“Виновни до доказване на противното” – Лиан Мориарти

Книгата ми е подарък от близка приятелка за именния ден. Ах, как обичам подаръци и то под формата на книги. Та нямах си никаква представа какво ме очаква на страниците и. Тя е избрана за роман на годината за 2016 на Goodreads и определено разбрах защо.

От резюмето на задната страница разбираме, че историята ще се върти около едно безобидно на пръв поглед барбекю, на което Сам и Клементайн са поканени от новите съседи на Ерика и Оливър, заедно с тях самите. Времето е прекрасно и предвещава прекрасно изкарване в приятна компания. Но два месеца по-късно в Сидни непрестанно вали, а животите на шестимата герои са безвъзвратно променени. Събитията от онзи ден са изкарали наяве неподозирани проблеми и пукнатини във връзките между тях. А колко добре би било, ако просто бяха казали не и не бяха приели тази покана …

Книгата започва два месеца след барбекюто като в част от главите се прави ретроспекция и се разкрива стъпка по стъпка всяко събите от тозу уж наглед обикновен ден. От много отдавна не бях попадала на толкова добре написана книга. В началото започва малко мудно, но от един момент нататък историята ме погълна и не можех да спра да чета. Дори почти осъмнах една вечер макар да бях на работа на другия ден.

Клементайн и Ерика са приятелки от деца, но Ерика крие мръсна тайна зад вратите на прилично изглеждащия си дом. За нея Клементайн има всичко, за което едно малко момиченце може да мечтае плюс перфектна майка. А от друга страна Клементайн не е доволна от обвързващото приятелство с мръсната и нахапана от бълхи съученичка, но не може да се противопостави на майка си, която държи двете да общуват. Тези странни отношения продължават и до сега, макар двете да са вече възрастни. Апотеоз на сложните връзки между майки и дъщери. Как нездравите отношения с родителите могат да бележат децата за цял живот, да ограбят потенциала им и да ги превърнат в преждевременно пораснали, но несигурни и невротизирани възрастни. Дори времето в Сидни плаче и страда заедно с героите ни, а внушението от нестихващия дъжд допълва атмосферата.

В историята по един удивителен начин са представени сложните отношения между двете приятелки, техните съпрузи и съседите им. Реални, на моменти жестоки, оголени до болка истини се разкриват от всяка страница. Изумителна дълбочина на всеки един от пресонажите и вътрешния му свят, много реалистична обосновка на поведението, чуствата и емоциите. Реални конфликти и противопоставяния между всички замесени, без идеализиране или преекспониране на случващото се. И за момент дори не се усъмних в истинността на разказаното. Задъхвах се от обрати, завръзки, развръзки и усещането за неизбежна промяна, която ще помете всичко старо по пътя си, но не е ясно дали ще донесе нещо по-добро или ще сложи началото на неконтрулируема разруха и разпад. Как дребните, ежедневни избори могат да повлияят на съдбата ни по неподозиран начин. Как баналното ежедневие може да се превърне в огромна ценност когато го загубим. За грешките, които всеки от нас несъзнателно допуска и за прошката, която е единственото спасение, но преди да простим на другите трябва да можем да простим на себе си. Ярко онагледяване колко жестоки и егоистични могат да бъдат хората понякога. А същевременно колко доброта, грижа, саможертва и състрадание може да се открие точно в същите. Рядко се случва толкова пъти да бъда изумена от развитието и макар финалът да е леко предвидим ми достави истинска наслада като слънчев ден след седмици на мрачно време и дъждове.

Мога да пиша още много за книгата, за изграждането на сюжета, за множеството сериозни и важни теми, които се засягат и от умелия начин, по който е направено това. Но ако продължа да пиша ще издам повече от колкото ми се иска и трябва. Книгата е толкова многопластова и богата на смисли, че вярвам всеки ще може да намери по нещо за себе си.

В заключение искам да отбележа, че Лиан Мориарти е свършила страхотна работа, направила е подробно проучване по всички въпроси и това си личи от достоверното звучене на разказаното. Препоръчвам книгата на всички любители на добрата литература.

P.S. И макар посвещението да е лично, го споделям с вас защото е много смислено.

“Последната тайна” – Жозе Родригеш Душ Сантуш

От доста време попадам на различни книги за професор Томаш Нороня, но така и не се реших да започна поредицата. Това се промени при четенето на поредното ревю, та разбрах, че в пета книга част от действието се развива в Пловдив и на това изкушение не можах да издържа. Исках да видя града, в който живея почти цял живот, през погледа на автора и като част от мистерия.

В три точки на света – библиотеката на Ватикана, Дъблин и Пловдив са извършени жестоки, ритуални убийства на трима световноизвестни учени, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. До всеки труп са намерени странни символи, препращащи към различни исторически факти и фалшификации свързани с Библията. Полицията, в лицето на красива италианска инспекторка, има нужда от помощ при разчитането на загадките, а професор Нороня е последният човек говорил с първата жертва. Следването на уликите ще ги поведе на пътуване през цяла Европа чак до Светите земи и ще ги върне назад във времето на Исус Христос и учениците му, както и ще хвърли поглед напред в бъдещето, когато генетиката и технологиите ще са достатъчно напреднали, за да можем да клонираме хора. Дали ще успеят да хванат убиеца и защо потомък на сикариите се е замесил в толкова кървави престъпления? Какво свързва испанска историчка, изследовател на библейски текстове и професор по молекулярна биология?

Книгата е базирана на много сериозни проучвания и засяга доста чуствителни теми свързани с достоверността на религиозните текстове и историческата личност на Исус Христос. Високо оценявам положените в проучванията време и усилия, но за съжаление цялостната ми оценка за книгата е доста ниска. През по-голяма част книгата е сухо изложение на факти, свързани с различните преписи на евангелиетата и промените в тях при различните варианти. Признавам, че научих много нови неща и се замислих по теми, които никога не са ми хрумвали като например факта, че Исус е юдеин, а не първият християнин. Но не такъв формат очаква човек, посягайки към такава литература. Ако фактите бяха събрани и представени в друг формат щях да съм очарована.

Целият сюжет твърде много ми напомняше на “Шифърът на Леонардо” на Дан Браун – от подозренията хвърлени в началото въху професор Нороня, през постоянното споменаване на тайнствен учител, напътстващ убиеца, който пък е последовател на фанатизирани зилоти произхождащи от древна Юдея до скандалните религиозни разкрития.

Липсваше ми достатъчно динамика, всичко ми беше доста предсказуемо, дори краят. Поведението на героите и по конкретно на Валентина ми беше нелогично. Напомни ми за филмите, в които злодеят държи на дълго и на широко да обясни на добрия защо и как ще го убие, докато обстоятелствата не се обърнат срещу него. И този финал ме остави с едно усещане за блудкавост.

За съжаление през цялото време четях на сила, водена не толкова от развитието на историята, а по-скоро от ината да прочета всичко до край. Не знам дали бих дала шанс на друга книга от поредицата.

“Песента на хляба” – Робин Слоун

Първата прочетена книга от комплекта с книги изненади, за които ви разказах в този пост.

Лоис Клари се мести в Сан Франциско и започва работа във високотехнологична компания за роботизирани ръце. Животът и е супер напрегнат и самотен, изпълнен с много работа и почти нищо друго. Един ден тя получава неочакван подарък от братята, които и доставят пикантна супа и квасен хляб за вечеря. Те и завещават стартер или казано по просто делва с квас, за който Луис трябва да се грижи всеки ден – да го храни и да му пуска древната, тъжна музика на маазгите. И животът на младата жена започва стремглаво да се променя хляб след хляб. Тя ще постигне неочаквани успехи, но и ще се сблъска със странни за решаване и почти немислими проблеми. Ще стане част от авангардно кулинарно общество и може би при цялото това търсене ще намери любовта без дори да е осъзнала липста на такава в живота си.

Това е втората книга, която чета от Робърт Слоун. Първата е “Денонощната книжарница на мистър Пенумбра” и повече за нея може да прочетете тук. И тук, както и в първата книга, се засягат две интересни за мен теми – технологиите и направата на хляб. Това ме прави много пристрастна в описанието и май това си личи :). И макар технологиите да са само фон в тази история, то все пак е интригуващо да се проследят проблемите на роботизираните ръце и приложенията, за които използват. Харесвам подробните описания, малкото действие, но все пак изпълненото с обрати повествование. Изключително добре разбирам Лоис и начина, по който се чуства докато открива света на хляба. Не е типичната романтична история, но всъщност има много любов, и приятелство и топлина.

От малка обичам хляб и питите, които баба прави и за щастие успях да понауча това онова. Прилагам няколко снимки за доказателство. Разбирам усещането на Лоис докато месеше за първи път и всичко се обърка, както и вълнението докато чакаш пред печката, за да видиш крайният резултат, опиянен от уханието и предвкусващ удоволствието от хрупкавата коричка.

Преди време бях чела съвет към хората, занимаващи се с компютри и абстрактни идеи, които нямат физическо измерение, да се ориентират към хоби, в което да създават нещо с ръце. И макар от моята работа да има конкретен физически резултат – процесор или видеокарта, аз съм ангажирана с поведенческата част от създаването му и не ставам свидетел на фотолитографското отпечатване на всеки транзистор. Отплеснах се, тук сме, за да си говорим за книги. Та едно от хобитата (а аз имам много такива) ми е да приготвям различни печива и мога да потвърдя, че е много хубаво в дома ти да замирише на прясно изпечен хляб, макар той да е приготвен с обикновена мая, а не с мистичен квас. Има някаква магия – уж се използват едни и същи продукти и стандартни пропорции, но резултатът се различава, в зависимост от готвача. Да създаваш нещо с ръцете си и после да можеш да вкучиш резултата е много удовлетворяващо преживяване.

Та ако и вие като мен харесвате или технологии, или хляба, или пък приключенията и непретенциозните, но добри истории може да прочетете “Песента на хляба” и вярвам, че тя ще ви донесе истинско удоволствие.

“Съдбовният медальон” – Дороти Бренър-Франсис

Понякога с умиление си спомням как често ходех в кварталната библиотека като малка. Разхождах се между рафтовете с книги и четях резюметата на задните им корици без да имам дори бегла представа дали историята ще ми хареса или не. Можех да прекарам часове в това занимание. Понякога откривах съкровища, а понякога оставах разочарована, но самият процес на търсене и откриване ми доставяше огромно удоволствие. Дори понякога ми харесваше повече от самото четене. Ще се зачудите защо ви разказвам всичко това и то по време, в което цялата страна е блокирана. Онзи ден разглеждах новите книги в Читанка и се почуствах пак като сред рафтовете в библиотеката. Избрах си книга, за която не знаех абсолютно нищо, но ми хареса заглавието и краткото резюме.

Марго Ландън обещава на умиращата си майка да отиде в имението на дядо си и да му покаже медальона от миналото. Майка и си е тръгнала много млада и е прекъснала връзката с рода си. Сега Марго трябва да се запознае с роднините си и да разкрие мистерията в имението. Сглобяването на парчетата от пъзела може да крият опасности за младата жена, но опита и да опознае близките си и да открие любовта си заслужава риска.

Очаквах заплетене мистерия и любовен роман обединени в едно. За съжаление не получих нито едното, нито другото. Мистерията звучеше доста наивно и скалъпено. А любовната история беше трудна за откриване и скучна. За щастие книгата не е много дълга и бързо се чте. Авторката има приятен, но с нищо не впечатляващ стил и повествованието върви леко. Не съжалявам, че рискувах, но следващия път по-внимателно ще избирам от рафтовете на библиотеката. Има толкова съкровища, които чакт да бъдат открити и прочетени.

“Севилското причастие” – Артуро Перес-Реверте

В последно време чета няколко книги на куп, но никоя не задържа вниманието ми за твърде дълго. Това се промени щом започнах “Севилското причастие”. Озовах се в магичния и дъхав свят на Севиля и той ме омагьоса. От няколко години искам да посетя Андалусия, но все не намирах време. Бях решила да е тази пролет, но за съжаление Корона вирусът промени плановете ми. Дано скоро да имам възможност да се разходя по малките улички и да се насладя на смесицата от мавърска и испанска култура.

sevilskoto_prichastie1

На страниците на книгата се срещаме с едно малко, шарено общество от пълни противоположности, обединени от идеята за защита на една стара църква. От една страна е стария, сприхав и много честолюбив свещеник, от друга неговият помощник – обещаващ млад свещеник. Две аристократки с почти синя кръв – майка и дъщеря и една нетипична, но много пряма монахиня. Мистериозно проникване в папския компютър с молба за помощ за спасяване на рушащата се църква от неизвестен хакер води до изпращането на Лоренцо Кварт в Севиля. Той трябва да прецени ситуацията на място и да изготви безпристрастен доклад за положението и да открие самоличността на хакера. Още от първия момент Кварт се оказва въвлечен в серия от събития като защитниците на църквата правят и невъзможното да го привлекат на своя страна, докато противниците и се опитват да оказват натиск. Един доста безпринцепен журналист също се замесва в конфликта. Кой ще надделее и дали старата църква ще успее да оцеле и този път.

Отново увлекателна и въздействаща история, поднесена от Реверта в описателния му и богат на детайли език. Човек неусетно се пренася на улиците на Севиля и може да вдъхне мириса на портокалови дръвчета, да усети горещината по кожата си и омайната прохлада на сянката край фонтаниете във вътрешните дворове на богатите къщи. Залагат се много интересни теми като причините за свещеническия и монашески обет, шока след личностното осъзнаване. Отношението на съвременните хора към църквата и нейната роля в техния живот.

Това е едва втората книга на автора, с която се сблъсквам, но вече виждам модел –  жените, в главната роля, са фатални и изкусително красиви, интригуващи. Мъжете също са красавци, смели и принципни. Всички второстепенни герои в общия случай са обикновени на външен вид, дори неугледни на моменти и подвластни на доста слабости в характера и външността. Малко напомня на древногръцките произведения, където красотата е еквивалентна на добродетелност.

Не знам защо, но историята със свещеника и изкушенията, пред които е изправен ми беше малко клиширана. През цялото време не можех да спра да правя паралел с “Птиците умират сами” и “Осъдени души” макар да не съм чела нито една от двете. Усеща се желанието на автора да няма крайни злодеи и безпринципни персонажи или ако има такива те да си получат заслуженото.

Може би съм по-малко впечатлена понеже скоро прочетох “Тангото на старата гвардия”, която много ми въздейства и е по-нова като създаване и респективно с по-изчистен и ошлайфан стил и сюжет. Все още мисля за Меча Инсуса и образа на Макарена не можа да я измести, или дори леко да се доближи до нея. И все пак “Севилското причастие” има своето очарование и заслужава времето и вниманието ви, особено ако сте почитател на Испания, старстното и драматично фламенко и спиращите дъха кориди.

“В Севиля се смесваха и наслагваха различни култури — зърна от броеница, събрала времето, кръвта и молитвите на различни езици под синьото небе и мъдрото слънце, за което вековете се сливаха в едно.”

“Жената е оръдие на дявола, примамка към вечното проклятие, враг на човечеството и безсмъртната душа. Стой далеч от нея или е свършено с теб, Лоренцо Кварт. Как беше казал монсиньор Спада? «Ако духовникът държи парите далеч от джоба си и краката си далеч от женско легло, има шанс да спаси душата си». Или нещо такова“.”

А коя е вашата любима история със свещеник главен герой?

P.S. Книгата е налична в Читанка.

“Гам” – Ерих Мария Ремарк

Макар и на доста хора книгата да не им допада, на мен обратното – хареса ми. Може би защото е първата ми среща с Ремарк и нямам никакви предварителни нагласи. Или пък темите в книгата ми бяха доста интересни и това задържа вниманието ми.

gam

В “Гам” се разглежда пътуването на изключителна и много красива млада жена през различни континенти и мъже. Тя изследва усещанията си продиктувани от срещите с различни мъжки характери и отношения. Докато накрая среща любовта, която може да я задържи, но дали тази любов е взаимна.

Описанията са много наситени и всяка дума носи смисъл. Повествованието върви фрагментирано и прескача от място на място. На моменти се губех в образите на различните мъже – Клерфе, Пуришков и Сежур се сливаха в едно цяло на робополепно желание и пълна отдаденост. Единствено отличавах Лавалет от останалите разбираемо защо. На моменти разбирах Гам, но в други поведението и мислите и ми бяха тотално непонятни. Разсъжденията за любовта, разглеждана като форма на съревнование и контрол едновременно ми допаднаха и ме отблъснаха. Подхода за пълна ненамеса и изживвяване на напрежението на всеки миг ми е нетипично, но искам да го усвоя. А в крайна сметка истинската любов изисква пълно отдаване и саможертва … 🙂

Книгата е толкова наситена с описания, размисли, гледки, аромати, чуства, характери, недоизказани и премълчани думи. Определено ще ми трябва втори и дори трети прочит, за да съм сигурна, че съм проследила всички сюжетни линии и препратки. По някакъв косвен начин “Гам” като усещане и структура ми напомни на “Пътуване по посока на сянката” на Яна Букова.

“Рецепта за живот” – Ники Пелегрино

Анотациите на книгите на Ники Пелегрино от доста време привличат вниманието ми. Няколко пъти се опитах да взема нейна книга от библиотеката и всеки път неуспешно – никога я няма налична. Накрая реших да се срещна с нея в Читанка.

Очаквах нещо близко или подобно на чиклит литературата – нещо леко, изпълнено с вкусни рецепти и положителни развръзки. В действителност прочетох една доста убедителна и реална история за живота на две коренно различни жени. И да, има много вкусове и аромати, трудна е за четене на празен корем.

recepta_za_jivot

Неочаквано и злощастно събитие белязва живота на Алис още в студентските и години. Това я тласка в неочаквана дори за нея посока и я сближава с Лейла. Двете преживяват едно незабравимо лято във вила Роза в Италия и през това безметежно време се запознават с Бабета.

Бабета цял живот е прекарала в къщата за градинари на вила Роза. Пристигането на англичанките връща живота на морската къща и на старата жена. Бабета се сприятелява с тях макар и да не разбира и думичка от езикът им. Тя използва универсалния език на гостоприемството и простата, но изключително вкусна храна, която приготвя.

Между Алис и Бабета се заражда близко приятелство. Бабета я учи не само как да приготвя храната си, но и как да я отглежда в градината си. Покрай рецептите за ястия Алис отркрива рецептата за живота, който се страхува да изживее. Ще намери ли сили в себе си да открие любовта и да си прости, да продължи напред.

Историята основно се развива под жаркото слънце на Италия и има дъх на пица и паста с босилек. Далеч е от захаросана и блудкава история. Повече прилича на нещо, което в действителност се е случило или се случва в момента.

Хареса ми колко живи и изпълнени със странностти са всички герои, неуверени и уязвими. Няма нищо необикновено или специално в образите им и точно това прави книгата толкова близка и приятна. Човек вижда смисъла в дребните, ежедневни неща, които могат да донесат радост и да покажат любов. Сбит разказ с акцент върху определени моменти от живота на основните герои. Идеално за дългите, дъждовни следобеди или в несигурното време на социална дистанцираност. И макар на пръв поглед толкова обикновена историята успя да грабне мисълта ми и често се сещах за героините и съдбите им. Искаше ми се да има още от историята, но пък отвореният край ми позволи сама да я продължа както ми се иска.

И макар, че книгата като сюжет е повече женска, вярвам, че и силният пол може да намери нещо вълнуващо за себе си в нея. Или поне вкусна идея за вечеря.

P.S. Всички ние минаваме през труден период, но ще се справим и ще успеем да го преодолеем, ако останем спокойни, следваме указанията и се отнесем с грижа и любов към всички останали. Моля ви, колкото и смели да сте, спазвайте социалната дистанция и си останете вкъщи в името на всички хора, които са застрашени. За да мине времето леко и неусетно може да пътувате и мечтаете на страниците на книгите. Какво да се прави късметлии сме и живеем в интересни времена.

“Тангото на старата гвардия” – Артуро Перес-Реверте

Това е третата книга, която взех от книгомата, който беше разположен в Пловдив. Срещала съм името на автора, но не знаех нищо повече за него. В книгата ме привлече корицата. Има нещо еротично и много интригуващо в женския крак, обут в мрежест чорап и червената обувка на фона на развълнувано море и перли.

tangoto

Не останах разочарована от избора си – историята е много завладяваща и има от всичко по малко – приключения, шпионаж, интрига, фатална любов, неочаквани обрати, различни екзотични места, музика и страстно танго.

Главният герой – Макс Коста е смел, зашеметяващо красив, галантен и очарователен, любимец на жените. Той сменя няколко различни амплоата през цялата история, но запазва самообладанието, наглостта и галантността си във всеки един момент.

Много ми беше трудно да напиша няколко думи за Макс, но да опиша Меча Инсунса ми е направо невъзможно. Тя е много повече от фатална жена или разглезена богаташка. Изумително красива, с очи с цвят на мед, леко надменна, безстрашна и безсрамна. Какво повече може да желае един мъж от една жена. Смело мога да заявя, че тя бързо се превърна в една от любимите ми литературни героини и ще се сещам за нея още доста дълго време.

Сюжетът се развива на два континента в три различни времеви отрязъка, предавайки духа на различни периоди в историята на света от миналия век. Ставаме преки свидетели на живота на богатите и на тези, които ги обслужват и се грижат за комфорта им. В центъра на първата завръзка е автентичното аржентинско танго – диво и опасно. Във втората история се проследява подмолен шпионски сблъсък в разгара на Втората Световна Война. А третата ни отнася на шахматен турнир по времето на Студената война, когато всяка битка трябва да бъде спечелена без значение от фронта, на който се води.

Много ми хареса стилът на описание на Реверта – откривам нещо мъжествено в начина, по който изгражда героите и заобикалящата ги среда, фабулата на самата история. В любовните сцени можеш да усетиш страстта и нуждата от сливане на героите. Има нещо увличащо в описанието на отношенията между героите и диалозите им. Липсва излишна сантименталност. Историята ме увлече и през цялото време не спирах да мисля какво ще се случи и как точно ще завърши всичко. До последно постъпките на Макс и Меча останаха частично непредсказуеми. Не можах да предвидя развръзката.

Препоръчвам книгата на всички любители на добре разказаните истории и запомнящите се пълнокръвни образи с богата емоционалност, разколебани и движени от множество чуства, многопластови до реалност. История, разказана в нюанси, където няма черно и бяло, а само отсенки на сивото.

А коя е вашата любима литературна героиня и защо?

“Ема” – Алекзандър Маккол Смит

Книгата е част от “Проектът Остин”, започнат с цел пресъздаване на 6 ключови произведения от Джейн Остин от съвременни автори. “Ема” е третата книга от поредицата и е поверена на Алекзандър Маккол Смит.

Преди да продължа с впечатленията си от книгата държа да подчертая, че не съм чела оригинала и това най-вероятно има значение за цялостното възприятие на преразказаната история.

ema

Сюжетът се развива в наши дни, но е запазена същината на провинциален уют и нрави. Ема е доста своенравна, леко самовлюбена, леко надменна и за капак пълна с добри намерения да се бърка там, където няма никаква работа. Тя е духовита, самоуверена и облагодетелствана от живота млада жена, която решава да се подреди живота на близките си, но вместо това научава няколко болезнени, но ценни урока за себе си и за важните неща в живота. Добротата е най-ценният дар, който можем да дадем на хората и в същото време не струва пари.

Джордж Найтли е много бегло скициран и почти не фигурира в цялостното развитие на историята, освен в няколко кратки епизода, придружени от също толкова редки диалози. Това за мен е голям пропуск. Не съм чела оригинала и не мога да направя сравнение, но с такова усещане останах след приключването на книгата. Може да ме поправите, ако то е грешно.

Стилът на Смит е лек и приятен, с много деликатно загатната ирония и интелигентен хумор. Аз съм голям негов почитател покрай историите за Ботсуана в поредицата Дамска детективска агенция. Тук за съжаление не успя да ме впечатли.

Ако сте почитател на Джейн Остин или на любовните истории, тази книга е за вас.

Тази книга взех от книгомата разположен в Пловдив и за да продължа добрата инициатива ще я пусна да пътува и ще я пратя, за сметка на получателя, на желаещ, избран на случаен принцип, оставил коментар под поста тук или в едноименната страница на блога във фейсбук. А молбата ми към новия собственик е след като я прочете да я прати на друг желаещ. Книгите имат смисъл, когато се четат и обсъждат, а не когато събират прах и красят рафта в библиотеката.

“Къщата на края на нощта” – Катрин Банър

Тази книга заех случайно от книгомат поставен в дома на културата “Борис Христов”. Това е инициатива на Visa с подкрепата на Ozone. Книгомата е мобилна библиотека, която се отваря с помощта на карта Visa, но вземането на книги е напълно безплатно като те след това, разбира се, трябва да се върнат. За щастие срока, за който беше поставен книгомата беше удължен и аз имах възможност да се включа.

20191104_111223.jpg

Нямах много време за избор на книга и след като прегледах няколко резюмета на няколко гръбчета бях привлечена от цвета на корицата, а обещанието за епична, но интимна история окончателно ме спечелиха. Действието се развива на малък италиански остров на име Кастелмаре. Проследяваме създаването и живота на няколко поколения Еспозито. Радостите и неволите, победите и загубите, ражданията и смъртите. Ежедневие изпълнено с простички дела и много чудеса.

20191104_110800

Магична история изпълнена с много реализъм, любов и суеверия, клюки и прошка. Много ми е трудно да говоря за самия сюжет, защото в книгата се случват много събития, но същественото е усещането, което тя оставя в читателя. А то е усещане за горещи, летни нощи, шепот на море и вкус на лимончело, музика и танци. И сред цветовете на бугенвилиите и тромпетните цветя в знойните летни дни живота неумолимо тече през добро и лошо – две световни войни, рецесия, пристигания и заминавания. А кафето “Къщата на края на нощта” е събирателно място в цялата история, главният герой. От нея започват всички чудеса като раждането на двамата близнаци от различни майки, както шушукат суеверните жители на селото. Това е свят близък до бреговете на Сицилия, близък и същевременно откъснат, обладан от древни проклятия, белязали живота на обитателите му.

Ако дадете шанс на тази необичайна семейна сага ще бъдете пленени от героите и – Амадео и Пина, Мария-Грация и Робърт и ще се завъртите в шеметен калейдоскоп на един отдавна отминал живот. Описанията ще ви примамят на малкото късче земя, а морето и пещерите му ще ви приканват с прохладата си. Авторката има лек и описателен стил, с който създава паралелна реалност като оставя част от описанията на читателското въображение. Всяка част в книгата е предхождана от предание, подобно на тези събирани от Амадео в неговия кожен тефтер, станал причина за толкова раздори.

Ако искате да седнете на верандата на “Къщата на края на нощта” и да разберете къде свършва деня и кога започва нощта, то ви препоръчвам да отворите страниците на книгата на Катрин Банър.

P.S. Книгата страшно  много ми хареса и искам да я споделя с баба си, която е заклет читател, но въпреки това едва ли ще успее да я прочете до 13ти декември. Но за да не ощетявам другите читатели, планирам на нейно място да върна “10 000 живота” – Майкъл Пуър. Не е съвсем точно спазване на условията на играта, но все пак книгомата ще е тук за кратко.

Дочух, че книгоматът е бил изпразнен веднъж и книгите не са върнати и държа да имам шанс да върна книга в него.