“Чашата на проклятието” – Лора Лазар

“Чашата на проклятието” е първата книга на Лора Лазар. С нея авторката печели първа награда на Националния конкурс “По стъпките на Агата Кристи”. Оказа се доста трудно да се сдобия с книгата понеже липсва по книжарниците. Но за щастие се намери в градската библиотека и благодарени на електронния им каталог успях бързо и лесно да проверя наличностите. Признавам си, че поднових отдавна изтеклото си членство именно заради колекцията от книги на Лазар. И добре, че го направих, за да разреша недоразумение с четири неотбелязани като върнати книги. Електронните услуги са хубаво нещо, но добре че все още се пазеше хартиеният ми картон, за да се доизясни всичко.

ChashataNaProkliatieto

В една неделна нощ иманярът Игнат Казанджиев изкопава каменна розета, карта към съкровище. В същата нощ от гробището на провинциален град е изкопан един череп. Младата реставраторка Яна Среброва не може да си влезе вкъщи, а на сутринта пред вратата си намира труп. Разследването е поверено на местната полиция в лицето на комисар Михаил Донов – Мишената и неговия колега Радослав Ангелов. Това убийство се оказва първо от серия необичайни убийства, а Яна е свързана с всяко едно от тях. Виновна ли е тя или някой иска да я натопи? Каква е ролята на каменната розета и има ли древно проклятие, което е надвиснало над младата жена.  В разказа се преплита разследване на убийства с проучване на древни артефакти и елементи от историята на древните прабългари. Има любов и ревност, приятелство и предателство, надежда и добрина на фона на ужаса от дебнещата смърт.

Може да съм вече пристрастна към авторката, но книгата ми допадна – свежа и интригуваща, добре разказана история.  Героите ме впечатляват – различни и достоверни, с човешки облик и плътност на характерите. Има размисли и дълбочина, която затрогва. И тук, както в предишната история сравнително бързо предположих какво се случва, но това не ми попречи да се насладя на прочита. Някои от детайлите в историята останаха недостатъчно описани, а просто загатнати.

Четох почти до 2 през ноща и бях на границата на отчаянието, когато се оказа, че почти 10 страници от края липсват. Добре, че страниците се оказаха просто разместени и успях с малко прелистване да си довърша историята. Опитах се да разбера кой е градът, в който се развива действието, но за момента нямам категоричен отговор. Предположенията ми се въртят около Ловеч и Велико Търново.

И вместо препоръка ще ви споделя, че вече нетърпеливо започнах следващата нейна книга.

Advertisements

“Веселото гробище” – Лора Лазар

Ако сте чели последните няколко поста в моя блог, значи вече знаете, че в последно време отчаяно си търся добро криминале. И най-накрая намерих такова и то на най-неочакваното място. Лора Лазар е български писател, който пише криминални романи. От години срещам името и тук-там из интернет пространството, но до сега не се решавах да я зачета. Преди няколко дни отново мернах отзиви за нея и по конкретно за книгата “Веселото гробище”. В книжарниците я няма налична, понеже книгата се смята за стара и неактуална може би,  макр да е издадена през 2013, та ми се наложи да я поръчам директно от издателство “Изток – Запад”. Няколко дни престоя на нощното ми шкафче, а след като вчера я започнах, днес вече я привърших. Беше ми трудно да се откъсна от нея.

veseloto_grobishte

В село Кралево, селце като всяко друго, живеят доста необикновени образи. Една задружна група от приятели, близки от деца със звучни имена като Коко Хлопката, Димо Вълкобореца, Бончо Гладиатора, Велизар Вампоров и Щурата Стела. Инцидент със зевзека на компанията отключва множество странни и необясними случки в селото, някои от които завършват със смърт. По същото време на гости на баба си Бенда пристига Траян. Младежът ще работи върху дипломната си работа. Той търси уединение и вдъхновение в китното селце, но неочаквано ще се окаже замесен в странните събития. В Прокълнатата къща пристига страннен пришелец и може би той е виновен за убийствата. Полицията тръгва по следите на престъпника, но става ясно, че има нещо скрито под привидните разкази на очевидците. Какво ли премълчават обитателите на селцето? Стара тайна е излязла от сенките и е дошло време за разплата. А всичко може да се очаква в село, чиито местен пръч се казва Краля и обикаля наоколо с позлатени рога и копита.

Книгата ми хареса и ме заинтригува. Пълна е с много различни, но характерни образи, има динамика и доста хумор. Историята има плътност и е много добре описана. Стилът на авторката е лек, но много въздействащ. Малко след средата вече имах доста ясна идея какво се случва, но въпреки това дочитането на историята беше удоволствие. Имаше доста неочаквани обрати и няколко много добре вмъкнати изненади. Финалът беше много добре премерен и точно на място поне за моя читателски вкус. И честно да си призная не ми се искаше историята да свършва толкова бързо. Ще ми се да мога да прекарам още известно време в Кралево сред неговите обитатели с чудати прякори.

Лора Лазар има още няколко криминални истории и се надявам съсвсем скоро да мога да прочета още някоя от тях.

“Пламтящото съдилище” – Джон Диксън Кар

В коментар за произведенията на Агата Кристи, мернах името на Джон Диксън Кар. Коментарът гласеше, че ако Агата Кристи е кралицата на криминалния роман, то Джон Диксън Кар е неговият крал. До сега този автор ми беше неизвестен макар да съм почитател на криминалния жанр, та реших бързо да наваксам пропуснатото и се зачетох в първото попаднало ми от него – “Пламтящото съдилище”. Още в началото искам да подчертая, че имах много високи очаквания.

Plamtqshtoto_sydilishte

Едуард Стивънс, редактор в издателство “Хералд и синове”, получава за преглед поредната книга на Гордан Крос, в която са събрани известни криминални дела от миналото. Първото дело в книгата е за отровителката Мари д`Обре, гилотинирана за убийство миналия век. А Едуард вижда снимка на отровителката и осъзнава, че държи снимка на собствената си жена. В същото време се явяват съмнителни обстоятелства около смъртта на Майлс Деспард, официално внезапно починал от гастроентерит. Едуард или на галено Тед е въвлечен в разплитането на загадката около смъртта на Майлс от своя близък приятел и съсед Марк Деспард, който се пада племенник на починалия. До къде ще доведе всичко това и има ли връзка между снимката на отровителката и неговата жена? Човешка ръка или магьосническа сила е навредила на Майлс Деспард? Всичко започва да си идва на мястото, когато в случея се намесва полицията в лицето на капитан Франк Бренън.

Дали заради високите очаквания или прякото сравнение с Агата Кристи, тази книга изобщо не ми хареса. До един момент имаше заплитане на интрига и загадка за разкриване, включиха се мистични и магьоснически мотиви, които обещаваха интересна развръзка. Но уви, в следващия момент развръзката беше поднесена набързо, доста скалъпено и неубедително. Нямаше нищо изненадващо, а по-скоро зле нагласени събития, които уж да доведат до кулуминацията. И макар да бях не особено впечатлена от книгата, то бих и дала прилична оценка до момента, в който не прочетох епилога. Описаното в него продължение на историята ме разочарова и съсвсем затвърди негативното ми отношение.

Може да съм твърде крайна в оценката си заради високите си първоначални очаквания или пък заради желанието да прочета едно класическо добро криминале. Вместо това все попадам на истории със свръх естествени сили като тази на Пол Дохърти,  та живите мъртавци и поклонниците на Сатаната ми дойдоха в повече.

Не знам дали ще дам повече шанс на този автор, но определено продължавам да издирвам добро криминале и се надявам на препоръки.

“Смърт в сенките” – Вал Макдърмид

От доста време ми се чете хубав трилър, който да ме накара да прелиствам страниците с нетърпение и да не мигвам до късно през ноща в опит да предугадя развръзката. Пред погледа ми попадна “Смърт в сенките”. Коментарите за книгата не бяха много ласкави, но аз все пак реших да дам шанс понеже сюжета ме заинтригува.

death_in_the_shadows

Доктор Фиона Камерън е специалист по психологическо профилиране. Работата и се състои в изготвянето на статистически модели, базирани на поведението на серйни убийци. С помощтта на моделите изработени от нея полицията може по-бързо да свърже отделните случеи и да залови убиеца. И докато Фиона работи по различни реални разследвания, то нейният любим Кит се занимава със създаването на изцяло измислени такива. Той е известен автор на криминални романи и трилъри. Всичко върви почти идеално в объркания и белязан от призраци живот на Фиона, докато не се появява нов убиец, който може да разруши крехката хармония. Някой избива автори на криминални романи използвайки похвати описани от тях самите в книгите им. Времето безмилостно тече, а никой не търси убиеца. Кит може да е следващия в списъка му.

Резюмето на книгата предвещава динамичен сюжет, пълен с реалистични образи. За съжаление тук очаквания и реалност поне за мен доста се разминаха. Книгата наистина има динамични част и интересна идея за сюжет, но много по-голямо внимание се отделя на драмите и любовните терзания на главните герои, всичко това измества фокуса от криминалното разследване. Главната героиня е представена едностранчиво и идеализирано за сметка на всички останали.  Тя е представена като разумна и безгрешна, при все, че на моменти се държи нелогично, непрофесионално и напомня разглезено хлапе. Цялото действие върви някак мудно и прекалено описателно, а развръзката е описана набързо. Създаде ми усещане, че не това е важното и чаканото в историята. На моменти се чудех дали чета трилър или чиклит с елементи на кримнално разследване, което за мен беше огромен минус.

Изказът на авторката е приятен и описателен, но самото изграждане на историят беше малко неясно и объркано. Има три различни похвата за представяне на събитията – откъси от трилърите на авторите, избрани за жертви; основната история и откъси от дневника на убиеца. Идеята за такова разнопосочно представяне е страхотна, но за съжаление не се е получила добре. Всичките откъси звучат почти, да не кажа изцяло еднакво и трудно може да се направи разлика между отделните части, ако шрифта не се променя.

За съжаление това не е моя тип трилър и аз ще трябва да продължа да търся такъв. Бих се поколебала да посегна към друга книга на авторката, въпреки че отзивите за другите и творби са доста по-добри.

“Убийствена жега” – Ричард Касъл

От време на време с носталгия и тъга се сещам за сериала “Касъл”. И понеже съм изгледала всички серии от всички сезони, то единственото, което ми остава да направя е да прочета книгите за Ники Хийт. Ревюто за първата книга може да намерите тук. “Убийствена жега” е втората книга в поредицата.

castle

Авторката на най-мразената, клюкарска колонка в Ню Йорк е убита. Ники Хийт поема случая, а напористия журналис Руук отново се изпречва на пътя и. Той пише статия за убитата и последната седмица е бил неотлъчно до нея, което го прави полезен за разследването. Макар и против волята си Ники го включва в разследването, което ги изправя срещу различни заподозрени и улики. Сблъскват се с бляскавия и илюзорно примамлив свят на богатите и известните, прикритите им тайни, отхвърлени деца, проститутки, наркотици и друго неподозирано убийство. Разследването се усложнява и някой се опитва да ги отстрани от пътя си. А искрите, които все още прехвърчат между тях допълнително налектрезират и усложняват нещата. Но както може да се очаква развръзката е щастлива и неочаквана.

Аз съм почитател на героите и за мен книгата е пореден епизод от сериала, но през погледа на Ники. Мога да обобщя, че е приятно написано, увлекателно криминале, което се чете бързо и доставя удоволствие за почитателите на жанра и сериала. Аз изкарах цял дъждовен ден с книга в ръка и определено си починах от натоварената работна седмица на страниците и.

 

“Медальонът” – Калофер Русев

В последно време много повече чета отколкото пиша и купчинката с книги за ревюта нарастна. Днес ще Ви представя поредната добра история от Калофер Русев. Искам да си призная, че прочетох всички публикувани негови книги и се надявам да има още такива. Допада ми сбитата форма, в която разказва и митологията, която умело преплита в случеите си.

medalionyt.jpg

В тази история ще се сблъскаме с орфизма и неговата скрита връзка с християнството. Инспектор Неев отново е замесен в разследване на убийства, но и този път разследванто му няма да е обикновено и ще го отведе на далечни места, пазещи отдавна забравени тайни. Древните траки са били пазители на огромно познание, но християнството и носителите му по нашите земи се опитват да заличат всяка една следа. И все пак истината намира начин да излезе наяве чрез появата на един античен медальон, ключ към забравени тайни, който ще предизвика много жестокост. Дали инспектор Неев ще реши загадката и какво ще му струва това? Колко човешки живота ще бъдат засегнати и унищожени?

И в тази книга ще можем да се насладим на добрия стил на Калофер Русев, стегнато и наситено с динамика описание. Героите му са пълнокръвни и реалистични, носещи чисто човешки черти. Едно от нещата, което много ми допада в неговите книги е развитието на мистичните нишки, направено с мярка и ерудиция – в тази книга това е орфизмът. Не съм запозната в детайли с Орфей и легендите свързани с него, но описаното в книгата ми звучи достоверно и подбужда любопитството ми да търся допълнителна информация и да чета по темата.

Препоръчвам!

“Азазел” – Борис Акунин

От известно време попадам на различни ревюта за книгите на Борис Акунин. Много хвалебствени думи прочетох за Ераст Фандорин и както може да се предположи това събуди любопитството ми. Започнах с първата книга от поредицата за колежкия регистратор.

3802.max.jpg

Повествованието се развива в имперска Русия. Всичко започва с едно наглед непровокирано самоубийство на млад наследник. Колежкия регистратор Ераст Фандорин случайно се оказва въвлечен в разследването на странните обстоятелства свързани със смъртта на богатия наследник. Тръгвайки по следите той се забърква в доста по-сложни и заплетени интриги, които касаят съдбите не само на отделни хора, но и на цели държави. А на всичкото отгоре нашият герой се влюбва. Как ще завърши всичко това ще разберете само, ако прочетете книгата. А аз мога да ви кажа, че си заслужава 🙂

Описаната атмосфера е магична, връщаща ни в отминали времена на величие и блясък, титли, чест, смелост и безрасъдни постъпки. На моменти се губех из различните звания, но всичко това още повече затвърди цялостната атмосфера. Изумявах се на различни порядки и поведение, колкото различно от днешното толкова близко и подвластно на същите пороци и ниски страсти. Нашия главен герой Ераст е млад, буден, ерудиран, добре възпитн, но по зли стечения на обстоятелстата обеднял сирак. Сам се бори с живота, използвайки скромните си средства и вродените си таланти. Вродената му интелигентност е причнитата да се справя блестящо с разгадаването на множество сложни и заплетени ситуации. Над него бди щастлива звезда и ще му помогне да сбъдне всичките си мечти, но дали това ще е достатъчно.

Останах впечатлена от света на Ераст и начина по който той се решава загадките, изпречили се на пътя му. Не мога да кажа, че ми стана любимия детектив. Все пак това място в сърцето ми е одавна заето от Еркюл Поаро и трудно някой може да го измести. Но определено обмислям да се връщам към друите истории за господин Фандорин и това надявам се ще ми донесе нужната наслада и ще засити глада ми за криминални истории.