има динамика и доста хумор. Историята има плътност и е много добре описана. Стилът на авторката е лек, но много въздействащ. Малко след средата вече имах доста ясна идея какво се случва, но въпреки това дочитането на историята беше удоволствие. Имаше доста неочаквани обрати и няколко много добре вмъкнати изненади. Финалът беше много добре премерен и точно на място поне за моя читателски вкус. И честно да си призная не ми се искаше историята да свършва толкова бързо. Ще ми се да мога да прекарам още известно време в Кралево сред неговите обитатели с чудати прякори.

Лора Лазар има още няколко криминални истории и се надявам съсвсем скоро да мога да прочета още някоя от тях.

“Пламтящото съдилище” – Джон Диксън Кар

В коментар за произведенията на Агата Кристи, мернах името на Джон Диксън Кар. Коментарът гласеше, че ако Агата Кристи е кралицата на криминалния роман, то Джон Диксън Кар е неговият крал. До сега този автор ми беше неизвестен макар да съм почитател на криминалния жанр, та реших бързо да наваксам пропуснатото и се зачетох в първото попаднало ми от него – “Пламтящото съдилище”. Още в началото искам да подчертая, че имах много високи очаквания.

Plamtqshtoto_sydilishte

Едуард Стивънс, редактор в издателство “Хералд и синове”, получава за преглед поредната книга на Гордан Крос, в която са събрани известни криминални дела от миналото. Първото дело в книгата е за отровителката Мари д`Обре, гилотинирана за убийство миналия век. А Едуард вижда снимка на отровителката и осъзнава, че държи снимка на собствената си жена. В същото време се явяват съмнителни обстоятелства около смъртта на Майлс Деспард, официално внезапно починал от гастроентерит. Едуард или на галено Тед е въвлечен в разплитането на загадката около смъртта на Майлс от своя близък приятел и съсед Марк Деспард, който се пада племенник на починалия. До къде ще доведе всичко това и има ли връзка между снимката на отровителката и неговата жена? Човешка ръка или магьосническа сила е навредила на Майлс Деспард? Всичко започва да си идва на мястото, когато в случея се намесва полицията в лицето на капитан Франк Бренън.

Дали заради високите очаквания или прякото сравнение с Агата Кристи, тази книга изобщо не ми хареса. До един момент имаше заплитане на интрига и загадка за разкриване, включиха се мистични и магьоснически мотиви, които обещаваха интересна развръзка. Но уви, в следващия момент развръзката беше поднесена набързо, доста скалъпено и неубедително. Нямаше нищо изненадващо, а по-скоро зле нагласени събития, които уж да доведат до кулуминацията. И макар да бях не особено впечатлена от книгата, то бих и дала прилична оценка до момента, в който не прочетох епилога. Описаното в него продължение на историята ме разочарова и съсвсем затвърди негативното ми отношение.

Може да съм твърде крайна в оценката си заради високите си първоначални очаквания или пък заради желанието да прочета едно класическо добро криминале. Вместо това все попадам на истории със свръх естествени сили като тази на Пол Дохърти,  та живите мъртавци и поклонниците на Сатаната ми дойдоха в повече.

Не знам дали ще дам повече шанс на този автор, но определено продължавам да издирвам добро криминале и се надявам на препоръки.

“Игри на съдбата” – Сара Монк

Случайно избрах тази книга от едно купче с преоценени книги пред една книжарница. Нямах никакви очаквания и въпреки това останах доста разочарована и на няколко пъти се чудех дали да не я изоставя.

games_of_faith

Тео е успешна художничка, която се мести от Лондон в Корнуел, за да бъде до своя любим Майкъл. Но дори и тази голяма саможертва остава неоценена и Майкъл я изоставя скоро след това. Тео вече е влюбена в съседната къща и решава да продължи живота си сама. Джонас е на прага на най-важната стъпка в живота си- сватбата с Натали. Всичко върви добре, докато той не среща Дилън – весело брадато коли и живота му се променя необратимо.

Лека, романтична и неангажираща история с предизвестен край, няколко обрата и доста живописни описания на английското крайбрежие. Доста наивна и еднопластова, описаните герои са или добри, или лоши. По книгата може да се направи филм подходящ  за неделя следобед. Ако се сещате за поредиците немски филми, заснети в Англия или за тези създадени по книгите на Роземунде Пилхер.

Както още в началото споменах на няколко пъти се канех да изоставя четенето на тази книга, но не историята беше причина за това. Не знам как се е случило отпечатването на романа на български и дали е минал корекция, но в превода му има много смислови грешки. Изречения прекъснати по средата и продължаващи на друго място с други герои. Опитвах се да разбера каква е била оригиналната идея и това превърна четенето в мъчение. По относително високия рейтинг на книгата в Goodreads стигам до извода, че английската версия няма подобни проблеми. И ако все пак искате да прочетете историята на Дилън и владеете английски, то съветът ми е да потърсите книгата в оригинал.

“Знахар” – Тадеуш Доленга-Мостович

“Знахар” е първата книга от серията за професор Вилчур. Книгата е написана през 1937, но част от темите засегнати в нея са много актуални и днес.

znahar

Историята ни запознава с професор Рафал Вилчур – той е блестящ хирург, ръководи болница, в която прави рискови, но успешни операции. Освен това има завидно положение в обществото и щастливо семейство – красива съпруга и прекрасна дъщеря. Всичко изглежда идеално докато един ден и то точно в деня на годишнината им, той се прибира у дома и намира прощално писмо. Отчаян и съсипан професорът излиза от дома си и се запилява по улиците на града. Неприятни стечения на обстоятелствата променят живота му завинги. Събитията започват да текат бързо и скоро се озоваваме на съвсем различно място, проследявайки живота на един загубил себе си човек.

И макар историята да е доста мелодраматична, да е предсазуема и да има лек привкус на сапунен сериал, то тя има неподозирана дълбочина. Повдига се въпросът какво определя човек и дали документите са по-важни от делата му. Какво е да си сам и отхвърлен от света под прицела на хорските клюки и завист? Дали дипломата е достатъчна, за да се помага на хората или трябва да има нещо повече? Човек има ли нужда от много пари или насъщният хляб, топлата дума от близък човек са достатъчни, за да осмислят дните му? И какво би направил същия, в името на някой друг? Има ли ненаказано добро и какво е мерилото за справедливост?

Динамичен сюжет, съчетан с приятен, описателен стил, задълбочени размисли и увлекателна история. Реалистични герои, движени от чисто човешки мотиви. Книгата ме държа будна до 5 сутринта, макар да знаех как ще свърши, а това не ми се е случвало много отдавна и е показателно за качествата и.

Съвсем скоро се надявам да прочета “Морал”, която е втората част от историята.

“Сенки в Оксфорд” – Пол Дохърти

От известно време ми се чете добра криминална история в стил Агата Кристи. С такава идея посегнах към книгата на Пол Дохърти – “Сенки в Оксфорд”. От беглите ревюта и препоръки за творчеството му бях останала с впечатление, че неговите произведения са точно такъв тип. Е, оказа се, че съм зле информирана.

senki_v_oksford.jpg

Историята започва с група поклоници тръгнали към Кентърбъри. За да минава пътуването по-леко, те решават да си разказват страшни истории. Пръв има думата Рицарят, който започва разказа си с описание на жестока битка с неизвестно зло, в която падат в бой много войници. Злото е заловено и заключено за вечни времена в подземията на манастир. Много години след като битката е потънала в забрава и спомените за дремещото зло са избледнели в Оксфорд се случват странни неща – хора изчезват, а други биват намирани зверски убити без следа от каквато и да е борба. За да помогнат за разрешаването на загадката там са изпратени кралските пълномощници – сър Годфри Ийвсдън и писарят Александър Макбейн. В делата им ще се включи и сестра Едит Моън, странна проницателка, виждаща неща отвъд човешкото зрение.

И както може би сами се досещате вече това не е обикновена криминална история, а разказ за свръхестествени зли сили – стригои и техните мранчи ритуали. Мрачната и тягостна атмосфера на средновековна Англия, изпълнена с подробни описания на зверствата извършени от поклонниците на стригоите изпълва основната история. А на фона на всичко това изпъква чистата и невинна лейди Емили, в която се влюбват сър Годфри и мастър Александър. Дали ще успеят двамата да завършат мисията си или от приятели ще се превърнат във врагове? Ще открият ли причнините за убийствата?

Историята върви бързо и леко, но на места е доста наивна и предсказуема. Най-вероятно не мога да я оценя в пълния и блясък, понеже търсех нещо малко по-различно. “Сенки в Оксфорд” е първата книга от поредицата “Кентърбърийски загадки“. На този етап не съм решила дали ще продължа с останалите книги от поредицата и дали ще дам втори шанс на автора с книга от другите му поредици. Но все пак ако сте почитатели на страховити истории и се вълнувате от древни зли сили и техните въплъщения, то тази поредица може да ви допадне.

Сюжета на книгата леко ми напомни на този в “Рицари и вълци”, но аз съм пристрастна и определено предпочитам Калофер Русев. Ако искате да се запознаете с неговот творчество, то може да го направите тук на страницата на самия автор.

“Нощем с белите коне” – Павел Вежинов

От много време се каня да прочета нещо от Павел Вежинов. Никога не съм се сблъсквала с неговото творчество, но переодично попадах на силни и положителни отзиви за различни негови творби. Нямам логично обяснение защо от всички негови книги посегнах към “Нощем с белите коне”, не съм чела ревюта за книгата и нямах абсолютно никакви очаквания за сюжета и тематиката.

noshtem_s

Историята започва със смъртта на жената на академик Урумов, но това е само отключващият фактор за последващите събития. Разказът след това ни въвежда във вътрешния свят на академика и другите герои. Ставаме свидетели на техните мисли за отминали времена, направени грешки и пропуснати възможности, за цената, която са платили за различните избори и за равносметката, която се прави покрай трагични събития. Попадайки в света на академик Урумов бях погълната от неговите размисли за живота и всичко останало. Една лека меланхолия и голяма доза обреченост ме завладяха. Макар в основата да са случки от миналото и настоящето на главните герои, то чуствата са водещи и определящи основните внушенията в книгата. Академикът е човек от едно различно време, в което достойнство е било над всичко и макар всичко да се е променило той остава твърдо зад своите убеждения.

Ясно се вижда противопоставянето между старото и новото при съпоставянето на академика и неговия млад, талантлив и доста напорист племенник. В образа на Александър виждаме друг морал и отношение към света, запазването на достойнството е заменено от желанието за постигането на целите на всяка цена без оглед на използваните средства. С мерзавците човек не може да се държи на положение, трябва да ги постави на мястото им по всякакъв начин.

Романът е многопластов и съдържа в себе си много послания – сблъсъкът на старото и новото, разликата в живота и хората при различните поколения, предателства и изкупления, мечти и несбъднати копнежи. И все пак за мен това си остава история за любовта – закъсняла в залеза на дните, младежка и необуздана, пълна с кавги и недоразумения или пък несподелена. Любовта в различните и форми и проявления, компромисите, които сме готови да направим в нейно име и колко опустошаваща и жестока може да бъде цената за това понякога.

Много се впечатлих от времето, в което се развиват основните събития – по мои скромни сметки това е малко преди или по времето на моето раждане. Аз нямам ясен спомен за тези години, но в мен е останало едно по детски наивно усещане за други взаимоотношения и ценности, различни от сегашните. Беше ми много интересно да прочета за ежедневието на главните герои, за срещите и разговорите им. За различните порядки и жаргона, който се е използвал.

Горещо препоръчвам на всички, които не се плашат от дълбочината в историята и са готови да се сблъскат с меланхолията. Изказът на автора е толкова лек и същевременно описателен, че книгата се прочита неусетно.