Взех я за плажно четиво. Мислех си всеки ден да чета по една история по между къпанията на плажа. Неусетно прочетох първите три разказа още с първото отваряне. Тогава реших да я разделя на две части с по пет разказа за два дни. Но до края на деня я бях прочела и бих я препрочела пак. И от сега ви я препоръчвам. И сега продължавам да мисля за нея и бързам да събера разностранните си мисли в няколко думи.
Срещата с Кло предизвика гняв и неприязън в началото, толкова нелогична ми беше. А в края ме остави без думи, прибързано я бях осъдила. Радина и стремежът и към перфектност, разбирам повече от добре, желанието и да бъде винаги в центъра на всички. Дора ми е любимка, толкова близка я почувствах и толкова смела. Фантазиите на Роси ми се сториха малко нелепи, но какво ли не прави любовта. Мила ме удивлява, възхищавам се на увереността и умението и да се справя, ясно знаеща какво иска и как да го постигне, без самозаблуди и илюзии. Понякога детската любов трябва да си остане в миналото, за да не донесе разочарования както при Таня. София намери най-нетрадиционния начин да излекува душата си и да се справи с предрасъдаците си. Люба събра смелост да освободи от котвите и да повярва, че заслужава да бъде повече от най-удобния вариант. Селин откри начин да запълни мястото на липсващата любов и внимание, вси пак работата е най-важна. Мария най-накрая откри истинската, споделена любов в лицето на най-неочаквания човек.
Пъстра палитра от жени, като пролетен букет с цветя, всяка ухаеща със собствен аромат и привличаща с различен цвят, а някои дори имат и бодли. Твърде премерени и несигурни ми бяха повечето от тях в началото, но израстването им беше повече от естествено и убедително. Различни в характерите и вида си, но толкова близки в търсенето на любов и мъничко признание. И не любовта няма нужда да е перфектна, просто трябва да е истинска. И макар изневяра да звучи зле, да е предателство, то тук повечето героини чрез изневярата спасяват себе си и си дават шанс за щастие.
Бегло щрихирани истории, но пълни със смисли и емоции, различни и неподправени. Катя Антонова е майстор в изграждането на съдби. Рисува картини на цели животи с няколко думи. Реалистични и пълнокръвни. Ще се надявам да има продължение.
И пак да ви кажа – препоръчвам книгата на всички жени и на тези от мъжете, които искат да разберат жените и поне за момент да погледнат света през техните очи. Моята любимка е Дора, заради трансформацията която преживя и заради факта, че не се отказа. А коя е вашата фаворитка и защо?
През прозореца 