Прочетено от Параскева Джукелова за Сторител
От много години все се каня да прочета “Осъдени души”, но все нещо я изместваше по-надолу в списъка на чакащите книги. Не я прочетох, но я изслушах в Сторител с приятния прочит на Параскева Джукелова.
Мисля, че е излишно да описвам подробно сюжета понеже е достатъчно известен. Но все пак, ако има някой незапознат – разказва се за грешната лююбов на Фани Хорн към отец Риакрдо Ередия по време на гражданската война в Испания в болница за лечение на петнист тиф, разнасян от въшките.
Четете надолу на своя отговорност – разкриват се детайли от сюжета, които могат да развалят удоволствието от четенето, ако не сте я чели. Съвесем откровено си признавам, че имах съвсем други очаквания. Мислех, че ще чета за изпепеляващата любов вплела двама обречени на световете си хора, че ще има терзания и морални изкушения, че и аз ще съпреживея терзанията и колебанията им, разкъсвани между разума и чуствата. Бях много непроятно изненадана при срещата с една капризна, разглезена, и презадоволена англичанка, която потъпква всичко в името на това да задоволи низките си страсти и дори жертва живота на приятел. Имаше моменти, в които си мислех, че все пак чуствата и към фанатичния монах ще придобият дълбочина, ще я променят и направят по-добър човек, че ще преживее някакъв катарзис, но не би. Самият Ередия е много бегло представен и освен за харизматичната му физическа красота, крайната отдаденост на религията и идеята за връщане на монархията, не научаваме нищо друго за неговия свят. Само бегло се загатва, че и той не е безразличен към Фани. И както може да се очаква тази изпепеляваща любов се превръща в разрушаваща омраза и води до пълното унищожение на личността на Фани и отнема живота на отец Рикардо.
През цялото време имах усещането, че любовната история е фон на идеологически сблъсък. Постоянно се подчертаваше моралния упадък на благородниците и покварените кюрета на фона на справедливата борба на работническата класа за повече права и свободи, достойно заплащане. Дори справянето с петнистия тиф и въшките придоби друг ход под ръководството на прагматичния лекар от работническата класа. Добре съзнавам, че когато е създадена тази история времената са били други и хората са се вълнували от други идеи, но все пак ми дойде малко в повече.
Излишно е да коментирам, че ми въздейства и впечатли, ядоса и разгневи. Не спирам да мисля за Фани и терзанията и, да тая надежда, че ще намери утеха и спасение. Не мога да разбера поведението на Мюрие, който отново от любов, при това несподелена, загърби шансовете си за щастие и уреден живот като накрая загуби най-ценното си. В книгата наистина има много любов, но тя е несподелена и трагична, не я разбирам, явно не съм дораснала до там. Човешкото падение едва ли е било по-добре представяно в нашата литература, ретроспекция на осъдени души. И ако не сте я чели ви я препоръчвам, но не бъдете наивни в очакванията си като мен.
P.S. Много обичам мелодията от филма, изключително лирична и докосваща. Поздравявам ви с нея.
През прозореца 