“Убийствено студена” – Луиз Пени

Въпреки лято, с помощта на Луиз Пени, аз успях да се пренеса в средата на зимата в чаровното селце Трите бора. (Все се чудя трябва ли да се превеждат имената на населените места или е по-доре да се изписват фонетично, както ще звучат в оригиналния език.)

ubiistweno_studena

След ужасяващите събития от предишната история местните избягват да поглеждат към къщата на хълма, но за учудване на всички там вече има нови обитатели. Що за човек трябва да си, за да се осмелиш да живееш в къща, в която са се случили толкова зловещи събития? Си Си дьо Поатие и семейството и са новодомците в Трите бора, но никак не се вписват в идиличната атмосфера. Си Си  е дизайнер и автор на нова теория за хармоничен живот, но тя самата е доста далеч от хармония и баланс. Решена да се сдобие с богатство и слава, тя няма да се спере пред нищо. А понякога е зла и унищожителна дори без причина, както със случайни познати, така и с близките си. Нищо чудно, че скоро намира подобаваща отплата за поведението си. Мистериозно убита пред очите на всички жители на селото по време на ежегодната игра на кърлинг.

Инспектор Гамаш и екипът му ще трябва да се справят с всички предизвикателства и да разкрият случея. Като Коледен подарък Гамаш се връща към изстинали случаи в опит да открие истината затрупана от пластовете на времето. Тази година минало и бъдеще ще се пресекат в неочаквана точка, за да усложнят или пък разплетат поредното убийство в Трите бора.

Към екипа на инспектора е върната Никол, а самият Арман Гамаш дава шанс на едина млад и предприемчив служител. Но над инспектора тегне заплаха свързана с миналото му. Някой иска разплата и ще използва всички средства, за да го унищожи.

Макар и криминални, историите на Луиз Пени носят много топлина, уют, приятелство и човещина. Разследването е динамично и реалистично, историята увлича, а атмосферата направо те поглъща. Но този път да си призная вниманието ми основно беше привлечено от миналото на Арман Гамаш и съм заинтригувана от бъдещото развитие в отношенията на екипа на Гамаш. Опасявам се, че в редиците му се промъква предател и нямам търпение да видя дали Гамаш ще успее да го спечели на своя страна.

Съвсем скоро планирам да продължа със следващата книга от поредицата.

Advertisements

“Убийството на художника” – Луиз Пени

“Убийството на художника” си купих от един супермаркет. Обикновено използвам книжарниците за покупка на нови четива, но като видя купчинка с книги дори и на нетипично място като хранителен магазин, просто не мога да устоя на изкушението да хвърля едно око. Понякога разхвърляни по рафтовете с крият съкровища.

ubijstwoto_na_hudojnika

Луиз Пени е канадски автор на криминални романи, неколкократна носителка на литературната награда “Агата Кристи” и на доста други престижни литературни отличия. “Убийството на художника” е първата книга от поредицата за “Главен инспектор Арман Гамаш”.

Главен инспектор Арман Гамаш е легенда в Квебек и отговаря за разследванията на заплетени убийства. Когато в малкото селце Трите бора пенсионираната учителка Джейн Нийл е намерена мъртва Гамаш и екипът му са изпратени да установят дали това е предумишлено убийство или нещастен случей по време на лов. Иделичната атмосфера в селцето крие тайни и под привидно добронамереното отношение на местните се крият конфликти прикрити с години.

Това е криминална история в духа на Агата Кристи и любимия ми детектив Еркюл Поаро. Точно такова четиво търся от няколко месеца насам. Няма потресаващо кървави сцени и пре много обрати, но въпреки това разследването задържа интереса ми. В дълбочина се разглежда връзката между отделните герои и мислите им. Освен възможност за извършване на престъплението се търси и убедителен мотив.

Атмосферата в селцето примамва с топлината в застудяващото време, а местните хора са колекция от странни образи несъвместими един с друг на пръв поглед, но макар чепати са успели да изградят приятелски кръг и да се напаснат. Уютна, домашна атмосфера край камината с чаша вино в едната ръка и топла кифличка в другата. На малката общност и е трудно да повярва, че някой от тях е убиец и би посегнал на съседите си.

Основен акцент в книгата са отношенията в екипа на инспектор Гамаш – на фона на сработените и подкрепящи се колеги, рязко се очертава младата стажантка Ивет Никол. Тя е единак, напориста и самовлюбена, но категорично не се вписва в колектива. Тя слуша, но не чува, гледа, но не вижда, мисълта и остава на повърхността, концентрирана единствено във видимото, материалното. Гамаш прави няколко опита да помогне на младия агент да смени фокуса и да придобие дълбочина. Хареса ми вслушването не само в думите на хората, с които комисарят разговаря, но и на мълчанията, на недоизказаните и премълчани неща. Цяло изкуство е да можеш да чуваш премълчаното и да виждаш отвъд фасадата, която се демонстрира. В днешно време със забързаното ежеднвие и наличието на мобилните технологии умението да си добър събеседник губи важността си. Аз се насладих на разказаната история като разговор с умел събеседник, умеещ да говори, но и да замълчи.

Проявявала съм периодичен интерес към Канада, но никога не съм се задълбочвала в подробностите за страната. Винаги съм приемала канадците като много дружелюбни и дори болезнено любезни хора. Приемах, че топлината в отношенията се дължи на суровия климат на страната. Останах доста учудена от описаното крайно противопоставяне между англо и френско говорящи и цялото разделение в обществото в следствие от това.

Езикът на Луиз Пени е описателен, стегнат и много приятен за четене. Още в началото имах предположения за убиеца и развитието на историята, които в последствие се оказаха верни. Но понеже тази история освен криминална нишка има доста други достойнства, то аз и се насладих и определено я препоръчвам. Книгата е част от поредица и при първа възможност ще потърся за прочит следващата книга в поредицата.