“Ди Гунан” – Робърт ван Хюлик

“Ди Гунан” е първата книга в поредицата “Китайски загадки”, разказваща за разследванията на съдията Ди. Робърт ван Хюлик е холандски дипломат, китаист и писател. Дълбоките познания на автора в областта на китайската култура стават видни още от първите страници на книгата, където накратко се описват нестандартните методи за водене на разследвания и разпит на свидетели.

di_gunan.jpgСблъскваме се с интригуващи загадки, а свидетелските показания се изтръгват с поредица изключително жестоки и натуралистично описани мъчения. Сега разбирам защо “китайски мъчения” е нарицателно за особена жестокост съчетана с нечовешка изобретателност да се причинява болка и страдание. Съдията Ди е надарен с огромна проницателност и голяма наблюдателност, аналитичен ум и дълбоки познания за човешката природа. Той върши работата си съвестно и отдадено, готов да заложи личната си репутация и живот в името на справедливостта. Последователен и подкрепен от верните си служителите успява да разкрие дори неразрешими загадки и да залови опасни престъпници.

Няколкото истории събрани на страниците на тази книга разкриват далечната култура на Китай и манталитет коренно различен от този на хората, живеещи  на запад. Историята ме увлече и заинтригува, но някои от описаните сцени откровено ме отвратиха. Имам доста услужливо въображение и понякога твърде описателната жестокост ми влияе повече от желаното. След като се абстрахирах от първоначалното въздействие на прилаганите методи, успях изцяло да се насладя на криминалната част от историята. Леко наивна и опростена, но впечатляваща в друг аспект криминалната история увлича. Очакванията ми са, че следващите книги от поредицата ще се развият и усложнят, а това е само кратко въведение в нея.

Проследяваме разследването на убийство на търговец на коприна и машинациите на коварна вдовица. Има свръх естествени сили, явяващи се призраци и голяма доза магия при разрешаването на заплетените загадки. Съдията Ди прибягва до нетрадиционни похвати за събиране на информация и водене на разследване преструвайки се на лечител. Той не се подвежда по лъжливи показания, проявявайки задълбочен поглед, отвъд очевидните твърдения.  А йерархията в китайското общество  стриктно се спазва, давайки почва за развитие на корупция и нечисти похвати за домогване до пари и положение. Има клевети и подкупи, а хората са подвластни на всички чисто човешки черти и пороци. И да спомена, че в Китай клеветата се наказва строго. Почита към предците е много дълбоко заложена във вярванията на китайците, а оскверняването на гроб се счита за огромен грях.

Робърт ван Хюлик ни запознава с далечната култура с вещина и голямо разбиране, Уводът ни представя задълбочен поглед към характерните вярвания на обитателите на поднебесната империя. В книгата има илююстрации в типичен за Китай стил.

“И справедливо е да се каже, че добродетелите на народа зависят и от честността на магистрата. Поквареният чиновник не облагородява онези, които зависят от него.”

Advertisements

“Творческо писане за мечтатели” – Росела Калабро

Ако от време на време хвърляте по един поглед тук ще знаете, че тази книга беше спомената в един от разговорите под предишен пост. Заглавието веднага събуди любопитството ми, а от своя страна аз си позволих да я предложа за прочит в читателския клуб към фейсбук групата “Чета и трупам лавици с книги“. Лесно я открих в най-близката книжарница, а прочитът ми отне 3-4 дни.

tvorchesko_pisane.jpg

Искам да започна с факта, че имах известни очаквания към книгата, които в голяма степен се разминаха с нейната реална същност. От резюмето на задната корица се бях настроила за среща със симпатична група запалени читатели, които понякога се отдават на писане на лични истории. Не, че групата от историята не е симпатична, даже напротив, но се оказаха доста по-шантави и неочаквано необуздани, начело с разказвача на историята – книжарката Петра. Освен да опознаем живота им, ще съпреживеем пътя към преоткриването им и сбъдването на мечтите им, каращи сърцата да потропват в специален ритъм. Ще се научим да четем затворени книги, да чуваме случайно прошепнати или умешлено изкрещяни истории от различни предмети и ще разберем в какви цветове обичат да бъдат боядисвани стените. А любовта е навсякъде и съпътства сбъдването на всички копнежи и неосъзнати желания. И макар да има малко разочарования всичко накрая се нарежда.

На страниците на книгата има разказани приказки, доста цитати от различни книги, повечето италиански, разбъркани, хаотични мисли, доста музика и танци. Усещане за споделеност и разбиране.

Не мога да кажа, че стила на авторката ме е грабнал, даже на моменти ме дразнеше. Съвсем открито си признавам, че едвам се удържах да не захвърля книгата в далечния ъгъл на стаята. Това до голяма степен се дължеше на факта, че основна част от историята е разказ от първо лице на Петра, а тя понякога ми ставаше твърде превзета и доста скована с всички бръщолевения за калинки, бръмбари и миещи мечки. Все пак проявих търпение и дочетох книгата до край. Хареса ми идеята за ре-куклите, а като най-близък почуствах Армандо с неговото непринудено желание за танц и красота. Така и не разбрак какво се случи с Дилън, но това май няма голяма значение.

Ако очаквате да намерите практически съвети за това как да пишете – то определено няма да намерите такива тук. Росела Калабро е написала ръководство за слушане на затворени книги и за следване на истински мечти, прошепнати от сърцето.

P.S. Една забележка ще си позволя да отправя към издателство “Ера” – моята бройка, макар и много грижливо избирана сред няколкото налични на щанда, не беше с добре изрязани страници и ми се налагаше аз да ги разделям докато чета, което доведе до съксване на няколко листа. Звука на скъсана хартия и раздърпания вид на нова книга дълбоко ме натъжи. В бъдеще е желателно да сте по-внимателни към книгите, които представяте на читателите си и да не допускате такива пропуски.

“Портретът на Дориан Грей” – Оскар Уайлд

Тези дни приключих прочита на една емблематична история, за която нямах никаква предварителна подготовка или пък очаквания, освен факта, че многократно съм чувала името и. През годините съм засичала откъси от филм по книгата, но винаги съм бързала да превключа канала, за да не си разваля бъдещото удоволствие от четенето.

dorian_grey

Книгата е изключително популярна и едва ли е необходимо да правя резюме на сюжета, но все пак ще си позволя да нахвърлям няколко думи. Дориан Грей е очарователен, невинен младеж, който с неподправената си красота и свежест провокира свой приятел художник да го увековечи в портрет. Художникът съумява да улови цялото съвършенство и чистота на младежа, претворявайки го в портрет. Докато позира Дориан среща лорд Хенри, който с няколко думи успява да разбонтува душата му и да вмъкне покварата в мислите му. От този съдбоносен миг пороследяваме живота на Дориан, надарен не само с красота, но с богатство и с високо обществено положение. Съпреживяваме първата, дълбока, искрена любов и всичко последвало от това.

Признавам си в самото начало историята ми вървеше бавно и дори имаше момент, в който ме отегчи и загуби вниманието ми, но това беше за кратко и най-вероятно се дължи на моментното ми настроение. След това развитието на сюжета ме погълна и всики мои опасения за типична, блудкава любовна история бяха разсеяни. Тук искам да направя вматка, че не бях чела резюме за книгата предварително и нямах никаква представа какво да очаквам. Изключително много ме впечатли последващият обрат и първоначално извика усмивка на доволство, която се трансформира в чуство на разочарование и тъга от лесното падение.

Поставят се много морални въпроси, развити в задълбочен и пространен анализ на една нетипична гледна точка. Интересно ми беше да се запозная отблизо с живота и мисленето на част от привилигированата класа. Да разсъждавам над ролята на изкуството и оправадава ли неговата красота жертвите, които се правят. Можеш ли да имаш морал, ако си освободен от последствията от делата си и страхът от отплата ли е възпиращия фактор, първопричниата да постъпваме правилно. Може ли човек да е добър безусловно и въпреки всичко.

Излишно е да споменавам неподражаемия стил на Оскар Уайлд и богатството на представените идеи. Финалът беше предсказуем поне за мен, но книгата определено заслужава внимание и прочит. Ще бъде прекрасна компания в мразовитите зимни следобеди.

“Омъжена за Бутан” – Линда Лийминг

“Омъжена за Бутан” е от онези съкровища, за които едва ли ще прочетеш много в Интернет. Мен ме привлече от рафта на книжарницата. Книгата е от издателство “Вакон” – много харесвам повечето от техните книги понеже са основно за приключения и пътешествия, описват живота на смели и различни хора. Приключенци решили да поставят волята и уменията си на изпитание, или ткива имащи смелостта да тръгнат по неотъпкани пътеки и да потърсят щастието на неочаквани места.

omyjena_za_Butan

Линда Лийминг  заминава на пътешествие из екзотичните Индия и Бутан без да подозира как това ще промени живота и. Тя се влюбва в Бутан и след кратки колебания свързва живота си с него. Какво намира една американка, свикнала на изобилие и удобства в бедната, малка страна ще разберем на страниците на тази увлекателна книга.

Линда ни представя един откровен и неподправен, искрен разказ за опита си в планинското кралство и живота в полите на Хималаите. В Бутан почти няма пътища, местните хоре живеят в изолирани селца, разпръснати из планините и китните долини. Навсякъде, дори на най-непристъпните чукари има храмове и ступи, молитвени колела и пъстроцветни знаменца. Тук животът върви на бавни обороти, никой не бърза, а вежливостта е над всичко.

Хората приемат живота и смъртта по различен начин от нас. Не притежанието е важно, а защитата на заобикалящия ни свят. Всеки живот има стойност. Отношението на будистите към смъртта е като към шанс за ново начало, те не се страхуват от нея и я приемат като най-нормалното нещо в живота. Будизмът се е смесил с древните вярвания на религията бон, изпълнена с много страховити демони и божества. Раждането и смъртта са съпроводени с множество сложни ритуали, събиращи цялото семейство.

linda_namgay.jpg

Докато работи като учителка в местното училище авторката неусетно опознава и се влюбва още по-дълбоко не само в Бутан, но и в бъдещия си съпруг. Когато Линда се влюбва в Намгял – ухажването протича по съвсем различени правила от модерните, забързани отношения в Америка. Преоткриваме непринуденото вълнение от постепенното сближаване, първите трепети и чистата радост от срещата с любим човек.

Срещата на талантливия художник на тханка с Америка и неговото възприятие на всичко там е другата страна на историята. Той е изумен от изобилието и мащабите, а в същото време е ужасен от количествата боклук и ненужни вещи, които се трупат всеки ден.

Разказ от първо лице за един доскоро затворен и крайно изолиран свят. Задълбочен поглед на една чужденка върху непознати за нея порядки и традиции. Сблъсък на две крайно противоположни възприятия за живота и света. Възможено ли е да нямаш нищо и да все пак сърцето ти да прелива от щастие? В Бутан успехът се измерва не с брутен вътрешен продукт, а с брутно национално щастие.

Сблъскаваме се с обичаи и поведение диаметрално противоположно на това в западния свят – на почит е мълчанието, не се говори, ако нямаш нещо наистина значително за казване; гостът се храни сам в храмовата стая на семейството без да бъде прекъсван или обезпокояван; в някои села се толерира многоженството – възможно е една жена да има неколко съпрузи или едни мъж няколко съпруги. Мъжът в общия случай отива да живее при семейството на жената. В Бутан традиционно има общности от възрастни хора, които се отеглят да медитират в планината за да постигнат по-добро кармично прераждане или просветление преди края на този живот, но никой не ги съди и не се опитва да ги ограничи или контролира. Даже напротив общоността им помага с каквото може.

Спирам понеже, ако продължавам така ще преразкажа всичко от книгата. Последно искам да споделя, че Линда Лийминг има лек и описателен стил, увлича и прави читателя съпричастен на мислите и преживяванията си. Предлага задълбочен поглед върху порядките в Земята на Дракона и нейните обитатели. Впечатлява с дълбочина и смисъл. Хубаво е да се срещнеш с хора, които имат смелостта да последват мечтите си и да захвърлят удобствата и сигурността в името на нещо по-смислено, следващо повика на сърцето. Щастието не е в притежаването на вещи, а в преживяването на моменти, в умението да живееш тук и сега на мига, воден от добрината.

Препоръчвам тази книга с две ръце, дори и да не сте почитател на този жанр, в тази ще намерите нещо за себе си.

“Момо” – Михаел Енде

“Момо” или “Странната история за времекрадците и за детето, което върна на хората откраднатото време” е в жанр детска литература, но както и много други книги в този жанр си заслужава времето и на по-късна възраст.

momo.jpg

Момо е специално момиченце, което живее в порутена стаичка под амфитеатъра на края на града. Тя разполага с цялото време на света да изслушва приятелите си, а игрите с нея винаги са забавни и увличащи. Всеки ден там се отбиват много деца за поредната игра, а възрастните от квартала обичат да прекарват време с нея. Момо е прекрасен слушател и има цялото търпение, за да помогне и даде съвет при всеки проблем, нещо в нея отключва добрината в хората и им помага да се извисят над дребните неща, давайки си прошка за неволните грешки. Един ден в градчето се появяват сиви хора пушещи пури, чиито дим смразява до кости. Времето на всички започва да не достига. Свободните и безгрижни преди хора вече са затънали в задачи и все не смогват да приключат всичко планирано за деня. Преди доволни от живота си, сега влагат всяка минута в работа и печалба, но дали това ги прави по-щастливи. Единствено Момо остава незасегната от зловещия план на сивите хора, но дали ще и стигнат силите да се противопостави и ще има ли кой да я подкрепи в тази непосилна задача?

Една прекрасна метафора за живота в последно време, макар книгата да е писана 1973 година, днес е актуална повече от всякога. Макар и създадена за деца, не звучи наивно, има дълбочина на посланията и изградените герои. В началото ми напомни ми за Пипи и безгрижните летни дни, но скоро след това атмосферата се промени и стана доста по-сериозна. Книгата е страхотно четиво за малки и пораснали читатели.

“Лятна детективска история с таралеж” – Деян Копчев

От щанда за намаления в книжарница Сиела се сдобих с “Лятна детективска агенция с таралеж” на Деян Копчев. Няколко пъти съм заглеждала книгата докато най-накрая се реша да я взема.

lqtna_detektivska_agenciq_s_taralejКнигата е сборник със свежи разкази на различна тематика. В едноименния с книгата разказ ще проследим едно объркано, детективско разследване за търсене на немъртви в китен, морски град. Трагичната любовна история на сценарист в порно индустрията и развръзката на други две любовни истории ще прочетем в следващите истории. Разкази за призрак, търсещ убиеца си и разходка на домашния любимец. А в любовта не е важно да си перфектен, а да срещнеш същият изрод като себе си, а понякога да получиш одобрение за нея от най-близките си. Различни възпитателни методи, които се ползват, за да озаптиш непослушна дъщеря и какво може да се случи с дрехите ти оставени сами в гардероба. Откриване на пуст и непристъпен плаж, в който всичко е идеално, освен полета на гларусите. Нетрадиционните подаръци, които човек може да направи за годишнината с полвинката си. И какво се случва когато станеш свидетел на обир.

Кратки разкази с нетипично развитие, леко нецензурен език и доста пиперливо на моменти съдържание. Деян Копчев обединява различни истории с изчистения и натуралистичен стил на писане. Има доза хумор, понякога черен и доста ирония. В началото сборника леко ме отегчи, но към края очаквах всяки следващ разказ с нетърпение и усмивка на уста.

P.S. В книгата има много приятни илюстрации.

“Ледената принцеса” – Камила Лекберг

Ако хвърляте понякога по едно око в моя блог ще знаете, че съм почитател на добрите криминални истории и винаги съм в търсене на нова, интересна поредица или книга в жанра. Прочела съм почти всичко на Агата Кристи и мога без колебание да заявя, че Еркюл Поаро ми е любимият детектив. Обърнах внимание на Камила Лекберг именно поради честите сравнения с Агата Кристи. “Ледената принцеса” е първата книга от поредицата “Патрик Хендстрьом”.

ledprincesa.jpg

Ерика се завръща в родното селце Фелбака, за да уреди нещата след трагичната смърт на родителите си. По случайност присъства на откриването на трупа на скъпа приятелка от детските години. Алкес е намерена във ваната с прерязани вени и всичко прилича на самоубийство на пръв поглед. Ерика, която е писател на биографични книги, се захваща да опише случващото се и да разрови настоящия живот на приятелката си, от който вече не е част. Забравени и отдавна погребани тайни ще изплуват на яве и ще дадат обяснения за много минали, странни събития в живота на Фелбака. Личното и разследване ще я изправи срещу близки и ще я сблъска с пораснал приятел от детските години, който работи в полицията. Дали Ерика ще успее да напише книга по собствен сюжет и да открие виновника за смъртта на Алекс?

Камила Лекберг пише леко и увлекателно, създава собствен свят и го населва с убедителни герои, които са прекалено типизирани и клиширани. Заради сравненията с Агата Кристи обаче очаквах доста по-различен тип криминална история от описаната. За съжаление като криминале бих оценила книгата доста ниско. За мен тази история е повече в жанр чиклит с криминална нишка, където бих и поставила много добър. Основния фокус не е криминалното разследване, а емоционалните преживявания на главната героиня.

Моля ви не четете по нататък, ако не сте чели книгата и не искате да си развалите бъдещото четене – частта съдържа подсказки за сюжета. Както вече споменах в книгата има клишета, но те не са едно и две – целият сюжет и всеки един герой е олицетворение на някое популярно такова, насадени от американските филми. Ерика е талантлива и успяла, но самотна. Патрик е разведен, но още от дете обича Ерика. В работата си е стрателен, но няма шанс да изпъкне заради шефа – задник и сексист, заточен в малкия участък. Алекс е била умпомрачително красива, но студена и много затворена, богата и изискана. В книгата ще се сблъскате с талантлив художник-алкохолик; богата фамилия с мистериозно изчезнал наследник и втори осиновен такъв; учител с фобия от микроби; наблюдателна баба, която пече изкусителни сладкиши. Историята няма как да бъде пълнокръвна без домашно насилие и малтретирана жена. Разбира се има го и обратния сценарии – зла и неприятна жена, която тормози съпруга си.

Изнасилвания, педофилия, пожар, инциденти, самоубийство и още много други подобни. Книгата е събрала в себе си всички възможни гадости на куп, а всеки крие грозна тайна в миналото си. Сякаш е сглобено чучало от много шокиращи и посредствени криминални сценарии, а може би е писана с цел да бъде филмирана. Не срещнах и не разпознах нито една характерна идея, единственото което я отличава е мястото за развитие на действието – Швеция. През цялото време предугаждах как ще се развият събитията и нито един обрат не ме учуди или изненада.

Бих дала втори шанс на авторката в бъдеще, защото пише четивно и вярвам, че може да се развие и да създаде интригуващ сюжет с оригинални идеи.