“Моята мрачна Ванеса” – Кейт Елизабет Ръсел

За книгата научих от коментар във Фейсбук под ревю за “Лолита”, а моето за нея може да прочетете тук. Краткото описание гласеше, че това е историята разказана от гледната точка на нимфетката.

Но за мен Ванеса не е нимфетка. Тя е малко, объркано, затворено момиче, твърде самовглъбена в себе си и чуствителна, идеалната жертва за манипулация, имаща нужда да се отличи, да бъде специална, обожавана, да има власт, макар да няма смелост да я използва. Твърде колеблива и възприемчива за определени, негативни външни влияния.

Книгата върви в две времеви линии и ни среща с малката Ванеса от една страна и порасналата от друга. Виждаме развитието на отношенията на 15 годишното момиче с 27 години по-възрастният от нея учител по литература. Проследяваме как невинното внимание прераства в по-задълбочени отношения и какви пагубни последствия имат върху незрялата девойка в процеса на израстването и. Как тя губи себе си и е обсебена от Стрейн, възприемайки думите му за свои мисли.

Книгата определно не е развлекателно четиво. Засяга твърде чуствителна и щекотлива тема и то по доста провокативен начин. Разкрива цялата лицемерност на всички, ставащи свидетели на случващото се и липсващата воля да се намесят и да променят каквото и да било.

През цялото време творчеството на Набоков заема централна част в сюжета. И макар, че между “Моята мрачна Ванеса” и “Лолита” могат да се направят някои паралели като се започне от основната засегната тема. То има и страшно много разлики. Тук езикът е много по-слаб, описваните емоции са объркани, неопределени, удавени в алкохол и трева. Твърде мрачен, жесток и безмислен е Стрейн в сравнение с Хумберт. Страхлив и крайно манипулативен, мислещ единствено за себе си, макар ясно да осъзнава, че и съсипва живота. Той е манипулатор, завършен и осъзнат, отблъскващ и крайно неприятен в моите очи. Нeвъздържан, пресметлив насилник, тук няма любов или друг тип чуство. Усещам само страх да да не бъде разкрит, опозорен, заставен да понесе последиците за деянията си в затвора. Има нужда да удовлетвори нагона си, да изпита надмощие, а в същото време си осигурява изнудено съгласие, злоупотребява с влиянието си. Всяка една сцена може да бъде тълкувана разнопосочно.

Не мога да преценя дали книгата ми харесва, не бих имала смелостта да я препоръчам. Но определно ми въздейства много силно. От месеци четиво не ме поглъщало така. Не мога да спра да мисля за Ванеса, изборите, които прави, грешките, които допуска. Опитвам се да я разбера, да вникна в мотивите и, но продължавам да съм объркана от поведението и, от компромисите и жертвите, които прави със себе си. От това, че може да спре всичко това, но тя прави точно обратното – хвърля се през глава в тези объркани и токсични отношения. Изпитвам чиста погнува от описаните сексуални сцени и от това, колко е нередно всичко ставащо, макар привидно да се съгласява. Бързам да напиша ревюто и да се опитам да забравя, въпреки че имам купчина с други прочетени книги, чакащи вниманието ми.

Авторката добре е вникнала в профила на неуверена тинейджърка, потенциално рискова жертва. За моемнт дори се замислих дали не разказва лична история.

“Аз бях подтикната да търся близостта му, бях типът момиче, което не би трябвало да съществува – момиче, нетърпеливо да се хвърли на пътя на един педофил.”

2 thoughts on ““Моята мрачна Ванеса” – Кейт Елизабет Ръсел

  1. Психоаналитично-психодинамичното обяснение на такива житейски развития се свежда – особено според Карл Густав Юнг и донякъде Карин Хорни – до липса на сили или наличие на прекомерна леност по отношение справянето с околната среда – предметна и социална. Тогава вродената человеку екстроверзност се омаломощава от интроверзността му и той потъва в сенчестия и неясен свят на индивидуалното си несъзнавано. А любима врата за такива преходи е сексуалността. Видимият поведенчески спектър на такава сексуалност може да е доста шарен – от бравурна и лъскава показност до съблазнително-предизвикателна мимозност. Но изходът обикновено е еднакъв. И е доста безплоден, и пределно безрадостен. Пълно е околовръст с такива девойчета, превърнали се преждевременно в жени и незнаещи насетне какво да правят със себе си. Но понеже все още социалният ни свят е хетеросексуален, по механизмите на естествения отбор (често субективно усещан като “здрав разум”) такива индивиди постепенно (всъщност доста бързо) биват отбягвани и маргинализирани – за тяхна почуда и огорчение. Основният механизъм за тази тяхна самоелиминация е лакомо каращисване с подобни тям индивиди от другия пол, чрез което се осъществява взаимната им анихилация. Което те нерядко възприемат със стряскаща мазохистична настървеност. Ала такъв е еволюционният маршрут при човеците от как свят светува и така живата Природа (включваща и нас) прочиства и пази сама себе си. Не е весело, но поне нека е поучително! Естественият отбор не се шегува. Той е безмилостен.
    Благодаря за чудесната рецензия!

    тт 🙂

    • До някъде разбирам девойките и поведението им. В “Лолита” разбрах и Хумберт. Но по принцип в живия живот ми е неясно какво удоволствие може за донесе подобно общуване на зрял мъж с изграден характер с невръстно девойче. А явно за съжаление това е доста често явление, следейки новините за ученици залагащи капани и колко улов се хваща в тях.

      Благодаря за изчерпателния коментар. Точен както винаги!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s