“Убийството на художника” – Луиз Пени

“Убийството на художника” си купих от един супермаркет. Обикновено използвам книжарниците за покупка на нови четива, но като видя купчинка с книги дори и на нетипично място като хранителен магазин, просто не мога да устоя на изкушението да хвърля едно око. Понякога разхвърляни по рафтовете с крият съкровища.

ubijstwoto_na_hudojnika

Луиз Пени е канадски автор на криминални романи, неколкократна носителка на литературната награда “Агата Кристи” и на доста други престижни литературни отличия. “Убийството на художника” е първата книга от поредицата за “Главен инспектор Арман Гамаш”.

Главен инспектор Арман Гамаш е легенда в Квебек и отговаря за разследванията на заплетени убийства. Когато в малкото селце Трите бора пенсионираната учителка Джейн Нийл е намерена мъртва Гамаш и екипът му са изпратени да установят дали това е предумишлено убийство или нещастен случей по време на лов. Иделичната атмосфера в селцето крие тайни и под привидно добронамереното отношение на местните се крият конфликти прикрити с години.

Това е криминална история в духа на Агата Кристи и любимия ми детектив Еркюл Поаро. Точно такова четиво търся от няколко месеца насам. Няма потресаващо кървави сцени и пре много обрати, но въпреки това разследването задържа интереса ми. В дълбочина се разглежда връзката между отделните герои и мислите им. Освен възможност за извършване на престъплението се търси и убедителен мотив.

Атмосферата в селцето примамва с топлината в застудяващото време, а местните хора са колекция от странни образи несъвместими един с друг на пръв поглед, но макар чепати са успели да изградят приятелски кръг и да се напаснат. Уютна, домашна атмосфера край камината с чаша вино в едната ръка и топла кифличка в другата. На малката общност и е трудно да повярва, че някой от тях е убиец и би посегнал на съседите си.

Основен акцент в книгата са отношенията в екипа на инспектор Гамаш – на фона на сработените и подкрепящи се колеги, рязко се очертава младата стажантка Ивет Никол. Тя е единак, напориста и самовлюбена, но категорично не се вписва в колектива. Тя слуша, но не чува, гледа, но не вижда, мисълта и остава на повърхността, концентрирана единствено във видимото, материалното. Гамаш прави няколко опита да помогне на младия агент да смени фокуса и да придобие дълбочина. Хареса ми вслушването не само в думите на хората, с които комисарят разговаря, но и на мълчанията, на недоизказаните и премълчани неща. Цяло изкуство е да можеш да чуваш премълчаното и да виждаш отвъд фасадата, която се демонстрира. В днешно време със забързаното ежеднвие и наличието на мобилните технологии умението да си добър събеседник губи важността си. Аз се насладих на разказаната история като разговор с умел събеседник, умеещ да говори, но и да замълчи.

Проявявала съм периодичен интерес към Канада, но никога не съм се задълбочвала в подробностите за страната. Винаги съм приемала канадците като много дружелюбни и дори болезнено любезни хора. Приемах, че топлината в отношенията се дължи на суровия климат на страната. Останах доста учудена от описаното крайно противопоставяне между англо и френско говорящи и цялото разделение в обществото в следствие от това.

Езикът на Луиз Пени е описателен, стегнат и много приятен за четене. Още в началото имах предположения за убиеца и развитието на историята, които в последствие се оказаха верни. Но понеже тази история освен криминална нишка има доста други достойнства, то аз и се насладих и определено я препоръчвам. Книгата е част от поредица и при първа възможност ще потърся за прочит следващата книга в поредицата.

 

Advertisements

“Убиец назаем” – Лора Лазар

Поредната увлекателна криминална история с политически привкус от Лора Лазар.

ubiec_na_zaem

Млада жена е простреляна на изхода на хранителен магазин. Събужда се в болницата и открива, че самоличността и е сменена с тази на депутатската съпруга Каракорова. Ива няма време и трябва бързо да открие кой и погажда тези номера. В същото време ваканцията на комисар Донов е прекъсната, за да поеме разследването с простреляната депутатска съпруга. Всичко тръгва наопаки, а дори колегата му вече не е на линия да го подкрепи. Радослав Ангелов е повишен и вече работи в София. На път към провинцията депутат Каракоров попада в капан с младо момиче, а компрометиращите снимки ту се появяват, ту изчезват.  Мистериозна жена с прякор Вълчицата ръководи подъл план целящ убийството на виден политик. Каква е ролята на Ива и депутатското семейство и какво се крие зад всички тези странни съвпадения ще разберете след прочитането на “Убиец назаем”.

Отново динамична история, изпълнена с резки обрати в компанията на Мишената. Политическите интриги и задкулисни машинации заемат голяма част от сюжета. Актуална и достоверно звучаща с интересни герои и доза хумор. Препоръчвам на почитателите на криминалните истории.

Това е поредната книга от авторката, която чета и мисля е време да сменя малко и да се разнообразя, за да се презаредя за следващите истории.

 

“Небеса от грях” – Лора Лазар

Преди няколко дни завърших поредната заплетена криминална история от Лора Лазар.

nebesa_ot_grqh

Животът на младата прокурорка Дара рязко се преобръща, когато неиният приятел от детинство е намерен убит във вилата и. Тя става основен заподозрян на комисар Михаил Донов, а историята за тайнствено богатство може да се окажа ключа към разкриването на убийството. Слухове разказват за митрополит Леонтий, който е погребан в родния град на Дара. Той е бил митрополит на българите в Америка и Австраилия, а според някои е притежавал огромно богатство. Освен Дара по следите на съкровището тръгват и представители на църквата. На пръв поглед смирени и богоугодни хора, а в действителност прогнили отвътре, бивши служители на ДС, които са намерили прикритие, власт и имоти за продажба сред божиите пастири.  Историята прескача през епохи и континенти преди да стигне до окончателна развръзка.

В тази книга има две паралелни истории – една в настоящето, разказваща за Дара и търсенията и, а друга в миналото проследяваща живота и делата на митрополит Леонтий. Малко хаотично ми вървеше частта за митрополит Леонтий, доста често се прескача напред и назад във времето, но ако човек е съсредоточен, това не е голям проблем.  С риск да разкрия повече от колкото ми се иска от сюжета държа да спомена, че участието на Мишената в тази книга ми се стори недостатъчно и той ми липсваше.

Усещам леко пресищане от творбите и стила на Лора Лазар, но това не ме спря да започна следващата нейна книга – “Убиец назаем”. Дано това не повлияе на обективната ми преценка за качествата на книгите.

 

“Грешният квартал” – Лора Лазар

След кратко прекъсване продължавам с поредната книга от Лора Лазар. Трета подред, прочетена от мен и втора издадена от авторката.

GreshniqKwartal

Комисар Михаил Донов е изправен пред поредната мрачна дилема.  Зеещи врати, мъртъв гарван, черно куче са поредната дебелашка шега или началото на поредица от страховити събития. Комисарят получава мрачни строфи, които бележат бъдещи трагични събития. Скоро започват да се случват странни убийства като режесирани картини. Всички те са свързани с квартала отвъд реката. Квърталът е възникнал спонтанно през петдесетте и има собствен живот. В малките, покрити с прах, схлупени къщи се крият много истории, отдавна погребани тайни и нелеки човешки съдби. Някой е решил да въздаде справедливост и да поправи неправдите. Дали комисарят и неговите колеги ще успеят да разкрият загадката и да сглобят пъзела от стихотворения, за да спрат убиеца.

Увлекателна и динамична, прочетох книгата за три дни. Историята е интересно изградена на базата на поезията на Атанас Далчев, рисувайки мрачни и подтискащи картини. Героите са многопластови и убедителни. Грешният квартал е одухотворен и е един от главните действащи лица в разказа. Харесва ми, че има предистория, а не просто безмислено насилие, описано подробно само, за да въздейства на читателя. Направих си добра гимнастика за ума в опит да отгатна кой е убиеца и до края на книгата имах бегли подозрения, но така и не се бях усетила.

Препоръчвам на почитателите на криминалния жанр.

“Чашата на проклятието” – Лора Лазар

“Чашата на проклятието” е първата книга на Лора Лазар. С нея авторката печели първа награда на Националния конкурс “По стъпките на Агата Кристи”. Оказа се доста трудно да се сдобия с книгата понеже липсва по книжарниците. Но за щастие се намери в градската библиотека и благодарени на електронния им каталог успях бързо и лесно да проверя наличностите. Признавам си, че поднових отдавна изтеклото си членство именно заради колекцията от книги на Лазар. И добре, че го направих, за да разреша недоразумение с четири неотбелязани като върнати книги. Електронните услуги са хубаво нещо, но добре че все още се пазеше хартиеният ми картон, за да се доизясни всичко.

ChashataNaProkliatieto

В една неделна нощ иманярът Игнат Казанджиев изкопава каменна розета, карта към съкровище. В същата нощ от гробището на провинциален град е изкопан един череп. Младата реставраторка Яна Среброва не може да си влезе вкъщи, а на сутринта пред вратата си намира труп. Разследването е поверено на местната полиция в лицето на комисар Михаил Донов – Мишената и неговия колега Радослав Ангелов. Това убийство се оказва първо от серия необичайни убийства, а Яна е свързана с всяко едно от тях. Виновна ли е тя или някой иска да я натопи? Каква е ролята на каменната розета и има ли древно проклятие, което е надвиснало над младата жена.  В разказа се преплита разследване на убийства с проучване на древни артефакти и елементи от историята на древните прабългари. Има любов и ревност, приятелство и предателство, надежда и добрина на фона на ужаса от дебнещата смърт.

Може да съм вече пристрастна към авторката, но книгата ми допадна – свежа и интригуваща, добре разказана история.  Героите ме впечатляват – различни и достоверни, с човешки облик и плътност на характерите. Има размисли и дълбочина, която затрогва. И тук, както в предишната история сравнително бързо предположих какво се случва, но това не ми попречи да се насладя на прочита. Някои от детайлите в историята останаха недостатъчно описани, а просто загатнати.

Четох почти до 2 през ноща и бях на границата на отчаянието, когато се оказа, че почти 10 страници от края липсват. Добре, че страниците се оказаха просто разместени и успях с малко прелистване да си довърша историята. Опитах се да разбера кой е градът, в който се развива действието, но за момента нямам категоричен отговор. Предположенията ми се въртят около Ловеч и Велико Търново.

И вместо препоръка ще ви споделя, че вече нетърпеливо започнах следващата нейна книга.

“Веселото гробище” – Лора Лазар

Ако сте чели последните няколко поста в моя блог, значи вече знаете, че в последно време отчаяно си търся добро криминале. И най-накрая намерих такова и то на най-неочакваното място. Лора Лазар е български писател, който пише криминални романи. От години срещам името и тук-там из интернет пространството, но до сега не се решавах да я зачета. Преди няколко дни отново мернах отзиви за нея и по конкретно за книгата “Веселото гробище”. В книжарниците я няма налична, понеже книгата се смята за стара и неактуална може би,  макр да е издадена през 2013, та ми се наложи да я поръчам директно от издателство “Изток – Запад”. Няколко дни престоя на нощното ми шкафче, а след като вчера я започнах, днес вече я привърших. Беше ми трудно да се откъсна от нея.

veseloto_grobishte

В село Кралево, селце като всяко друго, живеят доста необикновени образи. Една задружна група от приятели, близки от деца със звучни имена като Коко Хлопката, Димо Вълкобореца, Бончо Гладиатора, Велизар Вампоров и Щурата Стела. Инцидент със зевзека на компанията отключва множество странни и необясними случки в селото, някои от които завършват със смърт. По същото време на гости на баба си Бенда пристига Траян. Младежът ще работи върху дипломната си работа. Той търси уединение и вдъхновение в китното селце, но неочаквано ще се окаже замесен в странните събития. В Прокълнатата къща пристига страннен пришелец и може би той е виновен за убийствата. Полицията тръгва по следите на престъпника, но става ясно, че има нещо скрито под привидните разкази на очевидците. Какво ли премълчават обитателите на селцето? Стара тайна е излязла от сенките и е дошло време за разплата. А всичко може да се очаква в село, чиито местен пръч се казва Краля и обикаля наоколо с позлатени рога и копита.

Книгата ми хареса и ме заинтригува. Пълна е с много различни, но характерни образи, има динамика и доста хумор. Историята има плътност и е много добре описана. Стилът на авторката е лек, но много въздействащ. Малко след средата вече имах доста ясна идея какво се случва, но въпреки това дочитането на историята беше удоволствие. Имаше доста неочаквани обрати и няколко много добре вмъкнати изненади. Финалът беше много добре премерен и точно на място поне за моя читателски вкус. И честно да си призная не ми се искаше историята да свършва толкова бързо. Ще ми се да мога да прекарам още известно време в Кралево сред неговите обитатели с чудати прякори.

Лора Лазар има още няколко криминални истории и се надявам съсвсем скоро да мога да прочета още някоя от тях.

“Пламтящото съдилище” – Джон Диксън Кар

В коментар за произведенията на Агата Кристи, мернах името на Джон Диксън Кар. Коментарът гласеше, че ако Агата Кристи е кралицата на криминалния роман, то Джон Диксън Кар е неговият крал. До сега този автор ми беше неизвестен макар да съм почитател на криминалния жанр, та реших бързо да наваксам пропуснатото и се зачетох в първото попаднало ми от него – “Пламтящото съдилище”. Още в началото искам да подчертая, че имах много високи очаквания.

Plamtqshtoto_sydilishte

Едуард Стивънс, редактор в издателство “Хералд и синове”, получава за преглед поредната книга на Гордан Крос, в която са събрани известни криминални дела от миналото. Първото дело в книгата е за отровителката Мари д`Обре, гилотинирана за убийство миналия век. А Едуард вижда снимка на отровителката и осъзнава, че държи снимка на собствената си жена. В същото време се явяват съмнителни обстоятелства около смъртта на Майлс Деспард, официално внезапно починал от гастроентерит. Едуард или на галено Тед е въвлечен в разплитането на загадката около смъртта на Майлс от своя близък приятел и съсед Марк Деспард, който се пада племенник на починалия. До къде ще доведе всичко това и има ли връзка между снимката на отровителката и неговата жена? Човешка ръка или магьосническа сила е навредила на Майлс Деспард? Всичко започва да си идва на мястото, когато в случея се намесва полицията в лицето на капитан Франк Бренън.

Дали заради високите очаквания или прякото сравнение с Агата Кристи, тази книга изобщо не ми хареса. До един момент имаше заплитане на интрига и загадка за разкриване, включиха се мистични и магьоснически мотиви, които обещаваха интересна развръзка. Но уви, в следващия момент развръзката беше поднесена набързо, доста скалъпено и неубедително. Нямаше нищо изненадващо, а по-скоро зле нагласени събития, които уж да доведат до кулуминацията. И макар да бях не особено впечатлена от книгата, то бих и дала прилична оценка до момента, в който не прочетох епилога. Описаното в него продължение на историята ме разочарова и съсвсем затвърди негативното ми отношение.

Може да съм твърде крайна в оценката си заради високите си първоначални очаквания или пък заради желанието да прочета едно класическо добро криминале. Вместо това все попадам на истории със свръх естествени сили като тази на Пол Дохърти,  та живите мъртавци и поклонниците на Сатаната ми дойдоха в повече.

Не знам дали ще дам повече шанс на този автор, но определено продължавам да издирвам добро криминале и се надявам на препоръки.