“Човекът, който не беше убиец” – Микаел Юрт, Ханс Русенфелт

Добър, динамичен и ангажиращ скандинавски трилър. На моменти докато четях си представях различни сцени филмирани. Доста подходящ за целата е формата на книгата. Това е първата ми среща с дуото Юри и Русенфелт. Бях мярнала, че двамата са сценаристи по професия.

В градчето Вестерос изчезва младеж. Местната полиция в лицето на Харлдсон неглижира търсенето в началото. За ужас на всички това се указва жестоко убийство, а не младежка шега. Националният отряд за разследване поема случея. В града те срещат бившият си колега – Себастиян Бергман Той е известен с непоносимият си характер и се включва в работата единствено с идеята да обслужи личните си интереси. Появяването му води до много конфликти в “Риксморд”. Колкото повече напредва решаването на убийството и се разплита подробности около последните часове на Рогер Ериксон, толкова по-заплетени стават отношенията между разследващите от полицията и техните колеги от националния отряд.

Интересен сюжет, с много обрати, сблъсаци на характери и пълнокръвни персонажи. Дори второстепенните образи са изградени с много детайли и допълват усещането за реализъм. Нещо рядко срещано в повечето книги. Много осезаемо внушение за безизходица, недоимък и разпад. Няма надежда. Разследването ме впечатли с детайлите си, убедително и увличащо.

Образа на Себастиян е леко клиширан с арогантното и безцеремонно поведение. Допадна ми идеята, че има недостатъци и демони, с които се бори, но от един момент нататък стана предвидим и дразнещ. Представят го като незаменим, гениален клиничен психолог, разрешил много случаи, но не го почуствах като такъв. Възприятиятието ми за него е за слаб провокатор и играч на дребно, бройкащ отегчени, самотни или наранени жени. За капак е твърде недодялан.

Друг персонаж, който леко ме отегчи беше Харлдсон. Безпочвената му омраза, категорична некомпетентност и твърде високи претенции без покритие ме отблъснаха. Цялото му излишно противопоставяне на шефа му Хансер допълни неприятно усещане за нещо хлъзгаво и лепкаво.

Единственият герой, който ми допаадна е Ваня. Млада, амбициозна, подготвена, с изгледи за блестяща кариера пред нея. Бих прочела следващите книги от поредицата основно водена от любопитство как ще се развие тя.

И докато четях се замислих има ли значение заобикалящата ни среда за начина, по който възприемаме света? Оставя ли суровата природа на северните страни отпечатък върху хората, живеещи там? Това ли основната причина скандинавските трилъри да са винаги минорни и мрачни като усещане?

P.S. Линк за електронен вариант на книгата има в изображението и.

Advertisement

“Новата прическа на Вики” – Цветелина Цекова

Тънка книжка, няма и стотина страници, но натежава много с всеки прочетен ред. Думите бяха като неспирни удари в тялото ми, от които едвам си поемах дъх. Четях без да спирам докато се питам защо? Как е възможно това да се случва? Да има толкова жестокост и липса на човещина. Как момиче, израстнало сред домашно насилие би допуснало подобни грешки?

Сериозна тема е засегнала авторката. За тези неща не е прието да се говори, хората смутено обръщат поглед в страни. А Цветелина Цекова е разкрила душата си и дори само един единствен шамар от тази история да е истински, то пак е твърде много.

“Новата прическа на Вики” е отчаян вик на всички жертви, живеещи в непрестанния кошмар на страха, отчаянието и болката. Но от всичко най-страшни са срамът и безизходицата. Това да признаеш пред себе си, че си допуснал ужасна грешка, че имаш нужда от помощ, утеха, закрила. Не знам как работи мозакът на насилник и предпочитам да не разбирам от първо лице в живота си, но съм впечатлена от реалестичното и достоверно изградените образи.

На всяка страница ми светеха червани лампи от поведението на Драго. Всичко в него макар и толкова перфектно ме отблъскваше на подсъзнателно ниво. Има нещо нездраво в желанието да обсебиш живота и вниманието на любимия човек. Свободата трябва и винаги е била преди всичко останало за мен.

За образа на майката не намирам думи и сили да пиша. За мен нейната пасивност се равнява по вина на агресивността на насилниците.

А финалът не ми донесе утеха. Не почуствах нужното възмездие, но може би живота не е справедлив и няма истинско възмездие за лошите дела. А толкова ми се искаше нещата да бъдат различни.

И макар да имам разни, дербни забележки за използваните сравнения и прилагателни, горещо ви я препоръчвам. Можете да я намерите в хартиен или електронен вариант. Вземете я за себе си, прочетете я, подарете я на дъщерите и синовете си, на приятелите си. И говорете за нея и случващото се там – има защо. Темата е много трудна, но не бива да се подминава.

Според статистиката всяка четвърта жена е жертва и ако вие не сте част от тази черна хроника, значи сте огромна късметлийка.

“Десет женски изневери” – Катя Антонова

Взех я за плажно четиво. Мислех си всеки ден да чета по една история по между къпанията на плажа. Неусетно прочетох първите три разказа още с първото отваряне. Тогава реших да я разделя на две части с по пет разказа за два дни. Но до края на деня я бях прочела и бих я препрочела пак. И от сега ви я препоръчвам. И сега продължавам да мисля за нея и бързам да събера разностранните си мисли в няколко думи.

Срещата с Кло предизвика гняв и неприязън в началото, толкова нелогична ми беше. А в края ме остави без думи, прибързано я бях осъдила. Радина и стремежът и към перфектност, разбирам повече от добре, желанието и да бъде винаги в центъра на всички. Дора ми е любимка, толкова близка я почувствах и толкова смела. Фантазиите на Роси ми се сториха малко нелепи, но какво ли не прави любовта. Мила ме удивлява, възхищавам се на увереността и умението и да се справя, ясно знаеща какво иска и как да го постигне, без самозаблуди и илюзии. Понякога детската любов трябва да си остане в миналото, за да не донесе разочарования както при Таня. София намери най-нетрадиционния начин да излекува душата си и да се справи с предрасъдаците си. Люба събра смелост да освободи от котвите и да повярва, че заслужава да бъде повече от най-удобния вариант. Селин откри начин да запълни мястото на липсващата любов и внимание, вси пак работата е най-важна. Мария най-накрая откри истинската, споделена любов в лицето на най-неочаквания човек.

Пъстра палитра от жени, като пролетен букет с цветя, всяка ухаеща със собствен аромат и привличаща с различен цвят, а някои дори имат и бодли. Твърде премерени и несигурни ми бяха повечето от тях в началото, но израстването им беше повече от естествено и убедително. Различни в характерите и вида си, но толкова близки в търсенето на любов и мъничко признание. И не любовта няма нужда да е перфектна, просто трябва да е истинска. И макар изневяра да звучи зле, да е предателство, то тук повечето героини чрез изневярата спасяват себе си и си дават шанс за щастие.

Бегло щрихирани истории, но пълни със смисли и емоции, различни и неподправени. Катя Антонова е майстор в изграждането на съдби. Рисува картини на цели животи с няколко думи. Реалистични и пълнокръвни. Ще се надявам да има продължение.

И пак да ви кажа – препоръчвам книгата на всички жени и на тези от мъжете, които искат да разберат жените и поне за момент да погледнат света през техните очи. Моята любимка е Дора, заради трансформацията която преживя и заради факта, че не се отказа. А коя е вашата фаворитка и защо?

“Сребърна приказка” – Наоми Новик

В горещото лято прочетох една доста смразяваща, зимна история за три млади жени, готови да жертват личното си щастие в името на по-висша цел.

This image has an empty alt attribute; its file name is silver_fairytale.jpg

Мирием е невзрачна, еврейска девойка, дъщеря на твърде отстъпчив и добронамерен лихвар. Един ден, принудена от суровата зима и обстоятелствата, започва да върши работата на баща си и да събира дължимото. Бързо открива, че има талант и с лекота превръща среброто в злато. А Старик обичат, не направо обожават златото. То е основната ценност за белите елфи живеещи в близката планина. И когато техният предводител взима Мерием за жена, тя ще се изправи пред неочаквани предизвикателства и ще трябва отчаяно да се бори за оцеляването си.

Ирина е недостатъчно красивата дъщеря на дребен благородник, която е повече досадно бреме за баща си, отколкото полза. До деня, в който царят не я взима за жена. Но щастието и ще бъде кратко понеже Мирнатиус крие мрачна тайна от миналото. А единственият съюзник, който е на нейна страна е старата и бавачка Магрета.

Ванда – груба, селска девойка със здрави ръце и добро сърце е продадена на служба при Мерием, за да изкупи бащиния дълг. В къщата на панов и панова Менделщам тя намира освен храна, човешко отношение и семейната топлина, която и липсва след смъртта на собствената и майка. Тримата с братята и Сергей и Степон биват преследвани от цялото село след смъртта на баща им и трябва да бягат, за да спасят живота си.

Много ум и комбинативност трябва да приложат трите момичета, за да се измъкнат живи от сполетелите ги беди и тежката участ, на която са обречени. Познанството им се случва на границата на реалното, в един неестествено замръзнал, магичен свят, а само от тяхната решителност зависи да спасят не само собствения си живот, а и този на близките им. И макар да има много обрати и тежки решения, в крайна сметка всичко опира до любов.

Не очаквано за мен историята много ми допадна, въздвйстващи са описанията на скованата от студ земя, глада и недоимъка. В по-голямата си част историята се разказва от името на някоя от главните героини, което беше разбираемо за мен. Имаше части, разказани от второстепенни персонажи и това вече не ми допадна особено. Твърде много различни гледни точки, мисли и изказ. На моменти не можех да се ориентирам кой точно е текущият разказвач и приемам този похват като авторово безсилие да ни предаде случващото се по-друг начин. Изграден е впечатляващ свят, много напомнящ ми на руските села, с тежката полска работа и дългата зима.

Наоми Новик е убедителна в детайлите и успя да ме спечели на страната на героините си. Допаднаха ми разсъжденията и вътрешните борби на всяка от тях. Трите са много различни, съвсем обикновени и същевременно притежават невидими за окото качества. Тук не външната красота е определяща, а вътрешната – умът и хладнокръвието в критични ситуации, комбинативността и куражът да се изправиш пред идващите трудности и неизбежната опасност с вдигната глава и да намериш решение дори в безизходните моменит воден от принципи и добродетели.

Ако трябва да си избера една за фаворит ще ми бъде много, много трудно да реша, но все пак ще посоча Ирина. А коя е вашата любимка от тази “Сребърна приказка”?

“Жена на вятъра” – Александър Секулов

Една история за завръщането към живота, превъзмогването на отдавнашни страхове. Едно неочаквано и непланирано пътуване на борда на полуразрушената лодка на име ЛаЛеЛу към остров Хиос. Четерима мъже и една жена, тръгнали да търсят спасение, същевременно бягайки от себе си и демоните си.

Неочаквана беше за мен цялата история. Броенето на главите в Катерини в началото ме озадачи, а после стана толкова естествено. Има толкова много емоции и чуства, които породи в мен книгата на Секулов, а от седмици срещам трудности да напиша дори ред за тях. Отварям тефтера с химикал в ръка и до там. Не мога да реша с кое да започна и как да ви опиша Катерина. И аз като спътниците и, мъже пътували и видели много неща в живота, всеки път я помня по различен начин. А тя е просто жена и все пак в нея има спасение и опрощение, кураж и безплътност. Мъжете край нея се променят – превъзмогват страховете си, подмладяват се и ревниво гледат към всички останали. А Катерина просто не е жена за един мъж. Сякаш е събрала в себе си и превъплащява всички жени.

Приятно съм изненадана от Александър Секулов и не очаквах, че точно това ще прочета именно от него. Много ми хареса изграждането на историята и как без предисловие се озоваваш в центъра на събитията, които те засмукват по вълните на Средиземно море сред ветровете бродещи там. ЛаЛеЛу постоянно ме препраща като звучене към Лолита. Намирам символи и предзнаменования дори където не съществуват. Тънка книжка, а толкова много смисли.

“Соленият вкус на вятъра” – Изабел Брум

Книгата прочетох от безплатното, месечно предложение от Озон в тяхното приложение.

Пренесох се на слънчевият и горещ Закинтос, проследявайки Холи в пътуването и към миналото. Докато тя с тъга си спомня за тежкото си и безрадостно детство. Холи е наследила от непознатата си леля къща, пълна със спомени, които я повеждат на тежко, но същевременно освобождаващо пътуване към миналото на майка и и нейната близначка. Какво е застанало между двете сестри и ги е очуждило. Защо са загубили всяка връзка по между си и защо Холи дори не подозира за съществуването на толкова близка роднина. Защо леля и не я е потърсила приживе, а сега и оставя къща в наследство. С помощта на очарователния съсед Ейдън, обърканата млада жена ще открие отдавна забравени семейна тайна. Дали всички перипетии ще и помогнат да открие себе си и ще и помогнат да си даде шанс за любов.

Много морска, синя, палещо гореща история за добри хора и забравени връзки, любов и типичната гръцка гостоприемност. Прищя ми се да съм на някой зноен плаж или да похапвам гръцка салата в прохладата на крайбрежните капанчета. Развълнувах се от неуверената и вечно самоконтролираща се Холи. Прииска ми се да науча повече за майка и, потънала в забвението на наркотиците и загубила твърде рано живота си. Не точно лека, но много увлекателна история. Предвидима до голяма степен, но пък за сметка на това се чете леко и вълнува. Автентична и убедителна, с персонажи, имащи дълбочина и страст. Ще ви пренесе по бреговете на Закинтос и ще ви вдъхне аромат на бугенвилии. Бих потърсила и други книги от авторката.

“Крайбрежната чайна” – Ванеса Грийн

Чарли има шанс да бъде новият главен редактор на списанието, в което работи, но за целта трябва да приготви ексклузивен материал за подбрани чайни из Великобритания. За нещастие в този момент сестра и има отчайваща нужда от помощ и Чарли е готова да се отзове. А докато помага на сестра си, се натъква на забележително бижу – “Крайбрежната”.

“Крайбрежната” е малка, семейна чайна, разположена на брега на морето, както и самото и име подсказва. В нея има огромно разнообразие от чайове и разкошен аромат на прясно изпечени сладкиши. Там има обаче и още нещо, далче по-специално от чаша ароматен чай – общност и приятелство, създадено с помощта на собственичката. Чарли ще се запознае с Катрин и Серафина, които ще и помогнат в търсенето и оценяването на най-добрите и вдъхновяващи места в тази част на страната. И докато пътуват и опитват чай и сладкиши, те ще открият приятелство, разбиране, безрезервна подкрепа, а защо не и любовта. Много ценна връзка между три млади жени, преживяващи различни трудности, но и намиращи съвет и опора една в друга.

Това е поредната “вкусна” книга, на която случайно или не попадам в последно време и макар да е доста обемна се чете за часове. Най-добре си пригответе чаша чай и чинийка с хапки за преглъщане. Топлото усещане се дължи не само на ароматните чайни, посещавани от приятелките, а и на техните деликатни, но толкова топли отношения. Грижата и близостта, възникнали между почти непознати и прераснали в приятелство. Три много различни момичета, всяка с тревогите и призраците от миналото, намират утеха една в друга. Чарли, разделила се с годеника си заради изневяра от негова страна и отдала се на кариерата си, за да забрави. Катрин, самотната майка, бореща се за малко нормалност в ежедневието си. И младата французойка Серафин, избягала от невъзможната си любов и перфектното си семейство. И макар историята на “Крайбрежната” да е разказана, то мястото и си остава тяхната малка тайна.

Тук няма огромен драматизъм или твърде много обрати, изненади и случвания. В книгата оснвоното е атмосферата на споделеност, близост и разкриване, без осъждане. Не ме разбирайте погрешно, много неща се случват, но всичко е естествено и в реда на нещата. Сюжета върви бързо, без да създава напрежение. Нашите героини допускат грешки, но има и прошка, изкупление и щастлив край. Лека, стопляща душата, в тези все още студени дни, история. Подходяща за плажа или вечер пред камината.

“Снежни хора” – Ахмедхан Абу-Бакар

Поредното много приятно попадение от Читанка. Ето няколко думи, за да усетите атмосферата му:

“Веднъж обърках пътя в планините и по древния съвет на нашите старци пуснах юздата с надеждата, че конят сам ще намери верния път; но като чаткаше кротко с подковите по кремъци и гранити, той ме отведе в някакви глухи места; впрочем на дорестия сигурно бяха отдавна познати обраслите вече с пълзяща трева или затрупани с обрушени от скалите валчести камъни и засипани от свлек тесни изоставени пътеки, които водят към величествените върхове на Дюлти-Даг, увенчани от вечен сняг. Внезапно конят спря; той удряше с копито земята и разтревожен, недоволно клатеше глава, сякаш се укоряваше за някаква грешка.

Огледах се. Остра болка сви сърцето ми.

Със стотици зинали прозорци, с черни продънени врати ме гледаше изоставеният от хората аул Шубурум. Шу-бу-рум! Сякаш предизвикателно свистене на студен вятър, провлечен вой в комина, тъжен стон на планинския вълк… Не много отдавна тук живееха хора, насмешливо наричани „небежители“. А сега е изоставен аулът на подивялата пътека като износен, стар, много пъти кърпен, съдран, неведнаж мокрен от поройни дъждове и изсъхвал на слънце овчи кожух.

Сакли полуразрушени, сакли с плъзнали по стените пукнатини, сакли с рухнали покриви… И сред тях джамия, извисила в небето минаре, сякаш умиращ е протегнал с последни усилия ръка и зове аллаха.”

И там гледайки старите скали си спомняме за живота кипял по тези места, за коравите хора, живеещи в подножието на Дюлти-Даг, в най-високият аул. За техните дни и ежедневните борби, за отминалите дни, когато от комините се е издигал пушек, а в кухните се е готвел вкусен хинкал. За времето, когато неразумният гробар Хаджи-Бекир прибързано се разведе, а после омъжи кротката си жена за куция Адам по стара мюсюлманска традиция. Когато снежният човек, иначе наречен каптар, слиза от планините в аула и започва да обикаля по улиците, всявайки страх и ужас във всички мирни и добри хора. Докато Айшат, младата докторка, се грижи за болните в малката болница. Там където хората се срещат вечер на гудекана, за да разменят някоя друга дума за това и онова, където се раждат клюките и легендите.

Увлекателна и леко носталгична, разкриваща обичаи и нрави на непознат нам народ- дагестанците. На моменти хем смешна, хем тъжна, затрогваща и истинска история за сакатия Адам и неговото неочаквано щастие да получи добра жена и стопанка на скалята си, за борбата за сърцето на докторката Айшат, за затрупания проход и зловещия каптар, който броди по улиците на осиротяващия аул, за старата вражда, прераснала в неразрушимо приятелство между Али-Худжа и Худжа-Али, за магаричката на последния, за подвига на ловеца, кореспондента от града и ветеринаря, за Хева и неочакваното и щастие. Как хората напускат родните си домове в полите на вечено снежните планини и се местят долу в големите съветски градове.

Много ми харесва повестта, сладкодумният език, използван от Абу-Бакир и усещането за общност и нещо безвъзвратно загубено. Животът продължава, но на ново място, а старите традиции си остават дори там, пренесени през времето. На места сред гладко вървящата история се споменава за новия съветски строй, за голямите градове, лесният живот в тях и индустриалния прогрес. Малко като пропаганда ми прозвуча всичко това. Четох книгата много преди случващото се в момента и въпреки тези откъси бих я препоръчала на всички почитатели на добре разказаните истории.

“Щипка пакости” – Ана Мериано

Участвах в игра на страницата на Руми Илиева – тя е фитнес инструктор, който вдъхновява хората да променят живота си към по-добро. Занимава се с тренировки, здравословни рецепти, козметика, организира интересни дискусии с различни специалисти и представя нови книги. Та много се зарадвах като разбрах, че аз ще получа книга за подарък. Обичам да ми подаряват книги, елемента на изненадата в сюжета винаги ме вълнува.

“Щипка пакости” на Ана Мериано е първата книга от поредицата “Любов, захар и магия” като е в категорията четиво за тинейджъри. Но аз бидейки млада по душа 🙂 искрено и се насладих. На страниците се запознах с единайсет годишната Лио и необикновеното и семейство. Потопих се в мислите и терзанията и, желанието да е вече достатъчно голяма, че да помага в семейната пекарана в Роуз Хил за фестивала на мъртвите. Има нещо магично в аромата на прясно изпечени сладкиши, начина на приготвянето им и радостта, която носят на всички опитали ги. Лио иска да се включи в приготвянето им и дори не подозира, че ще стане свидетел на нещо много по-магично от това, разкривайки ревниво пазената семейна тайна, че жените в семейството и са вещици.

И тук възниква въпросът дали и тя има магични сили и ще може ли да ги използва, за да помогне на приятелката си? Всичко зависи от точното изпълнение на няколко рецепти и това да не бъде разкрита от любопитните си сестри. Дори обикновеното готвене е вид магия с определени съставки и непредвидим краен резултат, а тук се очаква много повече от една невръстна девойка с нулев опит. При все, че тя е толкова убедителна, че успява да направи нещо наистина добро като обединява съучениците си в клуб Закуска.

Много сладка история в пряк и преносен смисъл, с апетитни аромати, няколко забъркани бели и много топлина, любов и грижа. Давам си сметка, че переодично в сюжетите на книгите, които чета има месене и готвене, всичко се върти в кухнята, около печката, но това ми харесва. Има нещо уютно в описанието на забързаните утрини, работния ден в пекарната или приготвянето на семейната вечеря. Върнах се назад във времето, когато исках и аз да съм голяма, да ми поверяват отговорни задачи и нямах търпение да докажа, че и аз мога да се справя не по-зле от всички останали, точно като малката Лио. Нямам братя и сестри, но и завидях за нейните. Подкрепата и разбирането, което получава от тях дори, когато не се вслушва и не заслужава съвсем. Много сантиментална, окуражаваща и пълна с надежди е тази книга, но в никакъв случей не е прекомерно захаросана. Засягат се доста болезнени теми като загубата на родител и тежките последствия от това на тази крехка възраст. Колко е трудно да си най-малкият и да се чустваш неразбран, неприет, изоставащ от всички край теб.

Това е първата книга от поредицата и без колебание бих прочела за следващите приключения на Лио, а сега размишлявам коя малка магьосница да зарадвам с тази книга, за да продължи магията да завладява сърцата и на други читатели.

“Повредената рамка” – Клаудио Руджери

От безплатните книги в Books попаднах на тази кратка криминална история.

Собственик на картинна галерия е намерен мъртъв. Първата хипотеза е самоубийство, но при по-внимателен оглед и една счупена рамка, променя всичко. Комисарят се впуска в разследване на възможните хипотези.

Приятна и доста увлекателна новела. Има някои недовършени и леко скалъпени моменти. Обратът не ме изненада особено. Авторът има потенциал, но трябва да работи, за да го шлифова и осъвършенства.