“Жена на вятъра” – Александър Секулов

Една история за завръщането към живота, превъзмогването на отдавнашни страхове. Едно неочаквано и непланирано пътуване на борда на полуразрушената лодка на име ЛаЛеЛу към остров Хиос. Четерима мъже и една жена, тръгнали да търсят спасение, същевременно бягайки от себе си и демоните си.

Неочаквана беше за мен цялата история. Броенето на главите в Катерини в началото ме озадачи, а после стана толкова естествено. Има толкова много емоции и чуства, които породи в мен книгата на Секулов, а от седмици срещам трудности да напиша дори ред за тях. Отварям тефтера с химикал в ръка и до там. Не мога да реша с кое да започна и как да ви опиша Катерина. И аз като спътниците и, мъже пътували и видели много неща в живота, всеки път я помня по различен начин. А тя е просто жена и все пак в нея има спасение и опрощение, кураж и безплътност. Мъжете край нея се променят – превъзмогват страховете си, подмладяват се и ревниво гледат към всички останали. А Катерина просто не е жена за един мъж. Сякаш е събрала в себе си и превъплащява всички жени.

Приятно съм изненадана от Александър Секулов и не очаквах, че точно това ще прочета именно от него. Много ми хареса изграждането на историята и как без предисловие се озоваваш в центъра на събитията, които те засмукват по вълните на Средиземно море сред ветровете бродещи там. ЛаЛеЛу постоянно ме препраща като звучене към Лолита. Намирам символи и предзнаменования дори където не съществуват. Тънка книжка, а толкова много смисли.

“Соленият вкус на вятъра” – Изабел Брум

Книгата прочетох от безплатното, месечно предложение от Озон в тяхното приложение.

Пренесох се на слънчевият и горещ Закинтос, проследявайки Холи в пътуването и към миналото. Докато тя с тъга си спомня за тежкото си и безрадостно детство. Холи е наследила от непознатата си леля къща, пълна със спомени, които я повеждат на тежко, но същевременно освобождаващо пътуване към миналото на майка и и нейната близначка. Какво е застанало между двете сестри и ги е очуждило. Защо са загубили всяка връзка по между си и защо Холи дори не подозира за съществуването на толкова близка роднина. Защо леля и не я е потърсила приживе, а сега и оставя къща в наследство. С помощта на очарователния съсед Ейдън, обърканата млада жена ще открие отдавна забравени семейна тайна. Дали всички перипетии ще и помогнат да открие себе си и ще и помогнат да си даде шанс за любов.

Много морска, синя, палещо гореща история за добри хора и забравени връзки, любов и типичната гръцка гостоприемност. Прищя ми се да съм на някой зноен плаж или да похапвам гръцка салата в прохладата на крайбрежните капанчета. Развълнувах се от неуверената и вечно самоконтролираща се Холи. Прииска ми се да науча повече за майка и, потънала в забвението на наркотиците и загубила твърде рано живота си. Не точно лека, но много увлекателна история. Предвидима до голяма степен, но пък за сметка на това се чете леко и вълнува. Автентична и убедителна, с персонажи, имащи дълбочина и страст. Ще ви пренесе по бреговете на Закинтос и ще ви вдъхне аромат на бугенвилии. Бих потърсила и други книги от авторката.

“Крайбрежната чайна” – Ванеса Грийн

Чарли има шанс да бъде новият главен редактор на списанието, в което работи, но за целта трябва да приготви ексклузивен материал за подбрани чайни из Великобритания. За нещастие в този момент сестра и има отчайваща нужда от помощ и Чарли е готова да се отзове. А докато помага на сестра си, се натъква на забележително бижу – “Крайбрежната”.

“Крайбрежната” е малка, семейна чайна, разположена на брега на морето, както и самото и име подсказва. В нея има огромно разнообразие от чайове и разкошен аромат на прясно изпечени сладкиши. Там има обаче и още нещо, далче по-специално от чаша ароматен чай – общност и приятелство, създадено с помощта на собственичката. Чарли ще се запознае с Катрин и Серафина, които ще и помогнат в търсенето и оценяването на най-добрите и вдъхновяващи места в тази част на страната. И докато пътуват и опитват чай и сладкиши, те ще открият приятелство, разбиране, безрезервна подкрепа, а защо не и любовта. Много ценна връзка между три млади жени, преживяващи различни трудности, но и намиращи съвет и опора една в друга.

Това е поредната “вкусна” книга, на която случайно или не попадам в последно време и макар да е доста обемна се чете за часове. Най-добре си пригответе чаша чай и чинийка с хапки за преглъщане. Топлото усещане се дължи не само на ароматните чайни, посещавани от приятелките, а и на техните деликатни, но толкова топли отношения. Грижата и близостта, възникнали между почти непознати и прераснали в приятелство. Три много различни момичета, всяка с тревогите и призраците от миналото, намират утеха една в друга. Чарли, разделила се с годеника си заради изневяра от негова страна и отдала се на кариерата си, за да забрави. Катрин, самотната майка, бореща се за малко нормалност в ежедневието си. И младата французойка Серафин, избягала от невъзможната си любов и перфектното си семейство. И макар историята на “Крайбрежната” да е разказана, то мястото и си остава тяхната малка тайна.

Тук няма огромен драматизъм или твърде много обрати, изненади и случвания. В книгата оснвоното е атмосферата на споделеност, близост и разкриване, без осъждане. Не ме разбирайте погрешно, много неща се случват, но всичко е естествено и в реда на нещата. Сюжета върви бързо, без да създава напрежение. Нашите героини допускат грешки, но има и прошка, изкупление и щастлив край. Лека, стопляща душата, в тези все още студени дни, история. Подходяща за плажа или вечер пред камината.

“Снежни хора” – Ахмедхан Абу-Бакар

Поредното много приятно попадение от Читанка. Ето няколко думи, за да усетите атмосферата му:

“Веднъж обърках пътя в планините и по древния съвет на нашите старци пуснах юздата с надеждата, че конят сам ще намери верния път; но като чаткаше кротко с подковите по кремъци и гранити, той ме отведе в някакви глухи места; впрочем на дорестия сигурно бяха отдавна познати обраслите вече с пълзяща трева или затрупани с обрушени от скалите валчести камъни и засипани от свлек тесни изоставени пътеки, които водят към величествените върхове на Дюлти-Даг, увенчани от вечен сняг. Внезапно конят спря; той удряше с копито земята и разтревожен, недоволно клатеше глава, сякаш се укоряваше за някаква грешка.

Огледах се. Остра болка сви сърцето ми.

Със стотици зинали прозорци, с черни продънени врати ме гледаше изоставеният от хората аул Шубурум. Шу-бу-рум! Сякаш предизвикателно свистене на студен вятър, провлечен вой в комина, тъжен стон на планинския вълк… Не много отдавна тук живееха хора, насмешливо наричани „небежители“. А сега е изоставен аулът на подивялата пътека като износен, стар, много пъти кърпен, съдран, неведнаж мокрен от поройни дъждове и изсъхвал на слънце овчи кожух.

Сакли полуразрушени, сакли с плъзнали по стените пукнатини, сакли с рухнали покриви… И сред тях джамия, извисила в небето минаре, сякаш умиращ е протегнал с последни усилия ръка и зове аллаха.”

И там гледайки старите скали си спомняме за живота кипял по тези места, за коравите хора, живеещи в подножието на Дюлти-Даг, в най-високият аул. За техните дни и ежедневните борби, за отминалите дни, когато от комините се е издигал пушек, а в кухните се е готвел вкусен хинкал. За времето, когато неразумният гробар Хаджи-Бекир прибързано се разведе, а после омъжи кротката си жена за куция Адам по стара мюсюлманска традиция. Когато снежният човек, иначе наречен каптар, слиза от планините в аула и започва да обикаля по улиците, всявайки страх и ужас във всички мирни и добри хора. Докато Айшат, младата докторка, се грижи за болните в малката болница. Там където хората се срещат вечер на гудекана, за да разменят някоя друга дума за това и онова, където се раждат клюките и легендите.

Увлекателна и леко носталгична, разкриваща обичаи и нрави на непознат нам народ- дагестанците. На моменти хем смешна, хем тъжна, затрогваща и истинска история за сакатия Адам и неговото неочаквано щастие да получи добра жена и стопанка на скалята си, за борбата за сърцето на докторката Айшат, за затрупания проход и зловещия каптар, който броди по улиците на осиротяващия аул, за старата вражда, прераснала в неразрушимо приятелство между Али-Худжа и Худжа-Али, за магаричката на последния, за подвига на ловеца, кореспондента от града и ветеринаря, за Хева и неочакваното и щастие. Как хората напускат родните си домове в полите на вечено снежните планини и се местят долу в големите съветски градове.

Много ми харесва повестта, сладкодумният език, използван от Абу-Бакир и усещането за общност и нещо безвъзвратно загубено. Животът продължава, но на ново място, а старите традиции си остават дори там, пренесени през времето. На места сред гладко вървящата история се споменава за новия съветски строй, за голямите градове, лесният живот в тях и индустриалния прогрес. Малко като пропаганда ми прозвуча всичко това. Четох книгата много преди случващото се в момента и въпреки тези откъси бих я препоръчала на всички почитатели на добре разказаните истории.

“Щипка пакости” – Ана Мериано

Участвах в игра на страницата на Руми Илиева – тя е фитнес инструктор, който вдъхновява хората да променят живота си към по-добро. Занимава се с тренировки, здравословни рецепти, козметика, организира интересни дискусии с различни специалисти и представя нови книги. Та много се зарадвах като разбрах, че аз ще получа книга за подарък. Обичам да ми подаряват книги, елемента на изненадата в сюжета винаги ме вълнува.

“Щипка пакости” на Ана Мериано е първата книга от поредицата “Любов, захар и магия” като е в категорията четиво за тинейджъри. Но аз бидейки млада по душа 🙂 искрено и се насладих. На страниците се запознах с единайсет годишната Лио и необикновеното и семейство. Потопих се в мислите и терзанията и, желанието да е вече достатъчно голяма, че да помага в семейната пекарана в Роуз Хил за фестивала на мъртвите. Има нещо магично в аромата на прясно изпечени сладкиши, начина на приготвянето им и радостта, която носят на всички опитали ги. Лио иска да се включи в приготвянето им и дори не подозира, че ще стане свидетел на нещо много по-магично от това, разкривайки ревниво пазената семейна тайна, че жените в семейството и са вещици.

И тук възниква въпросът дали и тя има магични сили и ще може ли да ги използва, за да помогне на приятелката си? Всичко зависи от точното изпълнение на няколко рецепти и това да не бъде разкрита от любопитните си сестри. Дори обикновеното готвене е вид магия с определени съставки и непредвидим краен резултат, а тук се очаква много повече от една невръстна девойка с нулев опит. При все, че тя е толкова убедителна, че успява да направи нещо наистина добро като обединява съучениците си в клуб Закуска.

Много сладка история в пряк и преносен смисъл, с апетитни аромати, няколко забъркани бели и много топлина, любов и грижа. Давам си сметка, че переодично в сюжетите на книгите, които чета има месене и готвене, всичко се върти в кухнята, около печката, но това ми харесва. Има нещо уютно в описанието на забързаните утрини, работния ден в пекарната или приготвянето на семейната вечеря. Върнах се назад във времето, когато исках и аз да съм голяма, да ми поверяват отговорни задачи и нямах търпение да докажа, че и аз мога да се справя не по-зле от всички останали, точно като малката Лио. Нямам братя и сестри, но и завидях за нейните. Подкрепата и разбирането, което получава от тях дори, когато не се вслушва и не заслужава съвсем. Много сантиментална, окуражаваща и пълна с надежди е тази книга, но в никакъв случей не е прекомерно захаросана. Засягат се доста болезнени теми като загубата на родител и тежките последствия от това на тази крехка възраст. Колко е трудно да си най-малкият и да се чустваш неразбран, неприет, изоставащ от всички край теб.

Това е първата книга от поредицата и без колебание бих прочела за следващите приключения на Лио, а сега размишлявам коя малка магьосница да зарадвам с тази книга, за да продължи магията да завладява сърцата и на други читатели.

“Повредената рамка” – Клаудио Руджери

От безплатните книги в Books попаднах на тази кратка криминална история.

Собственик на картинна галерия е намерен мъртъв. Първата хипотеза е самоубийство, но при по-внимателен оглед и една счупена рамка, променя всичко. Комисарят се впуска в разследване на възможните хипотези.

Приятна и доста увлекателна новела. Има някои недовършени и леко скалъпени моменти. Обратът не ме изненада особено. Авторът има потенциал, но трябва да работи, за да го шлифова и осъвършенства.

“Празнолуние” – Ивайло Гогов

Попаднах на книгите на Ивайло Гогов съвсем случайно. Взех си нов телефон и като част от книгите за безплатно четене е и част от творчеството на Ивайло Гогов. В книгата ме привлече заглавието без да знам абсолютно нищо за нея. Обичам да откривам такива съкровища.

Три момичета се събират с три момчета в селска къща, принадлежаща на семейството на една от девойките. Целата е да се позабавляват и да прекарат приятно. Но всичко, което се случва е отвъд най-смелите им представи – въвлечени са в низ от взаимосвързани, абсурдни до смях през сълзи ситуации, които са колкото комични, толкова и трагични. Дали ще има щастлива развръзка и ще намерят ли нашите герои любовта и имането?

В началото на книгата стилът ми беше странен, дори на моменти неприятен. Твърде фрагментирано описание, нестандартно и на моменти доста объркващо. Част от думите са ползвани извън контекста или не на място. Бях на път да захвърля книгата и повече да не я погледна. Докато в един момент, неусетно дори за мен, бях всмукана в историята. Стоях на дивана, четях и се смеех с глас без да ме интересува нищо друго, ставащо наоколо.

Много добре разказана история с множество обрати, повечето немислими. Реалистични главни герои и толкова гафове, че се учудваш как е възможно. Има тънка ирония, стара любовна история, скрито имане, няколко нови любови, полицаи и пожарникари. Падане, ставане, стреляне и дори леене на куршум. Не очаквах, но останах очарована от нетипичния стил и ерудицията на автора.

Смело препоръчвам книгата. За притежателите на iPhone е безплатна и достъпна в приложението Books. А за всички останали може да се намери в интернет, но дори и да си я закупите няма да съжалявате. Ивайло Гогов е ланшафтен аркитект и е автор на 8 стихосбирки, 11 романа и 2 сборника с разкази. И ако до сега не съм ви убедила, погледнете цитатие:

“Себераздаването е да дариш някому живота си обичайки дори и да не си обичан!”

“Любовта е единственият смислен и задоволителен отговор на въпроса за човешкото съществуване.”

“Принцът, вещицата и последната Златна ябълка” – Теодор Панов

Обичам приказки. Винаги съм ги обичала от малка, та чак до сега. В тях има нещо вълшебно, винаги има поука, а много часто доброто побеждава. Има принцове, принцеси, трудът се възнаграждава, а вещиците не са непременно зли. Има щипка магия и често стават чудеса. Харесвам всякакви приказки от различни народи, но имам специален сантимент към българските вълшебни приказки.

Теодор Панов е използвал някои от най-обичаните и известни приказки, комбинирал ги е и е създал нова, модерно звучаща приказка за принца и неродената мома. Използвал е много въображение и комбинативност, за да създаде цял нов свят населен с вещици, самодиви, една безлика бродница, дракон, вампир и принцове, над които тегне страшно проклятие. А както във всяка приказка и тук има любов, изпитания, опасности и воля за преодоляването им.

Младата възпитаничка Атина е изпратена от вещиците на мисия в Царствено, но дали ще успее да я изпълни и да впечатли майка Ерида. Ще стигне ли красотата и смелостта на младата жена, за да спечели принца и да откъсне зорко пазената Златна ябълка. А какво ще стане, ако вместо принц срещне обикновен селянин и любовта. Кой е създал вещиците и как са се появили самодивите? А дали враждата между тях е оправдана? Ще успее ли Царствено да запази мира и благоденствието си?

Приятно изненадана съм от всичко прочетено и начина, по който различните приказки се съчетават. Историята е увлекателна, с множество непредвидими обрати, звучи леко наивно на моменти, но все пак е приказка. Има доста герои, всички са различни и криещи свои тайни. Имам някои забележки към използвания език, но нищо непоправимо. Авторът може да поработи над описанието на облеклото. Това е първата книга от трилогията ”Легендата за Златното момиче” и определено има потенциал. Книгата е достъпна през блога на автора – https://theopanov.wordpress.com/golden-girl/. А аз съвсем скоро планирам да продължа със следващата част.

Историята има нужда от козметични корекции, за да разърне огромният си потенциал и дори да съперничи на други подобни поредици. Ако и вие като мен харесвате приказки дайте шанс на Теодор Панов и легендата за Златното момиче.

“Моето семейство и други животни” – Джерълд Даръл

Много често в групите за книги препоръчват творчеството на Джерълд Даръл като развлекателно и забавно четиво. В последно време не ми се чете сериозна литература и не знам защо. Та по тази причина реших да пробвам първата книга от поредицата “Книги за животини”.

Книгата има биографичен характер и описва новия живот на семейството на автора, които се местят от Англия на топлия остроф Корфу. Адаптацията на новот място е изпълнена с множество комични ситуации и весели моменти. Семейството на Джерълд е много шарено, а всеки един негов член е различен сам за себе си, много колоритен и ексцентричен. Джерълд има двама братя и една сестра. Майка им основно се занимава с готвене и въртене на домакинството с помощта на не по-малко цветистите, местни помощници. Най-големият, Лари, е писател, който пътува навсякъде с книгите си и се движи в бохемски кръгове, съставени от различни артисти. Лесли се вълнува основно от лов и от оръжия. Марго, традиционно за нежния пол, се интересува основно от диети за отслабване, елексири за разкрасяване и красиви младежи.

Джери е най-малкият от четеримата, на завидните 10 години. Той има естествено любопитство към животните и навиците им, както и към природата на средиземноморския остров. Вилата им е изпълнена с неговите питомци. Той ги отглежда, кръщава и развъжда. Свободен от всякакви ангажименти прекарва дните си в скитане из целия остров, почти подивял от рядката среща с хора и се наслаждава на сянката на маслиновите дръвчета, къпе се в топлата синя лагуна, плава с лодка. Компания му прави неговото куче. В опит да го цивилизова майка му намира различни учители, които да му преподават науки. Всеки следващ е по-нетипичен и ексцентричен от предишния. От всички питомци на Джери най-любими са ми савараките и не, това не е правописна грешка. Не знаех, че свараките са толкова интелигентни и могат да се научат дори да имитират звуци и цели думи.

Любовта към животните и заобикалящият ни свят се усеща във всяка дума. Младежки плам и вдъхновение от чудесата на природата. Книгата, за мен лично, не беше толкова хумористична, колкото очаквах първоначално, но ми достави огромно удоволствие. Разрових се из биографията на Джерълд Даръл и се оказа, че дори след порастването си той е запзаил естествоизпитателския си дух и е продължил да се грижи за животните като е основал няколко организации за целта.

Джери е умел разказвач , който с думите си рисува живописни картини на горещото Корфу, на неговата флора и фауна. Книгата е подходяща за малки и за големи. Ще ви разведри и ще извика усмивка на устните ви. Тук хуморът е ненатрапващ се, деликатен, лек и граничещ с ирония на моменти. Виждаме едно различно и много нетипично семейство в най-личните им моменти. За моя радост това е първата книга от доста дълга поредица и ще има какво още да чета.

“Досиета “Бивши Гаджета”” – Джейн Мур

Поредното от леките четива, които ползвам за разтуха след натоварен ден. Авторката е известна британска журналистка, списваща колони в “Сън” и “Хелоу”, а това е дебютният и роман.

На Фей Паркър и предстои сватба, а тя се озовава в бар и се заговаря с интигуващ непознат. Последно прегрешение преди големия ден и сериозното обвързване след това. Сватбата ще бъде в старинен френски замък, а по идея на младоженеца са поканени и бившите гаджета. Всичко изглежда по план до момента, в който загадъчният мъж от бара се оказва сред гостите. Как ще се справи с това Фей и в какви проблеми ще се забърка може да проследите на страниците на книгата. Има я налична в Читанка.

Поредната не твърде ангажираща, почти любовна история с гарантирано добър край. На моменти главната героиня и терзанията и ме отегчаваха, да не използвам по-силни думи. Подходяща за плажа или преди сън, но за съжаление не блести с нищо конкретно. Приятна и ненатрапчива.

И при все това има върху какво да се замисли човек, ако все пак желае като дали е изневяра, ако си заинтригуван от непознат броени дни преди сватбата си и дали това в показател за проблеми във връзката.