“Живот в скалите” – Мария Лалева

Повече от година попадам на различни цитати и откъси от тази книга във Фейсбук и определено привлякоха вниманието ми. Носеха се слухове за евентуалното и издаване. Най-накрая преди месец беше указана и точната дата. До толкова нямах търпение, че дори направих предварителна поръчка за книгата, но поради различни причини тя доста закъсня в пътя си до мен. Ентусиазмът ми беше толкова голям, че отидох на представянето на книгата и среща с авторката в културен център Тракарт. За мое огромно съжаление закъснях и от мястото ми нищо нито се чуваше, нито се виждаше и това ме принуди да си тръгна по-рано от желаното.

В книгата е описана историята за смъртта и живота преди това на млада жена и нейният син Павел. Пътя, който изминава Марина в последните си дни, съдбоносните срещи с няколко необичайни, чепати, но по своему добри и мъдри обитатели на скалите в Созопол. История за много любови, минали, но недоизживяни, за грешки, прошка, себеотрицание, за бащино израстване и сплотеност, за море и вяра. В последните си дни Марина намира достоен дом за Павел и хора, които да му покажат смисъла на живота, да му дадат въпросите и да го окуражат да търси отговорите им.

Михаил К. е известен от миналото актьор, който изживява ролята си на местен алкохолик, оставяйки всичко да се руши покрай него. Срещата с Марина и любовта му към Павел ще преобърнат безмисленото му съществуване. Демир, стар, мъдър турчин и Настасия, люта македонка са двама старци, пазители на древни тайни, ясновидци и гадатели. Те ще внесат магичното в живата на Павел и ще му покажат правилния път. А Луиза е неговата втора майка, твърда като гранит арменка, която успява да сплоти всички край себе си.

Историята ни е поднесена като разкази от различните главни герои като пръв започва вече порасналият Павел. Ставаме свидетели на съкровените мисли и страхове на всеки един.

До тук всичко звучи много добре, дори твърде прекрасно. Не знам дали аз натоварих книгата с много очаквания или просто това не е моето, но не ми хареса. Завърших я насила като от един момент нататък четях по диагонал. Ще се опитам да ви опиша възможно най-точно кое ме отблъсна – всичко беше прекалено идеално, чак граничещо с фалш. Има прекалено много повторения за скалите, морето, любовта. Описанията са претруфени, но постни, лишени от оригиналност. Сюжетът и героите са много плоски и предсказуеми, нямат истинска дълбочина. Прекалено много съвпадения – всички в историята са обикновени на пръв поглед, а в последствие се оказва, че носят дарби, дадени свише. Уж са различни хора, а мислите им звучат по един и същи начин, започват да се сливат от един момент нататък. Твърде еднотипно, без оригинални идеи, объркано и отегчително на моменти.

Отделните цитати, които ме бяха заинтригували се сливат един в друг и се превръщат в досадни брътвежи за любов, приятелство, спасение, прошка. Из всичко описано има ценни мисли и докосващи прозрения, но те се губят на общия фон. Ако човек иска да ги извлече, то трябва да чете много съсредоточено и дори да си води бележки.

Цялата книга звучи много поучително, събирайки в себе си смесица от религии, езотерични вярвания, мистика, истории за Новото време и Долната земя, та дори и Дядо Боже. Цялата тази комбинация заприличва повече на пресолена манджа, отколкото на хапка познание. За съжаление мен ме загуби като читател, макар и да съм много широко скроен такъв и да се опитвам от всичко да извличам полза и положително преживяване.

Това е личното ми мнение, но ако вие имате интерес, то ви съветвам да прочетете книгата и да споделите вашите впечатления и преживявания на страниците и.

Advertisements

“К като всичко” – Яна Букова

Първата ми среща с Яна Букова и неподражаемия и стил беше на страниците на “Пътуване по посока на сянката”. “К като всичко” е в различен формат и представлява сборник с разкази, издаден за първи път през 2006г. от издателство “Сиела”. Аз имам новото издание на “Жанет 45” от 2018, което съдържа един допълнителен разказ.

big-K-kato-vsichko

Винаги ми е било много трудно да пиша ревюта за сборници с разкази. Всеки от тях е завършена история с начало и край, герои, основни теми и внушения. Но пък групата от разкази формира цяла книга. Въпросът, който си задавам е дали фокусът ми да е към единичното или към цялата съвкупност от истории.

“К като всичко” е много трудна за описване колекция от истории – уж различни, а много близки по атмосфера и внушение, абстрактни, нетипични. От първата страница се сблъскваме с характерния описателен изказ на авторката и тръгваме на пътешествие през “Каменния квартал” с къщата на върха на хълма, обитавана от безсмъртните и древните, стаени на страниците на книгите. Странна комисия, която изследва правенето на избор в живота на една безметежно свободна жена – ляво или дясно, горе или долу, от страх или от необяснима нужда за баланс избираме в този живот. Дали този тест може да се направи за няколко часа или ден, а може би дори вечност? “Учителят се завърна пиян” е кратък, но наситен на картини и усещания разказ. В “All the king`s horses” се срещаме със Солидад и любовна история в 41 епизода. Очарователна игра на думи, скрита на страниците на тълковен речник и разказваща история. Коледа вече не е това, което изглежда на пръв поглед, но все пак е изпълнена с тържествено очакване на подаръци или не съвсем. А как няколко мутри подбира и подготвя материали за седмичник. И как точно тези момчета решават неочаквани проблеми ще разберем в “Сянка на мъже отказва да напусне дрехите си”.

Абстрактна, изпълнена с пластове и разсъждения, множество преплетени нишки, асоциации и препратки, книгата не изневерява на характерния стил на Яна Букова. Разказите ни въвеждат в уж обичайно ежедневни, дори клиширани, но всъщност неочаквано необичайни светове. Разкрива мисли и чуства на объркани, но до болка нормални герои. Ненатрапчиво, но обсебващо е повествованието във всеки разказ без видима връзка с останалите, но сякаш принадлежащи си.

“Във вихъра на двайсетте” – Софи Кинсела

Рядко чета чиклит, но не крия, че когато пътувам или мързелувам на плажа си позволявам да чета книги от този жанр. И все пак се старая внимателно да подбирам авторите и сюжетите – държа да се забавлявам, а не да се дразня. В това отношение Софи Кинсела за втори път оправдава очакванията ми.

vav_vihara_na_20te

Лара е зарязана от гаджето си, а бизнес партньорката и Натали отива във ваканция и просто забравя да се върне, оставяйки я в безизходно положение да се грижи за новопрохождащия им бизнес. Парите са на привършване, а Лара няма и бегла идея от къде да започне и как да се справи със създалото се положение. За капак трябва да присъства на погребението на 105 годишната си леля и в старанито си да не разочарова семейството си, тя се озовава в ритуалната зала, а това ще преобърне живота и. В празната зала без цветя, докато размишлява за почти непознатата си леля, тя започва да вижда призрака и. Дали вече окончателно е откачила от стрес и тревоги или случващото се е действителност? Сейди не може да се отдаде на вечен покой без колието с водно конче, с което е неразделна от младостта си. Единственият шанс да го открие е праплеменницата и, която я вижда за разлика от всички останали.

За Сейди и Лара това ще бъде невероятно приключение в настоящето и в миналото, ще доведе до много комични ситуации, разкриване на стари семейни тайни и израстването на Лара. Понякога щастието е зад ъгъла и единственото, което трябва е мъничко смелост, за да го сграбчиш. И както във всяка подобна история и тук всичко се върти около любовта и кой е правилният мъж.

Лека и неангажираща, приятна история, подходяща за плаж или отегчително пътуване по магистралата. Софи Кинсела има свеж хумор и на се страхува да преминава границата между действителност и фантазия. Прекарах няколко весели часа в двайсетте години и не само със Сейди и Лара.

P.S. Държа да уточня, че оценката от 4ри звезди в Goddreads, която давам е в сравнение с всички други книги от този жанр, които съм чела. Всяка оценка, която правя там е на база на други книги от съответния жанр. Правя това уточнение понеже чета доста разнообразна литература и е невъзможно съпоставянето и оценката чрез звезди.

“Формата на водата” – Андреа Камилери

Днес ще ви представя първата книга от поредицата за комисар Монталбано на Андреа Камилери. Авторът е роден в Сицилия през 1925 година. Криминален автор, който освен поредицата за комисар Монталбано има и доста самостоятелни книги.

formata_na_wodata

На сметището е намерен мъртъв известен политик и всички доказателства сочат, че смъртта е била естествена. Но комисар Монталбано има повече от основателна причина да се съмнява в тази скалъпена версия. Той ще тръгне по следата, а това ще го отведе на неочакван завършек.

Описанията на комисаря са бегли щрихи, но това е достатъчно, за да разкрият ясно личността му. Книгата е по-различна от типичните криминални истории, но определено си заслужава вниманието. Образът на Салво Монталбано е много плътен и вдъхновяващ – той е умен, но не се придържа стриктно към правилата, води се по собствени такива, които понякога се разминават със закона. Всички описани герои са реалистични и многопластови. Тук няма обичайното разделяне на добри и лоши – хората са просто хора и притежават пълнокръвна палитра от качества и чуства. Това с пълна сила важи и за главния герой. Андреа Камилери не ги осъжда и не ги представя за назидание или възхита, даже напротив с лекота разкрива многообразието на живота и различните лица на хората. Фин познавач на човешката душа и на тъмните кътчета там. Дори добрия човек притиснат от обстоятелствата може да се подлъже и да кривне в страни, но това прави ли го автоматично лош?

В историята се показва типичната сицилианска действителност – полицията, която макар и да бави разследванията, работи за приключване им. Възмездието, макар и закъсняло, винаги застига виновните по един или друг начин. Корените на мафията са дълбоко впити във всяка една прослойка на обществото и дават своя дълбок отпечатък в ежедневния живот на обикновените хора. Иска се кураж и дързост, проницателност и далновидност, за да съумееш да доведеш всяко разследване до край и да издействаш наказание за всички отговорни За щастие нашият комисар притежава всичко това плюс очарователна приятелка и верни колеги.

Ако трябва да съм честна първата ми среща със Салво не беше на страниците на книгата, а на малкия екран. От доста години по различни телевизии спорадично се върти сериалът, адаптиран от телевизия RAI по поредицата. Популярността му е толкова голяма, че дори има поредица за младите години на комисаря. Страстен почитател съм на филма и съм гледала почти всички серии. От него се запалих по идеята да посетя Сицилия, където се развива двйствието. А магнит с лика на комисаря краси хладилника.

Мога да си призная, че в случеят макар и да харесвам книгата, съм пристрасна към филма, но понеже в момента не го хващам по телевизията прочита на книгата е добро връщане към Вигата и първоизточника на историята. Не мога да преценя до колко добре е изградена чисто криминалната част от историята, понеже от самото начало знам развръзката, но определено препоръчвам не само тази книга и цялата поредица на всеки, който си търси интелигентно написано и различно от американските криминални романи. Езикът е изящен, а словореда впечатляващ, което е нетипично за такъв тип книга. И искам отново да подчертая, че дори да не сте почитател на криминалния жанр тук ще откриете много различни човешки съдби, дълбочина на моралните решения и щипка любов.

Клипът по долу представя финалната песен от “Младия Монталбано”.

“Убийствено студена” – Луиз Пени

Въпреки лято, с помощта на Луиз Пени, аз успях да се пренеса в средата на зимата в чаровното селце Трите бора. (Все се чудя трябва ли да се превеждат имената на населените места или е по-доре да се изписват фонетично, както ще звучат в оригиналния език.)

ubiistweno_studena

След ужасяващите събития от предишната история местните избягват да поглеждат към къщата на хълма, но за учудване на всички там вече има нови обитатели. Що за човек трябва да си, за да се осмелиш да живееш в къща, в която са се случили толкова зловещи събития? Си Си дьо Поатие и семейството и са новодомците в Трите бора, но никак не се вписват в идиличната атмосфера. Си Си  е дизайнер и автор на нова теория за хармоничен живот, но тя самата е доста далеч от хармония и баланс. Решена да се сдобие с богатство и слава, тя няма да се спере пред нищо. А понякога е зла и унищожителна дори без причина, както със случайни познати, така и с близките си. Нищо чудно, че скоро намира подобаваща отплата за поведението си. Мистериозно убита пред очите на всички жители на селото по време на ежегодната игра на кърлинг.

Инспектор Гамаш и екипът му ще трябва да се справят с всички предизвикателства и да разкрият случея. Като Коледен подарък Гамаш се връща към изстинали случаи в опит да открие истината затрупана от пластовете на времето. Тази година минало и бъдеще ще се пресекат в неочаквана точка, за да усложнят или пък разплетат поредното убийство в Трите бора.

Към екипа на инспектора е върната Никол, а самият Арман Гамаш дава шанс на едина млад и предприемчив служител. Но над инспектора тегне заплаха свързана с миналото му. Някой иска разплата и ще използва всички средства, за да го унищожи.

Макар и криминални, историите на Луиз Пени носят много топлина, уют, приятелство и човещина. Разследването е динамично и реалистично, историята увлича, а атмосферата направо те поглъща. Но този път да си призная вниманието ми основно беше привлечено от миналото на Арман Гамаш и съм заинтригувана от бъдещото развитие в отношенията на екипа на Гамаш. Опасявам се, че в редиците му се промъква предател и нямам търпение да видя дали Гамаш ще успее да го спечели на своя страна.

Съвсем скоро планирам да продължа със следващата книга от поредицата.

“Огненото разпятие” – Лора Лазар

“Огненото разпятие” е поредната книга от поредицата за Михаил Донов – Мишената.

ognenoto_razpqtie

В местността Боаза изгаря огнено разпятие, a пламъците му озаряват нощното небе. Това дава началото на поредица от необясними и зловещи пожари, които започват да се появяват на различни места из града. Между пожарите няма връзка освен присъствието на млад и талантлив местен художник. Оги Аладжов обаче не си спомня нищо и не знае как се озовава край пожарите. Той е обсебен от магията на пламъците и единственото му желание е да я пресъздаде в картина.  В града ненадейно се появява странен скитник, който се завърта край младия художник в опит да му помогне да се спаси от оковите на пламъците. А една млада журналистка тръгва по следата на сензацията за сбъднатите наяве огнени сънища на младия творец. Михаил Донов и колегата му трябва да разнищят загадката преди още някой да е пострадал.

Лора Лазар отново ни представя увлекателна и изненадваща криминална загадка. В историята има интереси персонажи, описани в дълбочина и притежаващи плътност. Авторката много подробно е проучила пожарите и механизмите за възникването и контрола им както и тънкостите на изобразителното изкуство. Езика отново е описателен и пълен със сравнения.  Тук до края не можах да открия извършителя, а съмненията ми бяха разделени в няколко посоки. Определено се усеща градация и израстване, което се надявам да продължи в следващите книги от поредицата. Има сюжетни нишки, които се повтарят в повечето да не кажа всички книги за комисар Донов, но не ги приемам за недостатък. Като пример мога да посоча девока, която в началото е много резервирана към комисаря, а в последствие го приема за закрилник и спасител.

След доста ровене в Интернет най-накрая успях да разкрия къде се развива действието в историите на Лора Лазар и смятам, че това е Търговище, родния град на авторката.

Препоръчвам на любителите на криминални романи.

“Родопски хоризонти” – Васил Крумов

Попаднах на книгата случайно в Читанка и не съжалявам. Ако искате да последвате моя пример натиснете тук.

rodopski_horizonti

Книгата е очарователен очерк за живота в Родопите в началото на миналия век. Авторът е изявен учител, публицист, юрист и турист, родом от Пловдив. В разказите са събрани истории от негови скиталчества и преходи в полите на Родопите и в пограничните райони. Освен интересни маршрути за преходи, човек научава много за живота в планината тогава. Бита и нравите на християните и мохамеданите са описани от първо лице от човек живял с радостие и неволите им, докато е учителствал по тези места. Макар и между другото се засягат много болни въпроси за българите в тази част на страната – загубата на беломорието като място за зимна паша на добитъка, последиците от войните върху обикновените хора, нападенията на помаците над възстаналите българи,  а после принудителното покръстване на същите след възстановяването на България, изселването на част от хората към Турция. Има кратки препратки към войните и културния живот на Пловдив.

Основната тема в книгата си остава природата и моща и. Има много описания, въздействащи и приканващи да се тръгне по родопските пътеки в търсене на горски ягоди и мандри, скътани нейде в горските дебри. Четейки, човек усеща мириса на гората, чува шумоленето на дъжда и вдъхва кристалночистия въздух след обилен снеговалеж.

За мен планините имат различна енергия и внушават различни усещания, та в този ред на мисли – Родопа е като баба, топла и уютна, може да те приласкае и да те дари с вкусни лакомства, ако си бил послушен. Но ако се разгневи може доста да напакости или строго да те накаже за неразумието и проявеното неуважение.