“Човекът, който не беше убиец” – Микаел Юрт, Ханс Русенфелт

Добър, динамичен и ангажиращ скандинавски трилър. На моменти докато четях си представях различни сцени филмирани. Доста подходящ за целата е формата на книгата. Това е първата ми среща с дуото Юри и Русенфелт. Бях мярнала, че двамата са сценаристи по професия.

В градчето Вестерос изчезва младеж. Местната полиция в лицето на Харлдсон неглижира търсенето в началото. За ужас на всички това се указва жестоко убийство, а не младежка шега. Националният отряд за разследване поема случея. В града те срещат бившият си колега – Себастиян Бергман Той е известен с непоносимият си характер и се включва в работата единствено с идеята да обслужи личните си интереси. Появяването му води до много конфликти в “Риксморд”. Колкото повече напредва решаването на убийството и се разплита подробности около последните часове на Рогер Ериксон, толкова по-заплетени стават отношенията между разследващите от полицията и техните колеги от националния отряд.

Интересен сюжет, с много обрати, сблъсаци на характери и пълнокръвни персонажи. Дори второстепенните образи са изградени с много детайли и допълват усещането за реализъм. Нещо рядко срещано в повечето книги. Много осезаемо внушение за безизходица, недоимък и разпад. Няма надежда. Разследването ме впечатли с детайлите си, убедително и увличащо.

Образа на Себастиян е леко клиширан с арогантното и безцеремонно поведение. Допадна ми идеята, че има недостатъци и демони, с които се бори, но от един момент нататък стана предвидим и дразнещ. Представят го като незаменим, гениален клиничен психолог, разрешил много случаи, но не го почуствах като такъв. Възприятиятието ми за него е за слаб провокатор и играч на дребно, бройкащ отегчени, самотни или наранени жени. За капак е твърде недодялан.

Друг персонаж, който леко ме отегчи беше Харлдсон. Безпочвената му омраза, категорична некомпетентност и твърде високи претенции без покритие ме отблъснаха. Цялото му излишно противопоставяне на шефа му Хансер допълни неприятно усещане за нещо хлъзгаво и лепкаво.

Единственият герой, който ми допаадна е Ваня. Млада, амбициозна, подготвена, с изгледи за блестяща кариера пред нея. Бих прочела следващите книги от поредицата основно водена от любопитство как ще се развие тя.

И докато четях се замислих има ли значение заобикалящата ни среда за начина, по който възприемаме света? Оставя ли суровата природа на северните страни отпечатък върху хората, живеещи там? Това ли основната причина скандинавските трилъри да са винаги минорни и мрачни като усещане?

P.S. Линк за електронен вариант на книгата има в изображението и.