“Игри на съдбата” – Сара Монк

Случайно избрах тази книга от едно купче с преоценени книги пред една книжарница. Нямах никакви очаквания и въпреки това останах доста разочарована и на няколко пъти се чудех дали да не я изоставя.

games_of_faith

Тео е успешна художничка, която се мести от Лондон в Корнуел, за да бъде до своя любим Майкъл. Но дори и тази голяма саможертва остава неоценена и Майкъл я изоставя скоро след това. Тео вече е влюбена в съседната къща и решава да продължи живота си сама. Джонас е на прага на най-важната стъпка в живота си- сватбата с Натали. Всичко върви добре, докато той не среща Дилън – весело брадато коли и живота му се променя необратимо.

Лека, романтична и неангажираща история с предизвестен край, няколко обрата и доста живописни описания на английското крайбрежие. Доста наивна и еднопластова, описаните герои са или добри, или лоши. По книгата може да се направи филм подходящ  за неделя следобед. Ако се сещате за поредиците немски филми, заснети в Англия или за тези създадени по книгите на Роземунде Пилхер.

Както още в началото споменах на няколко пъти се канех да изоставя четенето на тази книга, но не историята беше причина за това. Не знам как се е случило отпечатването на романа на български и дали е минал корекция, но в превода му има много смислови грешки. Изречения прекъснати по средата и продължаващи на друго място с други герои. Опитвах се да разбера каква е била оригиналната идея и това превърна четенето в мъчение. По относително високия рейтинг на книгата в Goodreads стигам до извода, че английската версия няма подобни проблеми. И ако все пак искате да прочетете историята на Дилън и владеете английски, то съветът ми е да потърсите книгата в оригинал.

Advertisements

“Знахар” – Тадеуш Доленга-Мостович

“Знахар” е първата книга от серията за професор Вилчур. Книгата е написана през 1937, но част от темите засегнати в нея са много актуални и днес.

znahar

Историята ни запознава с професор Рафал Вилчур – той е блестящ хирург, ръководи болница, в която прави рискови, но успешни операции. Освен това има завидно положение в обществото и щастливо семейство – красива съпруга и прекрасна дъщеря. Всичко изглежда идеално докато един ден и то точно в деня на годишнината им, той се прибира у дома и намира прощално писмо. Отчаян и съсипан професорът излиза от дома си и се запилява по улиците на града. Неприятни стечения на обстоятелствата променят живота му завинги. Събитията започват да текат бързо и скоро се озоваваме на съвсем различно място, проследявайки живота на един загубил себе си човек.

И макар историята да е доста мелодраматична, да е предсазуема и да има лек привкус на сапунен сериал, то тя има неподозирана дълбочина. Повдига се въпросът какво определя човек и дали документите са по-важни от делата му. Какво е да си сам и отхвърлен от света под прицела на хорските клюки и завист? Дали дипломата е достатъчна, за да се помага на хората или трябва да има нещо повече? Човек има ли нужда от много пари или насъщният хляб, топлата дума от близък човек са достатъчни, за да осмислят дните му? И какво би направил същия, в името на някой друг? Има ли ненаказано добро и какво е мерилото за справедливост?

Динамичен сюжет, съчетан с приятен, описателен стил, задълбочени размисли и увлекателна история. Реалистични герои, движени от чисто човешки мотиви. Книгата ме държа будна до 5 сутринта, макар да знаех как ще свърши, а това не ми се е случвало много отдавна и е показателно за качествата и.

Съвсем скоро се надявам да прочета “Морал”, която е втората част от историята.

“Сенки в Оксфорд” – Пол Дохърти

От известно време ми се чете добра криминална история в стил Агата Кристи. С такава идея посегнах към книгата на Пол Дохърти – “Сенки в Оксфорд”. От беглите ревюта и препоръки за творчеството му бях останала с впечатление, че неговите произведения са точно такъв тип. Е, оказа се, че съм зле информирана.

senki_v_oksford.jpg

Историята започва с група поклоници тръгнали към Кентърбъри. За да минава пътуването по-леко, те решават да си разказват страшни истории. Пръв има думата Рицарят, който започва разказа си с описание на жестока битка с неизвестно зло, в която падат в бой много войници. Злото е заловено и заключено за вечни времена в подземията на манастир. Много години след като битката е потънала в забрава и спомените за дремещото зло са избледнели в Оксфорд се случват странни неща – хора изчезват, а други биват намирани зверски убити без следа от каквато и да е борба. За да помогнат за разрешаването на загадката там са изпратени кралските пълномощници – сър Годфри Ийвсдън и писарят Александър Макбейн. В делата им ще се включи и сестра Едит Моън, странна проницателка, виждаща неща отвъд човешкото зрение.

И както може би сами се досещате вече това не е обикновена криминална история, а разказ за свръхестествени зли сили – стригои и техните мранчи ритуали. Мрачната и тягостна атмосфера на средновековна Англия, изпълнена с подробни описания на зверствата извършени от поклонниците на стригоите изпълва основната история. А на фона на всичко това изпъква чистата и невинна лейди Емили, в която се влюбват сър Годфри и мастър Александър. Дали ще успеят двамата да завършат мисията си или от приятели ще се превърнат във врагове? Ще открият ли причнините за убийствата?

Историята върви бързо и леко, но на места е доста наивна и предсказуема. Най-вероятно не мога да я оценя в пълния и блясък, понеже търсех нещо малко по-различно. “Сенки в Оксфорд” е първата книга от поредицата “Кентърбърийски загадки“. На този етап не съм решила дали ще продължа с останалите книги от поредицата и дали ще дам втори шанс на автора с книга от другите му поредици. Но все пак ако сте почитатели на страховити истории и се вълнувате от древни зли сили и техните въплъщения, то тази поредица може да ви допадне.

Сюжета на книгата леко ми напомни на този в “Рицари и вълци”, но аз съм пристрастна и определено предпочитам Калофер Русев. Ако искате да се запознаете с неговот творчество, то може да го направите тук на страницата на самия автор.

“Нощем с белите коне” – Павел Вежинов

От много време се каня да прочета нещо от Павел Вежинов. Никога не съм се сблъсквала с неговото творчество, но переодично попадах на силни и положителни отзиви за различни негови творби. Нямам логично обяснение защо от всички негови книги посегнах към “Нощем с белите коне”, не съм чела ревюта за книгата и нямах абсолютно никакви очаквания за сюжета и тематиката.

noshtem_s

Историята започва със смъртта на жената на академик Урумов, но това е само отключващият фактор за последващите събития. Разказът след това ни въвежда във вътрешния свят на академика и другите герои. Ставаме свидетели на техните мисли за отминали времена, направени грешки и пропуснати възможности, за цената, която са платили за различните избори и за равносметката, която се прави покрай трагични събития. Попадайки в света на академик Урумов бях погълната от неговите размисли за живота и всичко останало. Една лека меланхолия и голяма доза обреченост ме завладяха. Макар в основата да са случки от миналото и настоящето на главните герои, то чуствата са водещи и определящи основните внушенията в книгата. Академикът е човек от едно различно време, в което достойнство е било над всичко и макар всичко да се е променило той остава твърдо зад своите убеждения.

Ясно се вижда противопоставянето между старото и новото при съпоставянето на академика и неговия млад, талантлив и доста напорист племенник. В образа на Александър виждаме друг морал и отношение към света, запазването на достойнството е заменено от желанието за постигането на целите на всяка цена без оглед на използваните средства. С мерзавците човек не може да се държи на положение, трябва да ги постави на мястото им по всякакъв начин.

Романът е многопластов и съдържа в себе си много послания – сблъсъкът на старото и новото, разликата в живота и хората при различните поколения, предателства и изкупления, мечти и несбъднати копнежи. И все пак за мен това си остава история за любовта – закъсняла в залеза на дните, младежка и необуздана, пълна с кавги и недоразумения или пък несподелена. Любовта в различните и форми и проявления, компромисите, които сме готови да направим в нейно име и колко опустошаваща и жестока може да бъде цената за това понякога.

Много се впечатлих от времето, в което се развиват основните събития – по мои скромни сметки това е малко преди или по времето на моето раждане. Аз нямам ясен спомен за тези години, но в мен е останало едно по детски наивно усещане за други взаимоотношения и ценности, различни от сегашните. Беше ми много интересно да прочета за ежедневието на главните герои, за срещите и разговорите им. За различните порядки и жаргона, който се е използвал.

Горещо препоръчвам на всички, които не се плашат от дълбочината в историята и са готови да се сблъскат с меланхолията. Изказът на автора е толкова лек и същевременно описателен, че книгата се прочита неусетно.

 

“Задължителни клишета в историческия любовен роман” – Н.К.Перфилова

Един ден разглеждах коментарите за различни произведения в Читанка и пред погледа ми попадна “Задължителни клишета в историческия любовен роман”. Заглавието и коментарите за книгата ме заинтригуваха и се зачетох. Макар и под формата на роман, книгата е сравнително кратка и върви бързо.

Лидия е инженер по професия, но литературен блогър за забавление. Тя обича в свободното си време да прелиства булевардни романи и после да ги усмива в жлъчни ревюта. След едно негативно ревю към авторка на исторически любовни романи, пишеща под псевдонима Кристина, нещата се променят. Лидия е запратена в историята от романа за наказание и за да се върне към сегашния си живот трябва да събере двамата главни герои. Тя се намира в неопределено минало, в неопределена страна и е в ролята на злата братовчедка. На пръв поглед изглежда много лесно да събере невинната и красива братовчедка със своя годеник, но в последствие нещата доста се усложняват. Заформят се различни любовни интриги и дори убийство. Времето тече, а Лидия се оплита във все по-объркани отношения в опита си да се прибере у дома.

Грабна ме идеята за усмиване и иронизиране на клишираните любовни сюжети. В началото книгата вървеше динамично и ме забавляваше. След средата обаче сякаш сюжета забоксува, започна да дотежава и доскучава. Края никак не ме изненада, но пък доста ме разочарова, изглеждаше като кръпка. Авторката е загубила контрол над историята и използва клише, точно като тези, които усмива, за да я приключи. В опита да избяга от едни клишета се е озовала в противоположните, но също толкова изтъркани похвати на натуралистичните секс сцени и използването на циничен език без нужда. Идеята е имала потенциал, но в сегашния вариант той за мен е похабен. Макар да е кратка по обем и да се чете за 2-3 часа не бих се осмелила да я препоръчам. Но пък ако търсите неангажиращо забавление за плажа или край басейна може да и дадете шанс, ще я намерите в Читанка на този линк цък.

Разрових в интернет за повече информация за автора, но единственото, което намерих са постове с откъси от книгата в различни форуми. Правя заключение, че това е лично творчество на млада авторка, която се саморазпространява. Дано след не особено ласкавото ревю и аз не се озова в нечия книга. 🙂

“Смърт в сенките” – Вал Макдърмид

От доста време ми се чете хубав трилър, който да ме накара да прелиствам страниците с нетърпение и да не мигвам до късно през ноща в опит да предугадя развръзката. Пред погледа ми попадна “Смърт в сенките”. Коментарите за книгата не бяха много ласкави, но аз все пак реших да дам шанс понеже сюжета ме заинтригува.

death_in_the_shadows

Доктор Фиона Камерън е специалист по психологическо профилиране. Работата и се състои в изготвянето на статистически модели, базирани на поведението на серйни убийци. С помощтта на моделите изработени от нея полицията може по-бързо да свърже отделните случеи и да залови убиеца. И докато Фиона работи по различни реални разследвания, то нейният любим Кит се занимава със създаването на изцяло измислени такива. Той е известен автор на криминални романи и трилъри. Всичко върви почти идеално в объркания и белязан от призраци живот на Фиона, докато не се появява нов убиец, който може да разруши крехката хармония. Някой избива автори на криминални романи използвайки похвати описани от тях самите в книгите им. Времето безмилостно тече, а никой не търси убиеца. Кит може да е следващия в списъка му.

Резюмето на книгата предвещава динамичен сюжет, пълен с реалистични образи. За съжаление тук очаквания и реалност поне за мен доста се разминаха. Книгата наистина има динамични част и интересна идея за сюжет, но много по-голямо внимание се отделя на драмите и любовните терзания на главните герои, всичко това измества фокуса от криминалното разследване. Главната героиня е представена едностранчиво и идеализирано за сметка на всички останали.  Тя е представена като разумна и безгрешна, при все, че на моменти се държи нелогично, непрофесионално и напомня разглезено хлапе. Цялото действие върви някак мудно и прекалено описателно, а развръзката е описана набързо. Създаде ми усещане, че не това е важното и чаканото в историята. На моменти се чудех дали чета трилър или чиклит с елементи на кримнално разследване, което за мен беше огромен минус.

Изказът на авторката е приятен и описателен, но самото изграждане на историят беше малко неясно и объркано. Има три различни похвата за представяне на събитията – откъси от трилърите на авторите, избрани за жертви; основната история и откъси от дневника на убиеца. Идеята за такова разнопосочно представяне е страхотна, но за съжаление не се е получила добре. Всичките откъси звучат почти, да не кажа изцяло еднакво и трудно може да се направи разлика между отделните части, ако шрифта не се променя.

За съжаление това не е моя тип трилър и аз ще трябва да продължа да търся такъв. Бих се поколебала да посегна към друга книга на авторката, въпреки че отзивите за другите и творби са доста по-добри.

“Три ябълки паднаха от небето” – Нарине Абгарян

Когато затворих последната страница на книгата в един прохладен, дъждовен, летен ден ми се прииска да направя пита по рецепта, научена от баба ми. Да разтопя маслото в емайлираната купичка и с него да намажа разточеното на кори тесто, което после ще сплета на плитка и ще оставя да втасва за час. А след това ще мушана тавата в загрятата печка, ароматът на печена пита ще изпълни къщата и ще ме върне у дома. Ето така действа книгата на Нарине Абгарян – усещането, сякаш разчупваш златистата коричка на топла дъхава пита и докато залчетата парят на пръстите ти, вдишваш аромата на земя и слънце.

3_qbylki_padnaha_ot_nebeto

И липсват само 3 ябълки, които да запълнят историята за много смърт – нечакана, неканена и нелепа, дошла без време и отнесла много хора. История за надежда, която макар и нереална може да възроди всички и да придаде смисъл на живота им. Какво остава след нас освен спомените на хората, които са ни обичали и за които сме били важни. Силата на човешкия дух, благородството и доверието. Усещането да си част от общност, която дори и само от старци ще събере в себе си последни сили, за да те подкрепи във важен момент.

Езикът на Нарине е като мед, лек и сладък се проточва на тънка златна нишка от история в история изграждайки образа на малкото каменно селце на хребета и неговите обитатели, откъснати от света и застинали във времето.

Книга, която сгрява душата и връща отдавна забравени спомени, сантиментална и описателна. И макар да ми беше доста предвидима и да предусещах какво ще се случи през цялото време, книгата ме развълнува. А явно и не само мен като се вземат в предвид ласкавите отзиви за нея.

В последно време доста често попадам на подобен сюжет или на такъв обръщащ поглед към миналото и начина на живот тогава. Първоначално си мислех, че тази носталгия е характерна основно за българските автори, но явно и другите народи изпитват потребност да си спомнят какво е било.

“… най-голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат.”