“Подаръкът на шейха” – Маргарит Кей

В топлото време гледах да съм навън сред природата и приятелите. През цялото това време се натрупа солидна купчина от прочетени книги. Навън вече пети ден вали и е подходящото време да наваксам с ревютата.

Шейх Калид ал-Ракам не се интересува от избора на съпруга. За него е важна съдбата на кралството му и добруването на поданиците му. Един ден обаче получава необичаен подарък, който не може да откаже – знойната Жулиет де Монтаняк. Свободолюбива и дръзка, тя успява да предизвика в него неподозирана страст и желание да я притежава.

Ако си мислите, че това е поредната блудкава, любовна история без особена литературна стойност ще бъдете абсолютно прави. Книжката е подходяща да ви развлича няколко часа, но за това време няма да ви заплени нито със сюжет, още по-малко с използвания език. Всичко в нея е много наивно и доста предсказуемо, главния герой е умен, чаровен, благороден и разбира се, богат. А главната героиня освен изкусително красива, чуствена и дива бързо се влюбва в него.

И тук възниква логичният въпрос – защо чета и отделям от времето си на подобен тип книги. А отговорът може да ви изненада – правя качествено и количествено сравнение на любовните романи с шейх в главната роля.

Когато бях малка прочетох “Шейх” на Е.М.Хюл и книгата ме впечатли с дълбокия психологизъм при изграждането на характерите на героите и сблъсъка между тях. Всичко звучеше доста реално – съмненията, омразата, ревността, осъзнаването, неподправената жестокост, последвана от разкаяние. Историята на Ахмед и Дайана впечатлява по много показатели и не е изпълнена с фалшиво благородство. В нея има насилие, но и прошка, жестокост и ориенталски разкош, истински сблъсък на две воли и всички последници произтичащи от това на фона на екзотичната пустиня. Книгата е написана в началото на миналия век и по нея има сниман филм от нямото кино, който се превръща в хит и предизвиква огромен интерес към арабският свят.

Като се направи паралел между двете книги се вижда много отчетливо културният отпечатък на времето, в което са писани и промяната във възприятията на хората. В историята на Ахмед и Дайана нищо не е спестено, макар и да няма подробни сцени, става ясно, че младата жена е системно насилвана против волята и. В съвременните версии главният герой не си позволява подобни неща – неговата основна цел е да съблазни девицата и да я съгласи да му се отдаде. За сметка на това интимните сцени са описани до най-малки подробности.

Разсъждавам как са се изменили порядките и ценностите, това какво е приемливо и какво не. Скоро четох коментари в GoodReads за книгата на Е.М.Хюл и повечето са остро осъждащи насилието и дори се заасяга Стокхолмския синдром. И в интерес на истината тези коментари до голяма степен отговарят на написаното. За близо 100 години хората търпят революция в отношението и правата на жените и в това към секса. Ако отношението към жените е променено в положителна посока, то това към секса за мен търпи регрес. Вече всичко е на показ. Няма скрито-покрито, липсва тайнството, копнежът, очакването. Ние сме поколението на бързото хранене и на бързото консумиране на връзки, чуства и удоволствия.

А вие чели ли сте книги за шейхове? Какво в тях ви впечатли? Коя бихте препоръчали?