“Номерът с въжето” – Алън Брадли

Преди повече от 10 години прочетох първата част от поредицата за Флавия де Лус и много ми беше допаднала. С удоволствие започнах втората част от поредицата.

Флавия е ексцентичена, 13 годишна любителка на химията, която живее в Бишъп Лейси. Има вкус към мистериите и талант да се забърква в различни разследвания. Находчива и наблюдателна, тя успява да разплете и най-сложната загадка. А благодарение на многото и познания по химия дори спасява животи. В града пристига пътуващ куклен театър и вечерта по време на представлението става инцидент и кукловода умира. Нещо в този инцидент е съмнително, но дали е убийство или просто нелепо съвпадение.

Стилът на автора е много характерен. Харесва ми начина, по който се разви историята, атмосферата. Размислите на Флавия са увличащи. Книгата се чете много леко, но сякаш не оставя трайна следа. След две седмици нямах много спомени от прочетенето. Ако търсите приятна компания за няколко часа и лежерна криминална загадка, това е правилинят избор. Поредицата е подходяща и може да се хареса на младежи. В книгата няма твърде кървави или шокиращи сцени, което за мен е плюс. Бих прочела и следващата история за Флавия де Лус.

“Възпитаните трупове пращат писма” – Валентин Пламенов

Ако трябва да обобщя с едно изречение, то това е българско криминале, развиващо се 80те години на миналия век. През годините няколко пъти съм започвала книгата, но все се отказвах на първите двайсетина страници. Жаргонът, времето, началните събития ми се струваха твърде далечни, чужди, неразбираеми. След като за пореден път попаднах на нея реших да проявя повече упорство и не съжалявам ни най-малко за това.

Млад мъж е намерен удавен във ваната. Всичко говори за смърт по непредпазливост. Нещастен случей с други думи. Но инспектор Демирев не е съвсем убеден в това. Той започва разследване, което ще го отведе до неочаквани следи и ще го сблъска с доста заровени тайни, ще го срещне дори с незабравима стара любов.

Книгата се чете бързо и лесно, разследването увлича. На всяка страница автора прави много живописни и въздействащи сравнения. По едно време мислех да си ги извадя като колекция понеже има много добри попадения и абсолютни бисери сред тях като например “подскача Илиев като нестинар, влязъл с връзки в жаравата.”. Действието е ситуирано в непознато за мен време и ми беше много любопитен използваният жаргон, мисленето на хората, порядките и какво се е считало за ценно и важно тогава.

Основният ми интерес бе към времето, но в крайна сметка и самото криминално разследване имаше своите силни моменти и неочаквани обрати. Действието върви бързо и стегнато, събитията се навръзват, но края е доста неочакван, което приятно ме изненада. Ако искате да разберете защо възпитаните трупове пращат писма и да дадете шанс на нещо родно, то това е вашата книга.

“Камъкът на смъртта” – Луиз Пени

От отдавна не бях чела нищо от Луиз Пени, но изпитах носталгия за инспектор Гамаш и хармоничният свят на Трите Бора.

Сюжетът на тази част от поредицата се развива в отдалечена планинска хижа, където Гамаш и съпругата му са на ежегодната си почивка. Освен в тях в хижата има семейна сбирка на едно доста ексцентрично семейство. Извива се буря, която завършва с убийство. Инспектор Гамаш се заема с нелекото разследване на това необичайно убийство.

Традиционно се сблъскаваме с много интересни персонажи с дълбочина и стаени мрачни тайни. Цялата атмосфера е едновременно идилична и плашеща. Допадна ми сюжета, разследването беше интригуващо, но леко предсказуемо от гледна точка кой е виновният. Имаше доста интересна информация за различията между френско и английско говорящите обитатели на Канада. С предишната книга бях готова да се откажа от Луиз Пени и творчеството и. Сега размислих – бих прочела и останалите книги от поредицата, но в никакъв случей една след друга. Ще си дам време да ми залипсват Трите Бора и неговите жители.

“Разказано на водата” – Паула Хокинс

Прочетено от Мила Люцканова

Паула Хокинс е авторката на “Момичето от влака”, която доби голяма популярност след излизането си и дори е филмирана. Все още не съм я чела, но според част от коментарите втората и книга “Разказано на водата” е дори по-добра.

Лена е петнадесет годишно момиче, което остава без майка. Полицията предполага, че Нел Абът се е самоубила в езерото на удавницита, за което е пишела книга. Сестрата на майка и се завръща в Мил Хаус, за да се погрижи за осиротялата си племенница и да се опита да разбере каква е истината и какво е подтикнало Нел към смъртта. Това за нея е едно кошмарно завръщане в миналото, от което тя всячески се опитва да избяга. В обикновеното на глед градче Бекфорд от векове се случват ужасни самоубийства и убийства покрай езерото. Водата – извор на живот, прохлада и облекчение се превръща в тъмна, хладна бездна, която отнема и задушава. Джулия се изправя пред всичките си страхове в опит да помогне на Лена.

Историята се развива през разказите от първо лице на всички участници, звучи като колекция от дневници. В началотот е малко объркано и дразнещо наличието на толкова много гледни точки. Но това дава много различни емоции и дълбочина на всеки от героите. Има множество сюжетни линии, които се разгръщат, част от тях се допълват, а други са паралел на главната история. Може да се усети отчаянатието, безизходицата, болката, страха на главните герои. Цялостното усещане е повече емоционално разкритие на тайните на езерото, отколкото рационално проведено разследване с доказателства и улики. Краят ми беше предизвестен в голяма степен, а част от сюжетните линии останаха отворени.

Споделянето на личните мисли и чуства на младата Джулия ме порази с наситеността и плътността си, с умението човек да се самонаказва и да действа разрушително, с липсата на желание за диалог, грешно тълкуване на казани думи и преиначване на двузначни неща.

Авторката ме докосна. Стилът и е автентичен и нетипичен, вниманието към детайлите и майсторското изграждане на усещания само усилват доброто впечатление. Прочитът на Мила Люцканова много допринася за цялостната атмосфера.

“Зовът на кукувицата” – Робърт Галбрейт

Част 1 от “Корморан Страйк”

Както добре ви е известно Робърт Галбрейт е творческият псевдоним на Дж.К Роулинг, под който пише криминални романи. Първата книга от серията, разказваща за Корморан е “Зовът на кукувицата”.

Приятна криминална история, развиваща се из лондонските квартали. Лула Ландри е млада, много красива и известна, но за огромно съжаление е мъртва. Брат и не вярва във версията със самоубийство и наема бившия съученик на покойният си брат да открие истината. За дедективът това е добре дошло в тежкия момент, в който се намира. Корморан се е разделил наскоро с гаджето си, живее в офиса и за капак на всичко се сдобива с нова секретарка за временно назначение, която също ще струва пари. За негова приятна изненада Робин е умна, съобразителна, инициативна и бързо става незаменим помощник. Двамата тръгват по последните стъпки на Лула, разследвайки евентуалните мотиви, довели до неочаквания и скок от терасата. В света на модата всичко е красота и блясък, но това прикрива множество човешки грехове и слабости.

Много силни ревюта четох за началото на поредицата, но аз не останах особено впечатлена. Имаше моменти, кото ми бяха интригуващи, но преобладаващото чувство беше досада. Дори обратът накрая не можа да я измести. Хареса ми развитието на отношенията между Корморан и Робин. Това беше от малкото свежи неща в тази книга. Не можах да се заинтригувам от самия случай, а спорадичните спомени от миналото на Страйк ми бяха като мърлява кръпки в цялата история. Допускам, че това е авторовия похват да създаде плътност и дълбочина на героя си, както и да заложи на бъдещото му развитие в поредицата. Твърде монотонно и предвидимо разследване. Надявам се следващите в поредицата да са по-сполучливи.

Макар, че нямам особено високо мнение и крайно положителен отзив, бих дала шанс и на останалите книги.

“Повредената рамка” – Клаудио Руджери

От безплатните книги в Books попаднах на тази кратка криминална история.

Собственик на картинна галерия е намерен мъртъв. Първата хипотеза е самоубийство, но при по-внимателен оглед и една счупена рамка, променя всичко. Комисарят се впуска в разследване на възможните хипотези.

Приятна и доста увлекателна новела. Има някои недовършени и леко скалъпени моменти. Обратът не ме изненада особено. Авторът има потенциал, но трябва да работи, за да го шлифова и осъвършенства.

“Мегре и детегледачката” – Жорж Сименон

В последно време на няколко пъти засичам сериал кръстен на детектива на Жорж Сименон – “Инспектор Мегре”. В главната роля е Роуън Аткинсън. Не съм вярвала, че ще мога някога да го приема на серизно след ролите му като мистър Бийн, но в интерес на истината сериалът е доста добре направен и си заслужава да му отделите от времето си. Това ме подсети за поредицата криминални романи с Мегре. Някой от тях съм чела още в тинейджърските си години, но за щастие има и доста непрочетени такива.

Както и сами може да предположите книгата е класическо френско криминале. Действието се развива основно по улиците, ълите, кръчмите на Париж и в „Ке дез’ Орфевр“. В сюжета има мислене, предположения, догадки, изчакване, премълчаване и споделяне с конкретна цел – все неща, които са демоде в последно време.

В този случай освен Мегре и детективите му в разследването се включва и госпожа Мегре. Може ли да има връзка между недоказано убийство в ателието на уважаван книговезец, изчезнал кафяв куфар, млада жена с кокетна бяла шапчица и детето, за което тя се грижи в парка? Ще успее ли Мегре да сглоби частите от пъзела или този път ще бъде надигран от напористия адвокат Лиотар?

Атмосферата и описанието на Париж от 50те години е не просто фон, а плътно доизграждаща мистерията реалност. Бита на парижани, делничните им дела и празничните ритуали очароват и връщат в друго време. Време, в което е важно да се осигури прехраната на масата, а прането се прави винаги в понеделник на кораб пералня на Сена. Бутиците и модата в тях по централните търговски улици. Човек може мислено да се разходи по мокрите парижки павета или да приседне за вкусна вечеря и чаша вино в някое уютно бистро.

Вече  споменах, че това е класика в криминалния жанр, но ако търсите безкрайна динамика и множество обрати, спиращи дъха преследвани, то определено в тази книга няма да ги намерите. И тук има обрати и преследвания, хитроумни капани и уловки, но темпото на събитията е друго, усещането е за прикрито напрежение зад привидното спокойстви на ежедневието. Срази ме прозорливостта и дълбоката психология, с която са изградени героите.

Чак сега след толкова години си давам сметка защо толкова харесвам криминалния жанр – в него покрай престъплението се прави дисекция на мотивите и мислите на всеки един герой, включително и разследващите. Като лук се бели листо по листо до достигане на парливата сърцевина на човешката природа и разкриването на най-мрачните и дълбоко пазени тайни. И в края на книгата не е толкова важно кога и как е извършено дадено злодеяние, а защо. Коя е била последната капка в чашата, довела до прекрачването на всички граници и норми. Как мисли и се чувства човек отнел живот с или без основателна причина. И има ли изобщо основателна причина да отнемеш живот?

Ако и вие обичате загадките или дори само Париж, но не сте се срещали с Мегре – поправете този пропуск възможно най-скоро.

“Жестокият месец” – Луиз Пени / “The Cruellest Month” – Louise Penny

For English click here or scroll down.

В Трите Бора пролетта бавно настъпва, природата започва да се буди за нов живот. Наближава Великден. На фона на пасторалната идилия отново се случва инцидент. По време на спиритически сеанс от силна уплаха умира една от участничките. Всичко изглежда просто неприятно съвпадение, но Арман Гамаш и хората му все пак трябва да проверят обстоятелствата. За Гамаш завръщането в Трите Бора е изпълнено със стари спомени, топлии чуства към добрите хора, живеещи там и носталгия към уюта пред камината в бистрото. И макар всичко да е идилично Арман усеща, че примката край него, свързана със случая Арно, все по-силно се затяга. Миналото не е забравено и ще вземе своята жертва.

Отново интересна криминална загадка, проследяваме убедително развитие на героите и съпътстващите събития. Не обичам да деля хората по полов признак, но тук определено мога да кажа, че има много силно заявено женско присъствие от страна на авторката. За пример ще посоча прекалено идиличната атмосфера в селото, описание в стил “Тя не си беше възстановила килограмите след двета раждания” и доста други подобни дребни вметки. Това не е непременно недостатък, но в конкретния случай, поне за мен, има негативен ефект. Всичко ми стои като съшито с бели конци и ми развали удоволствието от криминалната загадка. Напомни ми на немските романтични филми, които излъчват в неделя следобед – развръзката винаги е положителна и нещата накрая се подреждат. Развитието на случая Арно беше предсказуемо, а развръзката беше доста скалъпена, липсваше ми напрежение и очакване.

Харесвам поредицата и най-вероятно ще продължа да я следя, но за мен Луиз Пени е много далеч от Агата Кристи в стила на историите. Луиз Пени изгражда интересни образи в лицето на Арман Гамаш и екипа му, разследванията до момента са разнообразни, но малко наивни. А историите възприемам повече като мистерии отколкото като криминални загадки.

English version:

In the Three Pines spring is slowly coming, nature is beginning to wake up for a new life. Easter is approaching. Despite the pastoral idyll there is an accident again. During a spirited session, one of the participants died of a fear. Everything seems just an unfortunate coincidence, but Armand Gamache and his team still have to check the circumstances. For Gamache, returning to the Three Pines is filled with old memories, warm feelings for the good people living there and nostalgia for the coziness of the bistro fireplace. And although everything is idyllic, Armand feels that the loop around him, connected with the Arno case, is getting tighter. The past is not forgotten and will take its sacrifice.

Again an interesting criminal mystery, we follow the convincing development of the characters and the accompanying events. I do not like to divide people by sex, but here I can definitely say there is a very strong female presence from the author. For example, I would point to the idyllic atmosphere in the village, a description in the style “She had not recovered the pounds after the two births” and a lot of other similar small clues. This is not necessarily a flaw, but in the present case, at least for me, it has a negative effect. Everything is very predictable and spoils my pleasure from the criminal mystery. Remind me of the German romantic films that broadcast on Sunday afternoon – the end of the story is always positive and the things are finally arranged. The development of the Arno case was predictable, and the outing was quite complicated, lacking tension and expectancy.

I like the series and I’m going to keep track of it, but Louise Penny is far from Agatha Christie in terms of story stile. Louise Penny builds interesting images in the face of Armand Gamache and his team, investigations till now are diverse but a little naive. And the stories are perceived more as mysteries than as criminal.

“Ди Гунан” – Робърт ван Хюлик

“Ди Гунан” е първата книга в поредицата “Китайски загадки”, разказваща за разследванията на съдията Ди. Робърт ван Хюлик е холандски дипломат, китаист и писател. Дълбоките познания на автора в областта на китайската култура стават видни още от първите страници на книгата, където накратко се описват нестандартните методи за водене на разследвания и разпит на свидетели.

Сблъскваме се с интригуващи загадки, а свидетелските показания се изтръгват с поредица изключително жестоки и натуралистично описани мъчения. Сега разбирам защо “китайски мъчения” е нарицателно за особена жестокост съчетана с нечовешка изобретателност да се причинява болка и страдание. Съдията Ди е надарен с огромна проницателност и голяма наблюдателност, аналитичен ум и дълбоки познания за човешката природа. Той върши работата си съвестно и отдадено, готов да заложи личната си репутация и живот в името на справедливостта. Последователен и подкрепен от верните си служителите успява да разкрие дори неразрешими загадки и да залови опасни престъпници.

Няколкото истории събрани на страниците на тази книга разкриват далечната култура на Китай и манталитет коренно различен от този на хората, живеещи  на запад. Историята ме увлече и заинтригува, но някои от описаните сцени откровено ме отвратиха. Имам доста услужливо въображение и понякога твърде описателната жестокост ми влияе повече от желаното. След като се абстрахирах от първоначалното въздействие на прилаганите методи, успях изцяло да се насладя на криминалната част от историята. Леко наивна и опростена, но впечатляваща в друг аспект криминалната история увлича. Очакванията ми са, че следващите книги от поредицата ще се развият и усложнят, а това е само кратко въведение в нея.

Проследяваме разследването на убийство на търговец на коприна и машинациите на коварна вдовица. Има свръх естествени сили, явяващи се призраци и голяма доза магия при разрешаването на заплетените загадки. Съдията Ди прибягва до нетрадиционни похвати за събиране на информация и водене на разследване преструвайки се на лечител. Той не се подвежда по лъжливи показания, проявявайки задълбочен поглед, отвъд очевидните твърдения.  А йерархията в китайското общество  стриктно се спазва, давайки почва за развитие на корупция и нечисти похвати за домогване до пари и положение. Има клевети и подкупи, а хората са подвластни на всички чисто човешки черти и пороци. И да спомена, че в Китай клеветата се наказва строго. Почита към предците е много дълбоко заложена във вярванията на китайците, а оскверняването на гроб се счита за огромен грях.

Робърт ван Хюлик ни запознава с далечната култура с вещина и голямо разбиране, Уводът ни представя задълбочен поглед към характерните вярвания на обитателите на поднебесната империя. В книгата има илююстрации в типичен за Китай стил.

“И справедливо е да се каже, че добродетелите на народа зависят и от честността на магистрата. Поквареният чиновник не облагородява онези, които зависят от него.”

“Ледената принцеса” – Камила Лекберг

Ако хвърляте понякога по едно око в моя блог ще знаете, че съм почитател на добрите криминални истории и винаги съм в търсене на нова, интересна поредица или книга в жанра. Прочела съм почти всичко на Агата Кристи и мога без колебание да заявя, че Еркюл Поаро ми е любимият детектив. Обърнах внимание на Камила Лекберг именно поради честите сравнения с Агата Кристи. “Ледената принцеса” е първата книга от поредицата “Патрик Хендстрьом”.

Ерика се завръща в родното селце Фелбака, за да уреди нещата след трагичната смърт на родителите си. По случайност присъства на откриването на трупа на скъпа приятелка от детските години. Алкес е намерена във ваната с прерязани вени и всичко прилича на самоубийство на пръв поглед. Ерика, която е писател на биографични книги, се захваща да опише случващото се и да разрови настоящия живот на приятелката си, от който вече не е част. Забравени и отдавна погребани тайни ще изплуват на яве и ще дадат обяснения за много минали, странни събития в живота на Фелбака. Личното и разследване ще я изправи срещу близки и ще я сблъска с пораснал приятел от детските години, който работи в полицията. Дали Ерика ще успее да напише книга по собствен сюжет и да открие виновника за смъртта на Алекс?

Камила Лекберг пише леко и увлекателно, създава собствен свят и го населва с убедителни герои, които са прекалено типизирани и клиширани. Заради сравненията с Агата Кристи обаче очаквах доста по-различен тип криминална история от описаната. За съжаление като криминале бих оценила книгата доста ниско. За мен тази история е повече в жанр чиклит с криминална нишка, където бих и поставила много добър. Основния фокус не е криминалното разследване, а емоционалните преживявания на главната героиня.

Моля ви не четете по нататък, ако не сте чели книгата и не искате да си развалите бъдещото четене – частта съдържа подсказки за сюжета. Както вече споменах в книгата има клишета, но те не са едно и две – целият сюжет и всеки един герой е олицетворение на някое популярно такова, насадени от американските филми. Ерика е талантлива и успяла, но самотна. Патрик е разведен, но още от дете обича Ерика. В работата си е стрателен, но няма шанс да изпъкне заради шефа – задник и сексист, заточен в малкия участък. Алекс е била умпомрачително красива, но студена и много затворена, богата и изискана. В книгата ще се сблъскате с талантлив художник-алкохолик; богата фамилия с мистериозно изчезнал наследник и втори осиновен такъв; учител с фобия от микроби; наблюдателна баба, която пече изкусителни сладкиши. Историята няма как да бъде пълнокръвна без домашно насилие и малтретирана жена. Разбира се има го и обратния сценарии – зла и неприятна жена, която тормози съпруга си.

Изнасилвания, педофилия, пожар, инциденти, самоубийство и още много други подобни. Книгата е събрала в себе си всички възможни гадости на куп, а всеки крие грозна тайна в миналото си. Сякаш е сглобено чучало от много шокиращи и посредствени криминални сценарии, а може би е писана с цел да бъде филмирана. Не срещнах и не разпознах нито една характерна идея, единственото което я отличава е мястото за развитие на действието – Швеция. През цялото време предугаждах как ще се развият събитията и нито един обрат не ме учуди или изненада.

Бих дала втори шанс на авторката в бъдеще, защото пише четивно и вярвам, че може да се развие и да създаде интригуващ сюжет с оригинални идеи.