“Жена на вятъра” – Александър Секулов

Една история за завръщането към живота, превъзмогването на отдавнашни страхове. Едно неочаквано и непланирано пътуване на борда на полуразрушената лодка на име ЛаЛеЛу към остров Хиос. Четерима мъже и една жена, тръгнали да търсят спасение, същевременно бягайки от себе си и демоните си.

Неочаквана беше за мен цялата история. Броенето на главите в Катерини в началото ме озадачи, а после стана толкова естествено. Има толкова много емоции и чуства, които породи в мен книгата на Секулов, а от седмици срещам трудности да напиша дори ред за тях. Отварям тефтера с химикал в ръка и до там. Не мога да реша с кое да започна и как да ви опиша Катерина. И аз като спътниците и, мъже пътували и видели много неща в живота, всеки път я помня по различен начин. А тя е просто жена и все пак в нея има спасение и опрощение, кураж и безплътност. Мъжете край нея се променят – превъзмогват страховете си, подмладяват се и ревниво гледат към всички останали. А Катерина просто не е жена за един мъж. Сякаш е събрала в себе си и превъплащява всички жени.

Приятно съм изненадана от Александър Секулов и не очаквах, че точно това ще прочета именно от него. Много ми хареса изграждането на историята и как без предисловие се озоваваш в центъра на събитията, които те засмукват по вълните на Средиземно море сред ветровете бродещи там. ЛаЛеЛу постоянно ме препраща като звучене към Лолита. Намирам символи и предзнаменования дори където не съществуват. Тънка книжка, а толкова много смисли.

“Соленият вкус на вятъра” – Изабел Брум

Книгата прочетох от безплатното, месечно предложение от Озон в тяхното приложение.

Пренесох се на слънчевият и горещ Закинтос, проследявайки Холи в пътуването и към миналото. Докато тя с тъга си спомня за тежкото си и безрадостно детство. Холи е наследила от непознатата си леля къща, пълна със спомени, които я повеждат на тежко, но същевременно освобождаващо пътуване към миналото на майка и и нейната близначка. Какво е застанало между двете сестри и ги е очуждило. Защо са загубили всяка връзка по между си и защо Холи дори не подозира за съществуването на толкова близка роднина. Защо леля и не я е потърсила приживе, а сега и оставя къща в наследство. С помощта на очарователния съсед Ейдън, обърканата млада жена ще открие отдавна забравени семейна тайна. Дали всички перипетии ще и помогнат да открие себе си и ще и помогнат да си даде шанс за любов.

Много морска, синя, палещо гореща история за добри хора и забравени връзки, любов и типичната гръцка гостоприемност. Прищя ми се да съм на някой зноен плаж или да похапвам гръцка салата в прохладата на крайбрежните капанчета. Развълнувах се от неуверената и вечно самоконтролираща се Холи. Прииска ми се да науча повече за майка и, потънала в забвението на наркотиците и загубила твърде рано живота си. Не точно лека, но много увлекателна история. Предвидима до голяма степен, но пък за сметка на това се чете леко и вълнува. Автентична и убедителна, с персонажи, имащи дълбочина и страст. Ще ви пренесе по бреговете на Закинтос и ще ви вдъхне аромат на бугенвилии. Бих потърсила и други книги от авторката.

“Крайбрежната чайна” – Ванеса Грийн

Чарли има шанс да бъде новият главен редактор на списанието, в което работи, но за целта трябва да приготви ексклузивен материал за подбрани чайни из Великобритания. За нещастие в този момент сестра и има отчайваща нужда от помощ и Чарли е готова да се отзове. А докато помага на сестра си, се натъква на забележително бижу – “Крайбрежната”.

“Крайбрежната” е малка, семейна чайна, разположена на брега на морето, както и самото и име подсказва. В нея има огромно разнообразие от чайове и разкошен аромат на прясно изпечени сладкиши. Там има обаче и още нещо, далче по-специално от чаша ароматен чай – общност и приятелство, създадено с помощта на собственичката. Чарли ще се запознае с Катрин и Серафина, които ще и помогнат в търсенето и оценяването на най-добрите и вдъхновяващи места в тази част на страната. И докато пътуват и опитват чай и сладкиши, те ще открият приятелство, разбиране, безрезервна подкрепа, а защо не и любовта. Много ценна връзка между три млади жени, преживяващи различни трудности, но и намиращи съвет и опора една в друга.

Това е поредната “вкусна” книга, на която случайно или не попадам в последно време и макар да е доста обемна се чете за часове. Най-добре си пригответе чаша чай и чинийка с хапки за преглъщане. Топлото усещане се дължи не само на ароматните чайни, посещавани от приятелките, а и на техните деликатни, но толкова топли отношения. Грижата и близостта, възникнали между почти непознати и прераснали в приятелство. Три много различни момичета, всяка с тревогите и призраците от миналото, намират утеха една в друга. Чарли, разделила се с годеника си заради изневяра от негова страна и отдала се на кариерата си, за да забрави. Катрин, самотната майка, бореща се за малко нормалност в ежедневието си. И младата французойка Серафин, избягала от невъзможната си любов и перфектното си семейство. И макар историята на “Крайбрежната” да е разказана, то мястото и си остава тяхната малка тайна.

Тук няма огромен драматизъм или твърде много обрати, изненади и случвания. В книгата оснвоното е атмосферата на споделеност, близост и разкриване, без осъждане. Не ме разбирайте погрешно, много неща се случват, но всичко е естествено и в реда на нещата. Сюжета върви бързо, без да създава напрежение. Нашите героини допускат грешки, но има и прошка, изкупление и щастлив край. Лека, стопляща душата, в тези все още студени дни, история. Подходяща за плажа или вечер пред камината.

“Щипка пакости” – Ана Мериано

Участвах в игра на страницата на Руми Илиева – тя е фитнес инструктор, който вдъхновява хората да променят живота си към по-добро. Занимава се с тренировки, здравословни рецепти, козметика, организира интересни дискусии с различни специалисти и представя нови книги. Та много се зарадвах като разбрах, че аз ще получа книга за подарък. Обичам да ми подаряват книги, елемента на изненадата в сюжета винаги ме вълнува.

“Щипка пакости” на Ана Мериано е първата книга от поредицата “Любов, захар и магия” като е в категорията четиво за тинейджъри. Но аз бидейки млада по душа 🙂 искрено и се насладих. На страниците се запознах с единайсет годишната Лио и необикновеното и семейство. Потопих се в мислите и терзанията и, желанието да е вече достатъчно голяма, че да помага в семейната пекарана в Роуз Хил за фестивала на мъртвите. Има нещо магично в аромата на прясно изпечени сладкиши, начина на приготвянето им и радостта, която носят на всички опитали ги. Лио иска да се включи в приготвянето им и дори не подозира, че ще стане свидетел на нещо много по-магично от това, разкривайки ревниво пазената семейна тайна, че жените в семейството и са вещици.

И тук възниква въпросът дали и тя има магични сили и ще може ли да ги използва, за да помогне на приятелката си? Всичко зависи от точното изпълнение на няколко рецепти и това да не бъде разкрита от любопитните си сестри. Дори обикновеното готвене е вид магия с определени съставки и непредвидим краен резултат, а тук се очаква много повече от една невръстна девойка с нулев опит. При все, че тя е толкова убедителна, че успява да направи нещо наистина добро като обединява съучениците си в клуб Закуска.

Много сладка история в пряк и преносен смисъл, с апетитни аромати, няколко забъркани бели и много топлина, любов и грижа. Давам си сметка, че переодично в сюжетите на книгите, които чета има месене и готвене, всичко се върти в кухнята, около печката, но това ми харесва. Има нещо уютно в описанието на забързаните утрини, работния ден в пекарната или приготвянето на семейната вечеря. Върнах се назад във времето, когато исках и аз да съм голяма, да ми поверяват отговорни задачи и нямах търпение да докажа, че и аз мога да се справя не по-зле от всички останали, точно като малката Лио. Нямам братя и сестри, но и завидях за нейните. Подкрепата и разбирането, което получава от тях дори, когато не се вслушва и не заслужава съвсем. Много сантиментална, окуражаваща и пълна с надежди е тази книга, но в никакъв случей не е прекомерно захаросана. Засягат се доста болезнени теми като загубата на родител и тежките последствия от това на тази крехка възраст. Колко е трудно да си най-малкият и да се чустваш неразбран, неприет, изоставащ от всички край теб.

Това е първата книга от поредицата и без колебание бих прочела за следващите приключения на Лио, а сега размишлявам коя малка магьосница да зарадвам с тази книга, за да продължи магията да завладява сърцата и на други читатели.

“Празнолуние” – Ивайло Гогов

Попаднах на книгите на Ивайло Гогов съвсем случайно. Взех си нов телефон и като част от книгите за безплатно четене е и част от творчеството на Ивайло Гогов. В книгата ме привлече заглавието без да знам абсолютно нищо за нея. Обичам да откривам такива съкровища.

Три момичета се събират с три момчета в селска къща, принадлежаща на семейството на една от девойките. Целата е да се позабавляват и да прекарат приятно. Но всичко, което се случва е отвъд най-смелите им представи – въвлечени са в низ от взаимосвързани, абсурдни до смях през сълзи ситуации, които са колкото комични, толкова и трагични. Дали ще има щастлива развръзка и ще намерят ли нашите герои любовта и имането?

В началото на книгата стилът ми беше странен, дори на моменти неприятен. Твърде фрагментирано описание, нестандартно и на моменти доста объркващо. Част от думите са ползвани извън контекста или не на място. Бях на път да захвърля книгата и повече да не я погледна. Докато в един момент, неусетно дори за мен, бях всмукана в историята. Стоях на дивана, четях и се смеех с глас без да ме интересува нищо друго, ставащо наоколо.

Много добре разказана история с множество обрати, повечето немислими. Реалистични главни герои и толкова гафове, че се учудваш как е възможно. Има тънка ирония, стара любовна история, скрито имане, няколко нови любови, полицаи и пожарникари. Падане, ставане, стреляне и дори леене на куршум. Не очаквах, но останах очарована от нетипичния стил и ерудицията на автора.

Смело препоръчвам книгата. За притежателите на iPhone е безплатна и достъпна в приложението Books. А за всички останали може да се намери в интернет, но дори и да си я закупите няма да съжалявате. Ивайло Гогов е ланшафтен аркитект и е автор на 8 стихосбирки, 11 романа и 2 сборника с разкази. И ако до сега не съм ви убедила, погледнете цитатие:

“Себераздаването е да дариш някому живота си обичайки дори и да не си обичан!”

“Любовта е единственият смислен и задоволителен отговор на въпроса за човешкото съществуване.”

“Принцът, вещицата и последната Златна ябълка” – Теодор Панов

Обичам приказки. Винаги съм ги обичала от малка, та чак до сега. В тях има нещо вълшебно, винаги има поука, а много часто доброто побеждава. Има принцове, принцеси, трудът се възнаграждава, а вещиците не са непременно зли. Има щипка магия и често стават чудеса. Харесвам всякакви приказки от различни народи, но имам специален сантимент към българските вълшебни приказки.

Теодор Панов е използвал някои от най-обичаните и известни приказки, комбинирал ги е и е създал нова, модерно звучаща приказка за принца и неродената мома. Използвал е много въображение и комбинативност, за да създаде цял нов свят населен с вещици, самодиви, една безлика бродница, дракон, вампир и принцове, над които тегне страшно проклятие. А както във всяка приказка и тук има любов, изпитания, опасности и воля за преодоляването им.

Младата възпитаничка Атина е изпратена от вещиците на мисия в Царствено, но дали ще успее да я изпълни и да впечатли майка Ерида. Ще стигне ли красотата и смелостта на младата жена, за да спечели принца и да откъсне зорко пазената Златна ябълка. А какво ще стане, ако вместо принц срещне обикновен селянин и любовта. Кой е създал вещиците и как са се появили самодивите? А дали враждата между тях е оправдана? Ще успее ли Царствено да запази мира и благоденствието си?

Приятно изненадана съм от всичко прочетено и начина, по който различните приказки се съчетават. Историята е увлекателна, с множество непредвидими обрати, звучи леко наивно на моменти, но все пак е приказка. Има доста герои, всички са различни и криещи свои тайни. Имам някои забележки към използвания език, но нищо непоправимо. Авторът може да поработи над описанието на облеклото. Това е първата книга от трилогията ”Легендата за Златното момиче” и определено има потенциал. Книгата е достъпна през блога на автора – https://theopanov.wordpress.com/golden-girl/. А аз съвсем скоро планирам да продължа със следващата част.

Историята има нужда от козметични корекции, за да разърне огромният си потенциал и дори да съперничи на други подобни поредици. Ако и вие като мен харесвате приказки дайте шанс на Теодор Панов и легендата за Златното момиче.

“Досиета “Бивши Гаджета”” – Джейн Мур

Поредното от леките четива, които ползвам за разтуха след натоварен ден. Авторката е известна британска журналистка, списваща колони в “Сън” и “Хелоу”, а това е дебютният и роман.

На Фей Паркър и предстои сватба, а тя се озовава в бар и се заговаря с интигуващ непознат. Последно прегрешение преди големия ден и сериозното обвързване след това. Сватбата ще бъде в старинен френски замък, а по идея на младоженеца са поканени и бившите гаджета. Всичко изглежда по план до момента, в който загадъчният мъж от бара се оказва сред гостите. Как ще се справи с това Фей и в какви проблеми ще се забърка може да проследите на страниците на книгата. Има я налична в Читанка.

Поредната не твърде ангажираща, почти любовна история с гарантирано добър край. На моменти главната героиня и терзанията и ме отегчаваха, да не използвам по-силни думи. Подходяща за плажа или преди сън, но за съжаление не блести с нищо конкретно. Приятна и ненатрапчива.

И при все това има върху какво да се замисли човек, ако все пак желае като дали е изневяра, ако си заинтригуван от непознат броени дни преди сватбата си и дали това в показател за проблеми във връзката.

“Не проклинай своя директор” – Елена Звездная

Фен превод на първата чат от “Академимя на проклятията” е книгата “Не проклинай своя директор”. Елена Звездная е изградила много интересен и наситен с митични същества свят. Сдобих се с книгата от Библио. Първата от поредицата е безплатана, но следващите са платени.

Историята за мен от категория младежка литература. Основният фокус е зараждащата се любов между млада адептка и и новия директор на Академията за проклятия. При една от техните срещи адептката в пристъп на емоция използва проклятие, чиито мощ и въздействие не познава и то точно върху директора, повикал я за разговор. Това отприщва поредица от странни събития в Академията. А извън нея се случват жестоки убийства на момичета с червени коси много приличащи на нашата главна героиня. Директорът започва да проявява подчертан интерес към девойката, а това може да му донесе много проблеми.

Има интересни и свежи моменти, предизвикващи усмивка съвпадения и вълнуващи обрати. Но книгата е и доста наивна, леко скалъпена за част от описаните неща. Светът е богат, но някак си недоразвит. Читателя се озовава в него без много обяснения и трябва сам да се ориентира какво се случва. Предполагам, че поредицата има потенциал да бъде интересна, но на този етап не планирам да инвестирам повече време в нея. Ако ви трябва леко четиво за разтоварване, това би могло да свърши работа.

P.S. Докато се рових за Елена Звездная попаднах на българска фен страница на авторката във Фейсбук. Оказа се, че голяма част от творчеството и е ситуирано в различни измислени светове и е доста пикантно като съдържание, с доста откровено описани секс сцени. Ако харесвате подобен тип литература може да и дадете шанс. Както вече споменах може да намерите много фен преводи на нейните поредици в Библио. На мен ми дойде малко хард и за сега ще се въздържа.

“Моята мрачна Ванеса” – Кейт Елизабет Ръсел

За книгата научих от коментар във Фейсбук под ревю за “Лолита”, а моето за нея може да прочетете тук. Краткото описание гласеше, че това е историята разказана от гледната точка на нимфетката.

Но за мен Ванеса не е нимфетка. Тя е малко, объркано, затворено момиче, твърде самовглъбена в себе си и чуствителна, идеалната жертва за манипулация, имаща нужда да се отличи, да бъде специална, обожавана, да има власт, макар да няма смелост да я използва. Твърде колеблива и възприемчива за определени, негативни външни влияния.

Книгата върви в две времеви линии и ни среща с малката Ванеса от една страна и порасналата от друга. Виждаме развитието на отношенията на 15 годишното момиче с 27 години по-възрастният от нея учител по литература. Проследяваме как невинното внимание прераства в по-задълбочени отношения и какви пагубни последствия имат върху незрялата девойка в процеса на израстването и. Как тя губи себе си и е обсебена от Стрейн, възприемайки думите му за свои мисли.

Книгата определно не е развлекателно четиво. Засяга твърде чуствителна и щекотлива тема и то по доста провокативен начин. Разкрива цялата лицемерност на всички, ставащи свидетели на случващото се и липсващата воля да се намесят и да променят каквото и да било.

През цялото време творчеството на Набоков заема централна част в сюжета. И макар, че между “Моята мрачна Ванеса” и “Лолита” могат да се направят някои паралели като се започне от основната засегната тема. То има и страшно много разлики. Тук езикът е много по-слаб, описваните емоции са объркани, неопределени, удавени в алкохол и трева. Твърде мрачен, жесток и безмислен е Стрейн в сравнение с Хумберт. Страхлив и крайно манипулативен, мислещ единствено за себе си, макар ясно да осъзнава, че и съсипва живота. Той е манипулатор, завършен и осъзнат, отблъскващ и крайно неприятен в моите очи. Нeвъздържан, пресметлив насилник, тук няма любов или друг тип чуство. Усещам само страх да да не бъде разкрит, опозорен, заставен да понесе последиците за деянията си в затвора. Има нужда да удовлетвори нагона си, да изпита надмощие, а в същото време си осигурява изнудено съгласие, злоупотребява с влиянието си. Всяка една сцена може да бъде тълкувана разнопосочно.

Не мога да преценя дали книгата ми харесва, не бих имала смелостта да я препоръчам. Но определно ми въздейства много силно. От месеци четиво не ме поглъщало така. Не мога да спра да мисля за Ванеса, изборите, които прави, грешките, които допуска. Опитвам се да я разбера, да вникна в мотивите и, но продължавам да съм объркана от поведението и, от компромисите и жертвите, които прави със себе си. От това, че може да спре всичко това, но тя прави точно обратното – хвърля се през глава в тези объркани и токсични отношения. Изпитвам чиста погнува от описаните сексуални сцени и от това, колко е нередно всичко ставащо, макар привидно да се съгласява. Бързам да напиша ревюто и да се опитам да забравя, въпреки че имам купчина с други прочетени книги, чакащи вниманието ми.

Авторката добре е вникнала в профила на неуверена тинейджърка, потенциално рискова жертва. За моемнт дори се замислих дали не разказва лична история.

“Аз бях подтикната да търся близостта му, бях типът момиче, което не би трябвало да съществува – момиче, нетърпеливо да се хвърли на пътя на един педофил.”

“Подаръкът на шейха” – Маргарит Кей

В топлото време гледах да съм навън сред природата и приятелите. През цялото това време се натрупа солидна купчина от прочетени книги. Навън вече пети ден вали и е подходящото време да наваксам с ревютата.

Шейх Калид ал-Ракам не се интересува от избора на съпруга. За него е важна съдбата на кралството му и добруването на поданиците му. Един ден обаче получава необичаен подарък, който не може да откаже – знойната Жулиет де Монтаняк. Свободолюбива и дръзка, тя успява да предизвика в него неподозирана страст и желание да я притежава.

Ако си мислите, че това е поредната блудкава, любовна история без особена литературна стойност ще бъдете абсолютно прави. Книжката е подходяща да ви развлича няколко часа, но за това време няма да ви заплени нито със сюжет, още по-малко с използвания език. Всичко в нея е много наивно и доста предсказуемо, главния герой е умен, чаровен, благороден и разбира се, богат. А главната героиня освен изкусително красива, чуствена и дива бързо се влюбва в него.

И тук възниква логичният въпрос – защо чета и отделям от времето си на подобен тип книги. А отговорът може да ви изненада – правя качествено и количествено сравнение на любовните романи с шейх в главната роля.

Когато бях малка прочетох “Шейх” на Е.М.Хюл и книгата ме впечатли с дълбокия психологизъм при изграждането на характерите на героите и сблъсъка между тях. Всичко звучеше доста реално – съмненията, омразата, ревността, осъзнаването, неподправената жестокост, последвана от разкаяние. Историята на Ахмед и Дайана впечатлява по много показатели и не е изпълнена с фалшиво благородство. В нея има насилие, но и прошка, жестокост и ориенталски разкош, истински сблъсък на две воли и всички последници произтичащи от това на фона на екзотичната пустиня. Книгата е написана в началото на миналия век и по нея има сниман филм от нямото кино, който се превръща в хит и предизвиква огромен интерес към арабският свят.

Като се направи паралел между двете книги се вижда много отчетливо културният отпечатък на времето, в което са писани и промяната във възприятията на хората. В историята на Ахмед и Дайана нищо не е спестено, макар и да няма подробни сцени, става ясно, че младата жена е системно насилвана против волята и. В съвременните версии главният герой не си позволява подобни неща – неговата основна цел е да съблазни девицата и да я съгласи да му се отдаде. За сметка на това интимните сцени са описани до най-малки подробности.

Разсъждавам как са се изменили порядките и ценностите, това какво е приемливо и какво не. Скоро четох коментари в GoodReads за книгата на Е.М.Хюл и повечето са остро осъждащи насилието и дори се заасяга Стокхолмския синдром. И в интерес на истината тези коментари до голяма степен отговарят на написаното. За близо 100 години хората търпят революция в отношението и правата на жените и в това към секса. Ако отношението към жените е променено в положителна посока, то това към секса за мен търпи регрес. Вече всичко е на показ. Няма скрито-покрито, липсва тайнството, копнежът, очакването. Ние сме поколението на бързото хранене и на бързото консумиране на връзки, чуства и удоволствия.

А вие чели ли сте книги за шейхове? Какво в тях ви впечатли? Коя бихте препоръчали?