“Жена на вятъра” – Александър Секулов

Една история за завръщането към живота, превъзмогването на отдавнашни страхове. Едно неочаквано и непланирано пътуване на борда на полуразрушената лодка на име ЛаЛеЛу към остров Хиос. Четерима мъже и една жена, тръгнали да търсят спасение, същевременно бягайки от себе си и демоните си.

Неочаквана беше за мен цялата история. Броенето на главите в Катерини в началото ме озадачи, а после стана толкова естествено. Има толкова много емоции и чуства, които породи в мен книгата на Секулов, а от седмици срещам трудности да напиша дори ред за тях. Отварям тефтера с химикал в ръка и до там. Не мога да реша с кое да започна и как да ви опиша Катерина. И аз като спътниците и, мъже пътували и видели много неща в живота, всеки път я помня по различен начин. А тя е просто жена и все пак в нея има спасение и опрощение, кураж и безплътност. Мъжете край нея се променят – превъзмогват страховете си, подмладяват се и ревниво гледат към всички останали. А Катерина просто не е жена за един мъж. Сякаш е събрала в себе си и превъплащява всички жени.

Приятно съм изненадана от Александър Секулов и не очаквах, че точно това ще прочета именно от него. Много ми хареса изграждането на историята и как без предисловие се озоваваш в центъра на събитията, които те засмукват по вълните на Средиземно море сред ветровете бродещи там. ЛаЛеЛу постоянно ме препраща като звучене към Лолита. Намирам символи и предзнаменования дори където не съществуват. Тънка книжка, а толкова много смисли.

Advertisement