Това е първата ми среща със Съмърсет Моъм. От описанието на книгата останах с очаквания за нещо близко до “Сидхарта” на Херман Хесе.
Младият и перспективен Лари Даръл е сгоден за красивата и лекомислена Изабел. Но той търси други неща от живота след тежкия си опит от войната. Двамата млади, макар и влюбени, се разделят и всеки тръгва по своя път. Изабел се омъжва за друг, а Лари пътува в търсене на смисъл из Европа и Индия.
Очаквах интересни пътувания, приключения, срещи, смисъл, дълбочина, разсъждения. Но за сметка на това получих претенциозна история за застаряващ любител на изкуството, прекарал живота си в опит да се хареса на незначителни за него, но с положение хора. Твърде повърхностно и несериозно . Като открих на какво точно е кръстена книгата – допълнително се разочаровах. Всичко това можеше да се разкаже в кратък разказ. И вместо с дълбочина и смисъл се сблъсках с дребнавост, лукавство, интриганство и самовлюбения егоцентризъм на една разглезена, презадоволена жена без грам съвест и човечност. Стана ми мъчно за Лари и така и не го разбрах напълно до края. И макар, че не намерих това, което очаквах все пак си личи, че историята ме е докоснала и дълго след това си мислих за героите и. Развълнувах се от страданията и изборите им. Усетих безмислието в житието на част от тях. Надявах се да прочета повече от разсъжденията на Лари и неговите размисли за живота и смисъла му.
Разказът се води от името на самия автор, което беше интересно и свежо преживяване. Не мога да се сетя за други подобни книги в момента. А вие можете ли да ми препоръчате заглавия написани от името на автора и той самия като главно действащо лице в тях и същевременно разказвач?
През прозореца 