“Бабо, разкажи ми спомен” – Ивинела Самуилова

Преди да си купя книгата доста се колебах – първо прочетох резюмето от задната корица и то ме заинтригува, но после прочетох няколко неодобрителни коментари в интернет. И все пак след дълго чудене реших да дам шанс на авторката и историята и.

download

Главната героиня изпълнява проект свързан с фолклора, докато обикаля по села и махали в търсене на информация, се запознава с баба Жива. Покрай гостуването при бабата се сблъсква с традициите и странните обитатели на малката махала, в която същата живее. Баба Жива е дребнична, крехка, стара жена, която макар и не високо образована, притежава неподправена мъдрост и отношение към живота. Тя може от нищо да стори гозба, плете, тъче, грижи се за двор и животни, живее, сякаш знае така търсената тайна на живота. Сестра Серафима е единствената обитателка на манастира край махала Небесна. Комична и различна от типичния образ на монахиня, тя има своето разбиране за вяра и служба в името Господне. Дядо Йордан е строг старец, който страда по отминалите дни и земята, но в образа му е събрано разочарованието на цяло поколение българи. И какво ще е българско село без чужденци 🙂 Марк и Лиза са англичани, които от няколко години са открили магията на  България и живеят простичко, опитвайки се да проумеят новите си съселяни. Има още няколко доста колоритни жители, които са събирателни образи за чисто български черти.

Ставаме част от живота на обитателите на махала Небесна, техните отминали спомени, порядките и ежедневието в едно забравено от цивилизацията, но не и от бога, място. В простичките неща се крие магията на живота, а съвременните хора са забравили това и объркани се лутат, в търсене на мир и хармония. Виждаме сблъскването на два свята – модерния в лицето на главната героиня, разказвач на историята и отминалите времена в лицето на баба Жива. Тук няма противопоставяне и конфликт, само много носталгия и доза тъга по отминалите времена и загубените традиции. От всяка страница на книгата зазвучават народни песни и ритуали, свързани с нещата от живота. Старите българи са имали песни и обряди и за хубавото и за лошото, което идва в земния живот. Можели са да се зарадват на дребните неща и да се справят с трудните моменти, имали са морал и ценности, чест и достойнство, за което да се грижат, вяра и надежди, които да осмислят дните им.

Книгата и темите, засегнати в нея много ми харесах и ме докоснаха. Дадоха словесна форма на някои от моите размисли и наблюдения. И аз като главната героиня много обичам да разпитвам баба си за нейното детство и до сега слушам в захлас, какво е било едно време, какви са били обичаите по седенките, как се е месило хляб или се е бродирал чеиз, как са се задявали момците и момите. Нямам насита на такива истории, а тази книга беше като продължение на историите, разказвани от моята баба. Но за съжаление в развитието на сюжета има една част, която ме отблъсна и дори на моменти подразни – става въпрос за бележките на главната героиня в тетрадката и – всички тези бележки са написани претенциозно, графомански дори и стоят като грозни кръпки, неумело пришити с груби конци върху крехкото тяло на основната история.  На моменти се изкушавах да ги пропускам, но пък така нямаше да съм прочела книгата изцяло. Разбирам идеята на авторката да добави подобен тип обобщителни бележки, но все пак ми идват прекалени. Цялата история е компилация от популярни разкази, малко вицове и някое друго клише, но аз съм пристрастна към темата и въпреки тези очевидни недостатъци, историята ми допадна. Нямам търпение да я дам на баба да я прочете и да чуя нейното мнение. А от книгата си заплюх няколко пролетни гозби за приготвяне, само не знам къде в града ще търся коприва.

В последните години толкова сме се загубили в модерни и чужди влияния, имаме нужда някои да ни напомни кои сме и какво сме на път да изгубим. Определено Ивинела Самуилова успя да ме жегне и да ме накара за пореден път да си направя расносметка кое е наистина важно и съществено в живота, как би било добре човек да си прекарва дните на тази земя.

Advertisements

9 thoughts on ““Бабо, разкажи ми спомен” – Ивинела Самуилова

  1. Колко редки са днес тези мили и трогателно нежни картини от живота на мили, нежни и мъдри хора!
    Сполай ти!

    🙂

    • Все по-често си мисля, че тогава животът е бил по-истински и изпълнен със смисъл. В днешното забързано, претоварено време, сякаш живото изтича през пръстите ни, а ние дори не го забелязваме, забързани към поредната безсмислена, материална цел. Дано тази мъдрост от отминали времена не се загуби безвъзвратно.

      • Определено!
        А днес…
        Днес имам тревожното усещане,
        че човечеството трескаво бърза…
        ала не напред, а някак встрани…
        И затова важно е да запазим
        всяка искрица човещина,
        всяка капчица разум,
        защото някой ден ще е нужна
        за тези, които останат…
        .
        🙂

  2. Дори не го усещам как се изплъзва този живот… Чудесна рецензия. Жалко, че няма как да прочета книгата. Много ми хареса коментара ти (нали може на ти?), че имаме нужда някой да ни напомни кои сме. Колко много въпроси и мисли бих искала да споделя по тази тема…

    • Разбира се, че може на ти, даже настоявам. Не знам как са организирани колетните пратки към Нова Зенландия, но ако може с удоволствие ще ви пратя книгата. Ако искате да четете и чуете неща свързани с българщината потърсете името на Розмари Де Мео в интернет. Тя събира старите вярвания на българите и има доста интересни лекции и записки. А как са нещата в Нова Зенландия след земетресението и цунамито? Има ли много пострадали и щети, отрази ли се на ежедневния живот?

      • Ама и ти – на “ти”, нали така 🙂 Няма повече пострадали, но се промени цялата местност: срутените планини образуваха ново езеро от една преградена река, морското дъно се качи с 4 метра…и продължава да тресе долу, за щастие ние сме в Auckland, и тук на се усеща…
        Аа, много благодаря за линка към Розмари – ще я прочета. Темата за трагичната промяна в Бг език много, много ме интерсува. И ми е много мъчно като слушам радиото и чета интернет вестници- езикът ни загива, “украсен”с толкова побългарени английски думи…

      • Много страшни аномалии се проявяват в природата и разрушителните и сили са огромни. Дано няма повече такива неща.

  3. А ще направиш ли коментар за “Стопанката на Господ” от Розмари Де Мео? Изглежда интересна…

    • Вече я поръчах и с нетърпение я чакам. Даже си признавам, че си взех “Бабо, разкажи ми спомен”, за да чета нещо докато чакам “Стопанката на Господ” 🙂 Скоро бях на два семинара на Розмари и много се впечатлих от обредите и нещата, за които говори. Ето тук има нейно представяне – https://youtu.be/Cx-dXIObKPg

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s