“Властелинът на Пръстените” – Джон Р. Р. Толкин

От много години съм почитател на филма “Властелинът на Пръстените”, но по една или друга причина отбягвах прочита на книгата. Бях с убеждението, че след като съм гледала филма и знам основните линии на сюжета, то няма да мога да оценя книгата по достойнство и само излишно ще се отегча. Опасявах се, че постоянно ще сравнявам книгата с филма и ще се дразня на разликите между двете. Каква огромна грешка от моя страна и добре, че я поправих. Определено при четенето героите в моето въображение бяха идентични с героите от филма, но не отчитам това като недостатък. Имаше някои разлики между двете, но дори и те не можаха да ме подразнят и да развалят усещането от прочита. Книгата е магично, подробно описание на един друг свят, в който ми се иска да мога да поживея няколко седмици, месеци или дори години.

vlastelinyt

Макар и да пиша ревюто с огромно закъснение, фактически прочетох цялата книга за по-малко от седмица и няма да е преувеличено, ако кажа, че четях във всяка свободна минута, а когато не четях си мислех за героите и пътуването им. Бях обсебена от Средната земя и прекарвах повече време там в мислите си отколкото тук. А това, че знаех какво ще се случи ни най-малко не развали внушнието от историята, даже напротив – имаше няколко места, на които искрено се изнанадах и много се забавлявах.

Предполагам, че едва ли останал човек, който не знае сюжета и историята поне в общи линии и по тази причина аз няма дори да се опитвам да го резюмирам. Описанията на различните градове и места през които премина Задругата ме зашеметиха – такова богатство на цветове, форми и обичаи. Имената и различните раси с порядките им са толкова убедителни и плътни. В някакъв момент започваш да се оглеждаш в съседните гори и да се чудиш дали все пак там не живеят елфи, и няма ли някакъв макар и мъничък шанс в недрата на планината, която виждаш сутрин през прозореца, да дълбаят своите несметни съкровища джуджетата.

Макар и битката мжеду доброто и злото да е описана в много книги и различни легенди, в тази успях да я усетя в дълбочина. Малката искрица надежда, която едва мъждука на фона на все по-сгъстяващия се мрак и отчаяние. Осъзнах колко сила е нужна, за да не се предадеш пред страха и да направиш, каквото е нужно макар болезнено ясно да съзнаваш, че най-вероятно всичко е безмислено. Разбрах и колко е лесно да се подхлъзнеш и да се провалиш в решителен момент понеже си проявил миг слабост и то не защото си лош човек, а просто защото безверието е замъглило взора ти. И дори понякога да греши човек докато е жив има шанс да поправи грешките си и да изкупи вината си, стига да има достатъчно смелост  да я признае. Злото расте и набира сили пред очите ни и всеки един има дълг да бди и да се бори с каквото може срещу него. Идеализирано се противопоставят куражът, честта, достойнството, благордството и силата на дадената дума на подлизурството, предателството и подмолните планове. Ще ми се и в нашия свят тези идеализирани ценности да бяха на почит.

В книгата читетеля може отблизо и в дълбочина да се запознае с всички герои, техните мисли и вътрешни колебания. Бях изненадана от образа на Фродо и силата, която се крие в него, отношенията му със Сам и благородството, което вътрешно го изпълва. Успях да си обясня много неща, които от филма не ми бяха достатъчно ясни. Историите на Мери и Пипин са не по-малко впечатляващи от дългото, мрачно пътуване на Фродо, Сам и Ам Гъл. Понякога не е нужно да си едър и висок, за да вършиш подвизи и геройства, стига ти да имаш сърце и кураж.

Мога да пиша много още за всяка една дребна подробност и всеки един детаил, но колкто и да пиша пак няма да мога да изразя цялостното си удивление и възхита. Единственото, което мога да ви посъветвам е да прочетете книгата, ако не сте го направили до сега, дори и да сте гледали филма. Заслужава си!

“ЛАМЯ ЕООД – Освобождение” – Марин Трошанов

На пазара е вече втора част от трилогията на Марин Трошанов “ЛАМЯ ЕООД”, а аз я прочетох на един дъх. За да си припомните началото на историята натиснете тук.

lamya2

След срещата с душеяда и смъртта на леля Станка, живота на Станимир е изхвърлен в коша за боклук. Той трябва да започне да събира остатъците от съществуването си и да си даде равносметка дали иска да продължи да пилее дните си в търсене на отдавна изгубената Мая. Лина и любовта са на една крачка и съвсем малко е нужно, за да започне нормален или поне привидно нормален живот. И докато разсъждава над миналото си Станимир се сблъсква със страшни създания, обитаващи дълбините на изоставени минни галерии, освобождава силата, затворена в кукерската маска и се сблъсква със страховит ифрит. Дали ще има смелост да продължи да търси Мая или ще се откаже в името на нормален живот?

Динамична, увлекателна и отново пълна с красиви илюстрации книга. Историята има няколко сюжетни нишки, които се допълват. Опознах Миро и Лина в дълбочина и те ми ставанаха още по-симпатични и близки. В безизходният им, мрачен свят все пак има място за любов.

Книгата свърши в много ключов момент и нямам търпение за трета част, която се очаква през 2018, за да разбера развръзката.

“Лабиринт с разноцветни конци” – Красимира Стоева

От доста отдавна търся тази книга и за мой късмет си взех последната бройка от книжарница “Сиела” при това с много забавен автограф, който не е лично за мен, но това не ми пречи да му се радвам.

Aftograf.png

Полицейският инспектор Джон Мур започва разследването на убийството на прокурор Стивън Голд. Съпругата-трофей на покойника е бивше гадже на инспектора и основен заподозрян в убийството. Дали тя е виновна или прокурорът е замесен в престъпни схеми с дон Микеле, които са довели до смъртта му? Джон Мур трябва да прояви характер и безпристрастност, но дали ще успее. На едно друго място се развива най-сърцераздерателната семейна история – семействата Родригес и Перес, бивши партньори и настоящи врагове, оплитат взаимоотношенията си до неузнаваемост. Любов, предателство, измяна, прошка, загубени и намерени деца са част от изненадите, които са скрити в тези сложни отношения. На фона на всичко това професор Джил Хъл, нейният асистент Антъни и тяхната колежка Сю Лин Мин се борят с извънземни нашественици и се опитват, използвайки наука и ядрен реактор да променят хода на обречена война.

labirint

В книгата се смесват три различни реалности, които се объркват до неузнаваемост. Всяка една от тях напомня на типичен долнопробен филм в съответния жанр – криминале, сапунен сериал и поредната история за нашествие на земята. Но този път няма да се сблъскате с клиширан и предизвестен край. Даже напротив до последната страница няма да знаете какво се случва и как точно ще се развият събитията.

Шарена история, намотана по невъобразим начин и разхождаща ни из клиширани сюжети, развити и показани по нов, свеж и оригинален начин. Поздравявам авторката за оригиналната идея, чувството за хумор и огромното въображение, което е вложила в създаването на тази книга. Препоръчвам на всички, които са готови да загърбят стереотипите и са отворени за нестандарни, изпълнени с тънка ирония и доста хумор истории. Признавам си, че на моменти аз самата бях объркана от някои събития в книгата, но така става когато човек се загуби в лабиринт и забрави да разплита кълбо с цветни конци, за да може да открие правилния вход или изход накрая.

“Магическо кралство за продан. Продадено” – Тери Брукс

В последно време чета много и купчинката с прочетени книги расте, но така и не намирам време да нахвърля по няколко думи за всичко прочетено. Една от книгите, които успях да приключа преди месеци е първата част от трилогията за Ландовър.

magichesko_kralstvo_za_prodan

Бен Холидей е чикагски адвокат преживял загубата на съпругата си. Нищо в живота не го радва и не предизвикава интересът му, докато не попада на обява за продажба на магическо кралство. Идеята да стане крал, макар и налудничава на пръв поглед, го привлича и той се впуска в магическото приключение с доза съмнение. Но дори и в най-смелите си фантазии не би могъл да си представи мястото, на което ще попадне. Той получава медальона на наследник на престола, но бързо и с горчивина разбира, че за да бъдеш крал е необходимо много повече от това. Бен не желае да се отказва, не желае да се връща в мрачния реален свят, където загубата го следва на всяка крачка и се изправя пред новите предизвикателства. Трябва да убеди всички обитатели на Ландовър, че има начин да се върне магията, че рицарят Паладин, не е загубен завинаги и че всичко ще се оправи, ако се обединят и се подкрепят. Пътя му го повежда през цялото кралство, пейзажите и обитателите им се менят с всеки изминал ден. Бен се среща с дракон, вещица, магични горски създания и самодоволни лордове. Дали ще успее да се справи с всички опасности и предизвикателства?

Приятно фентъзи, което ми помогна да изкарам няколко магически часа в Ландовър. Идеята и сюжета ми допаднаха, но не ме впечатлиха, нито ме оставиха без дъх. Действието се развива стегнато и динамично, има множество обрати, разказани добре, някои от тях предвидим, а други не толкова. Щипка любов, гарнирана с добри описания и героични моменти, трудни избори, верни приятели, малко предателства и няколко битки. Книгата е първа част от четерилогия и бих прочела останалите две части, но не точно сега. Дано не завърши както част от другите поредици, които започвам с ентусиазъм и после изоставям в забвение.

“Дракони в Порутения замък”- Тери Пратчет

Все още са останали няколко книги от неповторимия Тери Пратчет, които не съм прочела. Пазя си ги за специални моменти и се наслаждавам на всяка дума и всяка нова история. Една такава беше “Дракони в Порутения замък” – сборник с разкази от юношеските му години.

drakoni_v_zamyk

В сборника има четеринайсет различни истории, написани в характерния за Пратчет стил. Усеща се, че са писани от по-младата му версия, но са все така пълни с въображение, тънък хумор и приказно-фантазни сюжети.

Дракони и рицари изправени едни срещу други, намират начин да съжителстват в мир и разбирателство. Космически приключения за завоюването на една прашинка от двама загубили разсъдака си владетели и техните учени. На страниците на книгата ще проследите пътуването на една експедиция за залавянето на хърколак, но накрая ловците ще бъдат доста изненадани от необичайния улов. Ще се запознаете с няколко легенди на килимените хора – разкази, които са дали началото на едноименния роман за обитателите на килима. Костенурка и охлюв ще обиколят провинцията и ще се изправят срещу страховита пеплянка. Ще срещнете неразбрания изобретател Док, пещерния човек и всички негови изобретения, работещи или не, полезни или не. Състезания с чудати превозни средства – рейс теглен от балон, парна кола, петролена кола и такава на пружина заемат цял един разказ. Съзтезание по танци с яайца в Блекбъри, графство Коравчакъл, двама претенденти и двама разбойници ще ви поведат в шеметно преследване. Едуо, рицарят досадник спасява принцеса от лапите на зъл барон. Пътуване назад във времето на борда на автобус 59а и невероятни открития, които пътниците му правят. Достопочтения Сър Хърбърт Стивън Ърнест Досадник-Тристрам-Досадник или накратко Бил и неговата разнородна компания ще се впусне в издирването на Снежен човек. Само как ще се промени Блекбъри след появата на чудовището от езерото – от тихо и заспало градче ще се превърне в център на сензация, друг въпрос е дали е за добро. А дядо Коледа и неговата нова работа в зоопарк ще завършат магичната колекция от кратки истории.

И ако изброените по-горе екзотични и забавни разкази не са ви спечелили, нека само да ви спомена, че книгата е пълна с весели рисунки, които прекрасно допълват изживяването.

 

“Приказка за магьосници, физици и дракон” – Геновева Детелинова

Изключително много харесвам творчеството на сър Тери Пратчет – фантазийният му свят, изпълнен с толкова различни раси и герои, претворяващи типични човешки черти, тънката ирония и майсторството му при заплитането на различните истории от Света на диска. В лицето на Геновева Василева намирам един добър разказвач, който с лекота създава измислени светове и ги населва с герои. И докато четях нейната книга доста често си правех асоциации с творчеството на Пратчет.

prikazki_za_drakon

Основното действие на историята се развива в Света на дракона. И ако си мислите, че това е магично място, където по полянките се препичат на слънце дракони, докато други кръжат разсеяно във въздуха или се плацикат в близката река, то жестоко грешите. Там е останал само един единствен дракон. Той доста скучае и страда от самота, понякога пали рододендроните и предизвиква ужас в магьосниците. Но под вещите грижи на драконоложката всичко си идва на мястото.

На Шефа и се ражда син и престолонаследник, но той за голям ужас на родителите си не проявява никакви магични заложби. А в свят управляван от магия без да можеш да я контролираш, не можеш и да царуваш. Клубът на физиците се заема с отговорната задача да осигури магична дарба за престолонаследника и в опитите си да стори това се забърква в история с богове, някой от тях истински, а някои от тях не съвсем.

А където има магьосници, физици и дракони не може без вещици. Главната вещица Интуиция е пренебрегната и иска да си отмъсти. Тя няма да се спре пред нищо докато не накара Шефа да си плати за грешката. А Влад, доведения брат на престолонаследника ще се опита да я спре. Ще премине през небивали перипетии, дори ще се сгоди за адвокат.

В приключение пълно с говорещи статуи, свинкс, различни богове, влюбен змей и една ламя, няма как да скучае човек.

Весела, хумористична, добре изградена и много динамична история преплитаща в себе си части от различни митични светове – фолклор, древногръцка митология, малко магьосници и няколко вещици, малко добри и малко лоши. Свежа и разкзана с мярка и усет към диалозите. Усеща се взаимстването от много различни източници – приказки, митове и легенди, история, всеизвестните проблеми с бюрократичната машина. Всички тези препратки са напаснати много добре и успяват да извикат поредната усмивка на уста при разгръщането на следващата страница.

Като единствен недостатък за мен лично мога да посоча постоянното и много бързо прескачане от едно място на друго, от една сюжетна линия на друга. За по-разсеяните читатели като мен това предизвиква известни трудности и няколко пъти ми се наложи да се връщам назад и да препрочитам, за да се подсетя как съм се озовала там. Много от героите и историите можеха да бъдат развити по-задълбочено и се надявам книгата да има продължение.

 

“Смрък” – Тери Пратчет

Командир Сам Ваймс отива или по-скоро е изпратен в отпуска в провинцията да нагледа персонала, имението и прилежащата му земя. Трябва да прекара приятно и спокойно в компанията на съпругата и сина си, да се отдаде на приятни срещи със съседи и да се наслади на безметежното спокойствие и тишина.

smryk

Но май командирът не може да почива, за хора като него, свързани с работата и принципите си, на всяко място се отварят предизвикателства. А той не си затварят очите пред проблемите и не обръща поглед разсеяно в страни. Местната полиция в лицето на полицай Небивал има отчайваща нужда от напътствия и помощ, а комъндирът е готов да се притече. И вместо идиличната селска почивка се озовава на поредното динамично приключение в битка на живот и смърт, по суша и вода, за правото на онеправданите да водят по-достоен живот. Разбира се той не е сам в това начинание и изненадите, спиращите дъха ситуации и неочакваните обрати предстоят.

В същото време в далечният Анкх Морпорк сержант Колън попада на една гоблинска съдинка и остава в неин плен. Нещата се влошават с всяка изминала минута, търсенето на лек става неотложно. Къде ли ще свърши това търсене и дали гоблините са разумни същества или са издънка на еволюцията?

А може ли музиката да ни докосне, да ни свърже, да изглади различията и да ни доближи поне за минута? Достатъчен ли е този миг на съпричастие и споделеност, за да намерим сили и да се приемем такива каквито сме създадени от природата – различни външно, но еднакви вътрешно в мечтите и копнежите си?

За пореден път Тери Пратчет засяга много наболели теми от нашият свят по толкова елегантен и завоалира начин. Показва ни истини, които ни заобикалят, но ние удобно игнорираме и е толкова актуален в изказванията си. И за да бъда максимално точна ще си позволя да добавя няколко цитата от книгата:

“Казвам ви, командире, чистата истина е, че някой от най-чудовищните безчинства в света са дело на хора, които си вярват, искрено си вярват, че го вършат за добро, особено ако е намесен някой бог.”

“Добротата е в това, което вършиш. Не в онова, за което се молиш.”

“Но видите ли, на този свят трябва да има някаква справедливост, не задължително правова справедливост, а праведна справедливост.”