“Стари хипари” – Михаил Вешим

В унисон със слънчевото време навън вече започнах да мечтая за идващото лято, синьото на морето и солта по кожата. Водена от това настроение реших да прочета разказите в “Стари хипари” на Михаил Вешим.

stari_hipari.jpg

Краткото резюме на задната корица обещава двайсет разказа, които връщат назад във времето и разказват спомени от отдавна заличени, магични места по нашето черноморие и не само там.  Късчета от миналото, морски, алкохолно опиянени и далечни като мираж в пустиня, спомен за отминалото, щастливо време на младостта и безгрижието.

Но освен сантименталните спомени за младостта в тези кратки разкази има и нещо друго – спомени за едно отминало време изпълнено със забрани, доброволни отряди, другарски съд, вносни стоки, доноси и двуличие. За мен този поглед към времето преди падането на режима е много интересен. Докоснах се до личната гледна точка и мисли на човек, който е преживял младостта си тогава с много ограничения  и забрани. Разбирам жаждата за свобода и липса на контрол, усещането за недосегаемост сред дивотията на морския бряг и къмпингите. Като контрапункт се замислих, че ние живеем във време, в което сме свободни – имаме неограничен достъп до информация, музика, възможност за задгранично пътуване и дори не разбираме какво имаме, не се възползваме разумно от възможностите си. Започвам да си мисля, че дори най-ценното нещо получено даром, без борба бързо губи стойността и блясъка си.

На пръв поглед леки, морски истории изпълнени с пачанга, доматена салата и лук, нарязан на кръгчета, но между поредното пийване се засягат доста болезнени теми от близкото минало – смяната на имената, затворените граници, нелегалната емиграция, безогледното застрояване на прекрасната ни страна. В подредбата на разказите има градация, израстване, замяна на младежкото вселие с по-сериозния и мрачен свят на възрастните. Носталгичен поглед към миналото, а то винаги е топло и уютно, защото тогава сме били млади, вярващи  и оптимисти.

Михаил Вешим разказва с хумор и лекота. Голяма част от разказите са еднотипни като структура и развитие на сюжета, но възприемам това като естествен ефект от времето, за което се разказва.

Книгата най-вероятно няма да допадне на всички и за това аз я препоръчвам на хората, които обичат морето и свободата, тези които ценят морския залез и ситния пясък повече от лукса на пет звездната хотелска стая и лъскавия ресторант.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s