Ако хвърляте по едно око на страничката ми сигурно знаете, че съм голям почитател на Марин Трошанов и по-специално на поредицата му за “ЛАМЯ ЕООД”. Ако не сте я чели – препоръчвам с две ръце. “Еми и Крадецът на сенки” е в друг жанр – литература за деца и пораснали такива.
Еми, дъщерята на Радост и Тъга, живее на границата между много светове, с шарените си коси и решителен нрав. Виктор, от своя страна, живее в обикновен, краен, столичен квартал и би направил всичко, за да се махне от там.
Случайността среща Еми и Виктор в един влак и ги запраща на вълнуващо, опасно, непредсказуемо преследване на могъщият магьосник, крадящ сенките на хората с омайната си музика. По пътя двамата ще се сблъскат с много и различни странни същества, приятели и не съсвсем такива, ще открият куража си, а ако са късметлии могат да срещнат дори първата любов. А моите любими герои са двете баби близначки.
Много вълнуваща, изпълнена с въображение история. Изпъстрена с описания на приказни места и още по-чудатите им обитатели, които ги населяват. Марин традиционно се справя много добре с описанията, даже на моменти прекалява с прилагателните и човек се зашеметява в опита да си представи всичко. Книгата има дълбоки послания, които се надявам с лекота да достигнат до младите читатели. Важно е да бъдем верни на себе си, да бъдем смели, защитавайки правдата и онеправданите, да се грижим за приятелите си и да вярваме, че понякога се случват чудеса и ние можем да бъдем част от тях.
Прекрасната история е издадена от “Сиела” и е допълнена с разкошните илюстрации на Ралица Мануилова. А една от тях толкова прилича на художника Петър Станимиров. Дали е случайно. Мисля, че не. 🙂
През прозореца 