“Виновни до доказване на противното” – Лиан Мориарти

Книгата ми е подарък от близка приятелка за именния ден. Ах, как обичам подаръци и то под формата на книги. Та нямах си никаква представа какво ме очаква на страниците и. Тя е избрана за роман на годината за 2016 на Goodreads и определено разбрах защо.

От резюмето на задната страница разбираме, че историята ще се върти около едно безобидно на пръв поглед барбекю, на което Сам и Клементайн са поканени от новите съседи на Ерика и Оливър, заедно с тях самите. Времето е прекрасно и предвещава прекрасно изкарване в приятна компания. Но два месеца по-късно в Сидни непрестанно вали, а животите на шестимата герои са безвъзвратно променени. Събитията от онзи ден са изкарали наяве неподозирани проблеми и пукнатини във връзките между тях. А колко добре би било, ако просто бяха казали не и не бяха приели тази покана …

Книгата започва два месеца след барбекюто като в част от главите се прави ретроспекция и се разкрива стъпка по стъпка всяко събите от тозу уж наглед обикновен ден. От много отдавна не бях попадала на толкова добре написана книга. В началото започва малко мудно, но от един момент нататък историята ме погълна и не можех да спра да чета. Дори почти осъмнах една вечер макар да бях на работа на другия ден.

Клементайн и Ерика са приятелки от деца, но Ерика крие мръсна тайна зад вратите на прилично изглеждащия си дом. За нея Клементайн има всичко, за което едно малко момиченце може да мечтае плюс перфектна майка. А от друга страна Клементайн не е доволна от обвързващото приятелство с мръсната и нахапана от бълхи съученичка, но не може да се противопостави на майка си, която държи двете да общуват. Тези странни отношения продължават и до сега, макар двете да са вече възрастни. Апотеоз на сложните връзки между майки и дъщери. Как нездравите отношения с родителите могат да бележат децата за цял живот, да ограбят потенциала им и да ги превърнат в преждевременно пораснали, но несигурни и невротизирани възрастни. Дори времето в Сидни плаче и страда заедно с героите ни, а внушението от нестихващия дъжд допълва атмосферата.

В историята по един удивителен начин са представени сложните отношения между двете приятелки, техните съпрузи и съседите им. Реални, на моменти жестоки, оголени до болка истини се разкриват от всяка страница. Изумителна дълбочина на всеки един от пресонажите и вътрешния му свят, много реалистична обосновка на поведението, чуствата и емоциите. Реални конфликти и противопоставяния между всички замесени, без идеализиране или преекспониране на случващото се. И за момент дори не се усъмних в истинността на разказаното. Задъхвах се от обрати, завръзки, развръзки и усещането за неизбежна промяна, която ще помете всичко старо по пътя си, но не е ясно дали ще донесе нещо по-добро или ще сложи началото на неконтрулируема разруха и разпад. Как дребните, ежедневни избори могат да повлияят на съдбата ни по неподозиран начин. Как баналното ежедневие може да се превърне в огромна ценност когато го загубим. За грешките, които всеки от нас несъзнателно допуска и за прошката, която е единственото спасение, но преди да простим на другите трябва да можем да простим на себе си. Ярко онагледяване колко жестоки и егоистични могат да бъдат хората понякога. А същевременно колко доброта, грижа, саможертва и състрадание може да се открие точно в същите. Рядко се случва толкова пъти да бъда изумена от развитието и макар финалът да е леко предвидим ми достави истинска наслада като слънчев ден след седмици на мрачно време и дъждове.

Мога да пиша още много за книгата, за изграждането на сюжета, за множеството сериозни и важни теми, които се засягат и от умелия начин, по който е направено това. Но ако продължа да пиша ще издам повече от колкото ми се иска и трябва. Книгата е толкова многопластова и богата на смисли, че вярвам всеки ще може да намери по нещо за себе си.

В заключение искам да отбележа, че Лиан Мориарти е свършила страхотна работа, направила е подробно проучване по всички въпроси и това си личи от достоверното звучене на разказаното. Препоръчвам книгата на всички любители на добрата литература.

P.S. И макар посвещението да е лично, го споделям с вас защото е много смислено.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s