“Смърт в сенките” – Вал Макдърмид

От доста време ми се чете хубав трилър, който да ме накара да прелиствам страниците с нетърпение и да не мигвам до късно през ноща в опит да предугадя развръзката. Пред погледа ми попадна “Смърт в сенките”. Коментарите за книгата не бяха много ласкави, но аз все пак реших да дам шанс понеже сюжета ме заинтригува.

death_in_the_shadows

Доктор Фиона Камерън е специалист по психологическо профилиране. Работата и се състои в изготвянето на статистически модели, базирани на поведението на серйни убийци. С помощтта на моделите изработени от нея полицията може по-бързо да свърже отделните случеи и да залови убиеца. И докато Фиона работи по различни реални разследвания, то нейният любим Кит се занимава със създаването на изцяло измислени такива. Той е известен автор на криминални романи и трилъри. Всичко върви почти идеално в объркания и белязан от призраци живот на Фиона, докато не се появява нов убиец, който може да разруши крехката хармония. Някой избива автори на криминални романи използвайки похвати описани от тях самите в книгите им. Времето безмилостно тече, а никой не търси убиеца. Кит може да е следващия в списъка му.

Резюмето на книгата предвещава динамичен сюжет, пълен с реалистични образи. За съжаление тук очаквания и реалност поне за мен доста се разминаха. Книгата наистина има динамични част и интересна идея за сюжет, но много по-голямо внимание се отделя на драмите и любовните терзания на главните герои, всичко това измества фокуса от криминалното разследване. Главната героиня е представена едностранчиво и идеализирано за сметка на всички останали.  Тя е представена като разумна и безгрешна, при все, че на моменти се държи нелогично, непрофесионално и напомня разглезено хлапе. Цялото действие върви някак мудно и прекалено описателно, а развръзката е описана набързо. Създаде ми усещане, че не това е важното и чаканото в историята. На моменти се чудех дали чета трилър или чиклит с елементи на кримнално разследване, което за мен беше огромен минус.

Изказът на авторката е приятен и описателен, но самото изграждане на историят беше малко неясно и объркано. Има три различни похвата за представяне на събитията – откъси от трилърите на авторите, избрани за жертви; основната история и откъси от дневника на убиеца. Идеята за такова разнопосочно представяне е страхотна, но за съжаление не се е получила добре. Всичките откъси звучат почти, да не кажа изцяло еднакво и трудно може да се направи разлика между отделните части, ако шрифта не се променя.

За съжаление това не е моя тип трилър и аз ще трябва да продължа да търся такъв. Бих се поколебала да посегна към друга книга на авторката, въпреки че отзивите за другите и творби са доста по-добри.

Advertisements

“Когато дойде паякът” – Джеймс Патерсън

Джеймс Патерсън е част от компанията за покер на Касъл в едноименния сериал. Покрай филма, на който съм почитател, реших да прочета някой от романите на Джеймс Патерсън. Започнах с първата книга от серията за Алекс Крос. Много се колебаех между нея и втората книга от поредицата, по която има създаден едноименнен филм – “Целуни момичетата”.  Но не съжалявам за избора си.

kogato_dojde_paqka.max

Напрегнат трилър, изпълнен с неочаквани обрати, психология и смразяващи кръвта отвличания и убийства. Две малко деца на известни и влиятелни родители са отвлечени от частното училище, в което са учили. Полицията и ФБР започват разследване в опит да открият децата и да хванат извършителя. В решаването на случая е въвлечен Алекс Крос – полицейски детектив и психолог. В хода на разследването между него и агента от ФБР Джези Фланаган пламва искра. Психопатът извършил отвличането е заловен след много премеждия, но дали той наистина е осъзнавал какво върши, страда ли от раздвоение на личността и може ли да използва лудостта си, за да манипулира съдебните заседатели и да се измъкне от заслужено наказание? Дали само той е отговорен и можело ли е да бъде спрян по-рано? Каква ще е съдбата на двете отвлечени деца?

Много добре написана книга, държаща читателя в напрежение през цялото време. На моменти описваните картини бяха толкова живи и травматизиращи, че просто не можех да продължавам да чета и имах нужда да спра и да престана да мисля за това колко луди, опасни и жестоки могат да бъдат хората, ако се поддадат на тъмната си страна. Мрачна и реалистична история, представяща сбъркания свят на един сериен убиец и услията по залавянето му, без да се спестява и частица от ужаса и подтискащото, безнадеждно настроение. Най-впечатляващото и привличащо в книгата са образите на героите – плътни и живи, наситени с емоции или пълната липса на такива, страдащи от недостатъци, подвластни на грешни и безпринципни решения. И все пак сред всичкото зло се намират хора носещи частица добрина и морал, лъч светлина и надежда в мрака на лудостта.

Определено препоръчвам на любителите на психо-трилърите, но на мен ще ми трябва малко време да излекувам душата си преди да мога да прочета следващата книга от тази поредица.

 

“Котка на фона на свастика” – Калофер Русев

Преди няколко месеца попаднах на Калофер Русев и неговият герой инспектор Неев. След като с много усилия той успя да спаси света от голямо зло дебнещо в пещера край Искърското дефиле сега отново е замесен в необикновено приключение.

2

Всичко започва със случей на наслилие и частичен грабеж над господин Петров – вдовец, живеещ сам с нестандартни сексуални вкусове и интереси към нацизма. Дали нападението е било в следствие на живота, който е водил или има още нещо? Дали красивата дъщеря на пострадалия се опитва до помогне или да попречи на работата на полицията? По време на Втората Световна Война нацистите правят проучвания в България, търсят забравени артефакти от погребение на египетски фараони по нашите земи. Има ли връзка между проучванията на нацистите в миналото и тези които е правил господин Петров. Инспектор Неев тръгва по следите на престъплението, но разкритията ще го отведат на неочаквано място и ще го забъркат в поредното мистериозно изживяване. Добре е, че той вече има доверени приятели в подходящите среди до които може да се допита и на които може да се довери.

Поредната добра криминално-мистична история от Калофер Русев. Динамичен сюжет, правдоподобно описани детайли, реалистични герои, интригуващи легенди, съживени в нашето съвремие. Не усетиих кога я започнах и кога я приключих, а през цялото време стоях под напрежение и подскачах при всеки шум.

“Рицари и Вълци” – Калофер Русев

Покрай спирането на Читанка и всички дискусии, свързани с това, попаднах на името – Калофер Русев. Талантлив български писател, който се е отказал от работа с издателства и е публикувал книгите си за свободен прочит. Можете да намерите повече информация за него и труда му на този линк: https://sites.google.com/site/kaloferrusevpisatel/home/1. И макар това да е последната прочетена от мен книга, а преди нея да има други – нямам търпение да споделя мислите и впечатленията си.

ricari_i_vylci

“Рицари и вълци” е първата издадена книга. Сюжетът включва елементи на криминале, трилър, исторически роман, доза фолклор и щипка мистика. Всичко това объркано и примесено добре създава динамично развиващо се действие, задържа вниманието на читателя, а напрежението расте от началото до края.

В София са станали две тежки нападения, едното от които завършило със смърт. Между жертвите няма видима връзка, но все пак приликите са твърде много, за да е случайност. Инспектор Неев е натоварен с разследването на престъпленията като от него се очаква стриктно да следва протокола. Той обаче се доверява на интуицията си и започва самостоятелна проверка на фактите, която го отвежда извън София, в селата покрай искърското дефиле и гара Бов. Там от векове лежи погребано древно зло – затворени в пещера поклонници на древен култ към Вълка. Някой е влязал в пещерата и е освободил дебнещото вътре, но дали това има връзка със случея на нашия съвременен рицар? На помощ  на инспектора в разгадаването на древните легенди и митове се включва антроположката, работеща в този край – Ирина Иванова. Двамата се изправят в неравна битка и състезание с времето … А дали при тези обстоятелства може да възникне любов?

Много приятно съм впечатлена от книгата и историята разказана в нея. Нито за миг не исках да я оставям и бързах да достигна до самия край. Не занм дали защото я четох през ноща, но имаше няколко момента, в които направо тръпки полазиха по гърба ми и взех да се ослушвам за вълчи вой … макар че живея в голям град.

Калофер Русев има стегнат и пестелив стил на изразяване, но в същото време рисува живописни описанията и постига силно внушение. Всяка дума е точно на мястото си и няма нищо излишно.

Препоръчвам книгата на всички почитатели на крими и трилър жанра, а и не само на тях. А аз смятам съвсем скоро да прочета и другите негови книги.

Единственото колебание, което имам е как да подкрепя таланта на автора. Книгите му са издадени и са достъпни в книжарниците, но дори да си закупя такава нито лев няма да отиде при него. (Това твърдение е на база на информация от самия Калофер Русев в негов пост за книгоиздаването) Дано в бъдеще се намери начин доволните читатели да могат да пращат макар и символични суми директно на авторите, които свободно са споделили труда си.

Саймън Бекет и “Убийства в Манхам”

Резюмето на книгата, което мярнах случайно в Читанка предизвика любопитството ми и така тя стана първа в списъка за прочитане. Не мога да крия,че съм почитател на криминалните романи и мистериите. С удоволствие се запознавам с всеки нов детектив или следовател, разучавам похватите и характера му, начина на мислене. Ето защо е разбираемо, че нямах търпение да се срещна с героите на Саймън Бекет.

ubiistva_v_Manham

Дейвид Хънтър е лекар, специализирал антропология и превърнал се в експерт по смъртта и фазите на разлагане на телата. Бягайки от призраците на миналото си, той се озовава в малкото селце Манхам, където става общопрактикуващ лекар и три години живее в спокойното и идилично място без да подозира за проблемите, които се таят в наглед сплотената общност. Докато в един горещ, летен ден две деца намират разложен труп на жена … Проблемите започват да никнат зад всеки ъгъл, хората от селцето се затварят в себе си, стават мнителни и агресивни. А събитията, започват да се развиват с главоломна скорост, увличайни нашият главен герой в дела, от които той всячески се опитва да избяга.

Книгата е добре написана, характерите на героите са убедителни и добре изградени. Идеите за разследване много напомнят на подхода на Грисъм от “Местопрестъплението: Лас Вегас” и неговите бубулечки. И въпреки, че книгата е добре премерена и описанията в нея са реалистични, нищо в нея не ме изненада. А точно това е голям недостатък за криминален роман или трилър, поне според мен. Не знам дали заради постоянните подсказки на автора, с които се опитва да внуши неизбежен ужас и очакване за предстоща беда. Или заради начина, по който са изградени самите герои като поведение и психология, но сюжета в книгата прозира и е предвидим.

Освен разследване и подозрения, тук ще намерите любовна история, връщаща надеждата и смисъла на живота. Ще се запознаете с типичните механизми в една затворена общност и противопоставянията на хората в нея. Нуждата за контрол и власт, от които някои хора страдат и последствията от това. Както във всички книги на подобна тематика ще разберете, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. И за пореден път ще се убедите, че човек не бива да си прави прибързани изводи и трябва да се съмнява във всички, дори и в най-близките.

“Убийства в Манхам” съдържа всички компоненти на едно разследване, съчетано с живи, внушаващи описания и разнообразни по характер и поведение герои.