Попаднах на книгата в Сторител макар, че от години ми е препоръчвана, чак сега се престраших да я изслушам. Радвам се, че я слушах, защото ако я четях може би нямаше да я довърша и то не защото не е добра, даже напротив.
Поводът за написването и е жестокото убийство на едно момиче от нейните четеринадесет годишни съученички и само това е достатъчно, за да добиете представа за мащабите и въздействието и. Теодора Димова е уловила и пресъздала грозното лице на прехода, загубените мечти и надежди, жестокия сблъсък с бедността, недоимъка не само на вещи, но и на духовност, разбитите семейства и без време порасналите и осакатени деца. Историите на седемте съученици са събрали в себе си всички характеристики на 90те години и тяхното пагубно влияние. Макар и да не харесвам този израз, превърнал се в кише “Хващам за гушата” – то точно той много точно описва въздействието на думите.
Слушах книгата докато се разхождах и сякаш в тези мигове се пренасях направо в нея – в тесните панелни апартаменти на Андрея и Лия или на брега на морето при майката на Дана. Толкова много тъга, нещастие, тъмнина, примирение, изоставяне и самота лъхат от всяка история. А само Явора носи лъч светлина в безнадежната ситуация, само тя въплащава доброто, грижата, вниманието. Краят беше предизвестен, но въпреки това ме разтърси, слушах и вървях без посока, без да мога да се откъсна.
Тук няма осъждане, оценка или коментар. Нищо не е спестено. Теодора Димова прави дисекция на самия живот с хубавото и лошото в него, показва ни хората в най-уязвимите им моменти. Майсторски изпълнено и дълбоко въздействащо без излишен мелодраматизъм. Действителността е представена без маска и грим. Слушах я, но ще събера смелост да я прочета и знам, че ще открия още много стаени чуства и нюанси, които са ми убягнали. Но не ви я препоръчвам, даже напротив – предупреждавам ви да внимавате много с тази книга. Може да ви причини неочаквани размисли и да ви накара да промените усещането си за света. Мога да пиша още много за Андрея, Лия, Дана, Александър, Никола, Деян и Калина, но ще спра до тук и ще ви дам шанс сами да се запознаете с тях и историите им, ако се чуствате готови да се изправите срещу изпитанията им и да ги споделите.
През прозореца 