Прочетено от Даниел Цочев за Сторител
Научих за Джордан Питърсън покрай познати посетили събитието му в София преди известно време. Реших да се запозная по-подробно с идеите му, заради противоречивите коментари, които прочетох за него и твърденията му.
Най-бързият и лесен начин бе да изслушам книгата му в Сторител, макар че слушането не е много подходящо за подобен тип книги поне за мен. Прочита на Даниел Цочев е много приятен. За себе си открих, че има значение кой и как чете за степента, в която възприемам прочетенето.
Книгата е сборник от 12 правила за живеене на щастлив живот и по-точно за вписване в обществото. Използват се доста цитати и препратки към Библията. Авторът дава и доста примери от собствения си живот и професионалната си практика като клиничен психолог.
Мнението ми за книгата е нееднозначно – някои от нещата много ми допаднаха, отговориха ми на отдавна задавани въпроси и затвърдиха част от вярванията ми. Като например, че изправената стойка и собствената самооценка може да промени начина, по който ни възприемат околните. За други обаче не съм съгласна. На моменти при слушането ми беше леко досадна и натрапчива като постоянно каканижене на едно и също. Имаше препратки към твърде много различни източници и на моменти основната идея ми се размиваше. Често освен цитати от Библията се правят и препратки към социалистическите режими. Предполагам, че може да имам друго мнение, ако я прочета и мога да разгръщам страниците, да се връщам назад и да препрочитам определени откъси. Твърде много различни вярвания и примери са дадени и това ме отклоняваше от основната теза. Ако трябва да обобщя 12те правила само след слушането няма да успея, но пък си взех книгата от библиотеката и ги прилагам систематизирани от съдържанието:
А вие какво мислите за Джордан Б. Питърсън и неговите книги?
През прозореца 