“Сребърна приказка” – Наоми Новик

В горещото лято прочетох една доста смразяваща, зимна история за три млади жени, готови да жертват личното си щастие в името на по-висша цел.

Мирием е невзрачна, еврейска девойка, дъщеря на твърде отстъпчив и добронамерен лихвар. Един ден, принудена от суровата зима и обстоятелствата, започва да върши работата на баща си и да събира дължимото. Бързо открива, че има талант и с лекота превръща среброто в злато. А Старик обичат, не направо обожават златото. То е основната ценност за белите елфи живеещи в близката планина. И когато техният предводител взима Мерием за жена, тя ще се изправи пред неочаквани предизвикателства и ще трябва отчаяно да се бори за оцеляването си.

Ирина е недостатъчно красивата дъщеря на дребен благородник, която е повече досадно бреме за баща си, отколкото полза. До деня, в който царят не я взима за жена. Но щастието и ще бъде кратко понеже Мирнатиус крие мрачна тайна от миналото. А единственият съюзник, който е на нейна страна е старата и бавачка Магрета.

Ванда – груба, селска девойка със здрави ръце и добро сърце е продадена на служба при Мерием, за да изкупи бащиния дълг. В къщата на панов и панова Менделщам тя намира освен храна, човешко отношение и семейната топлина, която и липсва след смъртта на собствената и майка. Тримата с братята и Сергей и Степон биват преследвани от цялото село след смъртта на баща им и трябва да бягат, за да спасят живота си.

Много ум и комбинативност трябва да приложат трите момичета, за да се измъкнат живи от сполетелите ги беди и тежката участ, на която са обречени. Познанството им се случва на границата на реалното, в един неестествено замръзнал, магичен свят, а само от тяхната решителност зависи да спасят не само собствения си живот, а и този на близките им. И макар да има много обрати и тежки решения, в крайна сметка всичко опира до любов.

Не очаквано за мен историята много ми допадна, въздвйстващи са описанията на скованата от студ земя, глада и недоимъка. В по-голямата си част историята се разказва от името на някоя от главните героини, което беше разбираемо за мен. Имаше части, разказани от второстепенни персонажи и това вече не ми допадна особено. Твърде много различни гледни точки, мисли и изказ. На моменти не можех да се ориентирам кой точно е текущият разказвач и приемам този похват като авторово безсилие да ни предаде случващото се по-друг начин. Изграден е впечатляващ свят, много напомнящ ми на руските села, с тежката полска работа и дългата зима.

Наоми Новик е убедителна в детайлите и успя да ме спечели на страната на героините си. Допаднаха ми разсъжденията и вътрешните борби на всяка от тях. Трите са много различни, съвсем обикновени и същевременно притежават невидими за окото качества. Тук не външната красота е определяща, а вътрешната – умът и хладнокръвието в критични ситуации, комбинативността и куражът да се изправиш пред идващите трудности и неизбежната опасност с вдигната глава и да намериш решение дори в безизходните моменит воден от принципи и добродетели.

Ако трябва да си избера една за фаворит ще ми бъде много, много трудно да реша, но все пак ще посоча Ирина. А коя е вашата любимка от тази “Сребърна приказка”?

Advertisement