Безплатното предложение за месец април в приложението на Озон. В последно време се зачитам в популярни книги за икономика и тази беше доста интересно попадение.
Съдържанието се върти около различни статистики, свързани с поведението на хората, когато има намесени пари. Коментира се колко е добре човек да планира дългосрочно и да спестява, за да си подсигури бъдещето. Разглежда се свободата, която човек получава, когато има достатъчно пари, за да осигури ежедневието си. Харесаха ми множеството рационални доводи и заключението, че човек все пак взима емоционални решения.
Форматът на книгата е много сбит и по същество. За разлика от други подобни, в които има твърде много излишни и досадни повторения. Определено подтиква към разсъждения по тема не много застъпена в стандартното образованиие в България, тъй като тук инвестирането няма традиции, както е в Америка примерно. Доста информация и резултати от различни статистики и анкети са обобщени в няколко глави. Накара ме да се замисля за отношението ми към парите и нещата, за които ги харча, за това какво е истинска свобода и как човек може да я придобие в съвременния свят. И понеже имаше много неща, които ми харесаха, за да ги онагледя ще приложа няколко цитата от книгата, понеже едва ли ще мога да ги изразя по-точно от нея:
“Свободата да разполагаш с времето си е най-високият дивидент, който носят парите.”
“Внимавай, когато приемаш финансови съвети от хора, които играят различна игра от теб.”
“Оптимизмът е най-подходящият залог за повечето хора, защото в повечето случаи светът става по-добър за повечето хора! Но песимизмът заема специално място в сърцата ни. Песимизмът не е просто по-често срещан от оптимизма. Той звучи по-умно. Той е интелектуално завладяващ и му се обръща повече внимание, отколкото на оптимизма, за който често се смята, че не взема предвид риска.”
“Комфортният живот под онова, което можеш да си позволиш, без особено желание за повече, премахва огромния социален натиск, на който се подлагат много хора в съвременния първи свят.”
“А пък “светът е пълен с очевидни неща, които никой никога не забелязва.””
През прозореца 
Цел на съвременните общества от западен тип, към които и нас, за жалост, причисляват,
е да превръща бавно, ала неумолимо и чрез всевъзможни средства човеците в потребители.
Отдавна не само на вещи и на социални позиции. А вече и на времето си – как иначе да оценим
безсмислените екскурзии с единствена цел – “селфи” на екзотични места?
Или на получаване на информация – отдавна без значение каква – с която да запълват времето си?
Книги и книжки от горепосочения вид са добър пример за това. Защото иде реч за пари,
а те са инструмент за превръщането на Човека – с всичките му многоизмерности, дори и лоши –
в едноизмерен Потребител. За чиято сметка малка и добре маскирана прослойка печелят много пари.
В несъвременните, вече отминали общества от западен тип, нещата са били доста различни.
Под напора на най-различни мотиви – но не за пари на първо място, Исак Нютон и Чарлз Дарвин
са правили архивелики открития. А Мария Склодовска Кюри дори е пожертвала живота си в
тези начинания. Не за пари Дейвид Ливинстон е пребродил Африка, а Миклухо-Маклай – островите
на Тихия океан. Не за пари Сезан, Ван Гог и Гоген са създали изкуство, спиращо дъха ни днес.
А доста позабравеният днес Томазо Кампанела не за пари е написал “Градът на Слънцето”.
За което е получил отплата посредством Инквизицията с добре известен облик. Почти като този,
спрямо Джордано Бруно и Николай Коперник, чиито безпллатни прозрения са основа на днешното
образование. Към което днес, за жалост, малцина се стремят – такова потребителство не е на почит.
Това е вече минало – славно, ала може би безвъзвратно минало в историята на западните общества.
Днес техният герой е Потребителят. Комуто никой и никога не би издигнал паметник.
Потребителят е твар без име, без истински цели, без разумни ценности, без памет и без бъдеще.
Той, подобно на Ковид-трагедията, е синтезиран да създава поводи за печелене на пари.
И най-жалкото е – за печелене на пари от други – което потребителствуващите дори не осъзнават.
Това си мисля аз относно съветите за правене на пари …
🙂 🙂 🙂
Всичко вече се търгува – здраве, оброзование, право на живот, дори повечето хора са склонни да се продадат. Винаги съм гледала на парите като средство за постигане на различни цели. Но има много хора, за които парите са цел сами по-себе си за съжаление.
Много е модерно да се търсят начини за печелене без да се влага твърде много труд или усилие – точно това стимулира пазара на подобен род коучове и литература. Но колкото и да не ни се иска да признаем парите могат да ни осигурят известна свобода да разполагаме с времето си и е добре да се запозняем с основните принципи, които ги движат. С две думи е добре да се научим да си правим сметката и да сме наясно къде отиват ресурсите ни. Много често човек не осъзнава какви суми прахосва за абсолютни глупости и как това му пречи да постига по-големи и смислени цели. Консуматорското мислене е навсякъде край нас и колкото и да се пазим от него, то частично повлиява.
Аз промених мисленето си и сега като видя цена на стока или дреха я обръщам във време, което ще ми трябва да работя, за да изкарам парите за нея и това много ме отрезвява при избора на поредната ненужна вещ.
Авторът на тази книга (както и на хилядите подобни) ми напомня случая мръсния и дрипав просяк, който седял на тротоара и подвиквал на преминаващите:
– Дайте един долар на автора на “1001 начина да забогатеем”!
Един минувач се спрял и го попитал:
– След като знаеш 1001 начина да забогатееш, защо просиш на улицата?
– Защото това е един от тези начини – отговорил просякът.
За всеки с IQ над 90 е очевидно, че ако в подобни книги имаше и едно полезно изречение, авторът нямаше да си губи времето с писането им, а щеше да приложи знанията си и да забогатее. Затова ме учудва фактът, че такива произведения се коментират не само във Fb групите на блондинки и манекенки, а и в книжните блогове.
Както е описано в блога тази книга не съдържа начини за забогатяване, а систематизира прочувания на човешкото поведение по отношение на парите. Има значителна разлика между това и книгите на различни гурута, обещаващи несметни печалби. Парите са в основата на съвременния свят и е хубаво да сме наясно с механизмите, които ги контролират и как самите те влияят на природата и поведението ни. А и човек винаги има какво да научи и какво да надгради дори от по-семплите четива. И може да се окаже, че блондинките и манекенките са финансово много по-добре обезпечени от масата четящи дори с IQ над 90. 😉
Важното е да има интелигентен и конструктивен диалог по различни теми. Дори хората да са на различно мнение.
Парите често са добро средство.
Ала никога – добра цел.
🙂 🙂 🙂