Това е третата книга, която взех от книгомата, който беше разположен в Пловдив. Срещала съм името на автора, но не знаех нищо повече за него. В книгата ме привлече корицата. Има нещо еротично и много интригуващо в женския крак, обут в мрежест чорап и червената обувка на фона на развълнувано море и перли.
Не останах разочарована от избора си – историята е много завладяваща и има от всичко по малко – приключения, шпионаж, интрига, фатална любов, неочаквани обрати, различни екзотични места, музика и страстно танго.
Главният герой – Макс Коста е смел, зашеметяващо красив, галантен и очарователен, любимец на жените. Той сменя няколко различни амплоата през цялата история, но запазва самообладанието, наглостта и галантността си във всеки един момент.
Много ми беше трудно да напиша няколко думи за Макс, но да опиша Меча Инсунса ми е направо невъзможно. Тя е много повече от фатална жена или разглезена богаташка. Изумително красива, с очи с цвят на мед, леко надменна, безстрашна и безсрамна. Какво повече може да желае един мъж от една жена. Смело мога да заявя, че тя бързо се превърна в една от любимите ми литературни героини и ще се сещам за нея още доста дълго време.
Сюжетът се развива на два континента в три различни времеви отрязъка, предавайки духа на различни периоди в историята на света от миналия век. Ставаме преки свидетели на живота на богатите и на тези, които ги обслужват и се грижат за комфорта им. В центъра на първата завръзка е автентичното аржентинско танго – диво и опасно. Във втората история се проследява подмолен шпионски сблъсък в разгара на Втората Световна Война. А третата ни отнася на шахматен турнир по времето на Студената война, когато всяка битка трябва да бъде спечелена без значение от фронта, на който се води.
Много ми хареса стилът на описание на Реверта – откривам нещо мъжествено в начина, по който изгражда героите и заобикалящата ги среда, фабулата на самата история. В любовните сцени можеш да усетиш страстта и нуждата от сливане на героите. Има нещо увличащо в описанието на отношенията между героите и диалозите им. Липсва излишна сантименталност. Историята ме увлече и през цялото време не спирах да мисля какво ще се случи и как точно ще завърши всичко. До последно постъпките на Макс и Меча останаха частично непредсказуеми. Не можах да предвидя развръзката.
Препоръчвам книгата на всички любители на добре разказаните истории и запомнящите се пълнокръвни образи с богата емоционалност, разколебани и движени от множество чуства, многопластови до реалност. История, разказана в нюанси, където няма черно и бяло, а само отсенки на сивото.
А коя е вашата любима литературна героиня и защо?
През прозореца 
Pingback: “Севилското причастие” – Артуро Перес-Реверте – През прозореца