“Компаньонката” на Аманда Куик, един от псевдонимите на Джейн Ан Кренц ми попадна като следващо четиво за слушане в Сторител.
Ексцентричният граф Артър Сейнт Мерин, разочарован от проваления си годеж, решава да си наеме годеница от агенция за компаньонки на благородни дами. Там той се запознава с пламенната госпожица Елинор Лодж, която по лошо стечение на обстоятелствата се е озовала без наследство и е принудена да работи. Графът не търси романтични отношения, а параван за пред хората, зад който да скрие мрачната си мисия по разкриването и залавянето на убиеца на прачичо си. Елинор вече няма какво да губи и е готова смело да се впусне в приключението, което разбира се ще бъде добре заплатено и ще и даде шанс да започне нов живот. Срещата между двамата ще прерасне в нещо повече от удобно сътрудничество и те ще открият неподозирани черти един в друг. Но дали всичко това ще е достатъчно за любовта и щастливия завършек на историята?
Оценката на книгата беше доста висока и това се отрази на очакванията ми. За мое огромно съжаление, останах безкрайно разочарована – книгата е меко казано наивна. Изпълнена е с нелепи диалози, лесно предвидими ситуации и категорично плоски герои. Главните действащи лица, както е характерно за този жанр, са притежатели единствено и само на добри качества бидейки благородни, щедри, добри, умни, красиви, смели и така нататък. За сметка на това останалите имат доста пороци и са изтъкани от слабост, лицемерие, прикритост, алчност. За фон на всичко това служи историческата епоха и порядките на висшето общество, в което графът се движи. Тези порядки се споменават толкова често и без никаква конкретика, че става повече от видно липсата на задълбочено проучване и на епохата и на характерните за нея особености. Всикчи описания са доста повърхностни и без достатъчно детаил, очаква се читателят сам да си сглоби с помощта на фантазията си картината на заобикалящата среда с пищни балове и карети. Имаше няколко приятни и изненадващи момента, но те не бяха достатъчни да спасят цялостното усещане за книгата.
Ако я четях, едва ли щях да стигна и до средата. За щастие беше неангажиираща компания за разходките ми и изслушах приятният прочит на Петя Абаджиева до края. За почитателите на историческия любовен роман може да представлява интерес.
През прозореца 