“Професия проститутка” – Ксавиера Холандер

Дори вече не помня къде ми попадна коментар за тази книга, но не съжалявам, че реших да и дам шанс. Книгата е налична в Читанка.

Заглавието напълно отговаря на съдържанието на книгата. Това е биографичната история на Ксавиера Холандер, която става една от най-известните Ню Йоркски мадам. Проследяваме първите трепети на младата жена и всички обстоятелства, които я тласкат към най-древната професия. Как от обикновено работещо момиче се превръща в успяла и влиятелна съдържателка на дом за удоволствия през 70те. Какви качества са нужни, за да се наложи човек в този деликатен браннш и да съумее да се задържи там. Как се прави разлика между работата и любовта. И какви тайни се крият в най-ценното притежание на една мадам – черното тефтерче с имената на клиентите.

Ако си мислите, че това е история основно за секс, провокативна и на моменти малко вулгарна ще сте абсолютно прави, но далеч не е само това. В този разказ има много психология и свобода да бъдеш себе си и да не се ограничаваш от общественото мнение. Шокиращо е осъзнаването на факта, че част от хората ходят при професионалистка в областта не толкова заради плътските удоволствия, а за да бъдат приети такива каквито са с всичките им малки странности и по-големи лудости. Книгата може да ви отблъсне и отврати в част от споделените истории, но също така ще ви покаже нова гледна точка към един непознат свят на забранени удоволствия. Ще ви поведе към едни отношения, които са част от живота на много хора и въпреки това са считани за тема табу заради вида на предоставената услуга. Откровен разговор за разликата между секса и любовта и какво привлича в платената любов. Умението да разгадаеш неизречените желания и да предразположиш хората е нещо, което се цени повече дори от физическата красота.

Авторката има още няколко книги, но не всички са преведени на български. Понастоящем тя живее в родната си Холандия със съпруга си и отдава стаи под наем.

P.S. Рядко си позволявам коментари за неща различни от прочетената книга, но темата е интересна и за това държа да споделя. За мен лично всичко свързано с проституцията трябва да е легализирано и дефинирано, за да може да се защитят работещите в сферата от злоупотреби и изнудвания, както и да получават адекватни медицински грижи. Но едва ли обществото ни скоро ще узрее за тази идея и ще я приеме.

3 thoughts on ““Професия проститутка” – Ксавиера Холандер

  1. Трудно ми е да приема, че заради пари жената бива унизена до степен извън всяко въображение. Колкото и оправдателно да звучи обозначението “професия”, демек – нищо лично, то е само бизнес, този евфемистичен смокинов лист не може да скрие чудовищната душевна нищета – както на ползвателите, така и на професионалистките. Колкото и трогателна да е Дамата с камелиите, прототип на Травиата – има нещо гнусно в атмосферата около тези типажи, което нито чудесното перо на Александър Дюма – син, нито трогателното музикално вълшебство на Джузепе Верди могат да скрият.

    Проституцията – въпреки всички оправдания, пояснения, уточнения и прочие “полит-коректности”, с които мъртвата вече нравственост на загиващата наша цивилизация опитва да камуфлира това печално и позорно явление, е противоприродна. Сексуалният контакт и еволюционно постигнат инструмент за добруване и усъвършенстване на индивидите в рамките на вида. Сексуалността, освен основната си роля – да продължи рода, служи за стабилизиране на контакти и развитие на комуникативни умения, и се вписва изцяло в адаптивната палитра на множество животински видове, включително и човеците. Колкото и да е жестока Природата, тя не е изобретила проституция. Ние, човеците, сме я създали, ползвайки еволюционните “заготовки” при някои примати (шимпанзе, бонобо и павиани), склонни да разменят секс срещу статус.

    Еволюционната теория показва, че природосъобразността гарантира успех и развитие – на индивида и неговия вид. Противоприродните “изобретения”, които понякога някои животински видове създават, в отдалечен план отстраняват тези “нарушители” и местата им се заемат от други. Примерите в това отношение са повече от изобилни. И по такава причина аворитетни учени твърдят, че моралът не е човешка приумица, а генетично закрепен механизъм за адаптация, нещо като ДНК-базиран компас за правилност на поведението. В този смисъл, компасът на проституцията не показва вярната посока и заблуждава всички, свързани с този феномен.

    Книгата на Ксавиера Холандер съм я чел. И тя не е сред книгите, които бих прочел отново. Твърде много уважавам жената – тя е абсолютно равна на мъжа, макар да е базисно различна от него. Затова болезнеността на позицията “проститутка” ми носи огорчение и ме подтиква към протест! Защото не мога да се примиря с унижението и душевното ограбване на половината от човечеството!

    А за мъжката проституция просто не ми се говори! Впрочем, гледам наоколо как и двата пола “разширяват” понятийните граници на този вид абнормно поведение. Те усърдно проституират не с телата си (само), а с мислите и идеите си. Защото миризмата на кокала е силна – хеле ако останките от плът са вече леко загнили… Но какво да се прави – мъртвоядството сме го наследили от животинските си предтечи и човекохиените са сред нас – особено много на високопоставени позиции.

    Благодаря за чудесния коментар, който ме подтикна към прекомерност в словоизлиянията!

    тт 🙂 🙂 🙂

    • И аз винаги съм приемала тази професия като унижаваща за жевите, но авторката се наслаждава на случващото се през по-голямата част от времето. Тя не е там по принуда, а по собствен осъзнат избор и то след като е имала и други възможности. Явно е до човек и възприятие на света. Всичко това е много далеч от мен, но нали за това са книгите – за час да се разходим в обувките на някой друг и да преценим пасват ли ни. 🙂

      Иначе парадокс е, че това се случва от древността, когато тези жени са били едни от най-образованите и интелигентни за времето си. И аз не мога да си обясня насладата от такъв тип отношения, но те очевидно са устойчив факт в повечето общества. В Индия дори има каста на момичета, които са обречени от раждането си на тази съдба. Преди векове те са били достъпни само за принцове и махараджи, но в днешно време всеки може да ги пожелае и те нямат право да отказват. За мен в тази категория спадат и браковете по сметка, но ако мислим от еволюционна гледна точка така майката подсигурява бъдещото поколение с определен стандарт и статус.

      А що се отнася до морала, в последно време това май е мръсна дума и може да навлече на човек доста проблеми.

      Аз благодаря за вашите думи. Те носят много повече смисъл от книгата станала повод за разговорът ни.

      🙂

  2. Моралът не е патриархална измислица – той е еволюционно създаден да насочва индивида по полезен за него и за вида път. Именитият Франс де Ваалс твърди, че някои видове примати имат морал по рождение заради стадния си начин на живот и висока интелигентност. Проучвания показват наличие на морал-детерминирано поведение при съвсем малки деца – което е знак за “вроденост”, а последващата социализация само шлифова тази дарба. В професионалните престъпни среди също има техен морал, обслужващ груповото им поведение и достъп до поминък.

    А що се отнася до проституцията, много са изборите в живота, пред които човек е изправен. Някои от тях попадат в категорията “неморални”. Където наистина и бракове по сметка следва да бъдат отнесени. Но сред тези неморални избори вероятността за злощастия е по-висока. Не е случайност, че насилствената смърт, наркотизацията, венеричните болести и някои групи психични разстройства са статистически значимо по-чести при проститутките. По този начин естественият отбор отстранява индивиди с аморален стил на живеене и ги лишава от поколение – защото деца проститутките рядко имат и отглеждат. Еволюцията не е снайпер в засада, зает с целево отстрелване. Тя е като минохвъргачен батальон, обсипващ квадрант по квадрант площите на “врага”. Тя действа по принципа на вероятността и затова някои проститутки се радват на добра участ. Но средно статистически тази прослойка определено губи.

    А народната мъдрост и “здрав разум”, пък и доста религии са усетили отдавна това и проповядват правила, които ние гнусливо наричаме “догматичен морал”, а те са всъщност “предупредителни пътни знаци” за безопасно придвижване по житейските кръстовища и магистрали.

    Благодаря много за възможността за дискусия.
    В това изглежда е смисълът на този чудесен блог.

    тт 🙂 🙂 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s