“Писъци”

Дойде и моят ред да напиша няколко думи за превъзходния сборни с разкази, издаден под номер 13 в колекция Дракус. Стила на авторите и сюжета на разказите коренно се различават един от друг, ето защо ще напиша по няколко думи за всеки от тях. Това няма да е достатъчно, но се надявам да добиете представа за разнообразието, скрито между кориците на “Писъци”. Ще следвам реда на разказите в книгата:

scream2

“Шарлатаниада” на Димитър Цолов – много силно начало за книгата. Историята се върти около човек с невероятна дарба, която той използва, за да въздава правосъдие. Как ще го направи този път и дали подсъдимият е виновен?

“Хаджиконстантиновата къща” на Елена Павлова – описанието на къщата в този разказ ме върна в Кордопуловата къща в Мелник. Ах, само какви тайни се крият в мазетата на тези стари къщи. Трябва много смелост, за да се слезе там, а това, което ще открием, ще ни остави без дъх.

“Снайперистът” на Дамян Рейнов – войната е грозна и уродлива вещица, която променя хората, взема разсъдка им и ги превръща в жестоки машини за убиване. Понякога е толкова трудно да се различи бълнуване от действителност. А щетите от подобна грешка могат да са огромни и непоправими.

“Саможертвата на твореца” на Делиян Маринов – какво ли е да те изгаря глад, неутолим и всепроникващ? Какво би направил, за да го заситиш и да нахраниш децата си? А какво би сторил, ако любовта на живота ти те напусне? Умело преплитане на нишки в една нетрадиционна история за саможертва и любов.

“Приказка за смъртта” на Иван Димитров – футуристичен и абстрактен разказ за търсенето на смисъла от живота и страха от смъртта.

“Призраци и богове” на Александър Драганов – ловец на призраци е изправен пред необичаен случай. Дали ще успее да намери нужните заклинания, за да се справи с предизвикателството обсебило богаташката, адвокатска къща? Дали призраците са лоши или хората ги задминават и в това?

“Полуликия” на Симеон Трифонов – сериен убиец и млада, напориста журналистка са доста взривоопасна комбинация. Раказ изпълнен с насилие, изгоряла кожа и много неконтрулируем секс.

“Патологично обещание (и желание)” на Слави Ганев – малко хора са готови на всичко, за да сбъднат желанията си. Филип е от тях. Той е готов на всичко, за да бъде с детската си любов Люба. Ще се противопостави на най-голямото изкушение, но дали ще получи желаното накрая?

“От Санта, с любов” на Иван Атанасов – кой казва, че няма дядо Коледа и че желанията не се сбъдват. В този разказ вампирите не блещукат, а дядо Коледа носи необичайни подаръци и сбъдва желания.

“Направи си сам” на Сабин Майналовски – брутална история, достойна да бъде включена в епизод на “Престъпни намерения”. Докато я четях, на моменти се чудех в чие съзнание може да се роди подобна идеи и какъв човек би имал смелоста да ги опише. Стамат Петров е дребен хотелиер в старопрестолния град, заклет любител на хорър истории и когато няма какво да чете, сам си създава такива.

“Мисията в Навурската планина” на Донко Найденов – като епизод от “Досиетата Х”, в този разказ тръгаме на разследване в Навнаурската планина в опит да срещнем извънземни или да разбулим, скритата там тайна.

“Машината” на Бранимир Събев – няколко напълно несвързани събития водят до отключване на голямо зло. Гладно, хищно, кръвожадно, то дебне в сенките и напада във всеки удобен момент. А когато храната недостига, няма да се спре пред нищо, за да се засити.

“Заразата” на Иван Величков – в сънищата си папа Климет VI проследява разпространяването на чумата по света. Един заразен, безмилостен и безкруполен пратеник обикаля от континент на континент, от град на град и разнася смъртта.

“Записване на завещанието” на Явор Цанев – саможив, зъл лихвар на смъртния си одър завещава цялото си богатство на почтения нотариус в града. Дали го прави, за да изупи вината си или има съвсем друга цел? Една злокобна сянка следва нотариуса по петите и го променя.

“Господин Джоунс” на Коста Сивов – Кори Джоунс е нормален човек, чиито живот тръгва по наклонена крива – жена му го напуска, той се затваря в себе си между работата и огромните количества храна. Той дебеле, трябва да отслабне, а не може да спре да яде. Докато един ден във фирмата му назначават млада, хубава стажантка. Дали момичето ще му помогне да намери сили да се промени или ще провокира неподозирано поведение?

“Господарят на болката” на Валентин Попов – Вотан – Непорочна индианка, изчезва от племето си. Братята и не вярват, че ги изоставила в търсене на по-лек живот. Какво ли се е случило с момичето? Дали братята индианци ще я намерят?

“Speculo veritatis” на Александър Цонков – Lostov. В старите панаири, захвърлени в някой прашен ъгъл могат да се намерят много магични неща. В една зала с криви огледала, едно е по-специално. Дали ще имаш смелостта да се погледнеш в него и да видиш в дъното на своята душа?

Scream.png

А на книгата си имам автограф от Димитър Цолов🙂.

Четох книгата на плажа, под грейналото слънце, безбрежното море и шума на вълните. Това ме спаси от неподправения ужас, който дебне от страниците на сборника. Ако го бях чела в планинска хижа късно вечер в някоя зимна нощ, едва ли щях да мигна дори за миг. На някои от историите трябва да има червена точка и надпис забранено за хора под 18.

Препоръчвам на всички любители на страшни истории, провокативни обрати и неочаквани, понякога доста кървави развръзки. Но все пак ви предупреждавам, че ще се сбълскате с кътчета от човешката душа, които могат да ви притеснят, да смръзят кръвта във вените ви и да ви накара подозрително да се вглеждате във всеки подминал ви особняк.

А вие дали ще пищите?

“Жената жерав” – Патрик Нес

Обичам да откривам съкровища, облечени в корици и изградени от думи, събрали нечии мисли, идеи, копнежи. Но също така обичам да ми препоръчват книги. Чрез препоръките опознаваш човека, виждаш какво му харесва, какво го е впечатлило, какво го е развълнувало. Тази книга прочетох по препоръка, за която искрено благодаря.

product_117

“Жената жерав” е съвременна история, която е изградена околко древна легенда. Нишките на историята за Господарката и Вулкана са вградени в съвременния сюжет, разказващ за Кумико и Джордж, запълвайки основната история с мистицизъм и плътност. Древност и съвремие, оплетени в любов, допълване, хармония, разбирателство, прошка и същевременно противопоставени на изневяра, нужда за притежание, слабост, предателство и изкупление.

Джордж е мил, добър, грижовен и обичлив човек. Разведен, собственик на малка печатница. Животът му е разделен между работата, дъщеря му и внукът му, както и срещите с бившата съпруга. Една нощ той намира ранен жерав в задния двор на къщата си. Огромна стрела е пронизала крилото на бялата птица. На следващия ден в печатницата му влиза екзотична жена, която преобръща живота му. Кумико е обградена в тайни, но толкова естествено се вписва в живота на Джордж,  запълва празнина, която той дори не е подозирал, че зее. Джордж обича да прави колажи от стари книги, а Кумико такива от птичи пера. Комбинацията от двата подхода се допълва до съвършенство и предизвиква фурор във всеки, който ги е видял. Така ми се иска да мога да видя поне една от тези картини.

Топла, човешка история, която ме развълнува и докосна. Любов, която е невъзможна, но всячески ти се иска да повярваш в нея. Няма грандиозни събития, на глед нормална, дори обикновена, даже малко банална, а всъщност в нея има толкова много магия.

Патрик Нес разказва семпло и увлекателно, описва парченца от нашия свят, а в него сред всички човешки чувства и слабости, вплита древна легенда. Пленителна история, която затрогва, носи топлина и уют. Не ми се искаше да свършва, а знаех, че няма как да продължи. Препоръчвам на всички, които искат да внесат малко оптимизъм и романтика в живота си.

Цитатът, който избрах е свързан с Аманда – грубовата, искрена до болка и вечно сама, отхвърлена, въпреки, че се много старае да се впише, в какъвто и да е приятелски кръг.

“Най-добрите приятелки са всичко за жената, дори и когато се мразят помежду си.”

Още за книгата може да откриете при Мария Донева и Книгозавър.

“Медальонът” – Калофер Русев

В последно време много повече чета отколкото пиша и купчинката с книги за ревюта нарастна. Днес ще Ви представя поредната добра история от Калофер Русев. Искам да си призная, че прочетох всички публикувани негови книги и се надявам да има още такива. Допада ми сбитата форма, в която разказва и митологията, която умело преплита в случеите си.

medalionyt.jpg

В тази история ще се сблъскаме с орфизма и неговата скрита връзка с християнството. Инспектор Неев отново е замесен в разследване на убийства, но и този път разследванто му няма да е обикновено и ще го отведе на далечни места, пазещи отдавна забравени тайни. Древните траки са били пазители на огромно познание, но християнството и носителите му по нашите земи се опитват да заличат всяка една следа. И все пак истината намира начин да излезе наяве чрез появата на един античен медальон, ключ към забравени тайни, който ще предизвика много жестокост. Дали инспектор Неев ще реши загадката и какво ще му струва това? Колко човешки живота ще бъдат засегнати и унищожени?

И в тази книга ще можем да се насладим на добрия стил на Калофер Русев, стегнато и наситено с динамика описание. Героите му са пълнокръвни и реалистични, носещи чисто човешки черти. Едно от нещата, което много ми допада в неговите книги е развитието на мистичните нишки, направено с мярка и ерудиция – в тази книга това е орфизмът. Не съм запозната в детайли с Орфей и легендите свързани с него, но описаното в книгата ми звучи достоверно и подбужда любопитството ми да търся допълнителна информация и да чета по темата.

Препоръчвам!

“Азазел” – Борис Акунин

От известно време попадам на различни ревюта за книгите на Борис Акунин. Много хвалебствени думи прочетох за Ераст Фандорин и както може да се предположи това събуди любопитството ми. Започнах с първата книга от поредицата за колежкия регистратор.

3802.max.jpg

Повествованието се развива в имперска Русия. Всичко започва с едно наглед непровокирано самоубийство на млад наследник. Колежкия регистратор Ераст Фандорин случайно се оказва въвлечен в разследването на странните обстоятелства свързани със смъртта на богатия наследник. Тръгвайки по следите той се забърква в доста по-сложни и заплетени интриги, които касаят съдбите не само на отделни хора, но и на цели държави. А на всичкото отгоре нашият герой се влюбва. Как ще завърши всичко това ще разберете само, ако прочетете книгата. А аз мога да ви кажа, че си заслужава🙂

Описаната атмосфера е магична, връщаща ни в отминали времена на величие и блясък, титли, чест, смелост и безрасъдни постъпки. На моменти се губех из различните звания, но всичко това още повече затвърди цялостната атмосфера. Изумявах се на различни порядки и поведение, колкото различно от днешното толкова близко и подвластно на същите пороци и ниски страсти. Нашия главен герой Ераст е млад, буден, ерудиран, добре възпитн, но по зли стечения на обстоятелстата обеднял сирак. Сам се бори с живота, използвайки скромните си средства и вродените си таланти. Вродената му интелигентност е причнитата да се справя блестящо с разгадаването на множество сложни и заплетени ситуации. Над него бди щастлива звезда и ще му помогне да сбъдне всичките си мечти, но дали това ще е достатъчно.

Останах впечатлена от света на Ераст и начина по който той се решава загадките, изпречили се на пътя му. Не мога да кажа, че ми стана любимия детектив. Все пак това място в сърцето ми е одавна заето от Еркюл Поаро и трудно някой може да го измести. Но определено обмислям да се връщам към друите истории за господин Фандорин и това надявам се ще ми донесе нужната наслада и ще засити глада ми за криминални истории.

“Магическо кралство за продан. Продадено” – Тери Брукс

В последно време чета много и купчинката с прочетени книги расте, но така и не намирам време да нахвърля по няколко думи за всичко прочетено. Една от книгите, които успях да приключа преди месеци е първата част от трилогията за Ландовър.

magichesko_kralstvo_za_prodan

Бен Холидей е чикагски адвокат преживял загубата на съпругата си. Нищо в живота не го радва и не предизвикава интересът му, докато не попада на обява за продажба на магическо кралство. Идеята да стане крал, макар и налудничава на пръв поглед, го привлича и той се впуска в магическото приключение с доза съмнение. Но дори и в най-смелите си фантазии не би могъл да си представи мястото, на което ще попадне. Той получава медальона на наследник на престола, но бързо и с горчивина разбира, че за да бъдеш крал е необходимо много повече от това. Бен не желае да се отказва, не желае да се връща в мрачния реален свят, където загубата го следва на всяка крачка и се изправя пред новите предизвикателства. Трябва да убеди всички обитатели на Ландовър, че има начин да се върне магията, че рицарят Паладин, не е загубен завинаги и че всичко ще се оправи, ако се обединят и се подкрепят. Пътя му го повежда през цялото кралство, пейзажите и обитателите им се менят с всеки изминал ден. Бен се среща с дракон, вещица, магични горски създания и самодоволни лордове. Дали ще успее да се справи с всички опасности и предизвикателства?

Приятно фентъзи, което ми помогна да изкарам няколко магически часа в Ландовър. Идеята и сюжета ми допаднаха, но не ме впечатлиха, нито ме оставиха без дъх. Действието се развива стегнато и динамично, има множество обрати, разказани добре, някои от тях предвидим, а други не толкова. Щипка любов, гарнирана с добри описания и героични моменти, трудни избори, верни приятели, малко предателства и няколко битки. Книгата е първа част от четерилогия и бих прочела останалите две части, но не точно сега. Дано не завърши както част от другите поредици, които започвам с ентусиазъм и после изоставям в забвение.

“Готварската книга на леля Ог” – Тери Пратчет

Като огромен почитател на Тери Пратчет нямаше как да пропусна “Готварската книга на леля Ог”.

og

В книгата ще имате удоволствието да се насладите на интригуващи готварски рецепти, да получите съвети по етикет и подобаващо поведение във висшето общество. Леля Ог с лекота дава насоки за подходящото поведение на маса в изискана компания. Не се свении да разкаже и какво трябва да се случва в леглото под чаршафите, глава насочена към младите и не много опитни читатели. За нея няма теми табу. Пиепрливите забележки и подмятания могат да ви засрамят и изчервят, но това не бива да в никакъв случай да ви отказва от прочита на книгата. И за да е пълна картинката из цялата книга има разпръснати паметки от главния редактор до издателя и обратно, които допълват цветистите описания и доразкриват всички пропуснати пасажи не само от тази, но и от предишните забранени и спрени от печат книги на достопочтената авторка.

Изпълнена с изключителното чуство за хумор на сър Тери Пратчет тази книга е поредното добро намигване към нашите порядки и етикет. Може да те разсмее до сълзи или пък да те разплаче до смях. Решила съм да пробвам да приготвя някоя от рецептите и да видя какъв ще бъде крайният резултат. А за да разберете какъв е духа в нея съм ви подбрала този цитат:

“Определено е много етикетско да се отбелязва кончината на някой близък приятел или роднина. Както казваме в Ланкър, ако идеш на техните и те ще дойдат на твойто.”

Какво повече може да иска или да направи в живота си човек.

“Приключенията на Найден Намерения” – Димитър Цолов

Както повечето хубави неща на света попаднах на тази книга случайно. Описанията и ревютата за нея ме грабнаха и веднага си я поръчах. Пристигна на следващия ден, а при това и с автограф🙂

nayden-namerenia

Жанрът бих определила като етно-фентъзи. Не знам дали изобщо има такъв, но на мен цялата история ми звучи точно в него. Книгата съчетава в себе си измислен свят базиран на нашия фолклор и митология. Толкова правдоподобно е описан, че без никакви колебания мога да повярвам, че това се е случило някога, някъде в някое българско село, сгушено в полите на планината.

Найден е подхвърлено бебе, намерено и отгледано от един овчар в село със звучното име Сянчево. Освен необичайното му появяване в селото, той притежава огромна сила и редки дарби като говора със змии и змиеподобни твари. Край него витаят тайни, а дарбите му го въвличат в различни приключения и беди. Найден е помолен да разкрие причините за смъртта на щерката на кнез Никола. Случайно попада на битка на змей и хала, в която се намесва, за да спаси златолюспестия змей. Разкрива тайната на произхода си и научава кои са истинските му родители. Впуска се в опасно приключение в опит да помогне на майка си и да раздаде справедливо възмездие за смъртта на баща си.

Ако горните няколко реда не са ви убедили, че книгата си заслужава, то нека да допълня, че освен интересна история, езикът и стилът в нея са уникални. Съдържа много архаични думи, забравени или почти изчезнали, подредени в изящни изречения, които описват митологични същества и бита на обикновените хора. Неусетно се пренасяш в друго време, на друго място и не ти се иска да се връщаш. Изненадите са на всяка страница, а обратите са неочаквани. Историята звучи правдоподобно. А единствения и най-голям недостатък на книгата е нейният обем. Тайно се надявам да има продължения и то не едно, а поне няколко.

“Телесните рани обикновено зарастват. Някои – по-лесно, други са по-упорити. При вторите често остават белези, ето например тия седефенобледи петънца, нашарили дясната ми предмишница. Получих ги преди повече от година, когато соковете на едно излязло от пъкъла създание прогориха месото връз нея, ала тази история е вече разказана …

Душевните рани, обратно, са неуловими за окото, стоят си в теб, дори не кървят, но болката, която са способни да ти причинят, е неуписуема. И макар хората да твърдят, че времето може да ги излекува, това не е съвсем вярно – душевните рани никога не зарастват изцяло …”