“Родопски хоризонти” – Васил Крумов

Попаднах на книгата случайно в Читанка и не съжалявам. Ако искате да последвате моя пример натиснете тук.

rodopski_horizonti

Книгата е очарователен очерк за живота в Родопите в началото на миналия век. Авторът е изявен учител, публицист, юрист и турист, родом от Пловдив. В разказите са събрани истории от негови скиталчества и преходи в полите на Родопите и в пограничните райони. Освен интересни маршрути за преходи, човек научава много за живота в планината тогава. Бита и нравите на християните и мохамеданите са описани от първо лице от човек живял с радостие и неволите им, докато е учителствал по тези места. Макар и между другото се засягат много болни въпроси за българите в тази част на страната – загубата на беломорието като място за зимна паша на добитъка, последиците от войните върху обикновените хора, нападенията на помаците над възстаналите българи,  а после принудителното покръстване на същите след възстановяването на България, изселването на част от хората към Турция. Има кратки препратки към войните и културния живот на Пловдив.

Основната тема в книгата си остава природата и моща и. Има много описания, въздействащи и приканващи да се тръгне по родопските пътеки в търсене на горски ягоди и мандри, скътани нейде в горските дебри. Четейки, човек усеща мириса на гората, чува шумоленето на дъжда и вдъхва кристалночистия въздух след обилен снеговалеж.

За мен планините имат различна енергия и внушават различни усещания, та в този ред на мисли – Родопа е като баба, топла и уютна, може да те приласкае и да те дари с вкусни лакомства, ако си бил послушен. Но ако се разгневи може доста да напакости или строго да те накаже за неразумието и проявеното неуважение.

Advertisements

4 thoughts on ““Родопски хоризонти” – Васил Крумов

  1. Много е хубаво!
    И все си мисля, че пътеписите, полу-пътеписите и почти-пътеписите
    са всъщност пътуване не толкова към Природата,
    а чрез нея – към себе си…

    🙂

    • Съгласна съм и май точно за това толкова ми харесват пътеписи, макар и да не са възприемани като сериозна литература. Всеки човек е цяла вселена и така може да надникнеш в нея. 🙂

      • Според мен, зависи и от автора.
        Един от най-картинните пътеписи е дневникът на околосветското пътешествие
        с “Биигъл” на Чарлз Дарвин.
        Макар пътеписанието (само по себе си чудесно) да не му е била основна цел –
        все пак, въз основа на наблюдения и материал от това пътешествие
        Дарвин е измислил дарвинизма.

        🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s