Свързвам историята за Зорбас Гръка с една весела мелодия, която те кара да скочиш на крака и да запляскаш с ръце, докато се въртиш и подскачаш в екстаз. В линка долу можете да си я припомните:
“Алексис Зорбас” е книга за живота, загубите, приятелството, любовта, правдата, смелостта и още хиляди неща. Една магична история, възникнала спонтанно на един морски бряг и обхавщаща цяла вселена от минало, настояще и бъдеще. Историята мирише на портокалова вода и звук на разбиващи се в брега вълни. Описва странното приятелство между двама мъже, които са пълни противоположности. Главния ни герой е изтънчен, отдаден на книгите и изкуството, пътувал много, но не знаещ нищо за живота и това как да му се наслади. Той наема Зорбас за управител на лигнитната мина, която смята да разработва. Покрай търсенето на лигнит, младия мъж открива много други неща, далеч по ценни и редки от въглищата. В лицето на Зорбас той намира верен приятел и ценен съветник. Зорбас е негова пълна противоположност – отдаден на първичните си емоции, той граби от живота с пълни шепи, тук и сега, обременен от минали грешки и с надежда за предстоящи приключение и още глътка младост.
Една оптимистична история за живота, която макар и пълна с трагизъм, жестокост и загуба, те кара да се чустваш щастлив. Разбираш хората в нея и дори да не ги харесваш, ги приемаш, понеже това е животът, а те са негово отражение.
След прочитането на книгата вече спокойно мога да кажа, че ако Аелсис Зорбас беше описан с музика, то той щеше да звучи като тази мелодия. Пълен с живот и ентусиазъм, готов за усилена работа, много любов, приключения, изтъкан от смелост и решителност.
“Господ гуляе, убива, върши неправди, люби, работи, гони неуловимите птички, също като мен. Яде, каквото му се ще; взема, която жена му се хареса. Гледаш някоя красива жена, като капка, гледаш я как ходи из тая земя и сърцето ти се радва; и изведнаж разтваря се земята и жената изчезва. Къде отива? Кой я взема? Ако е порядъчна, казваме: господ я взе; ако е чапкънка, казваме: дяволът я взе. А пък аз ти казвам, началство, казвам ти го и ти го повтарям: господ и дявол са едно и също нещо!”
“… престанах да си спомням за това, което е станало вчера, престанах да се питам какво ще стане утре; сега какво става, ей в този миг, това ме интересува.”
“гледах го и си мислех каква наистина изумителна загадка е този живот и как хората се срещат и се разделят като есенни листа, отнесени от вихъра; и как напразно се мъчиш да сграбчиш и задържиш с погледа си лицето, тялото, движенията на любимия ти човек — и въпреки това след няколко години няма да можеш вече да си спомниш дали очите му са били сини или черни…”
През прозореца 