“Българско радио” – Иво Сиромахов

Бях решила повече да не чета нищо от Иво Сиромахов – стилът му е доста еднотипен и пошъл, а оригинални идеи липсват в последните му творби. И все пак щом книгата се озова в нас не можах да издържа, любопитството ми надделя и я прочетох.

bg_radio

Книгата се фокусира върху музикалния бизнес в България и по специално върху създаването, развитието и неизбежния фалит на първото радио само за българска музика. Как се планират български музикални награди и какво включва визитата на Боно от U2 при едно инкогнито посещение по нашите географски ширини.

Всички описани в книгата са действителни личности с променени, но разпознаваеми имена. Повечето герои са осмени и представени с изопачени или дори измислени недостатъци. И както може да се очаква единственият, който не е подигран е образът на Слави Трифонов. Личи си утвърждаването на неговото предаване и музика на фона на присмеха към всички останали в музикалната индустрия.

Няма промяна в стила на автора. Произведението е наситено с безмислени и безцелни цинизми, тенденциозно и доста предсказуемо. За мен беше чиста загуба на време и аз не го препоръчвам, не е моят тип хумор. В бъдеще ще бъда по дисциплинирана и ще се въздържам от срещи с творчеството на Сиромахов. И все пак вярвам, че има хора, които биха видяли забавната страна на тази книга, но аз определено не съм от тях.

Advertisements