“Сестра” – Розамънд Лъптън

От много отдавна не бях попадала на толкова въздействащ трилър. В “Сестра” за разлика от повечето трилъри няма супер ченге или мега интелигентен криминолог, който разчита следите по фазите от развитието на насекомите. Главното действащо лице е Бий, както само сестра и я нарича. Но сестра и е намерена мъртва в изоставена тоалетна в градски парк. Полицията вярва, че е самоубийство, но по-голямата сестра категорично отхвърля това заключение. Тя отчаяно се опитва да убеди всички, че сестра и не би посегнала на себе си. Като не среща разбиране сама тръгва по стъпките от последните дни живот на малката си сестричка, за да разбере какво се е случило в действителност.

sestra Разказът се води от името на голямата сестра посредством писма и истории. Много докосваща с милите си детски спомени и в същото време отчайваща в осъзнаването, че любимата малка сестричка вече я няма. Постепенно навлизаме в света на привидно вятърничавата Тес, за да разберем що за човек е била. Колко слънчева, талантлива и съсредоточена в доброто у хората. От това опознаване историята придобива още по-трагичен и личен характер.

И макар да се разследва живота на Тес, това не е типичната криминална история. Има много дълбочина, драма и психология. Не е толкова наситена с напрежение и действия. А по-скоро една тягосттна атмосфера на неизбежна обреченост. Сравнително лесно се досетих кой стои в основата на смъртта на Тес. Но имаше един неочакван за мен обрат към края, който направи изчитането на последните страници непоносимо и стресиращо.

Нетипична история за трилър, ретроспекция към миналото и настоящите отношения на двете сестри е в основата на историята. Вярата и близостта, преоткриването на непознати черти в покойната и в каката едновременно. Рязко противопоставяне на два противоположни начина на живот. Мрачна история със съвсем малка искрица надежда.

Нямам сестри и братя, тези отношения са ми чужди, но в тази книга успях да надникна в един свят на близост и сързаност, който може да съществува само между сестри.

 “Когато видях кичура ти коса, осъзнах, че скръбта е любов, преляла във вечно чувство на липса.”

“Свещениците трябва да проповядват любов и опрощение. Опитите всеки божи ден да открием тази любов и опрощение в самите себе си и в другите трябва да е предизвикателството, към което да се стремим.”

“Състояние на страх” – Майкъл Крайтън

Покрай множеството дискусии за климатичните промени и глобалното затопляне ми попадна името на книгата на Крайтън – “Състояние на страх”. Нямах дори бегла идея за какво иде реч, но заглавието ме привлече и впечатли толкова силно, че веднага я потърсих за четене. Има я в Читанка за всични заинтересовани (https://chitanka.info/text/11553-systojanie-na-strah).

state_of_fear

В Париж умира млад физик, след като е показал разработките си на фатална непозната. На няколко точки по света мистериозни клиенти закупуват кавитационна техника и наемат подводница. Каква е връзката мужду тях и Джордж Мортън обаче? Мортън е богат дарител на редица екологични организации борещи се с глобалното затопляне и замърсяването на Земята. Той е убеден в правилността на каузите и на драго сърце отделя милиони в тяхна подкрепа. След един телефонен разговор в него настъпва неочаквана промяна и той започва да изчезва с дни и седмици, не споделя къде ходи и какво прави, а накрая това довежда до нелепата му смърт в трагичен инцидент. Неговият адвокат Питър и секретарката му Сара са въвлечени в множество опасни пътувания по цялото земно кълбо в опит да разплетат мистериите около шефа си. Трябва умело да жонглирата между неочакваните пътувания и служебните си задължения свързани с организирането на предстояща научна конферениция и подготовката за делото на Вануту.

Много динамична, изключително увлекателна история. Не усетих кога прочетох цялата книга. Сюжета е интересен и убедителен, има интрига през цялото време. Голяма част от главните герои са много приятни, има доста задълбочени диалози. Разбира се имаше и доста предвидими моменти, но те не можаха да развалят удоволствието от четенето. Книгата е идеална за филмиране и ще се получи много напрегнат и тематично актуален филм, ако все още не са го създали.

Не само добре изградената история е ценна в книгата – тук има подробно и задълбочено изграден анализ на климатичните промени породени от глобалното затопляне и медийната истерия, която ги съпътства. Прави се подробна дисекция на обществото в наше време и формата за негов контрол посредством насаждане на всякакви видове страхове. След падането на Берлинската стена и края на Студената война трябва друго средство за контрол на хората и всяване на страх – възникват радикалният тероризъм и глобалното затопляне. Използването на думи като “катастрофа”, “бедствие”, “нечувано” и прочие се срещат все по-често в съвременните весникарски заглавия и новини в опит да привлекат внимание и да задържат интерес. Показва се механизмът на масова заблуда и подвеждане на хората. Макар и с добри намерения те застават зад уж значими каузи и повтарят заучени фрази без да са проверили достоверността им. Щом са казани по телевизията и ги има в пресата значи са неоспорима истина. (Признавам си, че и аз на няколко пъти съм попадала в капана на такива заблуди.) И въпреки, че книгата е художествена измислица, тя разкрива в детаил много от сериозните проблеми на технологично напредналите общества – медийната зависимост и мащабите на манипулациите, които се извършват за власт и пари. Обаче всички бележки под линия съдържат препратки към реални статии и научни проучвания по засегнатите проблеми и всеки може сам да провери съдържанието им, ако все още са актуални.

В крайна сметка ако едно твърдение не може да бъде неоспоримо доказано, то няма как да се приема за истина и трябва да се разглежда като предположение. Всички компютърни модели, ако не са точно проверени, генерират просто хипотези за възможно бъдещо развитие на събитията.

Книгата е от 2004, но смея да твърдя, че е дори по-актуална днес, когато се води отчаяна битка с фалшивите новини и Интернет е толкова лесно достъпен и отворен за подмолни стратегии.  Приложението и бележките на автора съдържат ценни размисли и обобщаващи бележки в посока сляпата вяра и заблудата от псевдонауката както и начини тяхното влияние да се намали.

Препоръчвам книгата на всички почитатели на трилъра и на всички заинтересувани от климатичните промени.

“Индустриалните нации осигуряват на гражданите си безпрецедентна сигурност, здраве и удобства. Средната продължителност на живота се е увеличила с петдесет процента в сравнение с миналото столетие. И въпреки това съвременните хора живеят в унизителен страх. Страх ги е от непознати, от болести, от престъпността, от околната среда. Боят се от домовете, в които живеят, от храната, която ядат, от технологията, която ги заобикаля. Изпадат в паника заради неща, които дори не могат да видят — микроби, химикали, хранителни добавки, замърсители. Станали са боязливи, нервни, неспокойни и депресирани. И още по-озадачаващо — убедени са, че природата на цялата планета се руши. Забележително! Също като при вещиците, и тук се касае за дълбоко вкоренена заблуда — глобална фантазия, достойна за Средновековието. Всичко отива по дяволите и ние трябва да живеем в страх. Удивително. Ще попитате как е било внушено това убеждение у всички? Защото макар да си мислим, че живеем в различни страни — Франция, Германия, Япония, Щатите — ние всъщност обитаваме една и съща страна — Страната на страха. Как е постигнато това?”

“Казвам ви, това е начинът, по който работи съвременното общество — чрез постоянното насаждане на страхове. А противодействаща сила не съществува. Няма система за проверка и баланс, няма ограничения върху непрестанното внушаване на страх, един, втори, трети…”

“Изпитвам по-голямо уважение към хора, които могат да променят убежденията си, след като са получили нова информация, отколкото към онези, които се придържат сляпо към нещата, в които вярват вече от трийсет години. Светът се променя. Идеолозите — не.”

“Не казвай на никого” – Харлан Коубън

Забързан до задъхване трилър с много обрати и доста неочаквана развръзка. Това е първата книга на Харлан Коубън, която чета и мисля, че е и първата му издадена.

dont_tell

Доктор Бек има идеален живот и жена мечта, всичко върви чудесно до тяхната годишнина. Някой отвлича жена му, а него намират в безпомощно състояние. След няколко дни Елизабет е намерена мъртва, а неговият живот е невъзвратимо съсипан. След 8 години д-р Дейвид Бек живее по инерция, ходи на работа в болница в краен квартал в помощ на бедните. Вместо живот изпълнен с любов и успехи, отмята ежедневни задачи, опитвайки се поне малко да осмисли съществуването си. Обвиненията за убийството на жена му са отдавна свалени, но миналото не е погребано с нея и го връхлита със страшна сила. Започва напрегната надпревара с времето, властите и неподозирани врагове, а д-р Бек няма много съюзници и не знае на кого може да се довери.

В началото книгата ме засмука в света си и прочетох 130 страници на един дъх, бях като омагьосана. След това обаче загубих интерес – довърших я чак след седмица без особено бързане. Сега докато пиша ревюто се улавям, че не помня голяма част от подробностите за историята като имената на главните герои и съществени детайли свързани с развръзката. А самия край беше приятно неочакван, но и доста нагласен. Все ощр нр мога да реша дали ме изненада приятно или ме разочарова.

Основното, което остана в спомените ми са сбити описания на насилието над невръсни деца и бебета в крайните, западнали квартали, където работи д-р Бек и мъчителните убийства в хода на историята, извършени от корееца У.

Като плюсове мога да отбележа бързият прочит, сбитата история и множеството обрати в сюжета. Като основен минус е липсата на дълбочина – историята дава възможност за по-дълбок поглед в мисленето и мотивите на героите. Може би задълбоченият подход ще утежни и разводни историята излишно и умишлено е избегнато от автора.

Препоръчвам на всички любители на трилъри и динамични сюжети. Ще проверя и за следващите книги от Харлан Коубън за моменти на разпускане.

P.S. Фамилията на автора се среща в два възможни варианта на транскрипция – Кобен и Коубън. Аз предпочитам да ползвам Коубън – това беше името, под което го срещнах за първи път и за мен е останало определящо.

“Смърт в сенките” – Вал Макдърмид

От доста време ми се чете хубав трилър, който да ме накара да прелиствам страниците с нетърпение и да не мигвам до късно през ноща в опит да предугадя развръзката. Пред погледа ми попадна “Смърт в сенките”. Коментарите за книгата не бяха много ласкави, но аз все пак реших да дам шанс понеже сюжета ме заинтригува.

death_in_the_shadows

Доктор Фиона Камерън е специалист по психологическо профилиране. Работата и се състои в изготвянето на статистически модели, базирани на поведението на серйни убийци. С помощтта на моделите изработени от нея полицията може по-бързо да свърже отделните случеи и да залови убиеца. И докато Фиона работи по различни реални разследвания, то нейният любим Кит се занимава със създаването на изцяло измислени такива. Той е известен автор на криминални романи и трилъри. Всичко върви почти идеално в объркания и белязан от призраци живот на Фиона, докато не се появява нов убиец, който може да разруши крехката хармония. Някой избива автори на криминални романи използвайки похвати описани от тях самите в книгите им. Времето безмилостно тече, а никой не търси убиеца. Кит може да е следващия в списъка му.

Резюмето на книгата предвещава динамичен сюжет, пълен с реалистични образи. За съжаление тук очаквания и реалност поне за мен доста се разминаха. Книгата наистина има динамични част и интересна идея за сюжет, но много по-голямо внимание се отделя на драмите и любовните терзания на главните герои, всичко това измества фокуса от криминалното разследване. Главната героиня е представена едностранчиво и идеализирано за сметка на всички останали.  Тя е представена като разумна и безгрешна, при все, че на моменти се държи нелогично, непрофесионално и напомня разглезено хлапе. Цялото действие върви някак мудно и прекалено описателно, а развръзката е описана набързо. Създаде ми усещане, че не това е важното и чаканото в историята. На моменти се чудех дали чета трилър или чиклит с елементи на кримнално разследване, което за мен беше огромен минус.

Изказът на авторката е приятен и описателен, но самото изграждане на историят беше малко неясно и объркано. Има три различни похвата за представяне на събитията – откъси от трилърите на авторите, избрани за жертви; основната история и откъси от дневника на убиеца. Идеята за такова разнопосочно представяне е страхотна, но за съжаление не се е получила добре. Всичките откъси звучат почти, да не кажа изцяло еднакво и трудно може да се направи разлика между отделните части, ако шрифта не се променя.

За съжаление това не е моя тип трилър и аз ще трябва да продължа да търся такъв. Бих се поколебала да посегна към друга книга на авторката, въпреки че отзивите за другите и творби са доста по-добри.

“Когато дойде паякът” – Джеймс Патерсън

Джеймс Патерсън е част от компанията за покер на Касъл в едноименния сериал. Покрай филма, на който съм почитател, реших да прочета някой от романите на Джеймс Патерсън. Започнах с първата книга от серията за Алекс Крос. Много се колебаех между нея и втората книга от поредицата, по която има създаден едноименнен филм – “Целуни момичетата”.  Но не съжалявам за избора си.

kogato_dojde_paqka.max

Напрегнат трилър, изпълнен с неочаквани обрати, психология и смразяващи кръвта отвличания и убийства. Две малко деца на известни и влиятелни родители са отвлечени от частното училище, в което са учили. Полицията и ФБР започват разследване в опит да открият децата и да хванат извършителя. В решаването на случая е въвлечен Алекс Крос – полицейски детектив и психолог. В хода на разследването между него и агента от ФБР Джези Фланаган пламва искра. Психопатът извършил отвличането е заловен след много премеждия, но дали той наистина е осъзнавал какво върши, страда ли от раздвоение на личността и може ли да използва лудостта си, за да манипулира съдебните заседатели и да се измъкне от заслужено наказание? Дали само той е отговорен и можело ли е да бъде спрян по-рано? Каква ще е съдбата на двете отвлечени деца?

Много добре написана книга, държаща читателя в напрежение през цялото време. На моменти описваните картини бяха толкова живи и травматизиращи, че просто не можех да продължавам да чета и имах нужда да спра и да престана да мисля за това колко луди, опасни и жестоки могат да бъдат хората, ако се поддадат на тъмната си страна. Мрачна и реалистична история, представяща сбъркания свят на един сериен убиец и услията по залавянето му, без да се спестява и частица от ужаса и подтискащото, безнадеждно настроение. Най-впечатляващото и привличащо в книгата са образите на героите – плътни и живи, наситени с емоции или пълната липса на такива, страдащи от недостатъци, подвластни на грешни и безпринципни решения. И все пак сред всичкото зло се намират хора носещи частица добрина и морал, лъч светлина и надежда в мрака на лудостта.

Определено препоръчвам на любителите на психо-трилърите, но на мен ще ми трябва малко време да излекувам душата си преди да мога да прочета следващата книга от тази поредица.

 

“Котка на фона на свастика” – Калофер Русев

Преди няколко месеца попаднах на Калофер Русев и неговият герой инспектор Неев. След като с много усилия той успя да спаси света от голямо зло дебнещо в пещера край Искърското дефиле сега отново е замесен в необикновено приключение.

2

Всичко започва със случей на наслилие и частичен грабеж над господин Петров – вдовец, живеещ сам с нестандартни сексуални вкусове и интереси към нацизма. Дали нападението е било в следствие на живота, който е водил или има още нещо? Дали красивата дъщеря на пострадалия се опитва до помогне или да попречи на работата на полицията? По време на Втората Световна Война нацистите правят проучвания в България, търсят забравени артефакти от погребение на египетски фараони по нашите земи. Има ли връзка между проучванията на нацистите в миналото и тези които е правил господин Петров. Инспектор Неев тръгва по следите на престъплението, но разкритията ще го отведат на неочаквано място и ще го забъркат в поредното мистериозно изживяване. Добре е, че той вече има доверени приятели в подходящите среди до които може да се допита и на които може да се довери.

Поредната добра криминално-мистична история от Калофер Русев. Динамичен сюжет, правдоподобно описани детайли, реалистични герои, интригуващи легенди, съживени в нашето съвремие. Не усетиих кога я започнах и кога я приключих, а през цялото време стоях под напрежение и подскачах при всеки шум.

“Рицари и Вълци” – Калофер Русев

Покрай спирането на Читанка и всички дискусии, свързани с това, попаднах на името – Калофер Русев. Талантлив български писател, който се е отказал от работа с издателства и е публикувал книгите си за свободен прочит. Можете да намерите повече информация за него и труда му на този линк: https://sites.google.com/site/kaloferrusevpisatel/home/1. И макар това да е последната прочетена от мен книга, а преди нея да има други – нямам търпение да споделя мислите и впечатленията си.

ricari_i_vylci

“Рицари и вълци” е първата издадена книга. Сюжетът включва елементи на криминале, трилър, исторически роман, доза фолклор и щипка мистика. Всичко това объркано и примесено добре създава динамично развиващо се действие, задържа вниманието на читателя, а напрежението расте от началото до края.

В София са станали две тежки нападения, едното от които завършило със смърт. Между жертвите няма видима връзка, но все пак приликите са твърде много, за да е случайност. Инспектор Неев е натоварен с разследването на престъпленията като от него се очаква стриктно да следва протокола. Той обаче се доверява на интуицията си и започва самостоятелна проверка на фактите, която го отвежда извън София, в селата покрай искърското дефиле и гара Бов. Там от векове лежи погребано древно зло – затворени в пещера поклонници на древен култ към Вълка. Някой е влязал в пещерата и е освободил дебнещото вътре, но дали това има връзка със случея на нашия съвременен рицар? На помощ  на инспектора в разгадаването на древните легенди и митове се включва антроположката, работеща в този край – Ирина Иванова. Двамата се изправят в неравна битка и състезание с времето … А дали при тези обстоятелства може да възникне любов?

Много приятно съм впечатлена от книгата и историята разказана в нея. Нито за миг не исках да я оставям и бързах да достигна до самия край. Не занм дали защото я четох през ноща, но имаше няколко момента, в които направо тръпки полазиха по гърба ми и взех да се ослушвам за вълчи вой … макар че живея в голям град.

Калофер Русев има стегнат и пестелив стил на изразяване, но в същото време рисува живописни описанията и постига силно внушение. Всяка дума е точно на мястото си и няма нищо излишно.

Препоръчвам книгата на всички почитатели на крими и трилър жанра, а и не само на тях. А аз смятам съвсем скоро да прочета и другите негови книги.

Единственото колебание, което имам е как да подкрепя таланта на автора. Книгите му са издадени и са достъпни в книжарниците, но дори да си закупя такава нито лев няма да отиде при него. (Това твърдение е на база на информация от самия Калофер Русев в негов пост за книгоиздаването) Дано в бъдеще се намери начин доволните читатели да могат да пращат макар и символични суми директно на авторите, които свободно са споделили труда си.

Саймън Бекет и “Убийства в Манхам”

Резюмето на книгата, което мярнах случайно в Читанка предизвика любопитството ми и така тя стана първа в списъка за прочитане. Не мога да крия,че съм почитател на криминалните романи и мистериите. С удоволствие се запознавам с всеки нов детектив или следовател, разучавам похватите и характера му, начина на мислене. Ето защо е разбираемо, че нямах търпение да се срещна с героите на Саймън Бекет.

ubiistva_v_Manham

Дейвид Хънтър е лекар, специализирал антропология и превърнал се в експерт по смъртта и фазите на разлагане на телата. Бягайки от призраците на миналото си, той се озовава в малкото селце Манхам, където става общопрактикуващ лекар и три години живее в спокойното и идилично място без да подозира за проблемите, които се таят в наглед сплотената общност. Докато в един горещ, летен ден две деца намират разложен труп на жена … Проблемите започват да никнат зад всеки ъгъл, хората от селцето се затварят в себе си, стават мнителни и агресивни. А събитията, започват да се развиват с главоломна скорост, увличайни нашият главен герой в дела, от които той всячески се опитва да избяга.

Книгата е добре написана, характерите на героите са убедителни и добре изградени. Идеите за разследване много напомнят на подхода на Грисъм от “Местопрестъплението: Лас Вегас” и неговите бубулечки. И въпреки, че книгата е добре премерена и описанията в нея са реалистични, нищо в нея не ме изненада. А точно това е голям недостатък за криминален роман или трилър, поне според мен. Не знам дали заради постоянните подсказки на автора, с които се опитва да внуши неизбежен ужас и очакване за предстоща беда. Или заради начина, по който са изградени самите герои като поведение и психология, но сюжета в книгата прозира и е предвидим.

Освен разследване и подозрения, тук ще намерите любовна история, връщаща надеждата и смисъла на живота. Ще се запознаете с типичните механизми в една затворена общност и противопоставянията на хората в нея. Нуждата за контрол и власт, от които някои хора страдат и последствията от това. Както във всички книги на подобна тематика ще разберете, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. И за пореден път ще се убедите, че човек не бива да си прави прибързани изводи и трябва да се съмнява във всички, дори и в най-близките.

“Убийства в Манхам” съдържа всички компоненти на едно разследване, съчетано с живи, внушаващи описания и разнообразни по характер и поведение герои.