Както повечето хубави неща на света попаднах на тази книга случайно. Описанията и ревютата за нея ме грабнаха и веднага си я поръчах. Пристигна на следващия ден, а при това и с автограф 🙂
Жанрът бих определила като етно-фентъзи. Не знам дали изобщо има такъв, но на мен цялата история ми звучи точно в него. Книгата съчетава в себе си измислен свят базиран на нашия фолклор и митология. Толкова правдоподобно е описан, че без никакви колебания мога да повярвам, че това се е случило някога, някъде в някое българско село, сгушено в полите на планината.
Найден е подхвърлено бебе, намерено и отгледано от един овчар в село със звучното име Сянчево. Освен необичайното му появяване в селото, той притежава огромна сила и редки дарби като говора със змии и змиеподобни твари. Край него витаят тайни, а дарбите му го въвличат в различни приключения и беди. Найден е помолен да разкрие причините за смъртта на щерката на кнез Никола. Случайно попада на битка на змей и хала, в която се намесва, за да спаси златолюспестия змей. Разкрива тайната на произхода си и научава кои са истинските му родители. Впуска се в опасно приключение в опит да помогне на майка си и да раздаде справедливо възмездие за смъртта на баща си.
Ако горните няколко реда не са ви убедили, че книгата си заслужава, то нека да допълня, че освен интересна история, езикът и стилът в нея са уникални. Съдържа много архаични думи, забравени или почти изчезнали, подредени в изящни изречения, които описват митологични същества и бита на обикновените хора. Неусетно се пренасяш в друго време, на друго място и не ти се иска да се връщаш. Изненадите са на всяка страница, а обратите са неочаквани. Историята звучи правдоподобно. А единствения и най-голям недостатък на книгата е нейният обем. Тайно се надявам да има продължения и то не едно, а поне няколко.
“Телесните рани обикновено зарастват. Някои – по-лесно, други са по-упорити. При вторите често остават белези, ето например тия седефенобледи петънца, нашарили дясната ми предмишница. Получих ги преди повече от година, когато соковете на едно излязло от пъкъла създание прогориха месото връз нея, ала тази история е вече разказана …
Душевните рани, обратно, са неуловими за окото, стоят си в теб, дори не кървят, но болката, която са способни да ти причинят, е неуписуема. И макар хората да твърдят, че времето може да ги излекува, това не е съвсем вярно – душевните рани никога не зарастват изцяло …”
През прозореца 