“Властелинът на Пръстените” – Джон Р. Р. Толкин

От много години съм почитател на филма “Властелинът на Пръстените”, но по една или друга причина отбягвах прочита на книгата. Бях с убеждението, че след като съм гледала филма и знам основните линии на сюжета, то няма да мога да оценя книгата по достойнство и само излишно ще се отегча. Опасявах се, че постоянно ще сравнявам книгата с филма и ще се дразня на разликите между двете. Каква огромна грешка от моя страна и добре, че я поправих. Определено при четенето героите в моето въображение бяха идентични с героите от филма, но не отчитам това като недостатък. Имаше някои разлики между двете, но дори и те не можаха да ме подразнят и да развалят усещането от прочита. Книгата е магично, подробно описание на един друг свят, в който ми се иска да мога да поживея няколко седмици, месеци или дори години.

vlastelinyt

Макар и да пиша ревюто с огромно закъснение, фактически прочетох цялата книга за по-малко от седмица и няма да е преувеличено, ако кажа, че четях във всяка свободна минута, а когато не четях си мислех за героите и пътуването им. Бях обсебена от Средната земя и прекарвах повече време там в мислите си отколкото тук. А това, че знаех какво ще се случи ни най-малко не развали внушнието от историята, даже напротив – имаше няколко места, на които искрено се изнанадах и много се забавлявах.

Предполагам, че едва ли останал човек, който не знае сюжета и историята поне в общи линии и по тази причина аз няма дори да се опитвам да го резюмирам. Описанията на различните градове и места през които премина Задругата ме зашеметиха – такова богатство на цветове, форми и обичаи. Имената и различните раси с порядките им са толкова убедителни и плътни. В някакъв момент започваш да се оглеждаш в съседните гори и да се чудиш дали все пак там не живеят елфи, и няма ли някакъв макар и мъничък шанс в недрата на планината, която виждаш сутрин през прозореца, да дълбаят своите несметни съкровища джуджетата.

Макар и битката мжеду доброто и злото да е описана в много книги и различни легенди, в тази успях да я усетя в дълбочина. Малката искрица надежда, която едва мъждука на фона на все по-сгъстяващия се мрак и отчаяние. Осъзнах колко сила е нужна, за да не се предадеш пред страха и да направиш, каквото е нужно макар болезнено ясно да съзнаваш, че най-вероятно всичко е безмислено. Разбрах и колко е лесно да се подхлъзнеш и да се провалиш в решителен момент понеже си проявил миг слабост и то не защото си лош човек, а просто защото безверието е замъглило взора ти. И дори понякога да греши човек докато е жив има шанс да поправи грешките си и да изкупи вината си, стига да има достатъчно смелост  да я признае. Злото расте и набира сили пред очите ни и всеки един има дълг да бди и да се бори с каквото може срещу него. Идеализирано се противопоставят куражът, честта, достойнството, благордството и силата на дадената дума на подлизурството, предателството и подмолните планове. Ще ми се и в нашия свят тези идеализирани ценности да бяха на почит.

В книгата читетеля може отблизо и в дълбочина да се запознае с всички герои, техните мисли и вътрешни колебания. Бях изненадана от образа на Фродо и силата, която се крие в него, отношенията му със Сам и благородството, което вътрешно го изпълва. Успях да си обясня много неща, които от филма не ми бяха достатъчно ясни. Историите на Мери и Пипин са не по-малко впечатляващи от дългото, мрачно пътуване на Фродо, Сам и Ам Гъл. Понякога не е нужно да си едър и висок, за да вършиш подвизи и геройства, стига ти да имаш сърце и кураж.

Мога да пиша много още за всяка една дребна подробност и всеки един детаил, но колкто и да пиша пак няма да мога да изразя цялостното си удивление и възхита. Единственото, което мога да ви посъветвам е да прочетете книгата, ако не сте го направили до сега, дори и да сте гледали филма. Заслужава си!

Advertisements

“Сянката на вятъра” – Карлос Руис Сафон

В последно време основно чета и не отделям почти никакво време за нахвърляне на мисли. Преди няколко седмици приключих с нашумялата “Сянката на вятъра”.

shadow_of_the_wind

Сюжетът се развива в Барселона след гражданската война в Испания. Бащата на Даниел Семпере държи антикварна книжарница и една знаменита вечер го отвежда на тайнствено място – гробище за забравени книги. Даниел има възможност да си хареса една единствена книга и да я извади от забравата. Изборът му се спира на романа от Жулиан Каракс – “Сянката на вятъра”. Без дори да подозира с избора на книга Даниел прави съдбоносна промяна в живота си. Покрай книгата, чиито пазител е станал, Даниел се сприателява с Густаво Барсело и неговата ангелски красива племенница Клара. Болезненото израстване от младеж до млад мъж е белязано от тайнствената книга и нейният загадъчен автор. В една мрачна нощ се появява един от героите в книгата, олицетворение на самия дявол и предявява претенции към нея със заплахи и желание да я унищожи. Това е последната капка в чашата с любопитство и Даниел се хвърля с всички сили да разравя миналото и да събира информация за Жулиан, разкривайки подробностите около мрачната му съдба и унищоженото му творчество.

Има видим паралел между събитията в живота на Даниел и този на младия Жулиан. Воала на миналото се повдига страница след страница разказвайки тъжната и драматична съдба на Жулиан. Дали същият злощастен късмет ще се повтори и при Даниел? Ще успее ли той да се справи с предизвикателствата и да се пребори за щастието и любовта си?

Много противоречиви чувства събуди в мен тази книга. Имаше дни, в които не можех да се откъсна от нея и такива, в които нямах сили да продължа да чета. В началото мислех, че основното в историята е разкриването на мистерията, обгръщаща живота на Жулиан.  Но след като я приключих цялата смея да твърдя, че това е книга за любовта и саможертвата във всичките възможни форми – от крайния егоизъм до пълното себеотрицание. Нещата не са черни и бели, няма добро и лошо, а само нюанси и наслагване на емоции. За всяко нещо има причина, зад всяко действие има по-дълбок смисъл. Образът на Барселона е толкова ярък и присъствието на града е така осезаемо, че тя става главен герой, без който нищо няма да е същото. Атмосферта и внушението са определени от Барселона и събитията случващи се в нея. Езикът е богат и описателен, но моменти крайно изчерпателен. Основната настроение е смесица между магичното и мистериозното, а цялостното усещане е мрачно и подтискащо.

Книгата е първа част от четерилогия, наречена “Гробището на забравените книги“. Надявам се скоро да имам възможност да прочета и останалите части.

“Армията, бракът, църквата и банковата институция — това са четирите конника на Апокалипсиса.”

“Телевизията е Антихристът, друже мой Даниел; казвам ви, че само след три или четири поколения хората вече няма да знаят как да пръднат сами. Човекът ще се върне към пещерите, към средновековната варварщина и към едни състояния на тъпоумие, които даже плужеците са превъзмогнали още през плейстоцена. Тоя свят няма да загине от атомна бомба, както ни казват вестниците — не, ще загине от смях, от баналност, от факта, че си прави шега с всичко, че и лоша шега на това отгоре.”

“Според Беа изкуството на четенето бавно умира; то, казва тя, е интимен ритуал, защото книгата е огледало, в което виждаме само собствената си същност, защото в четенето влагаме и ума, и сърцето си, а добрите читатели се срещат все по-рядко с всеки изминал ден. “

“Българско радио” – Иво Сиромахов

Бях решила повече да не чета нищо от Иво Сиромахов – стилът му е доста еднотипен и пошъл, а оригинални идеи липсват в последните му творби. И все пак щом книгата се озова в нас не можах да издържа, любопитството ми надделя и я прочетох.

bg_radio

Книгата се фокусира върху музикалния бизнес в България и по специално върху създаването, развитието и неизбежния фалит на първото радио само за българска музика. Как се планират български музикални награди и какво включва визитата на Боно от U2 при едно инкогнито посещение по нашите географски ширини.

Всички описани в книгата са действителни личности с променени, но разпознаваеми имена. Повечето герои са осмени и представени с изопачени или дори измислени недостатъци. И както може да се очаква единственият, който не е подигран е образът на Слави Трифонов. Личи си утвърждаването на неговото предаване и музика на фона на присмеха към всички останали в музикалната индустрия.

Няма промяна в стила на автора. Произведението е наситено с безмислени и безцелни цинизми, тенденциозно и доста предсказуемо. За мен беше чиста загуба на време и аз не го препоръчвам, не е моят тип хумор. В бъдеще ще бъда по дисциплинирана и ще се въздържам от срещи с творчеството на Сиромахов. И все пак вярвам, че има хора, които биха видяли забавната страна на тази книга, но аз определено не съм от тях.

“ЛАМЯ ЕООД – Освобождение” – Марин Трошанов

На пазара е вече втора част от трилогията на Марин Трошанов “ЛАМЯ ЕООД”, а аз я прочетох на един дъх. За да си припомните началото на историята натиснете тук.

lamya2

След срещата с душеяда и смъртта на леля Станка, живота на Станимир е изхвърлен в коша за боклук. Той трябва да започне да събира остатъците от съществуването си и да си даде равносметка дали иска да продължи да пилее дните си в търсене на отдавна изгубената Мая. Лина и любовта са на една крачка и съвсем малко е нужно, за да започне нормален или поне привидно нормален живот. И докато разсъждава над миналото си Станимир се сблъсква със страшни създания, обитаващи дълбините на изоставени минни галерии, освобождава силата, затворена в кукерската маска и се сблъсква със страховит ифрит. Дали ще има смелост да продължи да търси Мая или ще се откаже в името на нормален живот?

Динамична, увлекателна и отново пълна с красиви илюстрации книга. Историята има няколко сюжетни нишки, които се допълват. Опознах Миро и Лина в дълбочина и те ми ставанаха още по-симпатични и близки. В безизходният им, мрачен свят все пак има място за любов.

Книгата свърши в много ключов момент и нямам търпение за трета част, която се очаква през 2018, за да разбера развръзката.

“1984” – Джордж Оруел

Параноична, сива, мрачна и лишена от всякакви емоции, освен страх така накратко мога да опиша “1984” от Джордж Оруел.

1984

Книгата е написана през 1948, и издадена през 1949 като в нея се разказва за далечната 1984 година в бъдещето. (От наша гледна точка 1984 е отново далечна, но вече в миналото.) Антиутопия, която описва и се противопоставя на тоталитаризма.

Светът е разделен на три огромни и вечно воюващи помежду си страни – Океания, Изтазия и Евразия. Уинстън Смит живее в Океания и опознавайки него и живота му се запознаваме с организацията на самата държава. Начело на партията стои Големият брат – непогрешим и всемогъщ, лицето от плакатите, гласът от екрана, олицетворението на партията. Не се знае кога е роден, нито дали някога ще умре. След Големия брат идва Партядрото, в което членуват 2% от населението на страната или близо шест милиона души. А след Партядрото идва Партпериферията. Всички останали безмълвни маси са проли. Принадлежността към всяка от групите не е наследствена и може да се промени. На 16 години се полага изпит и всеки може да бъде приет в партията. В домовете на всички партийни членове има телекрани, използвани за наблюдение и контрол над членовете на партията. Всеки дебне и докладва всички останали, децата са настроени срещу родителите си. Няма близост между хората, семейството е разрушено като градивна еденица на обществото. Близостта и секса са забранени и се практикуват само когато трябва да се родят деца. Всеки се прикрива и живее в страх, всеки ден може да е последен. Ако партията се усъмни в престъпмисъл, то провинилият се ще бъде отведен и изтезаван докато не си признае всичко. Водят се непрестанни войни, с постоянно променящ се съюзник. Войните са безмислени и безрезултатни, но така държат масите в страх и подчинение. Умишлено опростяване на езика, за да се избегне възможността за възникване на престъпмисли.

Уинстън работи в Министерството на Истината, където всеки ден пренаписва стари статии от весници така, че миналото винаги да отговаря на настоящия момент. Големият брат е винаги прав и никакви противоречия не бива да съществуват. Уинстън се терзае всекидневно от несъответствията, на които се натъква и в главата му постоянно се въртят престъпмисли. Той започва да води дневник и се запознава с други подобни на него. Единствената надежда за промяна е в осъзнаването на пролите на място където предателството е мярка за поведение.

Плашеща и отблъскваща действителност, в която не бих искала да попадам. Но още по-притеснителното е, че някои от главните идеи описани в “1984” могат да се забележат и в днешното общество макар и доста добре прикрити. Разводняването на информацията и разпространението на фалшиви новини, прикрита цензура, опростяване на езика и идеите. Подмяна на ценностите и уважението в семейството. Насаждане на страх за контрол на обикновения човек и подклаждане на военни конфликти за манипулиране на поведението на хората и набавяне на блага. Една част от хората са привилегировани за сметка на останлите. Книгата си заслужава да бъде внимателно прочетена и препрочетена.

Мрачна и плашеща реалност описана в “1984” трудно може да се пресъздаде изцяло в неколко реда и за това ще си позволя да добавя няколко цитата:

“Да знаеш и да не знаеш, със съзнанието за пълна правдивост да изговаряш грижливо построени лъжи, да се придържаш едновременно към две мнения, които взаимно се изключват, да знаеш, че си противоречат, и да вярваш в тях; да използваш логиката срещу логиката, да отричаш морала и да твърдиш, че държиш на него, да вярваш, че демокрацията е невъзможна и че партията е пазител на демокрацията; да забравиш всичко, което трябва да се забрави, а после пак да го възстановиш в паметта си, когато е необходимо, за да го забравиш отново след това — и най-вече да прилагаш същия процес към самия процес. Това беше върховната вещина: съзнателно да налагаш безсъзнателното и да не съзнаваш извършената от теб хипноза. Дори за да се разбере понятието двумисъл, трябваше да се приложи двумисъл.”

“Не беше желателно пролите да проявяват силни политически пристрастия. От тях изискваха само примитивен патриотизъм, на който да могат да разчитат при нужда, за да ги накарат да приемат по-дълги работни дни или по-малки дажби. И даже когато недоволстваха, както се случваше понякога, недоволството им не водеше до никъде, тъй като без обединяваща идея те можеха да го насочат само срещу дребни, конкретни несправедливости. Големите злини убягваха от вниманието им.”

“Хрумна му, че най-характерното за съвременния живот са не неговата жестокост и несигурност, а просто безперспективността, мизерията и безразличието.”

“Дори имената на четирите министерства, чрез които ни управляват, са пример за дебелоочие в преднамереното изопачаване на фактите. Министерството на мира се занимава с войната, Министерството на истината — с лъжата, Министерството на любовта — с изтезанията и Министерството на благата — с нищетата. Тези противоречия не са случайни, нито пък са плод на обикновено лицемерие: те са преднамерено упражнение в двумисъл. Защото само чрез съгласуване на противоречията властта може да бъде запазена за неопределено дълго време. По никакъв друг начин не би могъл да се разчупи извечният цикъл. За да бъде равенството между хората окончателно предотвратено — за да могат висшите, както ги нарекохме, да запазят завинаги мястото си, — преобладаващото състояние на ума трябва да бъде контролираното безумие.”

“Убийствена жега” – Ричард Касъл

От време на време с носталгия и тъга се сещам за сериала “Касъл”. И понеже съм изгледала всички серии от всички сезони, то единственото, което ми остава да направя е да прочета книгите за Ники Хийт. Ревюто за първата книга може да намерите тук. “Убийствена жега” е втората книга в поредицата.

castle

Авторката на най-мразената, клюкарска колонка в Ню Йорк е убита. Ники Хийт поема случая, а напористия журналис Руук отново се изпречва на пътя и. Той пише статия за убитата и последната седмица е бил неотлъчно до нея, което го прави полезен за разследването. Макар и против волята си Ники го включва в разследването, което ги изправя срещу различни заподозрени и улики. Сблъскват се с бляскавия и илюзорно примамлив свят на богатите и известните, прикритите им тайни, отхвърлени деца, проститутки, наркотици и друго неподозирано убийство. Разследването се усложнява и някой се опитва да ги отстрани от пътя си. А искрите, които все още прехвърчат между тях допълнително налектрезират и усложняват нещата. Но както може да се очаква развръзката е щастлива и неочаквана.

Аз съм почитател на героите и за мен книгата е пореден епизод от сериала, но през погледа на Ники. Мога да обобщя, че е приятно написано, увлекателно криминале, което се чете бързо и доставя удоволствие за почитателите на жанра и сериала. Аз изкарах цял дъждовен ден с книга в ръка и определено си починах от натоварената работна седмица на страниците и.

 

“Космос” – Карл Сейгън

Задавали ли сте си въпроса как е започнало всичко? Как се е случил Големият взрив? Как са възникнали хилядите звезди и планети в нашата Вселена? Как е възникнал животът на Земята? А дали има извънземни? Какъв е шансът да се срещнем с тях? Ако поне един от горните въпроси някога е минавал през главата ви, то аз ви препоръчвам веднага да си намерите и прочетете “Космос” от Карл Сейгън.

cosmos

В книгата Карл Сейгън прави подробен и пространен анализ на развитието на науката и интереса към звездите от древността до днес. Еволюцията на човека, неговите научни и технически достижения, пътешествията му по Земята и извън нея посредством различните космически мисии. Сейгън систематизирано описва взирането на човека в звездното небе, мечтите и надеждите му, размислите и малките стъпки, които е правил в опита да опознае света, който го заобикаля. Подробно ни запознава с велики мислители като Демокрит, Хипатия, Леонардо, Кеплер, Нютон, Хюйгенс, Шамполион, Айнщайн, Хюмасън и Хъбъл. Колко далеч може да стигне човек, когато е стъпил на раменете на титани.

И макар да говори за сложни и абстрактни идеи Сейгън го прави по толкова простичък и увлекателен начин, че човек, макар и незапознат с материята, разбира всичко. Разказът успява да пробуди желание за развитие и задълбочени размисли. Човек осъзнава, колко малък и незначителен е на фона на огромната вселена. Колко много милиарди години са били нужни, за да достигнем до сегашните си възможности на умерено развита технологична цивилизация и колко лесно всичко това може да бъре разрушено и безвъзвратно загубено, ако не сме достатъчно внимателни. Основният акцент е да продължим да развиваме науката и следвайки разума да успеем да осъществим пътуване до далечни и непознати планети в и отвъд границите на нашата галактика. Един човешки живот може би няма да е достатъчен, но ако всички ние обединим сили и погледнем в една посока ще успеем да постигнем чудеса и да изумим дори себе си.

Книгата е създадена по 13 сериен телевизионен сериал, за който до скоро дори не бях чувала, но сега с удоволствие бих изгледала дори и темите да се повтарят дословно. И освен това всяка глава започва с цитатати от различни автори. Самите цитати съдържат дълбочина и вдъхновяват.

“Великото наследство, което ни оставя Аристарх, е следното: нито ние, нито нашата планета се радваме на привилегировано положение в природата. Оттогава насам това прозрение е прилагано с голям успех (и неизменно е било посрещано с противопоставяне) както нагоре — към звездите — така и настрани, към множество подразделения на човешкия род. То е отговорно за значителния напредък в астрономията, физиката, биологията, етнологията, икономиката и политиката.”

“И ако можем да постигнем интеграцията на Земята, без да изличим културните различия и без да се самоунищожим, тогава вече ще сме постигнали нещо много голямо.”