“Фламандският майстор” – Артуро Перес-Реверте

Прочетох я преди няколко месеца, но все не ми оставаше време да напиша няколко думи. Възползвам се максимално от хубавото време и възможността да съм навън сред природата, хората и събитията из Пловдив. Зимата е по-благодатен сезон за четене и размисли върху прочетеното.

В картината “Шахматна партия”, художникът е закодирал скрито послание. Решаването на загадката ще разкрие едно отдавна забравено убийство и ще промени миналото или поне начина, по който го помним. Картината е обявена за продажба на търг и попада при опитната реставраторка Хулия. Междувременно е убит един от преподавателите и от университета, който е правил проучване за тази картина и с когото тя е имала романтична връзка. От ден на ден събитията стават все по-странни и заплашителни. Хулия, подпомагана от своя приятел Сесар и един ексцентричен шахматист се опитват да завършат партията шах и да предодвратят друга трагедия. Кой стои зад убийството и каква тайна се крие в миналото може да откриете в края на тази увлекателна история.

Ако трябва да препоръчам книга от Реверте, то тази няма да е първият ми избор. Не лоша история, включваща много изкуство и шах, шах и изкуство, преплитане между отдавна забравено минало и настояще, но малко отегчителна поне за моя вкус. Може би съм се разглезила от другите книги на автора и очакванията ми са доста завишени. Отново имаме интересен, характерен женски образ в центъра на историята, но Хулия не може да се мери с Меча. Очаквах повече от самата загадка и разкриването на извършителя.

Ако сте любител на шаха може би ще изпитате голяма наслада от разиграването на партията, планирането на ходовете и стратегията зад тях. Аз обаче не съм толкова запален почитател и бързо спрях да следя местенето на фигурите по дъската. Това беше и отегчаващото за мен в тази история. Моите предпочитания са към таблата – игра на зар, късмет и най-вече умение. Ако има подобна история с табла бих я прочела с удоволствие.

“Човек не избира приятелите си — те го избират. Остава да ги отхвърлиш или да ги приемеш, но безрезервно.”

“Освен това, след като сте такъв привърженик на точните закони, искам само да ви припомня, че сборът от ъглите в триъгълника е 180 градуса в Евклидовата геометрия, но в елиптичната геометрия е по-голям, а в хиперболичната — по-малък. И това е така, защото няма една обща система за всичко, няма универсални аксиоми. Системите имат несъвместимости дори вътре в себе си. “

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s