“Три ябълки паднаха от небето” – Нарине Абгарян

Когато затворих последната страница на книгата в един прохладен, дъждовен, летен ден ми се прииска да направя пита по рецепта, научена от баба ми. Да разтопя маслото в емайлираната купичка и с него да намажа разточеното на кори тесто, което после ще сплета на плитка и ще оставя да втасва за час. А след това ще мушана тавата в загрятата печка, ароматът на печена пита ще изпълни къщата и ще ме върне у дома. Ето така действа книгата на Нарине Абгарян – усещането, сякаш разчупваш златистата коричка на топла дъхава пита и докато залчетата парят на пръстите ти, вдишваш аромата на земя и слънце.

3_qbylki_padnaha_ot_nebeto

И липсват само 3 ябълки, които да запълнят историята за много смърт – нечакана, неканена и нелепа, дошла без време и отнесла много хора. История за надежда, която макар и нереална може да възроди всички и да придаде смисъл на живота им. Какво остава след нас освен спомените на хората, които са ни обичали и за които сме били важни. Силата на човешкия дух, благородството и доверието. Усещането да си част от общност, която дори и само от старци ще събере в себе си последни сили, за да те подкрепи във важен момент.

Езикът на Нарине е като мед, лек и сладък се проточва на тънка златна нишка от история в история изграждайки образа на малкото каменно селце на хребета и неговите обитатели, откъснати от света и застинали във времето.

Книга, която сгрява душата и връща отдавна забравени спомени, сантиментална и описателна. И макар да ми беше доста предвидима и да предусещах какво ще се случи през цялото време, книгата ме развълнува. А явно и не само мен като се вземат в предвид ласкавите отзиви за нея.

В последно време доста често попадам на подобен сюжет или на такъв обръщащ поглед към миналото и начина на живот тогава. Първоначално си мислех, че тази носталгия е характерна основно за българските автори, но явно и другите народи изпитват потребност да си спомнят какво е било.

“… най-голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат.”