Обичам горчиво-сладките истории, които те карат да се усмихваш през сълзи, миришат на прясно приготвена храна, щипка любов и истинско приятелство. А Нарине Абгарян е царицата им.
В “Симон” ни повежда на пътуване из кривите улички на Бред, където понякога се долавя мирис на море от клисурата. Ставаме свидетели на помена на Симон, където в последния му път освен жена му и децата му, ще го изпратят и едновремешните му любови.
И се занизват истории за верижка, парфюм, гердан и едни рисунки. Една от друга по-въздействащи и затрогващи. Изпълнени с много болка, загуби, страдание, точно както в повечето човешки животи. Но има и надежда, светлина, много човещина в различни лица и форма. Всички са оплетени като кълчища и се навръзват едни за други, губи се началото и края. И когато кълбото най-накрая се разплита ти става едно леко на душата, че има и хубави неща, не само мрак и безизходица.
Понякога е нужна близост, разбиране и много търпение, за да накараш някой да те допусне до себе си и да се разкрие в целия си блясък. А Симон определено знае какво да каже, кога да замълчи и как да приласкае наранените. Той е спасител без да го съзнава и самият той бива многократно спасяван.
А Силвия, Елиза, София, Сусана и Малания са различни като пръстите на ръката и това, което ги обединява е Симон, който връща смисъла в дните им, поправя не само къщите им, но и разбитите им души и им дава сили да продължат този нелек живот. Вардануш е олицетворение на добрината и човчността, макар лишена от интелигентност, тя е надарена с огромно сърцеи основното и щастие е да помага.
Много се привързах към героините в книгата. Всяка е силна по свое му, орисана с нелека съдба, но всичките са пъстри и различни. Някои са плахи и свити, други са кокетки, а трети са отявлени красавици. Съпреживях историите им, вълнувах се с тях, усетих болките и страховете им, докоснаха ме. Ако трябва да посоча само една за фаворит ще ми бъде страшно трудно, но ще посоча Шушан (макар, че и Сусан ми е много на сърце), заради свободолюбивия и дух. Тя за мен е носителка на новото време.
А коя е вашата любима героиня и защо?
Тази книга ме накара да се замисля в дълбочина за изневярата. Представя паралелните отношения в друга светлина, различна от животинската похот и предателството към официалния партньор. Даде ми повече дълбочина и перспектива за човешките взаимоотношения.
Езикът на Нарине е като зряла смокиня, която се разтваря в устата и те изпълва с аромати и вкусове. Често се връщах да препрочитам определени изречения и абзаци. Толкова много смисъл успява да вложи в няколко прости думи. На моменти ми дойде твърде мелодраматична, но това в този случей не е недостатък. Пренесох се в Армения, усетих традициите и обичаите, опознах хората и копнежите им и то без дори да напускам Пловдив. Този свят е жив, многоизмерен, наситен с характери, случки, миризми, вкусове. Тук нещата не са плоски и полярни, не е черно и бяло, или добро и лошо. Това е светът на нашите баби и дядовци, изпълнен с достойнство, свян и много лишения. Този свят е отдавна изчезнал и безвъзвратно загубен, а хората живели в него намаляват ден след ден. Там любовта не се е развявала на показ, моралът и честта са били над всичко и както всяко правило и там е имало изключения.
Много хора биха определили книгата като женска заради тематиката и, но аз я препоръчвам на всеки. Вярвам, че има какво да си вземе всеки от нас.
През прозореца 