“Чашата на проклятието” – Лора Лазар

“Чашата на проклятието” е първата книга на Лора Лазар. С нея авторката печели първа награда на Националния конкурс “По стъпките на Агата Кристи”. Оказа се доста трудно да се сдобия с книгата понеже липсва по книжарниците. Но за щастие се намери в градската библиотека и благодарени на електронния им каталог успях бързо и лесно да проверя наличностите. Признавам си, че поднових отдавна изтеклото си членство именно заради колекцията от книги на Лазар. И добре, че го направих, за да разреша недоразумение с четири неотбелязани като върнати книги. Електронните услуги са хубаво нещо, но добре че все още се пазеше хартиеният ми картон, за да се доизясни всичко.

ChashataNaProkliatieto

В една неделна нощ иманярът Игнат Казанджиев изкопава каменна розета, карта към съкровище. В същата нощ от гробището на провинциален град е изкопан един череп. Младата реставраторка Яна Среброва не може да си влезе вкъщи, а на сутринта пред вратата си намира труп. Разследването е поверено на местната полиция в лицето на комисар Михаил Донов – Мишената и неговия колега Радослав Ангелов. Това убийство се оказва първо от серия необичайни убийства, а Яна е свързана с всяко едно от тях. Виновна ли е тя или някой иска да я натопи? Каква е ролята на каменната розета и има ли древно проклятие, което е надвиснало над младата жена.  В разказа се преплита разследване на убийства с проучване на древни артефакти и елементи от историята на древните прабългари. Има любов и ревност, приятелство и предателство, надежда и добрина на фона на ужаса от дебнещата смърт.

Може да съм вече пристрастна към авторката, но книгата ми допадна – свежа и интригуваща, добре разказана история.  Героите ме впечатляват – различни и достоверни, с човешки облик и плътност на характерите. Има размисли и дълбочина, която затрогва. И тук, както в предишната история сравнително бързо предположих какво се случва, но това не ми попречи да се насладя на прочита. Някои от детайлите в историята останаха недостатъчно описани, а просто загатнати.

Четох почти до 2 през ноща и бях на границата на отчаянието, когато се оказа, че почти 10 страници от края липсват. Добре, че страниците се оказаха просто разместени и успях с малко прелистване да си довърша историята. Опитах се да разбера кой е градът, в който се развива действието, но за момента нямам категоричен отговор. Предположенията ми се въртят около Ловеч и Велико Търново.

И вместо препоръка ще ви споделя, че вече нетърпеливо започнах следващата нейна книга.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s