“Степният вълк” – Херман Хесе

За едно книжно събитие се захванах да прочета “Степният вълк” на Херман Хесе.

stepniq_valk

В книгата се описва живота или по скоро опита за бягство от живота на Хари Халер. Петдесет годишен особняк, избрал изгнаничеството и самотното съществуване пред бюргерския начин на живот. Хари вярва, че част от личността му е степен вълк и именно тя му пречи да живее в общоприетите норми. Съзнателно прави избор да се изолира от околния свят и да бъде в ролята на отегчен, страничен наблюдател. Обикаля пустите нощни улици и самотните кръчми, разсъждавайки за самотата, живота на бюргерите, изкуството и неговите проявления, възможността да сложи край на живота си и да се отърве от мъчението. И точно, когато е събрал достатъчно смелост, за да използва бръснача, среща Хермине. Младото момиче му въздейства по особен начин, тя знае и разбира най-съкровените му помисли, успява да го подчини на желанията си и да го въвлече в нейния свят. Хари се озовава на местата, които много е презирал и избягвал преди, шеметно носейки се под звуците на фокстрота. Открива удоволствието на това да се изгубиш в тълпата и личността ти да се размие сред множеството. Успява да намери рецептата за истинското щастие, макар и краткотрайно. Впуска се в едно изживяване само за умопомрачени.

Наситен с подробности и описания стил. Дълбоки философски размисли за самотата, самоубийството, смисъла на живота, отношението към изкуството. Херман Хесе е направил много задълбочен и обстоен анализ на светоусещането на един застаряващ мъж. Книгата е многопластова и съм убедена, че при втори прочит ще открия още много пропуснати нишки. Преди години четох “Сидхарта” и дълго време бях очарован от нея, обзело ме беше спокойствие и лекота, които помня и до днес. Тази книга доста ме натовари, провокира мрачни мисли и на моменти усещане за безизходица. Ако я четях в друг момент, а не след дълга и студена зима, може би щях да имам друго отношение. Препоръчвам за всички, които не се плашат от задълбочени размисли.

“От друга страна, на всички самубиийци е позната борбата срещу изкушението да прекъсненш сам нишката на живота. Всеки знае в някое кътче на своята суша достатъчно добре, че самоубийството е изход, но подъл и незаконен, че всъщност по-благородно и по-красиво е да оставиш да бъдеш победен и повален от самия живот, отколкото от собствената си ръка.”

“Всъщност това не са никакви жестокости. На един средновековен човек целият стил на нашия днешен живот би се видял не само жесток, но ужасен и варварски. Всяко време, всяка култура, всички нрави и традиции си имат свой стил, свои нежности и суровости, красоти и ужаси, които му съответстват, приемат известни страдания за естествени, известни злини за търпими. Но човешкият живот се превръща в истинско мъчение, в ад там, където се пресичат две времена, две култури и религии. Ако би трябвало да живее в Средновековието, човекът от античността би се задушил мъчително, също както дивакът ще се задуши сред нашата цивилизация. Има и времена, когато едно цяло поколение попада между две епохи, между два стила на живот така, че загубва всичко, което се разбира от само себе си — всички нрави, всяка защитеност и невинност. Естествено не всеки долавя това еднакво силно. Една натура като Ницше трябваше да изстрада бедата на днешния ден преди повече от едно поколение — това, което той изпита самотен и неразбран, днес изживяват хиляди.”

Advertisements