“Моята мрачна Ванеса” – Кейт Елизабет Ръсел

За книгата научих от коментар във Фейсбук под ревю за “Лолита”, а моето за нея може да прочетете тук. Краткото описание гласеше, че това е историята разказана от гледната точка на нимфетката.

Но за мен Ванеса не е нимфетка. Тя е малко, объркано, затворено момиче, твърде самовглъбена в себе си и чуствителна, идеалната жертва за манипулация, имаща нужда да се отличи, да бъде специална, обожавана, да има власт, макар да няма смелост да я използва. Твърде колеблива и възприемчива за определени, негативни външни влияния.

Книгата върви в две времеви линии и ни среща с малката Ванеса от една страна и порасналата от друга. Виждаме развитието на отношенията на 15 годишното момиче с 27 години по-възрастният от нея учител по литература. Проследяваме как невинното внимание прераства в по-задълбочени отношения и какви пагубни последствия имат върху незрялата девойка в процеса на израстването и. Как тя губи себе си и е обсебена от Стрейн, възприемайки думите му за свои мисли.

Книгата определно не е развлекателно четиво. Засяга твърде чуствителна и щекотлива тема и то по доста провокативен начин. Разкрива цялата лицемерност на всички, ставащи свидетели на случващото се и липсващата воля да се намесят и да променят каквото и да било.

През цялото време творчеството на Набоков заема централна част в сюжета. И макар, че между “Моята мрачна Ванеса” и “Лолита” могат да се направят някои паралели като се започне от основната засегната тема. То има и страшно много разлики. Тук езикът е много по-слаб, описваните емоции са объркани, неопределени, удавени в алкохол и трева. Твърде мрачен, жесток и безмислен е Стрейн в сравнение с Хумберт. Страхлив и крайно манипулативен, мислещ единствено за себе си, макар ясно да осъзнава, че и съсипва живота. Той е манипулатор, завършен и осъзнат, отблъскващ и крайно неприятен в моите очи. Нeвъздържан, пресметлив насилник, тук няма любов или друг тип чуство. Усещам само страх да да не бъде разкрит, опозорен, заставен да понесе последиците за деянията си в затвора. Има нужда да удовлетвори нагона си, да изпита надмощие, а в същото време си осигурява изнудено съгласие, злоупотребява с влиянието си. Всяка една сцена може да бъде тълкувана разнопосочно.

Не мога да преценя дали книгата ми харесва, не бих имала смелостта да я препоръчам. Но определно ми въздейства много силно. От месеци четиво не ме поглъщало така. Не мога да спра да мисля за Ванеса, изборите, които прави, грешките, които допуска. Опитвам се да я разбера, да вникна в мотивите и, но продължавам да съм объркана от поведението и, от компромисите и жертвите, които прави със себе си. От това, че може да спре всичко това, но тя прави точно обратното – хвърля се през глава в тези объркани и токсични отношения. Изпитвам чиста погнува от описаните сексуални сцени и от това, колко е нередно всичко ставащо, макар привидно да се съгласява. Бързам да напиша ревюто и да се опитам да забравя, въпреки че имам купчина с други прочетени книги, чакащи вниманието ми.

Авторката добре е вникнала в профила на неуверена тинейджърка, потенциално рискова жертва. За моемнт дори се замислих дали не разказва лична история.

“Аз бях подтикната да търся близостта му, бях типът момиче, което не би трябвало да съществува – момиче, нетърпеливо да се хвърли на пътя на един педофил.”

“Подаръкът на шейха” – Маргарит Кей

В топлото време гледах да съм навън сред природата и приятелите. През цялото това време се натрупа солидна купчина от прочетени книги. Навън вече пети ден вали и е подходящото време да наваксам с ревютата.

Шейх Калид ал-Ракам не се интересува от избора на съпруга. За него е важна съдбата на кралството му и добруването на поданиците му. Един ден обаче получава необичаен подарък, който не може да откаже – знойната Жулиет де Монтаняк. Свободолюбива и дръзка, тя успява да предизвика в него неподозирана страст и желание да я притежава.

Ако си мислите, че това е поредната блудкава, любовна история без особена литературна стойност ще бъдете абсолютно прави. Книжката е подходяща да ви развлича няколко часа, но за това време няма да ви заплени нито със сюжет, още по-малко с използвания език. Всичко в нея е много наивно и доста предсказуемо, главния герой е умен, чаровен, благороден и разбира се, богат. А главната героиня освен изкусително красива, чуствена и дива бързо се влюбва в него.

И тук възниква логичният въпрос – защо чета и отделям от времето си на подобен тип книги. А отговорът може да ви изненада – правя качествено и количествено сравнение на любовните романи с шейх в главната роля.

Когато бях малка прочетох “Шейх” на Е.М.Хюл и книгата ме впечатли с дълбокия психологизъм при изграждането на характерите на героите и сблъсъка между тях. Всичко звучеше доста реално – съмненията, омразата, ревността, осъзнаването, неподправената жестокост, последвана от разкаяние. Историята на Ахмед и Дайана впечатлява по много показатели и не е изпълнена с фалшиво благородство. В нея има насилие, но и прошка, жестокост и ориенталски разкош, истински сблъсък на две воли и всички последници произтичащи от това на фона на екзотичната пустиня. Книгата е написана в началото на миналия век и по нея има сниман филм от нямото кино, който се превръща в хит и предизвиква огромен интерес към арабският свят.

Като се направи паралел между двете книги се вижда много отчетливо културният отпечатък на времето, в което са писани и промяната във възприятията на хората. В историята на Ахмед и Дайана нищо не е спестено, макар и да няма подробни сцени, става ясно, че младата жена е системно насилвана против волята и. В съвременните версии главният герой не си позволява подобни неща – неговата основна цел е да съблазни девицата и да я съгласи да му се отдаде. За сметка на това интимните сцени са описани до най-малки подробности.

Разсъждавам как са се изменили порядките и ценностите, това какво е приемливо и какво не. Скоро четох коментари в GoodReads за книгата на Е.М.Хюл и повечето са остро осъждащи насилието и дори се заасяга Стокхолмския синдром. И в интерес на истината тези коментари до голяма степен отговарят на написаното. За близо 100 години хората търпят революция в отношението и правата на жените и в това към секса. Ако отношението към жените е променено в положителна посока, то това към секса за мен търпи регрес. Вече всичко е на показ. Няма скрито-покрито, липсва тайнството, копнежът, очакването. Ние сме поколението на бързото хранене и на бързото консумиране на връзки, чуства и удоволствия.

А вие чели ли сте книги за шейхове? Какво в тях ви впечатли? Коя бихте препоръчали?

“Фламандският майстор” – Артуро Перес-Реверте

Прочетох я преди няколко месеца, но все не ми оставаше време да напиша няколко думи. Възползвам се максимално от хубавото време и възможността да съм навън сред природата, хората и събитията из Пловдив. Зимата е по-благодатен сезон за четене и размисли върху прочетеното.

В картината “Шахматна партия”, художникът е закодирал скрито послание. Решаването на загадката ще разкрие едно отдавна забравено убийство и ще промени миналото или поне начина, по който го помним. Картината е обявена за продажба на търг и попада при опитната реставраторка Хулия. Междувременно е убит един от преподавателите и от университета, който е правил проучване за тази картина и с когото тя е имала романтична връзка. От ден на ден събитията стават все по-странни и заплашителни. Хулия, подпомагана от своя приятел Сесар и един ексцентричен шахматист се опитват да завършат партията шах и да предодвратят друга трагедия. Кой стои зад убийството и каква тайна се крие в миналото може да откриете в края на тази увлекателна история.

Ако трябва да препоръчам книга от Реверте, то тази няма да е първият ми избор. Не лоша история, включваща много изкуство и шах, шах и изкуство, преплитане между отдавна забравено минало и настояще, но малко отегчителна поне за моя вкус. Може би съм се разглезила от другите книги на автора и очакванията ми са доста завишени. Отново имаме интересен, характерен женски образ в центъра на историята, но Хулия не може да се мери с Меча. Очаквах повече от самата загадка и разкриването на извършителя.

Ако сте любител на шаха може би ще изпитате голяма наслада от разиграването на партията, планирането на ходовете и стратегията зад тях. Аз обаче не съм толкова запален почитател и бързо спрях да следя местенето на фигурите по дъската. Това беше и отегчаващото за мен в тази история. Моите предпочитания са към таблата – игра на зар, късмет и най-вече умение. Ако има подобна история с табла бих я прочела с удоволствие.

“Човек не избира приятелите си — те го избират. Остава да ги отхвърлиш или да ги приемеш, но безрезервно.”

“Освен това, след като сте такъв привърженик на точните закони, искам само да ви припомня, че сборът от ъглите в триъгълника е 180 градуса в Евклидовата геометрия, но в елиптичната геометрия е по-голям, а в хиперболичната — по-малък. И това е така, защото няма една обща система за всичко, няма универсални аксиоми. Системите имат несъвместимости дори вътре в себе си. “

“Странстващият албатрос” – Деметра Дулева

Разбрах за Деметра Дулева и творчеството и покрай една позната. Тя чете няколко абзаца от новата книга на авторката, която предстои да излезе. Много ми въздействаха думите, произнесени с нейния кристален глас. Можете да намерите откъса, споделен във фейсбук групата на блога. Нямах търпение да чакам излизането на новата книга и за това потърсих първата книга на авторката.

При тези наглед случайни срещи нямам предварителни очаквания и нагласи. Хвърлям се в историята без предубеждения. Не рядко се озовавам в плитка като локва история, която не си е заслужавала. Тук, за щастие, случеят не е такъв – озовах се в океан от случвания, емоции, мигове, импресии от живота на Габриела. Бях пометена от всеобхватното предаване на всички събития по време и след комунизма в София и детайлните описания на Брюксел и Париж.

Габи е част от пропиляното поколение, което преживява падането на режима и всички последващи събития като купоните за храна и избуяването на мутри, които се сдобиват с власт и партийни куфарчета, възникването на чалгата като културен феномен. Виждаме всичко това през погледа на младата жена, чиито живот губи посока покрай всички неочаквани и драстични промени, които смачкват родителите и и променят социалнта среда, разкриват безмислието на съществуването. Тук няма излишна фактология, а само лична история. Трагедията на обикновения човек и неговата безпътица. Тя намира истинската любов още на седемнадесет, но бързо я губи, а с нея и себе си. Лута се между крайните квартали на София, Брюксел и Париж в търсене на смисъл и щастие. Не винаги приета, сама, дори когато е заобиколена с хора, тя започва две паралелни пътувания – едно извън родината в търсене на по-добро житие и второто – навътре в себе си, в най-скритите копнежи и заключени мечти.

История за комунизъм, емиграция и сблъсък на култури, но това е само фон за личната истрория на Габи. Има ли нещо по-важно от собствените преживявания на всеки един от нас с дребните и големи случвания.

Изключително съм впечатлена от изграждането на сюжета с кратки, точни и премерени изречения. Авторката рисува светове с няколко думи. Щрихован разказ, реалистичен и въздействащ без маска и без грим, без излишна мелодрама, просто животът такъв какъвто е с всичко хубаво, но и с всичко пошло и грозно в него. Отчайващ, но и обнадеждаващ разказ за миналото и бъдещето ни. Странстващият албатрос, тази интересна птица, прекарваща години над морета и океани, се превръща в метафора за главната героиня и търсенията и.

Членувам в доста групи за книги и не разбирам защо до сега не съм попадала на отзив за тази книга и авторката и. А тя определено заслужава да бъде препоръчвана, четена и обсъждана. Дано този пропуск бъде поправен бързо, а аз ще очаквам следващата книга с нетърпение.

“Виновни до доказване на противното” – Лиан Мориарти

Книгата ми е подарък от близка приятелка за именния ден. Ах, как обичам подаръци и то под формата на книги. Та нямах си никаква представа какво ме очаква на страниците и. Тя е избрана за роман на годината за 2016 на Goodreads и определено разбрах защо.

От резюмето на задната страница разбираме, че историята ще се върти около едно безобидно на пръв поглед барбекю, на което Сам и Клементайн са поканени от новите съседи на Ерика и Оливър, заедно с тях самите. Времето е прекрасно и предвещава прекрасно изкарване в приятна компания. Но два месеца по-късно в Сидни непрестанно вали, а животите на шестимата герои са безвъзвратно променени. Събитията от онзи ден са изкарали наяве неподозирани проблеми и пукнатини във връзките между тях. А колко добре би било, ако просто бяха казали не и не бяха приели тази покана …

Книгата започва два месеца след барбекюто като в част от главите се прави ретроспекция и се разкрива стъпка по стъпка всяко събите от тозу уж наглед обикновен ден. От много отдавна не бях попадала на толкова добре написана книга. В началото започва малко мудно, но от един момент нататък историята ме погълна и не можех да спра да чета. Дори почти осъмнах една вечер макар да бях на работа на другия ден.

Клементайн и Ерика са приятелки от деца, но Ерика крие мръсна тайна зад вратите на прилично изглеждащия си дом. За нея Клементайн има всичко, за което едно малко момиченце може да мечтае плюс перфектна майка. А от друга страна Клементайн не е доволна от обвързващото приятелство с мръсната и нахапана от бълхи съученичка, но не може да се противопостави на майка си, която държи двете да общуват. Тези странни отношения продължават и до сега, макар двете да са вече възрастни. Апотеоз на сложните връзки между майки и дъщери. Как нездравите отношения с родителите могат да бележат децата за цял живот, да ограбят потенциала им и да ги превърнат в преждевременно пораснали, но несигурни и невротизирани възрастни. Дори времето в Сидни плаче и страда заедно с героите ни, а внушението от нестихващия дъжд допълва атмосферата.

В историята по един удивителен начин са представени сложните отношения между двете приятелки, техните съпрузи и съседите им. Реални, на моменти жестоки, оголени до болка истини се разкриват от всяка страница. Изумителна дълбочина на всеки един от пресонажите и вътрешния му свят, много реалистична обосновка на поведението, чуствата и емоциите. Реални конфликти и противопоставяния между всички замесени, без идеализиране или преекспониране на случващото се. И за момент дори не се усъмних в истинността на разказаното. Задъхвах се от обрати, завръзки, развръзки и усещането за неизбежна промяна, която ще помете всичко старо по пътя си, но не е ясно дали ще донесе нещо по-добро или ще сложи началото на неконтрулируема разруха и разпад. Как дребните, ежедневни избори могат да повлияят на съдбата ни по неподозиран начин. Как баналното ежедневие може да се превърне в огромна ценност когато го загубим. За грешките, които всеки от нас несъзнателно допуска и за прошката, която е единственото спасение, но преди да простим на другите трябва да можем да простим на себе си. Ярко онагледяване колко жестоки и егоистични могат да бъдат хората понякога. А същевременно колко доброта, грижа, саможертва и състрадание може да се открие точно в същите. Рядко се случва толкова пъти да бъда изумена от развитието и макар финалът да е леко предвидим ми достави истинска наслада като слънчев ден след седмици на мрачно време и дъждове.

Мога да пиша още много за книгата, за изграждането на сюжета, за множеството сериозни и важни теми, които се засягат и от умелия начин, по който е направено това. Но ако продължа да пиша ще издам повече от колкото ми се иска и трябва. Книгата е толкова многопластова и богата на смисли, че вярвам всеки ще може да намери по нещо за себе си.

В заключение искам да отбележа, че Лиан Мориарти е свършила страхотна работа, направила е подробно проучване по всички въпроси и това си личи от достоверното звучене на разказаното. Препоръчвам книгата на всички любители на добрата литература.

P.S. И макар посвещението да е лично, го споделям с вас защото е много смислено.

“Последната тайна” – Жозе Родригеш Душ Сантуш

От доста време попадам на различни книги за професор Томаш Нороня, но така и не се реших да започна поредицата. Това се промени при четенето на поредното ревю, та разбрах, че в пета книга част от действието се развива в Пловдив и на това изкушение не можах да издържа. Исках да видя града, в който живея почти цял живот, през погледа на автора и като част от мистерия.

В три точки на света – библиотеката на Ватикана, Дъблин и Пловдив са извършени жестоки, ритуални убийства на трима световноизвестни учени, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. До всеки труп са намерени странни символи, препращащи към различни исторически факти и фалшификации свързани с Библията. Полицията, в лицето на красива италианска инспекторка, има нужда от помощ при разчитането на загадките, а професор Нороня е последният човек говорил с първата жертва. Следването на уликите ще ги поведе на пътуване през цяла Европа чак до Светите земи и ще ги върне назад във времето на Исус Христос и учениците му, както и ще хвърли поглед напред в бъдещето, когато генетиката и технологиите ще са достатъчно напреднали, за да можем да клонираме хора. Дали ще успеят да хванат убиеца и защо потомък на сикариите се е замесил в толкова кървави престъпления? Какво свързва испанска историчка, изследовател на библейски текстове и професор по молекулярна биология?

Книгата е базирана на много сериозни проучвания и засяга доста чуствителни теми свързани с достоверността на религиозните текстове и историческата личност на Исус Христос. Високо оценявам положените в проучванията време и усилия, но за съжаление цялостната ми оценка за книгата е доста ниска. През по-голяма част книгата е сухо изложение на факти, свързани с различните преписи на евангелиетата и промените в тях при различните варианти. Признавам, че научих много нови неща и се замислих по теми, които никога не са ми хрумвали като например факта, че Исус е юдеин, а не първият християнин. Но не такъв формат очаква човек, посягайки към такава литература. Ако фактите бяха събрани и представени в друг формат щях да съм очарована.

Целият сюжет твърде много ми напомняше на “Шифърът на Леонардо” на Дан Браун – от подозренията хвърлени в началото въху професор Нороня, през постоянното споменаване на тайнствен учител, напътстващ убиеца, който пък е последовател на фанатизирани зилоти произхождащи от древна Юдея до скандалните религиозни разкрития.

Липсваше ми достатъчно динамика, всичко ми беше доста предсказуемо, дори краят. Поведението на героите и по конкретно на Валентина ми беше нелогично. Напомни ми за филмите, в които злодеят държи на дълго и на широко да обясни на добрия защо и как ще го убие, докато обстоятелствата не се обърнат срещу него. И този финал ме остави с едно усещане за блудкавост.

За съжаление през цялото време четях на сила, водена не толкова от развитието на историята, а по-скоро от ината да прочета всичко до край. Не знам дали бих дала шанс на друга книга от поредицата.

“Песента на хляба” – Робин Слоун

Първата прочетена книга от комплекта с книги изненади, за които ви разказах в този пост.

Лоис Клари се мести в Сан Франциско и започва работа във високотехнологична компания за роботизирани ръце. Животът и е супер напрегнат и самотен, изпълнен с много работа и почти нищо друго. Един ден тя получава неочакван подарък от братята, които и доставят пикантна супа и квасен хляб за вечеря. Те и завещават стартер или казано по просто делва с квас, за който Луис трябва да се грижи всеки ден – да го храни и да му пуска древната, тъжна музика на маазгите. И животът на младата жена започва стремглаво да се променя хляб след хляб. Тя ще постигне неочаквани успехи, но и ще се сблъска със странни за решаване и почти немислими проблеми. Ще стане част от авангардно кулинарно общество и може би при цялото това търсене ще намери любовта без дори да е осъзнала липста на такава в живота си.

Това е втората книга, която чета от Робърт Слоун. Първата е “Денонощната книжарница на мистър Пенумбра” и повече за нея може да прочетете тук. И тук, както и в първата книга, се засягат две интересни за мен теми – технологиите и направата на хляб. Това ме прави много пристрастна в описанието и май това си личи :). И макар технологиите да са само фон в тази история, то все пак е интригуващо да се проследят проблемите на роботизираните ръце и приложенията, за които използват. Харесвам подробните описания, малкото действие, но все пак изпълненото с обрати повествование. Изключително добре разбирам Лоис и начина, по който се чуства докато открива света на хляба. Не е типичната романтична история, но всъщност има много любов, и приятелство и топлина.

От малка обичам хляб и питите, които баба прави и за щастие успях да понауча това онова. Прилагам няколко снимки за доказателство. Разбирам усещането на Лоис докато месеше за първи път и всичко се обърка, както и вълнението докато чакаш пред печката, за да видиш крайният резултат, опиянен от уханието и предвкусващ удоволствието от хрупкавата коричка.

Преди време бях чела съвет към хората, занимаващи се с компютри и абстрактни идеи, които нямат физическо измерение, да се ориентират към хоби, в което да създават нещо с ръце. И макар от моята работа да има конкретен физически резултат – процесор или видеокарта, аз съм ангажирана с поведенческата част от създаването му и не ставам свидетел на фотолитографското отпечатване на всеки транзистор. Отплеснах се, тук сме, за да си говорим за книги. Та едно от хобитата (а аз имам много такива) ми е да приготвям различни печива и мога да потвърдя, че е много хубаво в дома ти да замирише на прясно изпечен хляб, макар той да е приготвен с обикновена мая, а не с мистичен квас. Има някаква магия – уж се използват едни и същи продукти и стандартни пропорции, но резултатът се различава, в зависимост от готвача. Да създаваш нещо с ръцете си и после да можеш да вкучиш резултата е много удовлетворяващо преживяване.

Та ако и вие като мен харесвате или технологии, или хляба, или пък приключенията и непретенциозните, но добри истории може да прочетете “Песента на хляба” и вярвам, че тя ще ви донесе истинско удоволствие.

“Съдбовният медальон” – Дороти Бренър-Франсис

Понякога с умиление си спомням как често ходех в кварталната библиотека като малка. Разхождах се между рафтовете с книги и четях резюметата на задните им корици без да имам дори бегла представа дали историята ще ми хареса или не. Можех да прекарам часове в това занимание. Понякога откривах съкровища, а понякога оставах разочарована, но самият процес на търсене и откриване ми доставяше огромно удоволствие. Дори понякога ми харесваше повече от самото четене. Ще се зачудите защо ви разказвам всичко това и то по време, в което цялата страна е блокирана. Онзи ден разглеждах новите книги в Читанка и се почуствах пак като сред рафтовете в библиотеката. Избрах си книга, за която не знаех абсолютно нищо, но ми хареса заглавието и краткото резюме.

Марго Ландън обещава на умиращата си майка да отиде в имението на дядо си и да му покаже медальона от миналото. Майка и си е тръгнала много млада и е прекъснала връзката с рода си. Сега Марго трябва да се запознае с роднините си и да разкрие мистерията в имението. Сглобяването на парчетата от пъзела може да крият опасности за младата жена, но опита и да опознае близките си и да открие любовта си заслужава риска.

Очаквах заплетене мистерия и любовен роман обединени в едно. За съжаление не получих нито едното, нито другото. Мистерията звучеше доста наивно и скалъпено. А любовната история беше трудна за откриване и скучна. За щастие книгата не е много дълга и бързо се чте. Авторката има приятен, но с нищо не впечатляващ стил и повествованието върви леко. Не съжалявам, че рискувах, но следващия път по-внимателно ще избирам от рафтовете на библиотеката. Има толкова съкровища, които чакт да бъдат открити и прочетени.

“Севилското причастие” – Артуро Перес-Реверте

В последно време чета няколко книги на куп, но никоя не задържа вниманието ми за твърде дълго. Това се промени щом започнах “Севилското причастие”. Озовах се в магичния и дъхав свят на Севиля и той ме омагьоса. От няколко години искам да посетя Андалусия, но все не намирах време. Бях решила да е тази пролет, но за съжаление Корона вирусът промени плановете ми. Дано скоро да имам възможност да се разходя по малките улички и да се насладя на смесицата от мавърска и испанска култура.

sevilskoto_prichastie1

На страниците на книгата се срещаме с едно малко, шарено общество от пълни противоположности, обединени от идеята за защита на една стара църква. От една страна е стария, сприхав и много честолюбив свещеник, от друга неговият помощник – обещаващ млад свещеник. Две аристократки с почти синя кръв – майка и дъщеря и една нетипична, но много пряма монахиня. Мистериозно проникване в папския компютър с молба за помощ за спасяване на рушащата се църква от неизвестен хакер води до изпращането на Лоренцо Кварт в Севиля. Той трябва да прецени ситуацията на място и да изготви безпристрастен доклад за положението и да открие самоличността на хакера. Още от първия момент Кварт се оказва въвлечен в серия от събития като защитниците на църквата правят и невъзможното да го привлекат на своя страна, докато противниците и се опитват да оказват натиск. Един доста безпринцепен журналист също се замесва в конфликта. Кой ще надделее и дали старата църква ще успее да оцеле и този път.

Отново увлекателна и въздействаща история, поднесена от Реверта в описателния му и богат на детайли език. Човек неусетно се пренася на улиците на Севиля и може да вдъхне мириса на портокалови дръвчета, да усети горещината по кожата си и омайната прохлада на сянката край фонтаниете във вътрешните дворове на богатите къщи. Залагат се много интересни теми като причините за свещеническия и монашески обет, шока след личностното осъзнаване. Отношението на съвременните хора към църквата и нейната роля в техния живот.

Това е едва втората книга на автора, с която се сблъсквам, но вече виждам модел –  жените, в главната роля, са фатални и изкусително красиви, интригуващи. Мъжете също са красавци, смели и принципни. Всички второстепенни герои в общия случай са обикновени на външен вид, дори неугледни на моменти и подвластни на доста слабости в характера и външността. Малко напомня на древногръцките произведения, където красотата е еквивалентна на добродетелност.

Не знам защо, но историята със свещеника и изкушенията, пред които е изправен ми беше малко клиширана. През цялото време не можех да спра да правя паралел с “Птиците умират сами” и “Осъдени души” макар да не съм чела нито една от двете. Усеща се желанието на автора да няма крайни злодеи и безпринципни персонажи или ако има такива те да си получат заслуженото.

Може би съм по-малко впечатлена понеже скоро прочетох “Тангото на старата гвардия”, която много ми въздейства и е по-нова като създаване и респективно с по-изчистен и ошлайфан стил и сюжет. Все още мисля за Меча Инсуса и образа на Макарена не можа да я измести, или дори леко да се доближи до нея. И все пак “Севилското причастие” има своето очарование и заслужава времето и вниманието ви, особено ако сте почитател на Испания, старстното и драматично фламенко и спиращите дъха кориди.

“В Севиля се смесваха и наслагваха различни култури — зърна от броеница, събрала времето, кръвта и молитвите на различни езици под синьото небе и мъдрото слънце, за което вековете се сливаха в едно.”

“Жената е оръдие на дявола, примамка към вечното проклятие, враг на човечеството и безсмъртната душа. Стой далеч от нея или е свършено с теб, Лоренцо Кварт. Как беше казал монсиньор Спада? «Ако духовникът държи парите далеч от джоба си и краката си далеч от женско легло, има шанс да спаси душата си». Или нещо такова“.”

А коя е вашата любима история със свещеник главен герой?

P.S. Книгата е налична в Читанка.

“Гам” – Ерих Мария Ремарк

Макар и на доста хора книгата да не им допада, на мен обратното – хареса ми. Може би защото е първата ми среща с Ремарк и нямам никакви предварителни нагласи. Или пък темите в книгата ми бяха доста интересни и това задържа вниманието ми.

gam

В “Гам” се разглежда пътуването на изключителна и много красива млада жена през различни континенти и мъже. Тя изследва усещанията си продиктувани от срещите с различни мъжки характери и отношения. Докато накрая среща любовта, която може да я задържи, но дали тази любов е взаимна.

Описанията са много наситени и всяка дума носи смисъл. Повествованието върви фрагментирано и прескача от място на място. На моменти се губех в образите на различните мъже – Клерфе, Пуришков и Сежур се сливаха в едно цяло на робополепно желание и пълна отдаденост. Единствено отличавах Лавалет от останалите разбираемо защо. На моменти разбирах Гам, но в други поведението и мислите и ми бяха тотално непонятни. Разсъжденията за любовта, разглеждана като форма на съревнование и контрол едновременно ми допаднаха и ме отблъснаха. Подхода за пълна ненамеса и изживвяване на напрежението на всеки миг ми е нетипично, но искам да го усвоя. А в крайна сметка истинската любов изисква пълно отдаване и саможертва … 🙂

Книгата е толкова наситена с описания, размисли, гледки, аромати, чуства, характери, недоизказани и премълчани думи. Определено ще ми трябва втори и дори трети прочит, за да съм сигурна, че съм проследила всички сюжетни линии и препратки. По някакъв косвен начин “Гам” като усещане и структура ми напомни на “Пътуване по посока на сянката” на Яна Букова.