“Моето семейство и други животни” – Джерълд Даръл

Много често в групите за книги препоръчват творчеството на Джерълд Даръл като развлекателно и забавно четиво. В последно време не ми се чете сериозна литература и не знам защо. Та по тази причина реших да пробвам първата книга от поредицата “Книги за животини”.

Книгата има биографичен характер и описва новия живот на семейството на автора, които се местят от Англия на топлия остроф Корфу. Адаптацията на новот място е изпълнена с множество комични ситуации и весели моменти. Семейството на Джерълд е много шарено, а всеки един негов член е различен сам за себе си, много колоритен и ексцентричен. Джерълд има двама братя и една сестра. Майка им основно се занимава с готвене и въртене на домакинството с помощта на не по-малко цветистите, местни помощници. Най-големият, Лари, е писател, който пътува навсякъде с книгите си и се движи в бохемски кръгове, съставени от различни артисти. Лесли се вълнува основно от лов и от оръжия. Марго, традиционно за нежния пол, се интересува основно от диети за отслабване, елексири за разкрасяване и красиви младежи.

Джери е най-малкият от четеримата, на завидните 10 години. Той има естествено любопитство към животните и навиците им, както и към природата на средиземноморския остров. Вилата им е изпълнена с неговите питомци. Той ги отглежда, кръщава и развъжда. Свободен от всякакви ангажименти прекарва дните си в скитане из целия остров, почти подивял от рядката среща с хора и се наслаждава на сянката на маслиновите дръвчета, къпе се в топлата синя лагуна, плава с лодка. Компания му прави неговото куче. В опит да го цивилизова майка му намира различни учители, които да му преподават науки. Всеки следващ е по-нетипичен и ексцентричен от предишния. От всички питомци на Джери най-любими са ми савараките и не, това не е правописна грешка. Не знаех, че свараките са толкова интелигентни и могат да се научат дори да имитират звуци и цели думи.

Любовта към животните и заобикалящият ни свят се усеща във всяка дума. Младежки плам и вдъхновение от чудесата на природата. Книгата, за мен лично, не беше толкова хумористична, колкото очаквах първоначално, но ми достави огромно удоволствие. Разрових се из биографията на Джерълд Даръл и се оказа, че дори след порастването си той е запзаил естествоизпитателския си дух и е продължил да се грижи за животните като е основал няколко организации за целта.

Джери е умел разказвач , който с думите си рисува живописни картини на горещото Корфу, на неговата флора и фауна. Книгата е подходяща за малки и за големи. Ще ви разведри и ще извика усмивка на устните ви. Тук хуморът е ненатрапващ се, деликатен, лек и граничещ с ирония на моменти. Виждаме едно различно и много нетипично семейство в най-личните им моменти. За моя радост това е първата книга от доста дълга поредица и ще има какво още да чета.

“Да прекосиш Хималаите” – Александър Пусен, Силвен Тесон

От много време не съм писала в блога, но не защото нямам желание, а защото използвах всеки свободен миг да съм навън сред природата и приятелите, докато времето и обстоятелствата го позволяват. Опасявам се, че ни предстои дълга зима, през която стоенето вкъщи ще се превърне в основно занимание, но поне ще има време за четене на книги. Дано да греша в предположенията си, разбира се.

Тематично докато аз планирах собствените си приключения ми хареса идеята да чета и за доста по-грандиозни чужди такива. Александър и Силвен взимат смелото решение да прекосят целите Хималаи и няколко съседни планински вериги. 5000 хиляди колометра пеша през едни от най-тежките и неблагоприятни условия на Земята, с едни от най-величествените и зашеметяващи гледки. Неповторимо изпитание за силата на тялото и волята. Маршрутът на двамата пътешественици преминава през Бутан, Непал, Тибет, Индия, Пакистан и Афганистан. Сблъскаваме се с различни местни култури и обичаи. Хората там са свикнали да живеят в крайна нищета и на границата на глада. Суровите заобикалящи условия не са много подходящи за лек и охолен живот. И може да ви се стори странно, но през по-голямата част от четенето бях гневна на главните герои. Колкото и да ценя и уважавам приключенския им дух бях възмутена как те пътуват без пари и грам провизии докато разчитат да бъдат приети и нахранени от безкрайно бедните месни хора. Знам и разбирам, че това е част от приключението, но все пак ми беше несправедливо и ограбващо.

Александър и Силвен имат доста различен стил и гледна точка. Те се редуват да представят всяка глава и това на моменти малко дразни и обърква понеже историята се накъсва. Но пък от друга страна виждаме различните гледни точки за различни участъци от пътя. Така и не си харесах фаворит между двамата.

На страниците на такива книги е лесно да повярваш в чудеса и да започнеш да мечтаеш. На нашите хора толкова пъти им се размина на косъм, че е трудно да се повярва, че това не е измислица, а действително преживяване. Явно тук с пълна сила важи максимата, че късметът е на страната на смелите.

А част от моите мечти е някой ден да посетя лично магичният Тибет, Непал и Бутан и да се срещна с хората и величествената природа. А до тогава мога да пътувам на страниците на тези пътеписи.

“Зовът на далечния север: 7000 км. с кану от Отава до Арктика” – Ким Хафез

В последно време съм затрупана с много задачи и почти не ми остава време за четене. Надявам се скоро всичко да се успокои и да успея отново регулярно да се върна към дългия списък с книги за четене, който ме чака.

От няколко години доста често проверявам книгите от издателство “Вакон” за различни приключения и пътешествия по екзотични и труднодостъпни точки по света. Все повече книги с такова съдържание се появяват на пазара. Все повече ентусиасти са готови да се лишат от удобствата и уюта на подредения, модерен свят, за да изпитат волята и силата си по високите върхове, безбрежните океани, зноините пустини или смразяващите полюси. Формира се нова професия – тази на пътешественика.

kim_hafez.jpg

Приключенският дух и любопитството винаги са дърпали човека напред и са го принуждавали да открива и изследва нови и непознати кътчета на планетата, че дори и в близкия космос. И сега, когато цялата земя е почти напълно картографирана много хора тръгват на път да изпитат волята и късмета си.

След напускането на чуждестранния легион Ким Хафез търси следващото голямо приключение. Няколко топографски карти и доза авантюризъм го подтикват да прекоси 7000км. по вода само с кану и силата на двете си ръце от Отава до Арктика. През следващите две години той преминава през редица изключително тежки изпитания, изправя се сам срещу безжалостни стихии, намира нови приятели, губи представа за времето и се преражда в един нов свят, съзерцавайки суровата красота на магнетичната природа.

През погледа на Ким съпреживяваме едно дълго и на моменти отчайващо пътуване, пълно с лишения и рискове, студ и непоносима жега, диви животни и оцеляване на ръба на възможното. Той прави задълбочено описание не само на заобикалящата го природа, но и дисекция на вътрешния си свят и емоциите, сапътстващи всеки етап. Самотният гребец се сблъсква с доста диви животни от патици до мечки гризли, други приключенци и коренното население по тези места. Индианците са изтласкани от белите колонизатори в едни от най-трудните и неблагоприятни за живот райони. Лишени от обичаите си и традиционните си препитания, те съществуват на прага на бедността, водещи безмислено съществуване, подчинено на алкохола. Културата им е безвъзвратно заличена и превърната в гротескно посмешище. При преминаването си през различни ключови месности или градове Ким прави паралел между своето пътуване и стъпките, предприети от първите пътешественици, организиращи търговията с кожи. Климатът е суров, лятото кратко и времето подходящо за плаване изтича бързо под съпровод от облаци комари.

Искрена история за пътуване през множество потоци, реки и езера. Пътуване към вътрешния свят и личностното израстване. Смисълът на това да си жив и да си част от природата, луксът да съзерцаваш всеки залез от пустите брегове на едни от най-големите езера в света, да се къпеш в бистрите им води след дълъг и удовлетворителен ден на гребане, да имаш волята и търпението да изкараш десетина дни притиснат от лошото време в палатката си, подвластен на капризите на съдбата и с провизии, драстично намаляващи с всяко хранене. Яденето да е средство за оцеляване, а не оцеляване подчинено на бесмислено злоупотребяване с храна. Да можеш да оцениш близостта на други човешки същества след седмици прекарани в самота, а безразличието и безличността на големите градове бързо да те прогонва обратно в дивото.

Очаровам се от смелостта и сводолюбието на пътешествениците, дори малко им заеиждам за куража да изоставят всичко познато и да се оставят на течението на живота. Но се чудя дали това не е друга, модерна форма на бягство от заобикалящата ни действителност и от отговорностите на живота.

“Забравените пътища от Родопите до Памир” – Филип Лхамсурен

Поредната изключително интригуваща история по лични преживявания от издателство “Вакон”. Филип Лхамсурен е роден в Монголия, живял е в бежански лагер, бил е част от редиците на Чуждестранния легион, през 2009г. се завръща в Сибир, където се заселва в земите на своя народ и създава “Душата на човека”. Понастоящем живее в България със семейството си като е част от Байкария.  Повече за него може да научите на личната му страница.

ZABRAVENITE PATISHTA-500x750.jpg

Настоящата книга описва пътуване от 10 000 км. на колело, преминаващо през забравени пътища пресичащи конфликтни зони, палещи пустини и високи планини от Родопите към сърцето на Азия изпълнено през 2013г.. Филип се наслаждава на всяка минута под открито небе, търсейки връзка с природата и вътрешно израстване посредством преживявания на ръба на оцеляването. Да продължаваш напред въпреки всичко и да се доближиш до природата с уважение, приел всички рискове, които се крият там.

Съпреживяваме пътуването от неговото начало в сърцето на Родопите през Турция, Грузия, Кавказ, Каспийската степ, Западен Казахстан, Каракалпакстан, Узбекистан, Таджикистан до края на пътешествието в Киргизстан. Срещите му с различни хора и култури по пътищата – едните добри и услужливи, други престъпни и корумпирани. Поканата за чаша чай и подадената в тежък момент ръка са неоценими подаръци, чиято стойност не може да се измери в пари. Ставаме свидетели на традиционното мюсюлманското гостоприемство. Много бедни, но добри хора подават ръка на изтерзания пътешественик в неговото пътуване като разделят оскъдния си хляб с  него. Преминаваме държавни граници, условни разделения между хората, поставени, за да гарантират свобода, а всъщност причина за множество войни и насилие. Близостта на дивата природа, безлюдните пустини и величествените планини, издигнали върхове към небесата отключват философски размисли за живота и смисъла му, за нуждата от вещи и за откъсването на човека от естествената му среда, заобикаляйки се с огромни градове и множество удобства в илюзорна свобода. Ненатрапчиво се запознаваме с икономическата и геополитическата обстановка в региона, заложените преди години конфликти, прераснали във войни и крайна агресия, борба за надмощи на великите сили, превръщащо живота на местните в отчаяно оцеляване. Наследството от разпадането на СССР се вижда в изоставени военни пунктове и казарми, разяждани от ръжда военни машини, оставени на произвола край тесни планински пътища.

Освен описанието на различните хора, култури и мироглед се наслаждаваме на природни описания на зашеметяващи планини, безводни пустини, древни градове, модерни мегаполиси и изчезващи махали. Контрастите са на всяка страница – глад и изобилие, смразяващ дъжд се редува с изпепеляваща жега, пренаселени градове се сменят с безлюдни райони. Виждаме света и пътя през очите на Филип. Опознаваме вътрешния му свят и мотивацията, която го движи километър след километър, карайки го да преодолява неприятни метереологични условия, болест и опасности.

Прочетох книгата за едно денонощие и ми беше много трудно да се разделя с нея на последните страници. Искаше ми се приключението да продължи макар и аз да бях на топло и сухо. В книгата има прикачени снимки, които допълнително обогатяват разказа, давайки визуална представа за местата и хората. Опитвам се да разбера хора като автора – да изоставят семейство и приятели за много време, да се подложат на неподозирани рискове и да преминат нечовешки препятствия и за какво – да достигнат прозрения, да се възродят за нов живот, да открият смисъла на съществуването, да се самоопознаят и да се слеят с природата.  Филип с лекота ме включи в историята, спечели ме и ме накара да го разбера. Той споделя вътрешния си свят, правейки читателя съпричастен дори само в ролята на страничен наблюдател. Вълнуваща и обогатяваща книгата се чете неусетно, а краят идва по-бързо от желаното.

“”Колкото различни езика владееш, толкова различни човека си и ти самият” – грузинска поговорка.”

“Някои печелят много пари, за да бъдат свободни, други се отказват от парите, за да бъдат свободни. Някои се борят за демокрация, за да бъдат свободни, а някои просто отиват в Куба. Но най-голямата свобода е да си свободен в мислите и постъпките си и някой да те обича за това.”

“Насред пустинята човек започва наусетно да мечтае за рай, който е възможен на земята, но който бива недооценен – богата природа и чиста вода.”

“Дните ни горят като свещи в църква, Те не са светлината, а вярата на хората в Бога.”

“Омъжена за Бутан” – Линда Лийминг

“Омъжена за Бутан” е от онези съкровища, за които едва ли ще прочетеш много в Интернет. Мен ме привлече от рафта на книжарницата. Книгата е от издателство “Вакон” – много харесвам повечето от техните книги понеже са основно за приключения и пътешествия, описват живота на смели и различни хора. Приключенци решили да поставят волята и уменията си на изпитание, или ткива имащи смелостта да тръгнат по неотъпкани пътеки и да потърсят щастието на неочаквани места.

omyjena_za_Butan

Линда Лийминг  заминава на пътешествие из екзотичните Индия и Бутан без да подозира как това ще промени живота и. Тя се влюбва в Бутан и след кратки колебания свързва живота си с него. Какво намира една американка, свикнала на изобилие и удобства в бедната, малка страна ще разберем на страниците на тази увлекателна книга.

Линда ни представя един откровен и неподправен, искрен разказ за опита си в планинското кралство и живота в полите на Хималаите. В Бутан почти няма пътища, местните хоре живеят в изолирани селца, разпръснати из планините и китните долини. Навсякъде, дори на най-непристъпните чукари има храмове и ступи, молитвени колела и пъстроцветни знаменца. Тук животът върви на бавни обороти, никой не бърза, а вежливостта е над всичко.

Хората приемат живота и смъртта по различен начин от нас. Не притежанието е важно, а защитата на заобикалящия ни свят. Всеки живот има стойност. Отношението на будистите към смъртта е като към шанс за ново начало, те не се страхуват от нея и я приемат като най-нормалното нещо в живота. Будизмът се е смесил с древните вярвания на религията бон, изпълнена с много страховити демони и божества. Раждането и смъртта са съпроводени с множество сложни ритуали, събиращи цялото семейство.

linda_namgay.jpg

Докато работи като учителка в местното училище авторката неусетно опознава и се влюбва още по-дълбоко не само в Бутан, но и в бъдещия си съпруг. Когато Линда се влюбва в Намгял – ухажването протича по съвсем различени правила от модерните, забързани отношения в Америка. Преоткриваме непринуденото вълнение от постепенното сближаване, първите трепети и чистата радост от срещата с любим човек.

Срещата на талантливия художник на тханка с Америка и неговото възприятие на всичко там е другата страна на историята. Той е изумен от изобилието и мащабите, а в същото време е ужасен от количествата боклук и ненужни вещи, които се трупат всеки ден.

Разказ от първо лице за един доскоро затворен и крайно изолиран свят. Задълбочен поглед на една чужденка върху непознати за нея порядки и традиции. Сблъсък на две крайно противоположни възприятия за живота и света. Възможено ли е да нямаш нищо и да все пак сърцето ти да прелива от щастие? В Бутан успехът се измерва не с брутен вътрешен продукт, а с брутно национално щастие.

Сблъскаваме се с обичаи и поведение диаметрално противоположно на това в западния свят – на почит е мълчанието, не се говори, ако нямаш нещо наистина значително за казване; гостът се храни сам в храмовата стая на семейството без да бъде прекъсван или обезпокояван; в някои села се толерира многоженството – възможно е една жена да има неколко съпрузи или едни мъж няколко съпруги. Мъжът в общия случай отива да живее при семейството на жената. В Бутан традиционно има общности от възрастни хора, които се отеглят да медитират в планината за да постигнат по-добро кармично прераждане или просветление преди края на този живот, но никой не ги съди и не се опитва да ги ограничи или контролира. Даже напротив общоността им помага с каквото може.

Спирам понеже, ако продължавам така ще преразкажа всичко от книгата. Последно искам да споделя, че Линда Лийминг има лек и описателен стил, увлича и прави читателя съпричастен на мислите и преживяванията си. Предлага задълбочен поглед върху порядките в Земята на Дракона и нейните обитатели. Впечатлява с дълбочина и смисъл. Хубаво е да се срещнеш с хора, които имат смелостта да последват мечтите си и да захвърлят удобствата и сигурността в името на нещо по-смислено, следващо повика на сърцето. Щастието не е в притежаването на вещи, а в преживяването на моменти, в умението да живееш тук и сега на мига, воден от добрината.

Препоръчвам тази книга с две ръце, дори и да не сте почитател на този жанр, в тази ще намерите нещо за себе си.

“Родопски хоризонти” – Васил Крумов

Попаднах на книгата случайно в Читанка и не съжалявам. Ако искате да последвате моя пример натиснете тук.

rodopski_horizonti

Книгата е очарователен очерк за живота в Родопите в началото на миналия век. Авторът е изявен учител, публицист, юрист и турист, родом от Пловдив. В разказите са събрани истории от негови скиталчества и преходи в полите на Родопите и в пограничните райони. Освен интересни маршрути за преходи, човек научава много за живота в планината тогава. Бита и нравите на християните и мохамеданите са описани от първо лице от човек живял с радостие и неволите им, докато е учителствал по тези места. Макар и между другото се засягат много болни въпроси за българите в тази част на страната – загубата на беломорието като място за зимна паша на добитъка, последиците от войните върху обикновените хора, нападенията на помаците над възстаналите българи,  а после принудителното покръстване на същите след възстановяването на България, изселването на част от хората към Турция. Има кратки препратки към войните и културния живот на Пловдив.

Основната тема в книгата си остава природата и моща и. Има много описания, въздействащи и приканващи да се тръгне по родопските пътеки в търсене на горски ягоди и мандри, скътани нейде в горските дебри. Четейки, човек усеща мириса на гората, чува шумоленето на дъжда и вдъхва кристалночистия въздух след обилен снеговалеж.

За мен планините имат различна енергия и внушават различни усещания, та в този ред на мисли – Родопа е като баба, топла и уютна, може да те приласкае и да те дари с вкусни лакомства, ако си бил послушен. Но ако се разгневи може доста да напакости или строго да те накаже за неразумието и проявеното неуважение.

“Южната стена на Анапурна” – Крис Бонингтън

Отново в Читанка попаднах на поредното много добро четиво – разказ за изкачването на южната стена на Анапурна.

ujnata_stena_na_anapurna

Анапурна е планински масив с дължина 55 км в главния Хималайски хребет в западната част на Непал. Най-високата точка е връх Анапурна |, който е висок 8091м и е десетия по височина в света. Името на Анапурна идва от санскрит и се превежда като “богиня на реколтата”.

През 70 години на миналия вече век група ентусиасти начело с Крис Бонингтън решават да покорят Анапурна от южната и стена. Сред тези ентусиасти са Дъгъл Хейстън, Мартин Бойсън, Ник Есткърт, Иън Клъф, Том Фрост, Дейв Ламберт и Келвин Кент. Крис Бонингтън е бивш военен и легенда в света на алпинизма, участвал е в много експедиции и първи покорявания на доста върхове. А на експедицията до Анапурна е организатор и водач.

На страниците на книгата ще станем свидетели на едно героично изкачване, на сблъсъка с природата и всички проблеми, които могат да ни застигнат на големи височини. Ще проследим изграждането на базовия лагер и всички междинни такива, пренасянето на багаж и атакуващите свръзки. Ще преживеем бури и ясни дни, разочарования, но и доста успехи. Ще станем част от едно приключение, изискващо много сила, смелст и доза самоотверженост.

Крис освен добър алпинист, е и увлекателен разказвач, който умело ни запознава с планирането, организирането и ръководенето на подобна експедиция. Части от книгата са откъси от дневниците на участниците в приключението.

Но най-впечатляващо в този разказ са характерите и постъпките на участниците – мъжеството, куража, борбеността и неспирното желание за покоряване и постигане. А от другата страна е планината – величествена, непрестъпна, сурова, наказваща, но и закриляща всички дръзнали да я предизвикат.

Иска ми се и аз да имам такава сила да покорявам и смелостта да се изправям срещу страховете си така непоколебимо.

 

На борда на “Кон-Тики” в плаване през Южното море

И се чудя с кое по напред да започна разказа си за тази книга – дали с подвига, описан в нея; дали със смелостта и характера на главните герои, които освен всичко друго са и реални хора; или пък с впечатляващите описания на океана и приключенията, преживени в него.

Ами хайде да карам наред – преди няколко дни, даже може да са станали вече и седмици, попаднах на края на филм по БНТ със заглавие “Кон-Тики”. Името ми беше непознато, но предизвика любопитството ми и започнах да ровя в нета (да живее Гугъл, който знае всичко). Оказа се, че филмът е документален и описва пътуването на Тур Хейередал и неговите спътници от Перу до Полинезия. А най-хубавото беше, че освен филм има и книга написана от самия Тур Хейередал. И както се очакваше, реших първо да прочета книгата, а чак после да мисля за филма. Определно ще го потърся, макар да знам, че няма да е по-добър от книгата.

kontiki

Тур Хейредал е учен и изследовател, който по време на работата си достига до заключението, че има пряка връзка между хората, обитавали древно Перу и прародителите на днешните полинезийци. Теорията е интересна, има и доказателства, но никой не обръща внимание на думите му. За да докаже, че това е възможно Тур решава да предприеме рискованото пътуване на борда на балсов сал, копие на плавателните съдове на древните мореплаватели. Много бързо намира смели съмишленици и след не малко перипетии, всички заедно тръгват на път на една обречена мисия.

Освен умел мореплавате, авторът е и много добър разказвач. Историята е повече от увлекателна, описанията са премерени и точни като се акцентира на интересните моменти без да се дават отегчителни подробности. Приключение като от филм, а всъщност е исторически факт.

Описанието на главните действащи лица (петима норвежци и един швед) почти липсва, а където го има е сбито и кратко, но въпреки това е достатъчно, за да ги разберем – смели, свободолюбиви, готови да рискуват, да си помагат и подкрепят. Ако всички хора по тази земя са такива е то тогава животът ни вместо Ад щеше да е Рай. Надявам се книгата да бъде пример и да вдъхнови много други хора да имат смелостта да последват мечтите си и да се борят за тях с доблест, заобиколени от верни другари.

Освен морските пейзажи, има описания на Перу и Полинезийските острови. Ах, ако можех да отида там! Разкази за живота и навиците на много видове риби и морски обитатели. Както и няколко думи за полинезийците и техните обичаи.

С едно изречение, описана тази книга ще звучи така: “Едно приключение, на което нямах търпение да тръгна и от което не ми се връщаше!”. Ако и вие нямате търпение да се качите на борда на “Кон-Тики”, то не се тревожете, книгата може да се намери в Читанка, ако нямате достъп до книжен вариант.

Към една планина в Тибет

Ако си мислите, че почти двумесеченото ми отсъствие от блога се дължи на екзотично пътешествие до Тибет сте прави, но само до някъде.  Наистина в началото на 2014 година успях да отида до Хималаите, но не използвайки самолет, автомобил или пък пеш. Озовах се там с помощта на Колин Таброн и “Към една планина в Тибет”.

Tibet_04_korica1

Колин Таброн е известен автор на пътеписи, носител на много награди в този жанр за книгите, описващи пътуванията му в дебрите на Русия или в близкия Изток. В книгата, която днес ви представям, той ни повежда на поклонение към центъра на Вселената или иначе казано връх Кайлаш. Освен пътуване към Хималаите, авторът започва такова и в спомените си за покойните си родители и тяхната малдост.

Много приятна и лека като четиво, но истинска и наситена на изживявания книга. Описанието е пълно с величествени гледки от Хималаите и скалистите пътеки, които я прекосяват. Четейки, човек направо чува шума на реката разбиваща се в каньона долу и усеща щипещия студ по бузите си.

Колин общува с много от месните жители по време на пътуването си, описва странните нарави и обичаи на съвреммените тибетци. Толкова човешки и близки са мечтите и надеждите им, а в същото време животър им е коренно различен, белязан от крайна бедност и недоимък. Контрастът с нашето ежедневие е разтърсващ.

Обикалянето на подножието на връх Кайлаш е част от свещените практики на будизма и религията бон. Наред с описанията на природните красоти е добавена информация за религиозното значение на различните ритуалите, които са описани. Вдига се завесата пред сложните вярвания на будизма, какво се случва в древните манастири и как Културната революция е повлияла на тези миролюбива хора.

Изпитание на волята с Беър Грилс в автобиографичната “Кал, пот и сълзи”

Познавам Беър Грилс от предаването “Оцеляване на предела” и си признавам не го харесвах, ама хич. Нещата, които показва в предаването са крайни, на моменти дори абсурдни, граничещи с лудост, но не и с оцеляване. Когато книгата се оказа в къщи бях много скептична, дори до последно се колебаех дали да я прочета или не си струва загубеното време.

В крайна сметка реших да му дам един шанс и не съжалявам 🙂 Книгата няма литературна стойност или някакво стилистическо богатство, това е един откровен (предполагам редактиран много внимателно) разказ за произхода и живота на Едуард Маикъл “Беър” Грилс. Разказ за много смелост, за кураж, за дързост и за надмогване на физическите ограничения.

Image

Благодарение на него успях да съпреживея подготвителния курс и селекцията на Специалните части на Обединеното кралство, да скачам с парашут в Кения и да изкача Еверест. Разказът на страниците на тази книга е много човешки, пълен с истински емоции – страх, провал, разочарование, възстановяване от тежка травма. В същото време има и много оптимизъм, вяра, смелост и дързост. Усеща се топлината и привързаността на и към семейството, позитивното отношение и вярата във всички хора. В нея има нещо надъхващо и през цялото време докато четях едвам се удържах да не грабна раницата и да хукна да покорявам най-близката планина. Започнах да разбирам защото толкова много хора го харесват и го гледат. А в същото време той е близък и достъпен, скромен.

След прочита на тази книга започвам все по-често да поглеждам рафтовете с пътеписи в библиотеката и книжарниците. Не винаги ти трябва сложен и богат изказ, за да предадеш емоция и да накараш читателя да съпреживее историята.