“Живак” – Амели Нотомб

Какво е готов да направи човек в името на любовта? И любов ли е, ако си готов да нараниш обекта на копнежите си, за да задоволиш собствените си желания? До къде може да стигне човек в желанието си да притежава друго човешко същество и носи ли това щастие и удовлетворение?

Амели Нотомб разказва кратка, но много въздействаща история с два финала. Да, точно така, два финала – вторият се намира в бележките на автора на края на книгата, отделете от времето си, за да ги прочетете. Основната тема в “Живак” е неуписуемата женска красота, последвана от ужасяващо обезобразяване. Възможна ли е любовта за обезобразените лица макар и с красиви души? Хазел е претърпяла ужасяващи бомбандировки, които я обезобразяват. За нейно щастие или зла участ Капитанът, стар, но много богат моряк, я взима под опеката си. Двамата живеят в изолация на безлюден остров, където младото момиче няма защо да се тревожи за външността си. Но в един ден тя има нужда от медицински грижи и на острова пристига компетентната медицинска сестра Франсоаз. Двете млади жени много бързо се сприятеляват и между тях се изгражда близка връзка. Тяхното приятелство е на път да бъде разрушено, заради строгите правила на острова – там няма никакви огледала или отразяващи повърхности.

Любов ли е, ако сме готови да нараним любимия си или да ограничим свободата му, за да го задържим само за себе си? Къде е тънката граница между обожанието и обсебването? Възвисяващо ли е да си обект на такава страст? А бихте ли жертвали свободата си, за да бъдете обожавани така някой ден? Каква саможертва може да направи човек в името на обичния от него и струва ли си да живеем без любов?

Много интригуващи въпроси, чиито отговри до някаква степен можем да открием в исотрията на Адел и Хазел. Точен, провокативен, увлекателен и леко нестандартен разказ за различните измерения на любовта и до къде може да ни доведе тя. Това е първата книга, която чета от авторката, но определено бих прочела и други нейни неща.

“Обожавам умението ви да разказвате красиви истории и после с един замах да унищожите поезията в тях” – казва Франсоаз на Хазел. Но аз не бих го използвала изцяло за книгата, особено след като избрах за себе си първия финал. Красива история, която запазва поезията до края.