Прочетено от Мила Люцканова
Паула Хокинс е авторката на “Момичето от влака”, която доби голяма популярност след излизането си и дори е филмирана. Все още не съм я чела, но според част от коментарите втората и книга “Разказано на водата” е дори по-добра.
Лена е петнадесет годишно момиче, което остава без майка. Полицията предполага, че Нел Абът се е самоубила в езерото на удавницита, за което е пишела книга. Сестрата на майка и се завръща в Мил Хаус, за да се погрижи за осиротялата си племенница и да се опита да разбере каква е истината и какво е подтикнало Нел към смъртта. Това за нея е едно кошмарно завръщане в миналото, от което тя всячески се опитва да избяга. В обикновеното на глед градче Бекфорд от векове се случват ужасни самоубийства и убийства покрай езерото. Водата – извор на живот, прохлада и облекчение се превръща в тъмна, хладна бездна, която отнема и задушава. Джулия се изправя пред всичките си страхове в опит да помогне на Лена.
Историята се развива през разказите от първо лице на всички участници, звучи като колекция от дневници. В началотот е малко объркано и дразнещо наличието на толкова много гледни точки. Но това дава много различни емоции и дълбочина на всеки от героите. Има множество сюжетни линии, които се разгръщат, част от тях се допълват, а други са паралел на главната история. Може да се усети отчаянатието, безизходицата, болката, страха на главните герои. Цялостното усещане е повече емоционално разкритие на тайните на езерото, отколкото рационално проведено разследване с доказателства и улики. Краят ми беше предизвестен в голяма степен, а част от сюжетните линии останаха отворени.
Споделянето на личните мисли и чуства на младата Джулия ме порази с наситеността и плътността си, с умението човек да се самонаказва и да действа разрушително, с липсата на желание за диалог, грешно тълкуване на казани думи и преиначване на двузначни неща.
Авторката ме докосна. Стилът и е автентичен и нетипичен, вниманието към детайлите и майсторското изграждане на усещания само усилват доброто впечатление. Прочитът на Мила Люцканова много допринася за цялостната атмосфера.
През прозореца 