“Степният вълк” – Херман Хесе

За едно книжно събитие се захванах да прочета “Степният вълк” на Херман Хесе.

stepniq_valk

В книгата се описва живота или по скоро опита за бягство от живота на Хари Халер. Петдесет годишен особняк, избрал изгнаничеството и самотното съществуване пред бюргерския начин на живот. Хари вярва, че част от личността му е степен вълк и именно тя му пречи да живее в общоприетите норми. Съзнателно прави избор да се изолира от околния свят и да бъде в ролята на отегчен, страничен наблюдател. Обикаля пустите нощни улици и самотните кръчми, разсъждавайки за самотата, живота на бюргерите, изкуството и неговите проявления, възможността да сложи край на живота си и да се отърве от мъчението. И точно, когато е събрал достатъчно смелост, за да използва бръснача, среща Хермине. Младото момиче му въздейства по особен начин, тя знае и разбира най-съкровените му помисли, успява да го подчини на желанията си и да го въвлече в нейния свят. Хари се озовава на местата, които много е презирал и избягвал преди, шеметно носейки се под звуците на фокстрота. Открива удоволствието на това да се изгубиш в тълпата и личността ти да се размие сред множеството. Успява да намери рецептата за истинското щастие, макар и краткотрайно. Впуска се в едно изживяване само за умопомрачени.

Наситен с подробности и описания стил. Дълбоки философски размисли за самотата, самоубийството, смисъла на живота, отношението към изкуството. Херман Хесе е направил много задълбочен и обстоен анализ на светоусещането на един застаряващ мъж. Книгата е многопластова и съм убедена, че при втори прочит ще открия още много пропуснати нишки. Преди години четох “Сидхарта” и дълго време бях очарован от нея, обзело ме беше спокойствие и лекота, които помня и до днес. Тази книга доста ме натовари, провокира мрачни мисли и на моменти усещане за безизходица. Ако я четях в друг момент, а не след дълга и студена зима, може би щях да имам друго отношение. Препоръчвам за всички, които не се плашат от задълбочени размисли.

“От друга страна, на всички самубиийци е позната борбата срещу изкушението да прекъсненш сам нишката на живота. Всеки знае в някое кътче на своята суша достатъчно добре, че самоубийството е изход, но подъл и незаконен, че всъщност по-благородно и по-красиво е да оставиш да бъдеш победен и повален от самия живот, отколкото от собствената си ръка.”

“Всъщност това не са никакви жестокости. На един средновековен човек целият стил на нашия днешен живот би се видял не само жесток, но ужасен и варварски. Всяко време, всяка култура, всички нрави и традиции си имат свой стил, свои нежности и суровости, красоти и ужаси, които му съответстват, приемат известни страдания за естествени, известни злини за търпими. Но човешкият живот се превръща в истинско мъчение, в ад там, където се пресичат две времена, две култури и религии. Ако би трябвало да живее в Средновековието, човекът от античността би се задушил мъчително, също както дивакът ще се задуши сред нашата цивилизация. Има и времена, когато едно цяло поколение попада между две епохи, между два стила на живот така, че загубва всичко, което се разбира от само себе си — всички нрави, всяка защитеност и невинност. Естествено не всеки долавя това еднакво силно. Една натура като Ницше трябваше да изстрада бедата на днешния ден преди повече от едно поколение — това, което той изпита самотен и неразбран, днес изживяват хиляди.”

Advertisements

9 thoughts on ““Степният вълк” – Херман Хесе

  1. Чудесна рецензия!
    И излиза, че не е нужно да си Ницше, за да усетиш,
    че си сред разлагащо се общество –
    защото Тойнби е казал така:
    “Ще познаеш че си в разлагаща се цивилизация по това,
    че усещаш че си от това общество, но си извън него.”
    Чудесна рецензия!

    . 🙂

    • Започвам да се чудя дали изобщо е имало момент в човешката цивилизация, когато тя не е била на прага на разпад. Все се движим по острието на съществуването и на крачка от апокалипсис.

      • Цивилизацията е адаптационен инструмент на Homo Sapiens
        за да постави природната среда и себеподобните под контрол
        в своя полза – както е пчелният кошер за пчелите, мравунякът
        за мравките, стадото / глутницата / прайдът за бозайниците.

        Но тези форми на общност са доисторични – защото са статични
        във времето и безсъбитийни заради консерватизма си.
        Докато цивилизацията възниква в отклик на предизвикателства
        и има история – добра или лоша.

        Когато цивилизацията не е способна да откликва конструктивно
        на предизвикателствата, тя започва да се разпада, а сетне – да се
        разлага. Това е съдбата на всичките досега известни 27 цивилизации.
        Те са дали плода си и са станали тор за последващите ги.

        По изключение цивилизацията може да се “вкамени” и “мумифицира”
        за известно време – като египетската или еврейската. Може да погине
        преждевременно заради вродени дефекти – като викингската или
        номадската в азиатските степи.

        По смисъла на дотук казаното, нашата цивилизация е вече в стадий
        на разлагане и ще се превърне в строителен материал за някаква
        неизвестна бъдеща – така както ние сме наследници на предходната
        елинско-римска цивилизация, погълнала преди векове траките.

        Славяните са дали силен клон в руската цивилизация, която днес е в
        смъртна схватка със загиващата западноевропейска – и изходът от
        борбата май няма да е в полза на европейците. А дали ще се стигне
        до апокалипсис това още не се знае…

        Когато расте и процъфтява, цивилизацията се оформя, движи и води
        от творческо малцинство, постигащо власт чрез авторитета си.
        Когато се раззпада и разлага, творческото малцинство се преформира
        в доминиракщо малцинство, което е на власт с насилия и измами.

        Какъвто е нашият случай за жалост вече…

        Прощавай за пре-дългото излияние и ако искаш – изтрий го…

        . 🙂 🙂

      • Много ми допада описаното по горе и съвсем не мисля да го трия. Поражда много размисли за това как някои уж по напреднали цивилизации унищожават други такива ( като пример мога да дам испанците и ацтеките, както и белите хора и индианците). Сякаш ние хората не можем да надскочим жаждата за власт и материални придобивки без значение какво ще погубим в името на това.

  2. Посочила си едно от двете изключения – цивилизациите на ацтеки и инки,
    които са били унищожени от технологично по-напредналите европейци,
    в случая – испанци (а биха могли да са и други – както англичани и французи
    са затрили племена в до-цивилизационна фаза).

    Всички останали цивилизации са били погубени от по-неразвити общности
    с груповото име варвари. Днес наблюдаваме този процес, осъществен чрез
    мигрантите, разяждащи Европа и Америка – както преди векове великото
    преселение на народите е съсипало римско-елинската цивилизация.

    Вероятно ни предстои Ново Средновековие от няколко века, през което
    ще има регрес на изкуства и технологии, загрубяване на нравите, масови
    суеверия, неграмотност и жестокост, а опит за нова религия – заместител
    на християнството, се крие в идеята за “правата на личността”.

    Наша мисия е не да бъдем огорчени пасивни съзерцатели, а да пазим
    огънчето на обичта към наука и изкуство, за да улесним бъдещите хора,
    при бъдещо Ново Възраждане да градят за човечеството Нова материална
    и духовна среда – както е било вече хиляди години досега.

    Писмените следи за нашата позиция остават – защото са част от адаптивния
    ресурс на човека. Те са инстинктивни и са вътрешна потребност. Според мен,
    точно затова ти водиш своя блог с толкова любов и прилежна грижовност –
    за да бъдеш тухличка, светла точица в историческия ход.

    Инак какво достойно да оставим – пошли, грозни и гнусни писания от форуми?
    Или кухи лъжовни речи и призиви на лукави лакоми властници? Или тъпия
    бъбреж на късогледи параинтелектуалци? Или първосигналните звуци на
    безмозъчно кефещата се в самоубийствен транс тълпа?

    От доста време с радост и интерес следя блога ти и се възхищавам, че
    макар и рядко, има неща полезни и обнадеждаващи наоколо!
    Така трябва да бъде!

    . 🙂 🙂

    • Преселението на мигрантите е изкуствено създадено и до голяма степен манипулирано събитие. Искрено се надявам този процес да бъде спрян докато все още има надежда за нашата цивилизация. По-притеснителното лично за мен е масовото оглупяване и издребняване на хората. Подмяната на ценностите определено ще бъде пагубна за нашата цивилизация в дългосрочен план. А там някъде има хора вперили поглед към звездите мечтаещи да покорят далечни непознати светове … (тъкмо завълшвам “Космос” от Карл Сейгън)

  3. Чудесна рецензия, наистина! Въодушеви ме да я прочета отново. Разпадането на една цивилизация съдържа в себе си раждането на нова. Но като се огледам наоколо, със страх си мисля – какво ли ни чака…

    • Дано здравия разум, рационалното мислене, човечността и вярата в доброто вземат връх. Има много добри и стойностни хора, но не ги роказват по телевизията.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s