Ако трябва да обобщя с едно изречение, то това е българско криминале, развиващо се 80те години на миналия век. През годините няколко пъти съм започвала книгата, но все се отказвах на първите двайсетина страници. Жаргонът, времето, началните събития ми се струваха твърде далечни, чужди, неразбираеми. След като за пореден път попаднах на нея реших да проявя повече упорство и не съжалявам ни най-малко за това.
Млад мъж е намерен удавен във ваната. Всичко говори за смърт по непредпазливост. Нещастен случей с други думи. Но инспектор Демирев не е съвсем убеден в това. Той започва разследване, което ще го отведе до неочаквани следи и ще го сблъска с доста заровени тайни, ще го срещне дори с незабравима стара любов.
Книгата се чете бързо и лесно, разследването увлича. На всяка страница автора прави много живописни и въздействащи сравнения. По едно време мислех да си ги извадя като колекция понеже има много добри попадения и абсолютни бисери сред тях като например “подскача Илиев като нестинар, влязъл с връзки в жаравата.”. Действието е ситуирано в непознато за мен време и ми беше много любопитен използваният жаргон, мисленето на хората, порядките и какво се е считало за ценно и важно тогава.
Основният ми интерес бе към времето, но в крайна сметка и самото криминално разследване имаше своите силни моменти и неочаквани обрати. Действието върви бързо и стегнато, събитията се навръзват, но края е доста неочакван, което приятно ме изненада. Ако искате да разберете защо възпитаните трупове пращат писма и да дадете шанс на нещо родно, то това е вашата книга.
През прозореца 