“Забравените от небето” – Екатерина Томова

Заглавието ми попадна пред очите във фейсбук групата “Какво четеш”. Срещнах известни трудности да я намеря, но много от отзивчивите потребители на групата ми помогнаха и то по-няколко различни начина. Май за първи път попадам на книга от жанра документални разкази и ще съм щастлива, ако ми препоръчате и други такива.

zabravenite

Екатерина Томова в ролята си на сътрудник на списание “Родопи” е събрала колекция от разкази на столетници, живеещи из едноименната планина. В тази книга тя ни представя тези истории, използвайки автентичния диалект на местните хора. Въвежда ни в бита и вярванията на тези самобитни обитатели на планината. От тях вече е останал само далечен спомен, който все повече се размива от дистанцията на времето. Душевност и вярвяния, които са на път да изчезнат и да бъдат безвъзвратно загубени. Ценности, морал и отношение към живота, непознати за съвременните хора. Смъртта има централна роля във всяка от разказаните историите. Защо за едни живота свършва бързо и без време, а други са преживели много лета и сякаш са забравени на този земя. Награда или наказание е живота тук на Земята? Превръщаме ли се в звезди след смъртта и гледаме ли от небето нашите близки? А ще се прероди ли отново нашата душа за следващ живот и ново начало?

Създаването и издаването на книгата е съпътствано с много драматични обстоятелства, пряко повлияли на много хора. Николай Хайтов прави опит да си присвои правата върху книгата и да я издаде под свое име. Авторката се среща дори с Тодор Живков в борбата за труда си. В началото на книгата има обстоен предговор, разглеждащ цялата предистория и основните събития. Това само по себе си е ценно документално свидетелство за вече отминал период и порядки в обществото. В разказа има много достойни и смели хора, застанали зад правдата. За мое огромно съжаление има и доста подлост, коварство и безочие, облечено във власт.

Книгата ми хареса, докосна ме и ме накара да се змисля за много различни неща. Основно обаче мислите ми бяха насочени към смъртта. Езикът е впечатляващ, нашепващ за Родопите и тежкия живот на хората, живеещи там. Книгата е важно свидетелство за две отминали епохи и носи много дълбочина. Препоръчвам на всеки, който се вълнува от миналото под една или друга форма.

“Мъртвите са си мъртви, но духовете им не са се загубили и стига да може да си спомниш за тях, те ще дойдат.”

По книгата има направени няколко пиеси, които са пожънали огромен успех не само у нас но и извън границите на страната. В YouTube попаднах на видео със запис в изпълнение на Златина Тодева и макар да бях чела книгата скоро, го изслушах с удоволствие:

Advertisements

One thought on ““Забравените от небето” – Екатерина Томова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s