“Сестра” – Розамънд Лъптън

От много отдавна не бях попадала на толкова въздействащ трилър. В “Сестра” за разлика от повечето трилъри няма супер ченге или мега интелигентен криминолог, който разчита следите по фазите от развитието на насекомите. Главното действащо лице е Бий, както само сестра и я нарича. Но сестра и е намерена мъртва в изоставена тоалетна в градски парк. Полицията вярва, че е самоубийство, но по-голямата сестра категорично отхвърля това заключение. Тя отчаяно се опитва да убеди всички, че сестра и не би посегнала на себе си. Като не среща разбиране сама тръгва по стъпките от последните дни живот на малката си сестричка, за да разбере какво се е случило в действителност.

sestra Разказът се води от името на голямата сестра посредством писма и истории. Много докосваща с милите си детски спомени и в същото време отчайваща в осъзнаването, че любимата малка сестричка вече я няма. Постепенно навлизаме в света на привидно вятърничавата Тес, за да разберем що за човек е била. Колко слънчева, талантлива и съсредоточена в доброто у хората. От това опознаване историята придобива още по-трагичен и личен характер.

И макар да се разследва живота на Тес, това не е типичната криминална история. Има много дълбочина, драма и психология. Не е толкова наситена с напрежение и действия. А по-скоро една тягосттна атмосфера на неизбежна обреченост. Сравнително лесно се досетих кой стои в основата на смъртта на Тес. Но имаше един неочакван за мен обрат към края, който направи изчитането на последните страници непоносимо и стресиращо.

Нетипична история за трилър, ретроспекция към миналото и настоящите отношения на двете сестри е в основата на историята. Вярата и близостта, преоткриването на непознати черти в покойната и в каката едновременно. Рязко противопоставяне на два противоположни начина на живот. Мрачна история със съвсем малка искрица надежда.

Нямам сестри и братя, тези отношения са ми чужди, но в тази книга успях да надникна в един свят на близост и сързаност, който може да съществува само между сестри.

 “Когато видях кичура ти коса, осъзнах, че скръбта е любов, преляла във вечно чувство на липса.”

“Свещениците трябва да проповядват любов и опрощение. Опитите всеки божи ден да открием тази любов и опрощение в самите себе си и в другите трябва да е предизвикателството, към което да се стремим.”