“1984” – Джордж Оруел

Параноична, сива, мрачна и лишена от всякакви емоции, освен страх така накратко мога да опиша “1984” от Джордж Оруел.

1984

Книгата е написана през 1948, и издадена през 1949 като в нея се разказва за далечната 1984 година в бъдещето. (От наша гледна точка 1984 е отново далечна, но вече в миналото.) Антиутопия, която описва и се противопоставя на тоталитаризма.

Светът е разделен на три огромни и вечно воюващи помежду си страни – Океания, Изтазия и Евразия. Уинстън Смит живее в Океания и опознавайки него и живота му се запознаваме с организацията на самата държава. Начело на партията стои Големият брат – непогрешим и всемогъщ, лицето от плакатите, гласът от екрана, олицетворението на партията. Не се знае кога е роден, нито дали някога ще умре. След Големия брат идва Партядрото, в което членуват 2% от населението на страната или близо шест милиона души. А след Партядрото идва Партпериферията. Всички останали безмълвни маси са проли. Принадлежността към всяка от групите не е наследствена и може да се промени. На 16 години се полага изпит и всеки може да бъде приет в партията. В домовете на всички партийни членове има телекрани, използвани за наблюдение и контрол над членовете на партията. Всеки дебне и докладва всички останали, децата са настроени срещу родителите си. Няма близост между хората, семейството е разрушено като градивна еденица на обществото. Близостта и секса са забранени и се практикуват само когато трябва да се родят деца. Всеки се прикрива и живее в страх, всеки ден може да е последен. Ако партията се усъмни в престъпмисъл, то провинилият се ще бъде отведен и изтезаван докато не си признае всичко. Водят се непрестанни войни, с постоянно променящ се съюзник. Войните са безмислени и безрезултатни, но така държат масите в страх и подчинение. Умишлено опростяване на езика, за да се избегне възможността за възникване на престъпмисли.

Уинстън работи в Министерството на Истината, където всеки ден пренаписва стари статии от весници така, че миналото винаги да отговаря на настоящия момент. Големият брат е винаги прав и никакви противоречия не бива да съществуват. Уинстън се терзае всекидневно от несъответствията, на които се натъква и в главата му постоянно се въртят престъпмисли. Той започва да води дневник и се запознава с други подобни на него. Единствената надежда за промяна е в осъзнаването на пролите на място където предателството е мярка за поведение.

Плашеща и отблъскваща действителност, в която не бих искала да попадам. Но още по-притеснителното е, че някои от главните идеи описани в “1984” могат да се забележат и в днешното общество макар и доста добре прикрити. Разводняването на информацията и разпространението на фалшиви новини, прикрита цензура, опростяване на езика и идеите. Подмяна на ценностите и уважението в семейството. Насаждане на страх за контрол на обикновения човек и подклаждане на военни конфликти за манипулиране на поведението на хората и набавяне на блага. Една част от хората са привилегировани за сметка на останлите. Книгата си заслужава да бъде внимателно прочетена и препрочетена.

Мрачна и плашеща реалност описана в “1984” трудно може да се пресъздаде изцяло в неколко реда и за това ще си позволя да добавя няколко цитата:

“Да знаеш и да не знаеш, със съзнанието за пълна правдивост да изговаряш грижливо построени лъжи, да се придържаш едновременно към две мнения, които взаимно се изключват, да знаеш, че си противоречат, и да вярваш в тях; да използваш логиката срещу логиката, да отричаш морала и да твърдиш, че държиш на него, да вярваш, че демокрацията е невъзможна и че партията е пазител на демокрацията; да забравиш всичко, което трябва да се забрави, а после пак да го възстановиш в паметта си, когато е необходимо, за да го забравиш отново след това — и най-вече да прилагаш същия процес към самия процес. Това беше върховната вещина: съзнателно да налагаш безсъзнателното и да не съзнаваш извършената от теб хипноза. Дори за да се разбере понятието двумисъл, трябваше да се приложи двумисъл.”

“Не беше желателно пролите да проявяват силни политически пристрастия. От тях изискваха само примитивен патриотизъм, на който да могат да разчитат при нужда, за да ги накарат да приемат по-дълги работни дни или по-малки дажби. И даже когато недоволстваха, както се случваше понякога, недоволството им не водеше до никъде, тъй като без обединяваща идея те можеха да го насочат само срещу дребни, конкретни несправедливости. Големите злини убягваха от вниманието им.”

“Хрумна му, че най-характерното за съвременния живот са не неговата жестокост и несигурност, а просто безперспективността, мизерията и безразличието.”

“Дори имената на четирите министерства, чрез които ни управляват, са пример за дебелоочие в преднамереното изопачаване на фактите. Министерството на мира се занимава с войната, Министерството на истината — с лъжата, Министерството на любовта — с изтезанията и Министерството на благата — с нищетата. Тези противоречия не са случайни, нито пък са плод на обикновено лицемерие: те са преднамерено упражнение в двумисъл. Защото само чрез съгласуване на противоречията властта може да бъде запазена за неопределено дълго време. По никакъв друг начин не би могъл да се разчупи извечният цикъл. За да бъде равенството между хората окончателно предотвратено — за да могат висшите, както ги нарекохме, да запазят завинаги мястото си, — преобладаващото състояние на ума трябва да бъде контролираното безумие.”

“Убийствена жега” – Ричард Касъл

От време на време с носталгия и тъга се сещам за сериала “Касъл”. И понеже съм изгледала всички серии от всички сезони, то единственото, което ми остава да направя е да прочета книгите за Ники Хийт. Ревюто за първата книга може да намерите тук. “Убийствена жега” е втората книга в поредицата.

castle

Авторката на най-мразената, клюкарска колонка в Ню Йорк е убита. Ники Хийт поема случая, а напористия журналис Руук отново се изпречва на пътя и. Той пише статия за убитата и последната седмица е бил неотлъчно до нея, което го прави полезен за разследването. Макар и против волята си Ники го включва в разследването, което ги изправя срещу различни заподозрени и улики. Сблъскват се с бляскавия и илюзорно примамлив свят на богатите и известните, прикритите им тайни, отхвърлени деца, проститутки, наркотици и друго неподозирано убийство. Разследването се усложнява и някой се опитва да ги отстрани от пътя си. А искрите, които все още прехвърчат между тях допълнително налектрезират и усложняват нещата. Но както може да се очаква развръзката е щастлива и неочаквана.

Аз съм почитател на героите и за мен книгата е пореден епизод от сериала, но през погледа на Ники. Мога да обобщя, че е приятно написано, увлекателно криминале, което се чете бързо и доставя удоволствие за почитателите на жанра и сериала. Аз изкарах цял дъждовен ден с книга в ръка и определено си починах от натоварената работна седмица на страниците и.