“Кедер” – Йорданка Белева

“Кедер е турска дума, означава мъка. Някога старите турци вярвали, че когато човек умре, завещава на близките си точно четиридесет мъки. По една за всеки от четиридесетте дни след смъртта. С дните броят на мъките намалявал, но последната оставала завинаги.”

Срещнах думите случайно и те ме омагьосаха, притеглиха и постепенно обсебиха. В следващите дни мислех основно за тях и за книгата, на чийто страници се намират. Оказаха се от малка, тънка книжчица пълна с кратки по обем, но огромни по съдържание разкази. Основно въртящи се около смъртта и чрез нея, описвайки множество различни животи и сбъдвания, имания и нямания.

keder

Кратки и наситени до нагарчане, всяка дума тежи на мястото си, влачейки след себе си смисли и внушения. Връщаш се препрочиташ, завтаряш и потретваш, но това не стига. Без дълги и описателни сюжети, няколко щрихи, нахвърлящи човешки животи, едновременно събиращи и разделящи във времето и пространството, в съществуването тук и отвъд, в броенето от раждането и от смъртта. И има от всичко любов и разлъка, копнеж и сбъднати чудеса, загуба, но и късмет, безкористно даване, но и завист, човешки предрасъдъци и прошка.

Всеки ред, всяка дума е многопластова и проникновена, спираща дъха, макар и този израз одавна да се е превърнал в клише, онагледяващо словесна немощ и неумение да се опише преживяното. И да, признавм си не намирам правилните думи да ви опиша какво преживях за няколкото часа сред разказите на Йорданка Белева. Някои от тях те оставят безмълвен, вглъбен и замислен, от други ти се доревава с глас като малко дете с изтръгната от ръцете играчка, а от трети ти се крещи от безсилие и нужда да промениш края на макар измислена история.

Силна книга за живота, хората, смъртта, имането, но най-вече загубата на близки, на мечти, на надежди. Безкрайно очакване на нещо, на някого. И макар темите да са тягостни и тежки, книгата не е такава, даже напротив неусетно носи утеха, през нея се процежда светлина. От някои от разказите струи надежда.

Стилът за мен е повече поезия, отколкото проза. Кратък, точен, думите са преизпълнени със смисли, изреченията загатващи, евентуални развръзки, а емоцията е преливаща. Текстът на места е подчертан в различен шрифт и това допълнително разгръща смисъла му. Не знам нищо за авторката, но дори и да не науча нищо повече, прочетеното ме оставя с усещане, че я познавам от близко и съкровено. Отне ми няколко часа, а знам, че ще я помня с дни. Ще се връщам към героите и историите им, ще размишлявам и препрочитам, ще преживявам отново и отново части от нея.

И не мога да си обясня защо за тази книга не се говори и не се шуми, а има защо човек да я отгърне. И ако цитатът в началото не ви е убедил дано следващите успеят:

“Отворила му вратата, усмихнала се и казала: Доведи си детето, да видим дали ще се заиграе с моето. И децата се заиграли, сърцата също – след година се родил баща ми.”

“Когато синовете и си тръгнали от България новините започнали да я натъжават, защото след всяка вест не знаела дали децата й не са там. А и било особено мъчително да се изписва пред нея По света и у нас, защото от една страна по света били синовете й, а от друга – отдавна в живота й нямало думичката нас. И не вярвала нито в света, нито в нас.”

“… Мисля си , ако цял живот ти е било студено сред хората, сигурно е оправдано накрая да се покатериш върху този студ, да застанеш поне веднъж над него и над всички земни грижи. Да стъпиш върху знаците на бедността и самотата си, обединени в един кашон, сякаш понякога е нужна опаковка за несретата: хем да не я докосваш, хем да не си тръгне.”

“Къде е късметът ще кажете. Понякога той е в това да ти донесе недостигащата височина за бързия край. Или да те намерят навреме, за да те погребат. Или пък да те разказват. Еднакво закъсняло е.”

Advertisements

“ЛАМЯ ЕООД: Сблъсък” – Марин Трошанов

Идеално време за писане на точно това ревю докато над Пловдив бушува неукротима, лятна буря с порой от дъжд и множество раздиращи небето светкавици акомпанирани от звука на оглушителни гръмотевици. Най-накрая на пазара се появи третата и последна част от “ЛАМЯ ЕООД”. Книгата отново е пълна с чудесните илюстрации на Веселин Чакъров и Петър Станимиров.

lamq_eood_3

Преследване, укриване, обрати, ревност, страх, съмнения, безизходност, но и жертвоготовност, искрена любов и приятелства, проверени в битка са малка част от нещата, които ще ни съпътстват по улиците на София и в полите на Витоша. Злото не се отказва и ще хвърли всички налични сили и средства, за да си възвърне отнетото му. Сивият господар няма да се спре пред нищо, за да получи обещаната му преди толкова много години, дори преди зачатието си, Мая. На сцената се появяват нови играчи с нечисти намерения, които искат да използват Мая като примамка за пъклените си планове. В забързаното действие пълно с доста напрегнати моменти и неочаквании предателства, проследяваме развръзката в чудодейното възкръсване на Мая от света на мъртвите и развитието в любовната история между Миро и Лина. Ще успее ли Миро да изтръгне Мая завинаги от ноктите на злото или победата ще е само временна, а радостта краткотрайна?

Трябва да си призная, прочетох книгата за отрицателно време, а последните страници дори снимах с телефона си, за да мога да я довърша докато съм в движение. Това трябва да ви е достатъчно, за да разберете колко увлекателна и притегателна е историята и колко много се вълнувам от съдбата на главните герои. Това се дължи на пълнокръвните им и реалистични образи, които докосват и те правят съпричастен със съдбите им. Нещата не са излишно идеализирани, чуствата имат дълбочина и нюанси, а действията са логично мотивирани. Авторът остава верен на добрия си стил и описанията директно те пренасят във вихъра на събитията. Въздействието е толкова голямо и осезателно, че при самотно четене по тъмно студени тръпки започваха да лазят по гърба ми. Илюстрациите традиционно са разкошно допълнение и онагледяват действието по един своеобразен и неповторим начин.

И разбира се няколко думи за края – категорично съм много разочарована. Все си мисля, че можеше да има и друг начин, но какво да се прави – не аз решавам нещата и както в реалността, не винаги са само бели и добри. Много мога да пиша за отношението си към развръзката, но ще се въздържа, за да не разваля удоволствието ви да я прочетете сами. А вие какво мислите за края?

Препоръчвам не само тази книга, но и цялата трилогия на всички малки и големи смелчаци по душа, които не се тревожат да се сблъскат с неизвестното и да предизвикат себе си. А за романтиците тук има една клоняща към нереалност любовна история, която ще ви просълзи и умили.

Миро, Лина и Мая много ще ми липсват. Тайно се надявам да има някаква форма на продължение.

P.S. Книгата получих 2 седмици след официалното представяне чрез сайта на Озон. В големите книжарници в града дори не бяха чували за нея ;(

“Зовът на далечния север: 7000 км. с кану от Отава до Арктика” – Ким Хафез

В последно време съм затрупана с много задачи и почти не ми остава време за четене. Надявам се скоро всичко да се успокои и да успея отново регулярно да се върна към дългия списък с книги за четене, който ме чака.

От няколко години доста често проверявам книгите от издателство “Вакон” за различни приключения и пътешествия по екзотични и труднодостъпни точки по света. Все повече книги с такова съдържание се появяват на пазара. Все повече ентусиасти са готови да се лишат от удобствата и уюта на подредения, модерен свят, за да изпитат волята и силата си по високите върхове, безбрежните океани, зноините пустини или смразяващите полюси. Формира се нова професия – тази на пътешественика.

kim_hafez.jpg

Приключенският дух и любопитството винаги са дърпали човека напред и са го принуждавали да открива и изследва нови и непознати кътчета на планетата, че дори и в близкия космос. И сега, когато цялата земя е почти напълно картографирана много хора тръгват на път да изпитат волята и късмета си.

След напускането на чуждестранния легион Ким Хафез търси следващото голямо приключение. Няколко топографски карти и доза авантюризъм го подтикват да прекоси 7000км. по вода само с кану и силата на двете си ръце от Отава до Арктика. През следващите две години той преминава през редица изключително тежки изпитания, изправя се сам срещу безжалостни стихии, намира нови приятели, губи представа за времето и се преражда в един нов свят, съзерцавайки суровата красота на магнетичната природа.

През погледа на Ким съпреживяваме едно дълго и на моменти отчайващо пътуване, пълно с лишения и рискове, студ и непоносима жега, диви животни и оцеляване на ръба на възможното. Той прави задълбочено описание не само на заобикалящата го природа, но и дисекция на вътрешния си свят и емоциите, сапътстващи всеки етап. Самотният гребец се сблъсква с доста диви животни от патици до мечки гризли, други приключенци и коренното население по тези места. Индианците са изтласкани от белите колонизатори в едни от най-трудните и неблагоприятни за живот райони. Лишени от обичаите си и традиционните си препитания, те съществуват на прага на бедността, водещи безмислено съществуване, подчинено на алкохола. Културата им е безвъзвратно заличена и превърната в гротескно посмешище. При преминаването си през различни ключови месности или градове Ким прави паралел между своето пътуване и стъпките, предприети от първите пътешественици, организиращи търговията с кожи. Климатът е суров, лятото кратко и времето подходящо за плаване изтича бързо под съпровод от облаци комари.

Искрена история за пътуване през множество потоци, реки и езера. Пътуване към вътрешния свят и личностното израстване. Смисълът на това да си жив и да си част от природата, луксът да съзерцаваш всеки залез от пустите брегове на едни от най-големите езера в света, да се къпеш в бистрите им води след дълъг и удовлетворителен ден на гребане, да имаш волята и търпението да изкараш десетина дни притиснат от лошото време в палатката си, подвластен на капризите на съдбата и с провизии, драстично намаляващи с всяко хранене. Яденето да е средство за оцеляване, а не оцеляване подчинено на бесмислено злоупотребяване с храна. Да можеш да оцениш близостта на други човешки същества след седмици прекарани в самота, а безразличието и безличността на големите градове бързо да те прогонва обратно в дивото.

Очаровам се от смелостта и сводолюбието на пътешествениците, дори малко им заеиждам за куража да изоставят всичко познато и да се оставят на течението на живота. Но се чудя дали това не е друга, модерна форма на бягство от заобикалящата ни действителност и от отговорностите на живота.

“Не казвай на никого” – Харлан Коубън

Забързан до задъхване трилър с много обрати и доста неочаквана развръзка. Това е първата книга на Харлан Коубън, която чета и мисля, че е и първата му издадена.

dont_tell

Доктор Бек има идеален живот и жена мечта, всичко върви чудесно до тяхната годишнина. Някой отвлича жена му, а него намират в безпомощно състояние. След няколко дни Елизабет е намерена мъртва, а неговият живот е невъзвратимо съсипан. След 8 години д-р Дейвид Бек живее по инерция, ходи на работа в болница в краен квартал в помощ на бедните. Вместо живот изпълнен с любов и успехи, отмята ежедневни задачи, опитвайки се поне малко да осмисли съществуването си. Обвиненията за убийството на жена му са отдавна свалени, но миналото не е погребано с нея и го връхлита със страшна сила. Започва напрегната надпревара с времето, властите и неподозирани врагове, а д-р Бек няма много съюзници и не знае на кого може да се довери.

В началото книгата ме засмука в света си и прочетох 130 страници на един дъх, бях като омагьосана. След това обаче загубих интерес – довърших я чак след седмица без особено бързане. Сега докато пиша ревюто се улавям, че не помня голяма част от подробностите за историята като имената на главните герои и съществени детайли свързани с развръзката. А самия край беше приятно неочакван, но и доста нагласен. Все ощр нр мога да реша дали ме изненада приятно или ме разочарова.

Основното, което остана в спомените ми са сбити описания на насилието над невръсни деца и бебета в крайните, западнали квартали, където работи д-р Бек и мъчителните убийства в хода на историята, извършени от корееца У.

Като плюсове мога да отбележа бързият прочит, сбитата история и множеството обрати в сюжета. Като основен минус е липсата на дълбочина – историята дава възможност за по-дълбок поглед в мисленето и мотивите на героите. Може би задълбоченият подход ще утежни и разводни историята излишно и умишлено е избегнато от автора.

Препоръчвам на всички любители на трилъри и динамични сюжети. Ще проверя и за следващите книги от Харлан Коубън за моменти на разпускане.

P.S. Фамилията на автора се среща в два възможни варианта на транскрипция – Кобен и Коубън. Аз предпочитам да ползвам Коубън – това беше името, под което го срещнах за първи път и за мен е останало определящо.

“Скълдъгъри Плезънт” – Дерек Ланди

Познато ли ви е усещането да тичате с всички възможни сили, задъхан и изпотен, бързайки към крайната цел, която е точно пред очите ви, но остава все така недостижима? Така се чуствах през по-голямата част от времето, докато четях “Скълдъгъри Плезънт” на Дерек Ланди.

sculdegury_plesent

След смъртта на Гордън, чичото на Стефани, хода на събитията се променя и тя бива засмукана в непознат, опасен и безкрайно вълнуващ свят. Място, където ако знаят истинското ти име имат пълна власт над теб, а магията е ежедневие. Свят богат на митични и чудновати създания, войни и магьосници, подчинен на други правила и закони. Крехкото примирие установено в последните години е на път да бъде нарушено, а светът ще бъде потопен в мрачна и кървава война. Стефани ще се опита да помогне на детектива-скелет Скълдъгъри да разкрие мистериозната смърт на чичо и и да осуети плановете за покоряването на света.

Младежко фентъзи, богато на събития, изпълнено с динамика в добре измислен, доста различен от обичайните фентъзи, светове. Всичко в книгата ми хареса, но смея да твърдя, че цялото бързане малко ме изтощи. Почти нямаше моменти за преосмисляне и равносметка. Героите ме очароваха, мотивацията зад постъпките им беше убедителна, а някои от обратите искрено ме изнанадаха.

Дерек Ланди има богато въображение, изградил е прекрасен свят и го е населил със запомнящи се герои. Стила на повествованието е изчистен и динамичен. Разказаните събития увличат читателя, докато героите са вълнуващи и реалистични. Има заемки от класически митични същества като вампири и тролове, но са пречупени през призмата на автора. Определено разбирам защо историята е прераснала в поредица. Надявам се и в следващите части да се запази това темпо на развитие и богатство на обрати.

Определено ще добавя в читателския си списък всички книги от поредицата. Страхотно развлечение за студените, лениви зимни дни.

“Жестокият месец” – Луиз Пени / “The Cruellest Month” – Louise Penny

For English click here or scroll down.

В Трите Бора пролетта бавно настъпва, природата започва да се буди за нов живот. Наближава Великден. На фона на пасторалната идилия отново се случва инцидент. По време на спиритически сеанс от силна уплаха умира една от участничките. Всичко изглежда просто неприятно съвпадение, но Арман Гамаш и хората му все пак трябва да проверят обстоятелствата. За Гамаш завръщането в Трите Бора е изпълнено със стари спомени, топлии чуства към добрите хора, живеещи там и носталгия към уюта пред камината в бистрото. И макар всичко да е идилично Арман усеща, че примката край него, свързана със случая Арно, все по-силно се затяга. Миналото не е забравено и ще вземе своята жертва.

jestokiqt_mesec

Отново интересна криминална загадка, проследяваме убедително развитие на героите и съпътстващите събития. Не обичам да деля хората по полов признак, но тук определено мога да кажа, че има много силно заявено женско присъствие от страна на авторката. За пример ще посоча прекалено идиличната атмосфера в селото, описание в стил “Тя не си беше възстановила килограмите след двета раждания” и доста други подобни дребни вметки. Това не е непременно недостатък, но в конкретния случай, поне за мен, има негативен ефект. Всичко ми стои като съшито с бели конци и ми развали удоволствието от криминалната загадка. Напомни ми на немските романтични филми, които излъчват в неделя следобед – развръзката винаги е положителна и нещата накрая се подреждат. Развитието на случая Арно беше предсказуемо, а развръзката беше доста скалъпена, липсваше ми напрежение и очакване.

Харесвам поредицата и най-вероятно ще продължа да я следя, но за мен Луиз Пени е много далеч от Агата Кристи в стила на историите. Луиз Пени изгражда интересни образи в лицето на Арман Гамаш и екипа му, разследванията до момента са разнообразни, но малко наивни. А историите възприемам повече като мистерии отколкото като криминални загадки.

English version:

In the Three Pines spring is slowly coming, nature is beginning to wake up for a new life. Easter is approaching. Despite the pastoral idyll there is an accident again. During a spirited session, one of the participants died of a fear. Everything seems just an unfortunate coincidence, but Armand Gamache and his team still have to check the circumstances. For Gamache, returning to the Three Pines is filled with old memories, warm feelings for the good people living there and nostalgia for the coziness of the bistro fireplace. And although everything is idyllic, Armand feels that the loop around him, connected with the Arno case, is getting tighter. The past is not forgotten and will take its sacrifice.

cruel_cov_newuslrg

Again an interesting criminal mystery, we follow the convincing development of the characters and the accompanying events. I do not like to divide people by sex, but here I can definitely say there is a very strong female presence from the author. For example, I would point to the idyllic atmosphere in the village, a description in the style “She had not recovered the pounds after the two births” and a lot of other similar small clues. This is not necessarily a flaw, but in the present case, at least for me, it has a negative effect. Everything is very predictable and spoils my pleasure from the criminal mystery. Remind me of the German romantic films that broadcast on Sunday afternoon – the end of the story is always positive and the things are finally arranged. The development of the Arno case was predictable, and the outing was quite complicated, lacking tension and expectancy.

I like the series and I’m going to keep track of it, but Louise Penny is far from Agatha Christie in terms of story stile. Louise Penny builds interesting images in the face of Armand Gamache and his team, investigations till now are diverse but a little naive. And the stories are perceived more as mysteries than as criminal.

“Можеш ли да пазиш тайна?” – Софи Кинсела / “Can You Keep a Secret?” – Sophie Kinsella

For English click here or scroll down.

В изпълнения със задачи график по време на коледните и новогодишни празници за отмора в свободните минути прочетох поредната весела история от Софи Кинсела.

mojesh_li_da

Ема е млада жена, която крие свои малки тайни и има множество дребни прегрешения в ежедневието си. Тя се бори да се издигне в кариерата, но е доста далеч от повишение. На прибиране от командировка в самолета под въздействие на малко страх и доза турболенция споделя всичките си тайни с напълно непознат. Разказва му на дълго и широко как прелиства дебели книги и се преструва, че ги е прочела; как полива цветето на колежката си с портокалов сок; как лъже за номера на дрехите си; и колко е ужасно кафето в офиса. Много е освобождаващо да споделиш всички дребни прегрешения, които гризат съвестта ти понякога, с напълно непознат, който никога повече няма да видиш. Но какво ще стане, ако този непознат по ирония на съдбата, се окаже съществена част от живота ти.

Ема е несигурна и се проваля във всичко, с което се захване като и се налага да сменя няколко поприща в последните години. В нищо не блести с особени дарби. Тази работа е последният и шанс да докаже, че я бива за нещо, но и тук среща трудности. Постоянно се съревновава с успешната си братовчедка Кери за вниманието на родителите си. Има идеалното гадже в лицето на Конър, но сякаш нещо съществено липсва между тях. Готова е на всичко, за да се представи добре на новото работно място и да спечели поне малко самоуважение. С идването на Джак всичко се променя. Започва низ от трагикомични ситуации и много неловки моменти. Дошло е време за промени и ново начало за Ема.

Като изключим типичните клишета, че той е богат, умен и красив, но все пак се влюбва в недодяланата, леко глуповата, но очарователна главна героиня, то мога да кажа, че книгата е свежа и е подходяща за отмора. Но не бива да имате много големи очаквания или да взимате историята на сериозно, иначе рискувате да се разочаровате.

English version:

In the task-filled schedule during the Christmas and New Year holidays in the free minutes I read another funny story by Sophie Kinsella.

can_you_keep_a_secret_book_cover

Emma is a young woman who hides her little secrets and has many minor offenses in her daily routine. She struggles to rise in her career, but she is far from promotion. On a return from a business trip on an airplane, under the influence of little fear and dose of turbulence, she shares all her secrets with a stranger. She tells him in detail how she flips thick books and pretends to have read them; how she watered her colleague’s flower with orange juice; how she lies about his clothes; and how terrible the coffee is in the office. It is very liberating to share all the petty transgressions that gnaw your conscience at times, with a stranger who you will never see again. But what if this stranger, ironically, turns out to be an essential part of your life.

Emma is insecure and fails in everything she gets involved with and has to change a few careers in recent years. She is not blessed with any special gifts. This job is the last chance to prove that she worth something, but it is difficult for her to fit. She constantly competes with her successful cousin Kerry for her parents’ attention. She has perfect boyfriend Connor, but there is something missing between them. She is ready to do well in the new workplace and gain at least a little self-esteem. By the time Jack arrives, everything changes. A string of tragicomic situations and many awkward moments begin. It’s time for change and a new start for Emma.

Apart from the typical clichés that he is wealthy, smart and beautiful, but still falls in love with the harsh, slightly foolish but charming heroine, I can say that the book is fresh and is suitable for relaxation. But you should not have very big expectations or take the story seriously, otherwise you risk being disappointed.