“Последната тайна” – Жозе Родригеш Душ Сантуш

От доста време попадам на различни книги за професор Томаш Нороня, но така и не се реших да започна поредицата. Това се промени при четенето на поредното ревю, та разбрах, че в пета книга част от действието се развива в Пловдив и на това изкушение не можах да издържа. Исках да видя града, в който живея почти цял живот, през погледа на автора и като част от мистерия.

В три точки на света – библиотеката на Ватикана, Дъблин и Пловдив са извършени жестоки, ритуални убийства на трима световноизвестни учени, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. До всеки труп са намерени странни символи, препращащи към различни исторически факти и фалшификации свързани с Библията. Полицията, в лицето на красива италианска инспекторка, има нужда от помощ при разчитането на загадките, а професор Нороня е последният човек говорил с първата жертва. Следването на уликите ще ги поведе на пътуване през цяла Европа чак до Светите земи и ще ги върне назад във времето на Исус Христос и учениците му, както и ще хвърли поглед напред в бъдещето, когато генетиката и технологиите ще са достатъчно напреднали, за да можем да клонираме хора. Дали ще успеят да хванат убиеца и защо потомък на сикариите се е замесил в толкова кървави престъпления? Какво свързва испанска историчка, изследовател на библейски текстове и професор по молекулярна биология?

Книгата е базирана на много сериозни проучвания и засяга доста чуствителни теми свързани с достоверността на религиозните текстове и историческата личност на Исус Христос. Високо оценявам положените в проучванията време и усилия, но за съжаление цялостната ми оценка за книгата е доста ниска. През по-голяма част книгата е сухо изложение на факти, свързани с различните преписи на евангелиетата и промените в тях при различните варианти. Признавам, че научих много нови неща и се замислих по теми, които никога не са ми хрумвали като например факта, че Исус е юдеин, а не първият християнин. Но не такъв формат очаква човек, посягайки към такава литература. Ако фактите бяха събрани и представени в друг формат щях да съм очарована.

Целият сюжет твърде много ми напомняше на “Шифърът на Леонардо” на Дан Браун – от подозренията хвърлени в началото въху професор Нороня, през постоянното споменаване на тайнствен учител, напътстващ убиеца, който пък е последовател на фанатизирани зилоти произхождащи от древна Юдея до скандалните религиозни разкрития.

Липсваше ми достатъчно динамика, всичко ми беше доста предсказуемо, дори краят. Поведението на героите и по конкретно на Валентина ми беше нелогично. Напомни ми за филмите, в които злодеят държи на дълго и на широко да обясни на добрия защо и как ще го убие, докато обстоятелствата не се обърнат срещу него. И този финал ме остави с едно усещане за блудкавост.

За съжаление през цялото време четях на сила, водена не толкова от развитието на историята, а по-скоро от ината да прочета всичко до край. Не знам дали бих дала шанс на друга книга от поредицата.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s