“Професия проститутка” – Ксавиера Холандер

Дори вече не помня къде ми попадна коментар за тази книга, но не съжалявам, че реших да и дам шанс. Книгата е налична в Читанка.

Заглавието напълно отговаря на съдържанието на книгата. Това е биографичната история на Ксавиера Холандер, която става една от най-известните Ню Йоркски мадам. Проследяваме първите трепети на младата жена и всички обстоятелства, които я тласкат към най-древната професия. Как от обикновено работещо момиче се превръща в успяла и влиятелна съдържателка на дом за удоволствия през 70те. Какви качества са нужни, за да се наложи човек в този деликатен браннш и да съумее да се задържи там. Как се прави разлика между работата и любовта. И какви тайни се крият в най-ценното притежание на една мадам – черното тефтерче с имената на клиентите.

Ако си мислите, че това е история основно за секс, провокативна и на моменти малко вулгарна ще сте абсолютно прави, но далеч не е само това. В този разказ има много психология и свобода да бъдеш себе си и да не се ограничаваш от общественото мнение. Шокиращо е осъзнаването на факта, че част от хората ходят при професионалистка в областта не толкова заради плътските удоволствия, а за да бъдат приети такива каквито са с всичките им малки странности и по-големи лудости. Книгата може да ви отблъсне и отврати в част от споделените истории, но също така ще ви покаже нова гледна точка към един непознат свят на забранени удоволствия. Ще ви поведе към едни отношения, които са част от живота на много хора и въпреки това са считани за тема табу заради вида на предоставената услуга. Откровен разговор за разликата между секса и любовта и какво привлича в платената любов. Умението да разгадаеш неизречените желания и да предразположиш хората е нещо, което се цени повече дори от физическата красота.

Авторката има още няколко книги, но не всички са преведени на български. Понастоящем тя живее в родната си Холандия със съпруга си и отдава стаи под наем.

P.S. Рядко си позволявам коментари за неща различни от прочетената книга, но темата е интересна и за това държа да споделя. За мен лично всичко свързано с проституцията трябва да е легализирано и дефинирано, за да може да се защитят работещите в сферата от злоупотреби и изнудвания, както и да получават адекватни медицински грижи. Но едва ли обществото ни скоро ще узрее за тази идея и ще я приеме.

“Моят живот на ръба”- Райнхолд Меснер

Взех си тази книга почти на бегом от един щанд на Банско Филм Фест миналата есен. Нямах време да я разглеждам и прелиствам както обичам да правя в моментите, когато избирам книги. Отвън корицата е грубовата, направена сякаш от рециклирана хартия, но страниците вътре са гланцирани и е удоволствие да ги отгръщаш една след друга.

Името Райнхолд Меснер е много известно в алпинистките среди, а и не само там. Този човек е жива легенда – пръв е покорил е всички 14 осемхилядника, има повече от 100 премиерни изкачвания, прекосил е пеша Антарктида и Гренландия, Тибет и пустинята Такла Макан. Неговите постижения в областа на катеренето, алппинизма и различните приключения са ненадминати и неоспорими. Винаги ми е било интересно какви качества трябва да притежава човек, за да се предизвиква постоянно и да надминава себе си във всеки един момент. Дали е достатъчно да имаш смелост и кураж, инат и постоянство, или трябва и доза късмет, съпътстваща щастлива звезда? Всичко ли можеш да имаш в този живот или трябва да се лишиш от едно за сметка на друго? Плащат ли се скъпо сбъднатите мечти?moiat-zhivot-na-ryba-rajnhold-mesner

Книгата е автобиография под формата на беседи с Томас Хютлин. Томас Хютлин работи като репортер в списание “Шпигел”. Въпросите вървят почти хронологично като засягат всички по-важни събития в живота на Меснер и акцентират върху размислите и мотивацията зад всяка една постъпка.

Райнхолд е роден в Бриксен, Южен Тирол в многодетно семейство. От много малък заедно с баща си и братята си се катерят по близките върхове. Той има талант и успява да се справя със сложни маршрути без никакво усилие. Катери в свръзки с част от най-добрите за времето си алпинисти. По време на първата си алпийска експедиция за изкачването на Нанга Парбат губи брат си Гюнтер. Дълги години част от хората го обвиняваха за трагедията и смятаха, че нарочно е рискувал живота на брат си в името на постигнатата цел. Но скоро една от експедициите на Нанга Парбат откри тялото на Гюнтер и с това категорично се доказа, че Меснер е казвал истината и всички съмнения в него бяха опровергани. Той е първият човек покорил Еверест сам и без киспород. Пръв изкачва всички 14 осемхилядника. И след това преминава пеша през едни от най-опасните и неблагоприятни места на замята. Става депутат в Европейския парламент, а в момента работи за създаване и изграждане на пет музея посветени на планината и връзката с хората, разпръснати на различни места. Освен многото успешни експедиции има и такива, в които не постига успех, но това не го спира и обезкуражава.

В разговорите с него си личи огромна концентрация, вяра в собствените сили и един краен егоцентризъм. Меснер е загубил приятелски отношения с голяма част от хората, с които е бил на различни експедиции. Изключително честолюбив, той не понася изкривяване на истината и я защитава с цената на всичко. Казва, че щом не може да работи повече в една област ще намери друга, която да го провокира и ще пренасочи цялата си енергия и внимание там. Човек, надминал границите си многократно и достоен да бъде пример за подражание.

И макар и да има тежък характер е срещнал, човек който напълно го разбира и подкрепя в лицето на съпругата си Сабине Щеле. През половината от годината те двамата и децата им живеят в реновирания замък Ювал.

Освен рисковите експедиции, той има отношение към природата и политиката. Работи за популяризиране и облагородяване на родния край.

“Унищожаването на природата е унищожение на нас самите. И това е политическо. Поради това този, който мисли, че отказът от политиката и отбягването й е правилният път, дълбоко се заблуждава. Защото това е приемане на съществуващото положение и мълчаливо съгласие с неекологичните проекти за развитието на туризма и спортовете, практикувани на открито.”

“Тайната е в това, че мога да натрупам добър опит и познания, само ако стигна до ръба на възможното.”

“А приемането на смъртта е приятно, успокояващо състояние. Смъртта е факт. Тя е част от живота. Не исках да умра. Но смъртта не е нищо повече от едно последно издихание. Аз приемах този факт като последно вдишване.”

“Който търси границите на възможното, живее непрестанно между провал и утвърждаване.”

“На първо място ме интересува какво се случва с човека, когато отива в планината. Който отива там се връща друг. Не планината се променя от нашето катерене, а ние самите ставаме други.”

“Може би способността да намирам нови задачи в съответствие с възрастта е част от щастието, което ме прави “млад”, съзидателен и жизнерадостен.”

Изпитание на волята с Беър Грилс в автобиографичната “Кал, пот и сълзи”

Познавам Беър Грилс от предаването “Оцеляване на предела” и си признавам не го харесвах, ама хич. Нещата, които показва в предаването са крайни, на моменти дори абсурдни, граничещи с лудост, но не и с оцеляване. Когато книгата се оказа в къщи бях много скептична, дори до последно се колебаех дали да я прочета или не си струва загубеното време.

В крайна сметка реших да му дам един шанс и не съжалявам 🙂 Книгата няма литературна стойност или някакво стилистическо богатство, това е един откровен (предполагам редактиран много внимателно) разказ за произхода и живота на Едуард Маикъл “Беър” Грилс. Разказ за много смелост, за кураж, за дързост и за надмогване на физическите ограничения.

Image

Благодарение на него успях да съпреживея подготвителния курс и селекцията на Специалните части на Обединеното кралство, да скачам с парашут в Кения и да изкача Еверест. Разказът на страниците на тази книга е много човешки, пълен с истински емоции – страх, провал, разочарование, възстановяване от тежка травма. В същото време има и много оптимизъм, вяра, смелост и дързост. Усеща се топлината и привързаността на и към семейството, позитивното отношение и вярата във всички хора. В нея има нещо надъхващо и през цялото време докато четях едвам се удържах да не грабна раницата и да хукна да покорявам най-близката планина. Започнах да разбирам защото толкова много хора го харесват и го гледат. А в същото време той е близък и достъпен, скромен.

След прочита на тази книга започвам все по-често да поглеждам рафтовете с пътеписи в библиотеката и книжарниците. Не винаги ти трябва сложен и богат изказ, за да предадеш емоция и да накараш читателя да съпреживее историята.

Интересни и провокативни размисли в “За да достигнеш плода”

Попаднах на книгата на Шърли Маклейн случайно, докато разглеждах рафтовете с книги на една моя близка приятелка. (Любимо занимание ми е когато отида на гости на някого да се завъртя покрай полиците с книги и да видя какво има там, разбира се, винаги си харесвам по нещо за четене 🙂 ). Книгата е с доста семпла корица без да съдържа резюме, ето защо нямах никакви очаквания за нея.

Image

В началото започна като типична романтична история, в която се преплитаха и нишки свързани с мистичните търсения на Шърли. Не бях нито особено впечатлена, нито пък разочарована – все пак нямах никакви очаквания. Най-накрая съобразих, че писателката е доста известна актриса и съм я гледала в няколко филма. В един момент без причина загубих интерес, просто се прехвърлих на други книги и тази остана да отлежава на секцията, започната и недовършена.

Преди седмица дойде и няйният час – реших да я довърша.След няколко страници любовната история премина в съвсем друг сюжет – бях преминала в следващата част на книгата. В тази част се говори за пътуване в дълбините на Перу и такова навътре към душата и възприемането ни на света. В този момент книгата ме грабна и гледах да чета във всяка свобона минутка.

Тук има събрани по достъпен начин доста абстрактни идеи за душата, смисъла на живота на човек, прераждането и връзката със същества от други светове – материални и нематериални такива. При все, че част от нещата са ми доста чужди и непознати като материя, да не кажа че на моменти ми звучат като измислици, самите идеи са много добре представени – достъпни и разбираеми. Дадоха ми още една гледна точка върху личните ми търсения и размисли за прераждането и смисъла на живота. Много ненатрапчива и приятна като четиво – книгата определено ми допадна, макар и да не беше любов от първа страница 🙂 . Авторката излага мислите си от първо лице и дава ясно да се разбере, че лично тя е преживяла всичко описано – доста смело от нейна страна. Това внася интимност и усещане за близост, сякаш си седнал на чаша чай, слушайки историите на стар приятел, който скоро се е върнал от вълнуващо далечно пътуване. С удоволстве пак бих пила чай с нея и бих я слушала да разказва къде е била и какво е преживяла.