Увлекателен сборник с разкази от младия български автор Васил Попов, нашумял в последните месеци с книгата си “Мамник“.
Разказите се въртят около вълчите дни и различните поверия свързани с тях в трънско. Има взаимовръзка между част от историите. Изпълнена е с доста обрати и интригуващи моменти, но и доста части, които вече съм срещала като идея в “Мамник”. Хареса ми опита за използване на архаичен език, но от един момент нататък част от често повтаряните езикови конструкции натежаха като твърде много и излишни повторения. За съжаление не мога да цитирам точно понеже слушах книгата в Сторител и я нямам пред себе си.
Разказите много напомнят на приказки по начина на развитие на историята. В част от тях са засегнати сериозни, общочовешки теми, над които четящия може много дълго да разсъждава. Има включени доста елементи от нашия фолклор, християнството и диалектите. Личи си, че авторът в положил огромни усилия в проучванията си. Ако трябва с няколко думи да обобщя основните теми, засегнати в този сборник, то на първо мяасто ще поставя любовта, честта, смелостта и трудностите в живота от онези времена, майчината любов и отношенията към хранениците. Има много различни главни герои, но основоното място заемат вълците. Прочита на Александър Воронов беше много приятен и ми помогна да се пренеса в миналото.
През прозореца 