“Острието на бръснача” – Съмърсет Моъм

Това е първата ми среща със Съмърсет Моъм. От описанието на книгата останах с очаквания за нещо близко до “Сидхарта” на Херман Хесе.

Младият и перспективен Лари Даръл е сгоден за красивата и лекомислена Изабел. Но той търси други неща от живота след тежкия си опит от войната. Двамата млади, макар и влюбени, се разделят и всеки тръгва по своя път. Изабел се омъжва за друг, а Лари пътува в търсене на смисъл из Европа и Индия.

Очаквах интересни пътувания, приключения, срещи, смисъл, дълбочина, разсъждения. Но за сметка на това получих претенциозна история за застаряващ любител на изкуството, прекарал живота си в опит да се хареса на незначителни за него, но с положение хора. Твърде повърхностно и несериозно . Като открих на какво точно е кръстена книгата – допълнително се разочаровах. Всичко това можеше да се разкаже в кратък разказ. И вместо с дълбочина и смисъл се сблъсках с дребнавост, лукавство, интриганство и самовлюбения егоцентризъм на една разглезена, презадоволена жена без грам съвест и човечност. Стана ми мъчно за Лари и така и не го разбрах напълно до края. И макар, че не намерих това, което очаквах все пак си личи, че историята ме е докоснала и дълго след това си мислих за героите и. Развълнувах се от страданията и изборите им. Усетих безмислието в житието на част от тях. Надявах се да прочета повече от разсъжденията на Лари и неговите размисли за живота и смисъла му.

Разказът се води от името на самия автор, което беше интересно и свежо преживяване. Не мога да се сетя за други подобни книги в момента. А вие можете ли да ми препоръчате заглавия написани от името на автора и той самия като главно действащо лице в тях и същевременно разказвач?

“Камъкът на смъртта” – Луиз Пени

От отдавна не бях чела нищо от Луиз Пени, но изпитах носталгия за инспектор Гамаш и хармоничният свят на Трите Бора.

Сюжетът на тази част от поредицата се развива в отдалечена планинска хижа, където Гамаш и съпругата му са на ежегодната си почивка. Освен в тях в хижата има семейна сбирка на едно доста ексцентрично семейство. Извива се буря, която завършва с убийство. Инспектор Гамаш се заема с нелекото разследване на това необичайно убийство.

Традиционно се сблъскаваме с много интересни персонажи с дълбочина и стаени мрачни тайни. Цялата атмосфера е едновременно идилична и плашеща. Допадна ми сюжета, разследването беше интригуващо, но леко предсказуемо от гледна точка кой е виновният. Имаше доста интересна информация за различията между френско и английско говорящите обитатели на Канада. С предишната книга бях готова да се откажа от Луиз Пени и творчеството и. Сега размислих – бих прочела и останалите книги от поредицата, но в никакъв случей една след друга. Ще си дам време да ми залипсват Трите Бора и неговите жители.

“Разказано на водата” – Паула Хокинс

Прочетено от Мила Люцканова

Паула Хокинс е авторката на “Момичето от влака”, която доби голяма популярност след излизането си и дори е филмирана. Все още не съм я чела, но според част от коментарите втората и книга “Разказано на водата” е дори по-добра.

Лена е петнадесет годишно момиче, което остава без майка. Полицията предполага, че Нел Абът се е самоубила в езерото на удавницита, за което е пишела книга. Сестрата на майка и се завръща в Мил Хаус, за да се погрижи за осиротялата си племенница и да се опита да разбере каква е истината и какво е подтикнало Нел към смъртта. Това за нея е едно кошмарно завръщане в миналото, от което тя всячески се опитва да избяга. В обикновеното на глед градче Бекфорд от векове се случват ужасни самоубийства и убийства покрай езерото. Водата – извор на живот, прохлада и облекчение се превръща в тъмна, хладна бездна, която отнема и задушава. Джулия се изправя пред всичките си страхове в опит да помогне на Лена.

Историята се развива през разказите от първо лице на всички участници, звучи като колекция от дневници. В началотот е малко объркано и дразнещо наличието на толкова много гледни точки. Но това дава много различни емоции и дълбочина на всеки от героите. Има множество сюжетни линии, които се разгръщат, част от тях се допълват, а други са паралел на главната история. Може да се усети отчаянатието, безизходицата, болката, страха на главните герои. Цялостното усещане е повече емоционално разкритие на тайните на езерото, отколкото рационално проведено разследване с доказателства и улики. Краят ми беше предизвестен в голяма степен, а част от сюжетните линии останаха отворени.

Споделянето на личните мисли и чуства на младата Джулия ме порази с наситеността и плътността си, с умението човек да се самонаказва и да действа разрушително, с липсата на желание за диалог, грешно тълкуване на казани думи и преиначване на двузначни неща.

Авторката ме докосна. Стилът и е автентичен и нетипичен, вниманието към детайлите и майсторското изграждане на усещания само усилват доброто впечатление. Прочитът на Мила Люцканова много допринася за цялостната атмосфера.

“Психология на забогатяването” – Моргън Хаузел

Безплатното предложение за месец април в приложението на Озон. В последно време се зачитам в популярни книги за икономика и тази беше доста интересно попадение.

Съдържанието се върти около различни статистики, свързани с поведението на хората, когато има намесени пари. Коментира се колко е добре човек да планира дългосрочно и да спестява, за да си подсигури бъдещето. Разглежда се свободата, която човек получава, когато има достатъчно пари, за да осигури ежедневието си. Харесаха ми множеството рационални доводи и заключението, че човек все пак взима емоционални решения.

Форматът на книгата е много сбит и по същество. За разлика от други подобни, в които има твърде много излишни и досадни повторения. Определено подтиква към разсъждения по тема не много застъпена в стандартното образованиие в България, тъй като тук инвестирането няма традиции, както е в Америка примерно. Доста информация и резултати от различни статистики и анкети са обобщени в няколко глави. Накара ме да се замисля за отношението ми към парите и нещата, за които ги харча, за това какво е истинска свобода и как човек може да я придобие в съвременния свят. И понеже имаше много неща, които ми харесаха, за да ги онагледя ще приложа няколко цитата от книгата, понеже едва ли ще мога да ги изразя по-точно от нея:

“Свободата да разполагаш с времето си е най-високият дивидент, който носят парите.”

“Внимавай, когато приемаш финансови съвети от хора, които играят различна игра от теб.”

“Оптимизмът е най-подходящият залог за повечето хора, защото в повечето случаи светът става по-добър за повечето хора! Но песимизмът заема специално място в сърцата ни. Песимизмът не е просто по-често срещан от оптимизма. Той звучи по-умно. Той е интелектуално завладяващ и му се обръща повече внимание, отколкото на оптимизма, за който често се смята, че не взема предвид риска.”

“Комфортният живот под онова, което можеш да си позволиш, без особено желание за повече, премахва огромния социален натиск, на който се подлагат много хора в съвременния първи свят.”

“А пък “светът е пълен с очевидни неща, които никой никога не забелязва.””

“Осъдени души” – Димитър Димов

Прочетено от Параскева Джукелова за Сторител

От много години все се каня да прочета “Осъдени души”, но все нещо я изместваше по-надолу в списъка на чакащите книги. Не я прочетох, но я изслушах в Сторител с приятния прочит на Параскева Джукелова.

Мисля, че е излишно да описвам подробно сюжета понеже е достатъчно известен. Но все пак, ако има някой незапознат – разказва се за грешната лююбов на Фани Хорн към отец Риакрдо Ередия по време на гражданската война в Испания в болница за лечение на петнист тиф, разнасян от въшките.

Четете надолу на своя отговорност – разкриват се детайли от сюжета, които могат да развалят удоволствието от четенето, ако не сте я чели. Съвесем откровено си признавам, че имах съвсем други очаквания. Мислех, че ще чета за изпепеляващата любов вплела двама обречени на световете си хора, че ще има терзания и морални изкушения, че и аз ще съпреживея терзанията и колебанията им, разкъсвани между разума и чуствата. Бях много непроятно изненадана при срещата с една капризна, разглезена, и презадоволена англичанка, която потъпква всичко в името на това да задоволи низките си страсти и дори жертва живота на приятел. Имаше моменти, в които си мислех, че все пак чуствата и към фанатичния монах ще придобият дълбочина, ще я променят и направят по-добър човек, че ще преживее някакъв катарзис, но не би. Самият Ередия е много бегло представен и освен за харизматичната му физическа красота, крайната отдаденост на религията и идеята за връщане на монархията, не научаваме нищо друго за неговия свят. Само бегло се загатва, че и той не е безразличен към Фани. И както може да се очаква тази изпепеляваща любов се превръща в разрушаваща омраза и води до пълното унищожение на личността на Фани и отнема живота на отец Рикардо.

През цялото време имах усещането, че любовната история е фон на идеологически сблъсък. Постоянно се подчертаваше моралния упадък на благородниците и покварените кюрета на фона на справедливата борба на работническата класа за повече права и свободи, достойно заплащане. Дори справянето с петнистия тиф и въшките придоби друг ход под ръководството на прагматичния лекар от работническата класа. Добре съзнавам, че когато е създадена тази история времената са били други и хората са се вълнували от други идеи, но все пак ми дойде малко в повече.

Излишно е да коментирам, че ми въздейства и впечатли, ядоса и разгневи. Не спирам да мисля за Фани и терзанията и, да тая надежда, че ще намери утеха и спасение. Не мога да разбера поведението на Мюрие, който отново от любов, при това несподелена, загърби шансовете си за щастие и уреден живот като накрая загуби най-ценното си. В книгата наистина има много любов, но тя е несподелена и трагична, не я разбирам, явно не съм дораснала до там. Човешкото падение едва ли е било по-добре представяно в нашата литература, ретроспекция на осъдени души. И ако не сте я чели ви я препоръчвам, но не бъдете наивни в очакванията си като мен.

P.S. Много обичам мелодията от филма, изключително лирична и докосваща. Поздравявам ви с нея.

“Компаньонката” – Аманда Куик

“Компаньонката” на Аманда Куик, един от псевдонимите на Джейн Ан Кренц ми попадна като следващо четиво за слушане в Сторител.

Ексцентричният граф Артър Сейнт Мерин, разочарован от проваления си годеж, решава да си наеме годеница от агенция за компаньонки на благородни дами. Там той се запознава с пламенната госпожица Елинор Лодж, която по лошо стечение на обстоятелствата се е озовала без наследство и е принудена да работи. Графът не търси романтични отношения, а параван за пред хората, зад който да скрие мрачната си мисия по разкриването и залавянето на убиеца на прачичо си. Елинор вече няма какво да губи и е готова смело да се впусне в приключението, което разбира се ще бъде добре заплатено и ще и даде шанс да започне нов живот. Срещата между двамата ще прерасне в нещо повече от удобно сътрудничество и те ще открият неподозирани черти един в друг. Но дали всичко това ще е достатъчно за любовта и щастливия завършек на историята?

Оценката на книгата беше доста висока и това се отрази на очакванията ми. За мое огромно съжаление, останах безкрайно разочарована – книгата е меко казано наивна. Изпълнена е с нелепи диалози, лесно предвидими ситуации и категорично плоски герои. Главните действащи лица, както е характерно за този жанр, са притежатели единствено и само на добри качества бидейки благородни, щедри, добри, умни, красиви, смели и така нататък. За сметка на това останалите имат доста пороци и са изтъкани от слабост, лицемерие, прикритост, алчност. За фон на всичко това служи историческата епоха и порядките на висшето общество, в което графът се движи. Тези порядки се споменават толкова често и без никаква конкретика, че става повече от видно липсата на задълбочено проучване и на епохата и на характерните за нея особености. Всикчи описания са доста повърхностни и без достатъчно детаил, очаква се читателят сам да си сглоби с помощта на фантазията си картината на заобикалящата среда с пищни балове и карети. Имаше няколко приятни и изненадващи момента, но те не бяха достатъчни да спасят цялостното усещане за книгата.

Ако я четях, едва ли щях да стигна и до средата. За щастие беше неангажиираща компания за разходките ми и изслушах приятният прочит на Петя Абаджиева до края. За почитателите на историческия любовен роман може да представлява интерес.

“Вълчи разкази” – Васил Попов

Увлекателен сборник с разкази от младия български автор Васил Попов, нашумял в последните месеци с книгата си “Мамник“.

Разказите се въртят около вълчите дни и различните поверия свързани с тях в трънско. Има взаимовръзка между част от историите. Изпълнена е с доста обрати и интригуващи моменти, но и доста части, които вече съм срещала като идея в “Мамник”. Хареса ми опита за използване на архаичен език, но от един момент нататък част от често повтаряните езикови конструкции натежаха като твърде много и излишни повторения. За съжаление не мога да цитирам точно понеже слушах книгата в Сторител и я нямам пред себе си.

Разказите много напомнят на приказки по начина на развитие на историята. В част от тях са засегнати сериозни, общочовешки теми, над които четящия може много дълго да разсъждава. Има включени доста елементи от нашия фолклор, християнството и диалектите. Личи си, че авторът в положил огромни усилия в проучванията си. Ако трябва с няколко думи да обобщя основните теми, засегнати в този сборник, то на първо мяасто ще поставя любовта, честта, смелостта и трудностите в живота от онези времена, майчината любов и отношенията към хранениците. Има много различни главни герои, но основоното място заемат вълците. Прочита на Александър Воронов беше много приятен и ми помогна да се пренеса в миналото.

“Майките” – Теодора Димова

Попаднах на книгата в Сторител макар, че от години ми е препоръчвана, чак сега се престраших да я изслушам. Радвам се, че я слушах, защото ако я четях може би нямаше да я довърша и то не защото не е добра, даже напротив.

Поводът за написването и е жестокото убийство на едно момиче от нейните четеринадесет годишни съученички и само това е достатъчно, за да добиете представа за мащабите и въздействието и. Теодора Димова е уловила и пресъздала грозното лице на прехода, загубените мечти и надежди, жестокия сблъсък с бедността, недоимъка не само на вещи, но и на духовност, разбитите семейства и без време порасналите и осакатени деца. Историите на седемте съученици са събрали в себе си всички характеристики на 90те години и тяхното пагубно влияние. Макар и да не харесвам този израз, превърнал се в кише “Хващам за гушата” – то точно той много точно описва въздействието на думите.

Слушах книгата докато се разхождах и сякаш в тези мигове се пренасях направо в нея – в тесните панелни апартаменти на Андрея и Лия или на брега на морето при майката на Дана. Толкова много тъга, нещастие, тъмнина, примирение, изоставяне и самота лъхат от всяка история. А само Явора носи лъч светлина в безнадежната ситуация, само тя въплащава доброто, грижата, вниманието. Краят беше предизвестен, но въпреки това ме разтърси, слушах и вървях без посока, без да мога да се откъсна.

Тук няма осъждане, оценка или коментар. Нищо не е спестено. Теодора Димова прави дисекция на самия живот с хубавото и лошото в него, показва ни хората в най-уязвимите им моменти. Майсторски изпълнено и дълбоко въздействащо без излишен мелодраматизъм. Действителността е представена без маска и грим. Слушах я, но ще събера смелост да я прочета и знам, че ще открия още много стаени чуства и нюанси, които са ми убягнали. Но не ви я препоръчвам, даже напротив – предупреждавам ви да внимавате много с тази книга. Може да ви причини неочаквани размисли и да ви накара да промените усещането си за света. Мога да пиша още много за Андрея, Лия, Дана, Александър, Никола, Деян и Калина, но ще спра до тук и ще ви дам шанс сами да се запознаете с тях и историите им, ако се чуствате готови да се изправите срещу изпитанията им и да ги споделите.

“Този мъж” – Джоди Елън Малпас

Отново книга от Читанка, първата част от трилогия. За съжаление този път не уцелих и я дочетох от чист инат. Надявах се нещо накрая да промени мнението ми.

Ава О’Шии е интериорен дизайнер и отива да уговори довършването на новото крило в Имението, където се среща със собственика му. Той е красив, магнетичен, самовлюбен и свръх контролиращ. Между двамата приплава искра, разгоряла се до огромен пожар от страст с неочаквани последици.

Надявах се да има интересни взаимоотношения, обрати, диалози. Книгата е в жанр “Книги за любов без предрасъдъци”. Оказва се, че това означава основно недодялани описания на скучни секс сцени, граничещи с насилие, напиване до безпаметност и нелогични скандали. Много разочароващо. Загатват се бъдещи разкрития за мистериозният хотел, наречен Имението, но за момента ще си спестя следващите части. А идеята имаше доста потенциал да бъде развита до нещо вълнуващо.

“Да флиртуваш с Пит” – Барбара Делински

Поредното приятно попадение от виртуалната библиотека Читанка. Много ми е любимо да откривам книги, за които не знам нищо и да се изненадвам, разочаровам или очаровам от нови светове, скрити на страниците им. Преди години обикалях из тишината на прашните етажерки и разглеждах с часове книгите и техните описания. Сега мога да преживея почти същото, превключвайки между различните страници в Читанка.

И понеже сюжетът е непознат ще си позволя да нашиша няколко думи. Кейси Елис минава през труден момент в живота си и неочаквано дори за нея самата, наследява голямата градска къща на покойния си баща заедно с персонала. Тя има много колебания дали да задържи щедрото наследство, защото никога не е разменяла дори една дума с прословутия психиатър. И докато го опознава, посредством къщата, попада на дневник или негов стар случай. Джени Клейд, другата главна героиня в историята, живее в малко градче, от което отчаяно се опитва да избяга, за да се спаси от ужасния си баща. За неин късмет се появява танйнстван мъж на име Пит, който и предлага желаното спасение. Докато Кейси търси поредните страници от историят ана Джени, тя неусетно открива любовта и опознава баща си.

На пръв поглед това си е поредната сладникава любовна история, но в действителност е много повече. Историята има много дълбочина, една спокойна кротост на значими открития. Път към себепознаването, което Кейси извървява към себе си и си дава шанс за щастие. Имаше неочаквани разкрития, които ме хванаха неподготвена, а това рядко ми се случва.

В книгата има много топплина, противопоставяща се на едни ужасни събития за неглижиране на едно момиче и липса на човещина към него в цял един град. Не всичко е леко и ефирно, има много мрак, човешка мерзост и падение. Върви леко, неусетно, закача те и изведнъж и на таб започва да ти пука за Джени както на Кейси, представяш си къщата с прекрасната градина, искаш да стигнеш до края и там да има още много приключения с Пит и неговия мотор.