“Доста” – Мона Чобан

В последно време донякъде съзнателно, а донякъде и на късмет попадам на книги, описващи завръщането към корена и търсенето на смисъла на живота. Поредна такава е книгата на Мона Чобан.

dosta

Катерина е българка, живееща в Париж от доста години, младостта и най-хубавите и години са прекарани там. Но нещо не и достига, липсва и близост и споделеност в отношенията с мъжа и. Хем се обичат и са заедно, хем не съвсем – има невидима стена, която ги разделя и ги кара да гледат в различни посоки. Катерина решава да купи къща в село Буйново и да я възстанови, с идея там да се оттеглят след пенсионирането си и тя да стане техен пристан между дългите пътувания с кемпер из Гърция и Европа. Местните хора посрещат с недоверие новодошлата, но бързо се приобщават, след като виждат искрената и привързаност към къщата. И както повечето истории за стари къщи и в тази се крие отдавна забравена тайна, чието време за разбулване е дошло. Ножа от полицата над камината кара улавия Пабоб да крещи и да вика отчаяно Доста. Коя е Доста и каква съдба я е сполетяла? Защо след толкова години името и все още измъчва наследниците и и буди страховете им? Какво проклятие дебне там? Местните заедно с новодомците изпълняват дадена отдавна дума и развалят вековна клетва. А междувременно успяват да намерят път към себе си и да сбъднат собствените си желания, преборвайки страховете си.

Мона Чобан е псевдоним на българската писателка Цанка Цанкова. Тя живее от дълги години в Париж, но въпреки това звученето в книгата и е типично българско. Историята е разказана стегнато, без ненужни и отегчителни описания. Интересни са описаните герои – такива хора може да се срещнат в почти всяко българско село. А историята от миналото е пряка връзка със старите ни фолклорни вярвания.

Има топлина и уют, спокойствие и хармония. Човек, четейки неусетно си прави равносметка кое е важно в живота му и как би исакл да го изживее. Женските образи са ярки и запомнящи се. Не, че в историята няма мъже, но те сякаш са на заден план и играят поддържаща роля. Основно се акцентира върху женската душа, терзанията и силата и, нуждата от любов и жертвите, които се правят в името на любовта, неизказаните тайните и страховте им. Катерина, Вела, Дона и Стана се много различни и като характери, и като живот, но това не им пречи да намерят приятелство и подкрепа една в друга.

dosta2

Скоро видях, че по книжарниците са пуснали нов тираж на книгата с различна корица. Аз предпочитам първия вариант на корицата и имах късмет да намеря една останала бройка, но нека корицата не ви спира да прочетете тази приятна история.

“Тъй стоя Катерина цяла нощ пред камината.Отдолу, през прозореца си я гледаше Вела и й бе мъка и жал.Но знаеше старата, че за любовта всеки сам се ражда и сам узрява. Че няма кой да те научи как се обича ни себе си, ни другите. Че тоя път една жена, ако не го извърви сама към себе си, нама да срещне и другия.”

Още за книгата може да прочетете тук.