“Стопанката на Господ” – Розмари Де Мео

От няколко месеца чакам тази книга и чак не ме свърташе вече последните дни от нетърпение. И най-накрая книгата се появи, а аз бях от щастливците, които успяха да си я поръчат в първите няколко часа и вярвам, че си заслужава чакането и нетърпението. Прочетох я за по-малко от ден, а сега си препрочитам откъси от нея и се наслаждавам.

stopankata

Историята разказва за Райна, млада българка, омъжена за италианец, завърнала се в родината, за да се възстанови от живота в Италия и измъчващата я носталгия. Стъпките я водят в едно малко селце и я срещат с някои от неговите обитатели – три баби и един дядо. И какво толкова интересно има в това ще си речете вие. Интересното е, че тези хора са пазители на старото знание на българите и на старата им вяра. От всяка страница лъхат отдавна забравени обреди и обичаи, неща простички, а всъщност магични. Баба Магда е наречница и може да използва думите на хората, за да отключва силата им и да сбъдва най-съкровенните им желания. А Райна става нейна ученичка, нишките на съдбата се преплитат и историята започва да ни води. Вангел Илиев на младини е бил даскал и е увличал учениците си в магията на историята и езика, а сега предава единайсетте повели на народа ни като наследство за Райна, да ги пази и разпорстранява. Баба Рада и Сабрие също са част от историята, всяка с особеностите си помагат на Райна да намери сили и път за да сбъдне предопределението си. Трите нищенарките тъчат съдбата на младата жена, а Времето плете и преплита ту спирайки, ту избързвайки малко. А кой е Господ и как се стопанисва той е част от историята.

Мъдростта на предците ни, почитта към земята и рода, простичкият живот, изпълнен с толкова смисъл – всичко това се пресуква в едно и създава магичната история на Райна. Това всъщност е биографичната история на самата авторка. А тази книга не е обикновен роман, а магия събрана в страниците, требник, мехлем за душата. И не случайно всяка втора дума в това ревю е магия като прочетете сами ще разберете. Неусетно, докато човек с интерес следи делата на главната героиня, си припомня забравени отдавна порядки – какво се прави на Игнажден или Еньовден, кой е Господ и какъв е пътя на душата, каква е работата и на тази земя. Това е книга за българщината и за всичко що ни е сторило наорд, за богатството на езика ни, за силата на корена ни. Ще намерите друг смисъл в думите баба и родина, ще ви се прище да се срещнете с Тихото и Тъмното и да притихнете с тях. По друг начин ще гледате на дърветата в гората, на хляба и водата.

Много още мога да пиша, но каквото и да кажа няма да е достатъчно. По-добре вземете и прочете книгата сами, за да се убедите колко сила и смисъл има стаени по редовете и.

Ще си позволя да цитирам малка част от единайсетте повели на Вангел Илиев, записани в книгата:

“…

11. Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек! 

Ето ги тука и последните четири повели. Като го питаше някой тия откъде са дошли , дядо ми махваше с ръка и викаше: “Не е важно рождеството на думите, а същината им!”.

Изричай само правата дума!

Разбери за какво те бива!

Следвай само твоя си дъх!

Помни, че път се проправя с ходене!

Дано тия повели попаднат в добри ръце и не се затрият! Нека тоз, дето ги прочете и нещо му припламне в душата, да ги покаже и на други българи, и на рожбите им. Че да знаят и помнят какви са повелите на един толкоз стар и мъдър народ! И най-вече да проумеят, че когато българинът оправи рода си отвътре и си почете корена, тогаз пак ще бъде силна България!

                                                                                                                  С почит и вяра Вангел Илиев                                                                                                            По волята на Бога и душата си българин!”

Advertisements

9 thoughts on ““Стопанката на Господ” – Розмари Де Мео

  1. Път се проправя с ходене…
    А днешните, щот не щат да са будали, го мислят другояче …
    Пък не се и замислят хич кой за какво го бива…

    Ехх, да имаше кой да слуша, Любопитке!
    Сполай ти!

    .
    🙂

    • За щастие има хора макар и малцина, които са готови и без път да ходят. А дори и все още да не са открили за какво ги бива да не спират да търсят.

  2. Да, за щастие малцина не чакат готовия път,
    а тръгват и го проправят – не за себе си, а за другите….

    Обаче при някои се случват съществени беди.
    За Жана д`Арк пътят водел до кладата, за Левски – към бесилото…

    Сетне немеем пред тях, тръпнем и се възхищаваме.
    И дано посмеем, ако се наложи, и ние по този път, тяхния път, тръгнем…

    Ми, това си мисля аз…

    .
    🙂

  3. Ех… Благодаря Любопитка и Др.Толев! Сега да видим как да си я набавя таз книга…
    Заслужава си!

      • Току-що помолих сестра ми за този специален Коледен подарък. Тя каза че ще я намери на панаир на книгата, който започва на 13? Ако няма успех, ще почукам на твоя прозорец 🙂

      • Мила Любопитка, чета Сотпанката на Господ. Плача. Намирам себе си. Преписвам я в дневника си за да усетя по-силно тези честни, български думи. Моя блог не е много посещаван, но благодарение на него се свързах с теб, и ти – благословено, ми препоръча това съкровище. Требник за душата ми. Не бързам да я прочета. Чета я бавно и я усещам как ме прониква. Спомням си за мене си, търся си силата в дъха на думите, които са тежко затрупани от един друг език. Език, който арогантно се настанява и измества нашия роден. Пак ти благодаря! А коренът ми – още си е впит…
        https://ronniepk.wordpress.com/2012/11/28/%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82%D0%B0-3/

      • С нетърпение очаквах отзива ти за книгата. Много се радвам, че ти е харесала и намираш много от себе си в нея. Направих блога, за да се срещна с интересни хора и да си пишем по вълнуващи теми. Радвам се, че се намерихме.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s